Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-01-17 16:55:20 До края на м.Февруари съм във отпуск по майчинство за гледане на дете до 2 год. От м.Март ще ползвам неплатен отпуск за отглеждане на дете. Имам ли право да сключа трудов договор за работа на 2 часа с друг работодател през времето на неплатения отпуск. С.Илиева Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Според ал. 6 на чл. 167а от КТ, отпускът по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни. Няма пречка по време на неплатения отпуск по основния си трудов договор да работи при друг работодател.МВ/
2018-02-03 19:06:00 Работя като учител на основен трудов договор, и имам две деца - на 2 и на 3 години. Имам ли право на някакъв вид трудово облекчение? Ива Ангелова Уважаема госпожо Ангелова, В Кодекса на труда има разпоредби, които регламентират особена закрила на майките с малки деца. Така например в чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ е предвидено, че работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст, може да бъде уволнена само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, когато уволнението е на някое от посочените в разпоредбата основания. Това означава, че работодателят преди да прекрати трудовия договор на майка на дете до 3-годишна възраст на основание, посочено в чл. 333, ал. 1 КТ, е необходимо да получи предварително разрешение от Инспекцията по труда. Ако работодателят прекрати трудовия договор без разрешение на Инспекцията по труда, при съдебно обжалване на законността на уволнението, съ-дът има основание да приложи чл. 344, ал. 3 КТ, като отмени заповедта за уволнение като незаконна само поради липсата на предварително разрешение, без да разглежда трудовия спор по същество. В закона има ограничения, свързани с полагане на нощен и извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст. Съгласно чл. 310 КТ работодателят не може да командирова майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие. В КТ са уредени правата на майките (бащите), които се завръщат на работа след ползван отпуск по майчинство (бащинство). Според чл. 167б КТ при завръщане на работа поради изтичане на отпуск по чл. 163-167а или поради прекъсване на ползването му работникът или служителят има право да предложи на работодателя изменение на продължителността и разпределението на работното му време за определен срок или други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят завръщането му на работа. С цел да се насърчи по-успешното съвместяване на трудовите и семейните задължения на работника или служителя работодателят е длъжен да вземе под внимание предложението. При постигане на съгласие между страните изменението на трудовото правоотношение се оформя с допълнително писмено споразумение на трудовия договор по чл. 119 КТ. Разпоредбата на чл. 174 КТ установява и правото на майки с деца до 7-годишна възраст да ползват платения си годишен отпуск през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината. В чл. 168 КТ е предвидено правото на платен отпуск за две и повече живи деца, но когато това е уговорено в колективен трудов договор. При условие, че в предприятието е сключен колективен трудов договор и в него е уговорено правото на отпуск по чл. 168 КТ, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. В този смисъл, за повече информация във връзка с прилагане на КТД в народната просвета, можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. КА
2018-03-18 00:00:44 Работя по трудови договори в две филми на 4ч Ще ме съкращават от едната.Ако напусна другата по взаимно съгласие ще получа ли обещетение за безработица според стажа 13гТрудовата ми книжка е издадена от тази фирма която иска да ме съкращава.За другата стажа се доказва с УП3 и обявяване в НОИ Георги Панайотов Уважаеми г-н Панайотов, при настъпване на риска безработица, на лицата, осигурени за фонд „Безработица” на държавното обществено осигуряване се изплащат парични обезщетения при положение, че отговарят на определените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) условия. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 от КСО; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ (чл. 54а, ал. 1 от КСО). В тази връзка безспорно за придобиване право на парично обезщетение за безработица трябва да са прекратени и двата Ви трудови договора. Съгласно чл. 54б, ал. 3 и 4 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, както и тези, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на 3 години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. При определяне срока и размера на паричните обезщетения за безработица на лица, осигурявани по 2 (и повече) трудови правоотношения, е от значение основанието за прекратяване на последния прекратен по хронология трудов договор, независимо дали е бил основен или допълнителен. Ако двата трудови договора са прекратени на различни основания от една и съща дата, се преценява по-благоприятния за лицето вариант. С други думи за Вас е по-благоприятно датата, от която Ви съкращават от едната фирма, да е същата или след датата, от която напускате по взаимно съгласие другата фирма. Следва да имате предвид, че правото на парично обезщетение не се губи, ако в срока за изплащане на паричното обезщетение лицето започне работа на непълно работно време с възнаграждение по-малко от минималната месечна работна заплата, установена за страната (510 лв. към настоящия момент). В този случай то получава 50 на сто от полагащото се паричното обезщетение за безработица за оставащия период на изплащане (чл. 54б, ал. 6 от КСО). Периодът на изплащане на парично обезщетение за безработица, съгласно чл. 54в, ал. 1 от КСО, се определя в зависимост от продължителността на осигуряване на лицето за фонд „Безработица“ в периода след 31.12.2001 г. Съобразно действащата от 01.01.2018 г. редакция на разпоредбата, паричните обезщетения за безработица се изплащат за срок 10 месеца при продължителност на осигурителния стаж с осигуряване за безработица от 11 години и 1 ден до 15 години за времето след 31.12.2001 г. ВН
2018-06-12 14:46:38 Здравейте, при командировка в чужбина (от 06 до13.05) колега пътува на 06.05 (денят му е само за пътуване, не е полагал труд). Въпросът ни е трябва ли да му плащаме извънреден труд за национале празник и за работа в събота и неделя? Благодаря предварително за компетентния Ви отговор! Галина Йоцева Извънреден труд е трудът, положен извън установеното работно време в дните на седмичната почивка, на официален български празник и/или в ден, обявен от Министерския съвет за почивен. Извънреден труд се заплаща, когато лицето реално е положил такъв труд. Съгласно § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина указания по прилагането и дават министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съобразно своята компетентност, към които можете да се обърнете за информация по поставения въпрос. МВ/
2010-06-16 18:40:12 Какво трябва да направим, за да си получим неизплатени заплати и обещетения от "Кремиковци" АД след обявяването му в несъстоятелност? Лукан Янков Условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите и редът и начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са уредени в следните нормативни актове: Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. За повече подробности следва да се обърнете към НОИ. Тъй като „Кремиковци” АД е търговско дружество, обявено в несъстоятелност, то за неполучените трудови възнаграждения и обезщетения следва да се обърнете и към синдика на дружеството. МВ/ NULL
2010-06-22 13:56:34 По конкретен пример. Учител по математика е в болнични 3 дни. Със заповед на директора неговите часове се поемат от другите учители по математика. Следва ли да се сключват допълнителни споразумения по чл. 259 от КТ и да се подава уведомление по чл. 62. Диана Казакова Съгласно чл. 259, ал. 1 от КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването за заместването - чл. 259, ал.3 КТ. Трудовия договор по чл. 259 КТ се регистрира в НАП. МВ/ NULL
2018-10-29 11:01:30 С оглед на намерението ви да се работи за по-справедливо разпределение на пенсиите възможно ли е учителските пенсии отпреди няколко години да се солидаризират със сегашните тъй като за една и съща работа и за едно и също време предишните изостават почти наполовина? Е.Танева Уважаема г-жо Танева, размерите на пенсиите се определят от действащите към момента на отпускането им нормативни разпоредби. Размерите на пенсиите за осигурителен стаж и възраст са поставени в зависимост от участието на лицата в осигуряването. Това участие се измерва с продължителността на осигурителния стаж, т.е. времето, през което са правени осигурителни вноски и размера на възнаграждението, върху което са правени тези вноски. До известна степен това определя разликите в размерите на пенсиите. Средномесечният осигурителен доход за страната, като елемент от формулата за определяне размера на пенсиите за трудова дейност, се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски и броя на осигурените лица, които са направили тези вноски. Лицата, които не са работили след пенсионирането си и не са подлежали на осигуряване, нямат принос за нарастването на средномесечния осигурителен доход за страната. Поради това в действащия Кодекс за социално осигуряване (КСО) не е предвидена друга възможност техните пенсии да се солидализират с новоотпуснатите пенсии, освен с ежегодното им преизчисляване от 1 юли, уредено във времето с различни нормативни разпоредби и актове. Възможност за преизчисляване на вече отпуснатите пенсии за трудова дейност е уредена с чл. 102 от КСО. Съгласно тази разпоредба лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляването й за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. При преизчисляването на пенсиите по този ред се взема предвид средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото отпускане на пенсията, а за пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г. - средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г. ВН
2018-11-23 08:29:32 Лице, което има необходимата възраст за пенсиониране, но не му достига стаж, започва да работи в Горското стопанство. Месец Ноември е освободено от работа по чл. 325, ал.1, т.4. Същият ден носи документите в НОИ и от там му казват, че преди 2 месеца е направил стажа и е придобил право на пенсия. Има ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ Емилия Стоянова Уважаема г-жо Стоянова, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят извършва преценка, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от работника или служителя по време на действие на правоотношението. Следва да се има предвид, че ако правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито преди сключване на трудовия договор, няма правно основание за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. ЛТ/
2010-07-06 13:45:48 Уважаеми Господа, Брат работи като охранител от половин година, а от 1 месец е с диагноза епилепсия. Може ли да загуби работата си и какви са начините да се бори за правата си ако се опитат неправомерно да го уволнят? Благодаря предварително! Кристина Стоева В чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност е предвидено, че по реда на този закон се извършват следните видове дейности: 1. лична охрана на физически лица; 2. охрана на имуществото на физически или юридически лица; 3. охрана на мероприятия; 4. охрана на ценни пратки и товари; 5. самоохрана. Съгласно чл. 27, ал. 1 от закона, лицата, извършващи дейност по чл. 5, могат да определят за ръководители на охранителната дейност само пълнолетни и дееспособни лица, завършили средно образование, а за охранители - пълнолетни и дееспособни лица с не по-ниско от основно образование, които: 1. са български граждани; 2. не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер; 3. нямат започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер; 4. не страдат от психическо заболяване; 5. притежават психологическа пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност, установена от специализирана за целта институция. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудови договор се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2 - месечен, считано от прекратяването. МВ/ NULL
2019-02-06 11:06:59 За държавен служител, с ненормирано работно време, какъв е размерът на заплащането на извънредния труд за работа в почивен ден - събота. Моля да ми дадете пример. Благодаря! Детелина Тоткова Уважаема госпожо Тоткова, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА
Страница 6245 of 6864