Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-09-30 15:53:21 Ако лицето е учител и ползва 58 дни годишен платен отпуск по КТД,но е инвалид първа група без придружител с инвалидност над 50% отнася ли се за него чл.319 от КТ т.е да ползва още 6 дни над тези 58 дни платен годишен отпуск? Динко Иванов Уважаеми г-н Иванов, Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят, е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 КТ). Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), на който имат право работници и служители със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, също е основен платен годишен отпуск. Законът гарантира минималния размер на платения годишен отпуск за тази категория работници и служители, а именно 26 работни дни, като по-голям размер на отпуска по чл. 319 от КТ може да се уговори в колективен трудов договор (КТД), както и между страните по трудовото правоотношение. От гореизложеното е видно, че работник или служител със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, има право да ползва платен годишен отпуск по чл. 319 в по-голям размер от минимално предвидения, само ако такъв изрично е уговорен в колективен или индивидуален трудов договор. В конкретния случай, считаме, че ако в КТД не е уговорен изрично по-голям размер на отпуска по чл. 319 КТ, то следва да се приеме, че право на отпуск в размера, посочен в КТД, имат всички работници и служители, които са членове на синдикалната организация – страна по договора или които са се присъединили (чл. 57 от КТ), без значение дали става въпрос за отпуск по чл. 155, ал. 4 или по чл. 319 от КТ. За информация можете да се обърнете и към Министерство на образованието и науката. ЛТ/
2015-10-19 11:25:04 От РИО на МОН отдел "Човешки ресурси" ни е поискана лична информация за всички служители - егн, лична карта, кога е издадена, откъде, образование, диплома и т.н. Във връзка със Закона за защита на личните данни имам ли право да предоставям такава информация, след като РИО на МОН не ми е работодател ? Меглена Мешелева Зададеният от Вас въпрос не е от компетенцията на рубриката „Въпроси и отговори“, раздел „Трудово право“. За информация можете да се обърнете към Комисия за защита на личните данни. ЯР/
2015-12-16 21:24:14 Допустимо ли е съдружник в ООД, да бъде назначен по трудов договор в структура на държавнта администрация, т.е. отговаря ли на условията на чл.107а, ал.1, т.2 от КТ за заемане на длъжност по трудово правоотношение? Ралица Щилянова Съгласно чл. 107а, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. За повече информация можете да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. МВ/
2016-01-29 16:04:17 Във връзка със запитване от наши работници относно ползването на платен годишен отпуск от работещи при сумирано изчисляване на работното време на период от 1 месец и при вземане предвид писма № 26-00-5 от 10.01.1996 г. и № 92-00-47 от 05.04.1999 г. на Министерството на труда и социалната политика, в които се изразява становище, че независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платения годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда се ползва в работни дни по календар, моля за консултация по следните казуси. Работещ на 12 часови смени със следния график за 01.2016 1.2016 п с н п в с ч п с н п в с ч п с н п в с ч п с н п в с ч п с н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 П П П Д Д П П П Н Н Н Н П П П П Д Д Д П П П П Н Н Н П П П Д Д Н - НОЩНА – 11.43 РАБОТНИ ЧАСА /ОБЩО 80.00Ч/ Д - ДНЕВНА - 10.50 РАБОТНИ ЧАСА /ОБЩО 73.50 Ч/ П – почивен ден Какъв е статуса на работника в дните събота и неделя, през които по график той трябва да е на работа, но желае да почива? Заплащането на работниците е обвързано с изпълнението на месечния график. За пълен отработен график получават пълна работна заплата. Графиците са в границите на нормалното работно време и не превишават нормата работни часове за месеца. Ако работникът поиска отпуск за дните 17 , 18 и 19 неделя, понеделник и вторник какви дни трябва да попълни в молбата си. При положение, че от трите дни 18 и 19 са работни по календар, означава ли, че за това време работникът ще полза два дни отпуск -16 ч, след като другят – 17-ти е неработен по календар. В такъв случай, обаче отработените му за месеца часове ще бъдат 138, което би довело до принудително прекъсване на осигуряването. Какъв ще бъде статута на 17.01? Ако работникът претърпи злополука на този ден? По график ли е или вече сме го „извадили” от графика заради молбата за отпуск? Как трябва да се пусне молбата от 17 до 19 или от 18 до 19 – за действителните работни по календар дни? С отпадане на съставянето на годишен график за отпуските, отпадна и необходимостта те да се планират. И на последно място, но не и по важност – как се заплащат дните на отпуск по работен календар? Броят на отработените дни при сумирано изчисляване на работното време се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни, се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място или длъжност при подневно отчитане. Ако следваме изискванията на чл. 177 от КТ и приемем, че предходния месец е релевантен на този, то за един ден отпуск лицето ще получи сума, по-малка от тази, която би получил при явяването си на работа по график. В единия случай работникът ще получи пълната си заплата за изработени 153.50 часа – или 19.19 дни. В другия ще получи заплата за 138 ч., което се равнява на 17.25 дни? Благодаря предварително за компетентния отговор, който надявам се, ще бъде подкрепен с директиви от нормативни актове, които да представим на служителите си. Анета Тончиклиева В Кодекса на труда (КТ) изрично е регламентирано, че платеният годишен отпуск – основен и допълнителен, се ползва в работни дни (чл. 155 и чл. 156). От въпроса Ви е видно, че работниците работят по график при сумирано изчисляване на работното време. Този факт обаче не променя начина на ползване на платения годишен отпуск. След като законоустановеният размер на отпуска е в работни дни, определени като такива по календар, то и ползването му се осъществява по този ред - по календар, а не съобразно работата по графика. Ползването на платения годишен отпуск в работни дни, определени като такива по календар, е свързано и с особеностите на сумираното изчисляване на работното време, въведено от работодателя съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ, при което нормата за продължителност на работното време се определя в зависимост от броя на работните дни по календар за съответния период, за който е въведено сумираното изчисляване. В запитването сочите, че работникът иска да ползва отпуск за дните 17, 18 и 19 януари т. г. Съгласно предварително разработения и утвърден от работодателя график неделята е ден, в който работникът следва да е на работа (17.01.2016 г.). Поради изложените по-горе съображения при сумирано изчисляване на работното време платените годишни отпуски се ползват в работните дни по календар, т. е. не е възможно работникът да бъде в платен годишен отпуск през почивния ден неделя, който по закон е неработен. Ето защо, ако работникът желае да отсъства в ден, който е почивен, работодателят следва да осигури друг работник или служител, който да изпълнява работата, и да преработи графика - от една страна, а от друга – промяната на графика да бъде направена по начин, така че действително отработените от работника дни да не бъдат по-малко от нормата за продължителност на работното време, изчислена за периода, за който е въведено сумираното изчисляване. В посочения от Вас случай не може да настъпи прекъсване на осигуряването, защото съгласно чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил през почивните и празничните дни, се признава за трудов стаж, респ. за осигурителен. Поради изложените по-горе съображения работникът трябва да подаде молба за ползване на платен годишен отпуск за 18 и 19.01.2016 г. МВ
2016-02-10 20:55:42 Здравейте отново, предвид Вашия отговор ме интересува конкретно дали извършваните от мен като ендоскопист терапевтични процедури- хемостази, полипектомии и лазерни коагулации- са "операции", и респективно дали съм "лекар, който оперира" в смисъла на чл.3 т.5 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Благодаря. Гиргина Стоянова Въпросът следва да зададете в рубриката „Безопасност и здраве при работа“. МВ/
2016-03-01 14:12:22 Здравейте, Имам следния казус. През юни 2010г. бях съкратена от Институт по отбрана . Заеманата длъжност беше научен сътрудник 1 ст. Заведох дело и го спечелих на трета инстанция. Съдът ме възстановява на работа на длъжност – научен сътрудник 1 ст. През декември 2011г. бях назначена в Институт по металознание – БАН на длъжност – гл.асистент. През 2015 г. се хабилитирах и чрез конкурс заемам длъжността –доцент в същия инститит и до момента. През 2010г излезе новия закон за развитие на академичната общност с което се приравниха длъжностите – научен сътрудни 1 степен = гл. асистент. Института по металознание е съгласен да остана на работа при него на 4 часа в различно работно време от основния трудов договор (ако приемем, че трудовия договор с Института по отбрана е първия и основен). При явяване на работа в Института по отбрана ми бе предоставено да подпиша допълнително споразумение към трудовия договор за смяна на длъжността от научен сътрудник 1 ст. на гл.асистент и че нямам право да работя при друг работодател. Моля отговорете, как трябва да постъпя. - Да подпиша допълнителното споразумение и какво след това................. - Да не подпиша допълнителното споразумение и какво следва ..................... - Имам ли други варианти Валентина Николова Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.) за определено или неопределено време, което следва да се запише в споразумението. Клаузите, които се изменят, изрично се посочват в допълнителното споразумение към трудовия договор. В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. В случай, че не подпишете предложеното Ви допълнително споразумение, работодателят преценява дали и какви действия да предприеме спрямо Вас. Съгласно чл. 111 от КТ, работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда се определя, че „основно трудово правоотношение“ по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. МВ/
2016-03-23 11:18:44 Как да се изчислят средства за СБКО и коя е основата за формирането му в общинско предприятие - на база на ПМС 380/29.12.15, където е посочено за основа "основна заплата" или на база на решение на ОС - "планови средства за работна заплата". В ПМС е посочен размер НЕ повече от 3%, а в КТД е посочен 5%. На кой нормативен акт да се позовем? Даниела Стефанова Съгласно чл. 44, ал. 2 от Постановление № 380 на МС от 29.12.2015 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 г., средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в бюджетните организации се определят в размер до 3 на сто от утвърдените разходи за основни заплати на лицата, назначени по трудови правоотношения, и на лицата, чиито правоотношения се уреждат със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и от Закона за Държавна агенция "Разузнаване", а се разходват през годината на базата на начислените средства за основни заплати. От посочената нормативна разпоредба е видно, че максимално допустимият процент е до 3 на сто. Начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл. 293, ал. 1 от Кодекса на труда). ЯР/
2016-05-09 13:45:32 При установено сумарно работно време във фирмата. Работодателя трябва ли да начисли двойна сума за работа на официален празник на служител спазил броя работни дни за месеца, ако е работил на дата 30.04.2016 г. В различните филиали на Инспекция по труда получихме два коренно различни отговора, за това се обръщаме с този въпрос към Вас. Живо Николчин В чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че официални празници са Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. От изложеното в запитването е видно, че лицето е работил на 30 април 2016 г. – на Велика събота. В чл. 264 от КТ е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. МВ/
2016-05-25 10:11:25 Здравейте! Предстои назначаване на лице на 8 часов работен ден - като през тези часове лицето ще работи предимно като оперативен счетоводител. Но ще се налага да работи и като продавач-консултант (местонахождението на обекта е един и същ). Това възможно ли е? Един или два отделни трудови договора е по-правилно да бъдат сключени с лицето? Ивалина Кръстева Изготвянето на щатното разписание и установяването на длъжностите в предприятието е целесъобразен акт в оперативната самостоятелност на работодателя. Той има право да преценява с какви длъжности ще осъществява своята дейност. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор съдържа данни за страните и определя наименованието на длъжността и характера на работата. Отразяването на функциите и задачите на работника или служителя за изпълняваната работа или длъжност се посочват в длъжностната му характеристика. Наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД), утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на Националния статистически институт (чл. 66, ал. 4 от КТ). По отношение на комбинирането на кодовете от НКПД следва да се обърнете към рубриката „Заетост и безработица”. ЯР/
2016-06-07 09:57:38 Здавейте, наша работничка ползва отпуски по чл. 163 и 164 от КТ последователно за 2 деца до 07.09.2016 г. вкл. Последният месец, в който тя е отработила повече от 10 работни дни е 11/2011 г. Поради намаляване обема на работа ръководството смята да прекрати трудовото правоотношение. Кога и какви действия трябва да предприемем с оглед закрилата по чл. З33 ал.1 т.1 от КТ? Какви обезщетения трябва да изплати работодателят и на каква база да бъдат изчислени те? Радослава Николова Уважаема г-жо Николова, при прекратяване на трудовото правоотношение на работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст поради намаляване обема на работа (чл.328,ал.1,т.3 КТ) е необходимо предварително разрешение от инспекцията по труда, тъй като в чл. 333 са посочени изчерпателно основанията и категориите работници/служители, които попадат под обхвата на предварителната закрила при уволнение. След получаване на това разрешение, работодателят може законно да прекрати трудовия договор на лицето, което попада под обхвата на закрилата по чл. 333 КТ. В посочения от Вас случай обезщетенията, които би следвало да се изплатят на работничката/служителката при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ и при наличие на предвидените в разпоредбите на Кодекса на труда предпоставки за тяхното изплащане са: обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал.1 КТ, което е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът/служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност по чл. 224, ал.1 КТ; обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 КТ, което се дължи от страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие и го прекрати преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел (по чл. 222, ал. 1, чл. 220, ал. 1 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Следователно при определянето на размера на обезщетенията по чл.222, ал.1 и чл. 220, ал.1 КТ за база ще се вземе последното получено от работничката/служителка месечно брутно трудово възнаграждение. Обезщетението по чл. 224 КТ ( за неизползван платен годишен отпуск) се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно – за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 ( вкл. и обезщетението по чл. 224 КТ) или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Имайте предвид и чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно който размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Следователно в посочения от Вас случай за база при изчисляване на обезщетението за неизползван отпуск по чл. 224 КТ ще се вземе начисленото от работодателя среднодневно брутно трудово възнаграждение за месеца, през който работника или служителя има най-малко 10 отработени дни, независимо колко назад във времето е този месец./КНП/
Страница 6231 of 6864