| 2014-11-21 16:08:45 |
При прекратяване на трудово правоотношение по чл.325, ал.1, т..3 /поради изтичане на уговорения срок/ на учител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, без негово искане за пенсиониране. Трябва ли да се пенсионира задължително и с назначаването на срочен договор, това ли е целта. |
Г. Георгиев |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. В случай, че служителят отговаря на посочените по-горе изисквания, обезщетението е дължимо от работодателя. Обстоятелството, че лицето не е упражнило правото си на пенсия и не се е пенсионирало е без значение с оглед неговото изплащане. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-30 11:57:18 |
Здравейте! Имам пусната отпуска за 29 и 30.12 и първия работен ден на януари, който беше изместен на 5.01. Работя на график и въпреки уведомлението ми за заявена(на 07.01.2014) и пусната( на 18.11.2014) отпуска са ме сложили на работа на 31.12 и 1.01. С тези три дни ми остават 13 дни от отпуската за 2014. Редно ли е на ми прекъсват отпуската? |
Боряна Атанасова |
Уважаема г-жо Атанасова, От това, че работите по график се прави изводът, че работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време. Сумираното изчисляване на работното време е форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Периодът на сумираното изчисляване се определя от работодателя в съответствие с чл. 142, ал. 2 КТ – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В края на съответния период се сравнява нормата работно време и действително отработеното време от работника или служителя. При определяне на нормата работно време при сумирано изчисляване не се включват дните, през които е ползван платен годишен отпуск. При сумирано изчисляване на работното време се утвърждава поименен график за работа (чл. 9а НРВПО). Платеният годишен отпуск се ползва в работни дни по календар в съответствие с утвърден от работодателя график за отпуските и след разрешение на работодателя. Съгласно чл. 37а, ал. 3 НРВПО графикът съдържа данни за трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност и организационното (структурното) звено, в което работи, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването на платения годишен отпуск. От посочените по-горе разпоредби е видно, че и двата графика са поименни. „Работният график“ обхваща дните по календар (вкл. почивни и празнични), а графикът за отпуски се изготвя в работни дни. „Работният график“ и графикът за отпуските следва да са съобразени един с друг. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-09 11:31:40 |
При прекратяване на трудово правоотношение при пенсиониране, съгласно чл.222, ал.3 лицето има право на 2 или 6 брутни заплати. На колко месеца обезщетение имат лицата, които са работили в предприятието повече от 10 год., но това предприятие в момента от 6 год. е с нов собственик. Става въпрос за градски транспорт. |
Иванка Димитрова |
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. KT не предвижда по-големи обезщетения за лица работели повече от 10 години в предприятието. Това би могло да бъде договорено в индивидуален или колективен трудов договор в полза на лицето. Както е видно от разпоредбата, условие за изплащане на обезщетение от 2 брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетение от шест брутни заплати се изплаща от работодателя, ако лицето през последните 10 години от трудовия му стаж е работило при същия работодател, в същото предприятие. "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ, при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява, т.е. трудовите правоотношения на работниците/служителите не се променят и те запазват всичките си права по трудовото правоотношение, включително и правото на обезщетение от 6 брутни заплати при условията на чл. 222, ал. 3 от КТ. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-12 15:42:17 |
Работя в предприятие където има сключен КТД, но аз не съм синдикален член. Полага ли ми се допълнителния платен годишен отпуск договорен с колективния договор, или само 20 дни по КТ. Благодаря Ви... |
АНЕЛИЯ АНГЕЛОВА |
Съгласно чл.155, ал.4 от Кодекса на труда /КТ/, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. По-големи размери на отпуските могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение - чл. 156а от КТ. Съгласно чл. 57, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/, колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. В ал. 2 на чл. 57 от КТ е предвидено, че работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. Видно от посочената разпоредба, „условията„ и „редът” за присъединяването на работниците/служителите се уговорят в колективния трудов договор. Действието на КТД настъпва чрез тяхното присъединяване. Присъединяването има действие занапред. Ето защо, ако не членувате в синдикалната организация - страна по договора, няма пречка да подадете писмено заявление до работодателя за присъединяване по реда на чл. 57 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-22 20:18:22 |
Имам работничка, с която трудовия договор е сключен след придобиване на пенсия за ОСВ. ТД е сключен на осн. чл67 ал1 т1 и във връзка в чл138 от КТ. Същата към момента е на 81 години. Отказва да подпише предизвестие на осн. чл.328 ал.1 т.10а от КТ. Не приема и препоръчаното писмо. Какво да предприеме работодателя за да прекрати този ТД? Благодаря! |
Анелия Караиванова, спец УЧР |
Законът изисква предизвестието да бъде отправено до работника или служителя, като не е посочен изрично конкретен начин за това. Получаването на предизвестието е необходимо да се удостовери /да се докаже/, защото от датата следваща датата на получаването започва да тече неговия срок. Начинът по който е връчено определя и начина на удостоверяването. Предвид изложеното в запитването, личното връчване се удостоверява с подписа на лицето, а при отказ – с двама свидетели. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-14 21:16:10 |
Държавен служител съм. Имам 11 години в една и съща администрация. Остава ми около 1 година до навършване на пенсионна възраст. Имам здравословни проблеми и обмислям възможността да си закупя тази 1 година стаж. Въпросът ми е - на какви обезщетения ще имам право? |
Румяна Иванова |
Тъй като става дума за обезщетения при прекратяване на служебно правоотношение, моля да зададете въпроса си на дирекция „Модернизация на администрацията“ на МС. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-02 09:18:31 |
Тъй като отпадна изискването за прекратяване на труд.правоотношение при пенсиониране,лицето как ще получи 2 или 6 брутни заплати. |
Виолета Ангелова |
От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Поради това, че изискването за прекратяване на осигуряването, /в случая на трудовото правоотношение/ е отменено, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ ще се дължи към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, и към тази дата следва да се направи пресмятане на общия брой (периода) трудов стаж при този работодател. Преценката дали работника/служителя да получи обезщетение в размер на 2 или 6 брутни трудови възнаграждения се прави от работодателя. Ако не сте съгласни с нея можете да се обърнете към съда. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-15 13:20:12 |
Задавам въпроса си за трети път ?Моля за компетентен отговор на въпроса : Лице назначено на постоянен трудов договор с дете на 3 год. от София - Може ли работодателят да ме изпрани да работя на обект на морето за 1-2 месеца ? Предварително Ви благодаря! |
Петя Попова |
От запитването не става ясно на какво основание работодателят Ви изпраща да работите на морето. Съгласно чл. 120, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя – ал.2 на чл. 120 от КТ. Както е видно от съдържанието на ал.1, “възлагането на друга работа”може да бъде в предвидените случаи и до 45 календарни дни общо през календарната година, независимо дали тези дни ще бъдат използвани наведнъж от работодателя или на части. Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Съгласно чл. 267, ал. 3 от КТ за времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа. Тази разпоредба урежда заплащането на трудово възнаграждение именно в случаите на временно изменение на мястото и характера на работата от страна на работодателя при производствена необходимост – хипотезата на чл. 120 от КТ. Съгласно чл. 121, ал.1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Според ал. 2 на чл. 121 от КТ, командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя – ал.2 на чл. 121 от КТ. В чл. 310 от КТ е предвидено, че работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие. За изясняване на случая можете да се обърнете към инспекция по труда по седалището на работодателя. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-19 11:59:28 |
При определяне на размера за обезщетение по чл. 222, ал.1 и ал. 3 от КТ следва ли да се включва и платения нощен и празничен /национален/ труд? |
Татяна Тодорова |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следователно възнагражденията, които имат инцидентен характер не са елемент на брутното трудово възнаграждение по смисъла на наредбата. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-07-14 10:34:27 |
Предлагам да се забрани получаването на пенсия и заплата едновременно.Ако се откажеш от пенсията и работиш, за всяка година да ти се увеличава пенсията с 20%,но след като приключиш трудовата си дейност.Така едновременно печелят и държавата и пенсионера. |
Емил Симеонов |
Зададеният от Вас въпрос/предложение не е от компетенцията на рубриката „Въпроси и отговори“, раздел „Трудово право“. ЯР/ |
|