Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-01-09 14:02:53 Пенсионира се Директор на детска градина, поради придобито право на пансия за осигурителен стаж и възраст и са му изплатени шест брутни работни заплати, съгласно чл.222, ал.3 от КТ. Същият е член на синдикат, за което е представил удостовенение и писмено е зявил да му бъдат изплатени две брутни работни заплати. Има ли правоы Валентина Филипова Уважаема г-жо Филипова, КТД за системата на народната просвета от 26.06.2014 г. се отнася за „учебни звена“, за каквито се считат държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена (чл. 2 от договора). Съгласно чл. 4 от договора настоящите договорености са минимални и имат задължителен характер за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите на работодателите – страни по договора. Съгласно чл. 28, ал. 3 от договора за работници и служители, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, се изплаща обезщетение в следния размер: 2. на основание чл. 222, ал. 3 КТ – 8 брутни работни заплати, считано от 01.09.2014 г., на работници и служители, които са работили при същия работодател през последните десет години от трудовия им стаж. По конкретни въпроси, свързани с прилагането на договора, можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-02-05 09:17:02 ne mi otgovorihte na vaprosa koito vi zadadoh naska min4eva На въпроса Ви е отговорено така: „Към настоящия момент не е предвидена такава възможност, която посочвате в запитването си.“ КС Трудово право на Република България
2015-02-12 16:03:37 Имам прослужени 35 г. 1979 -2001 по трудов договор -вет лекар и 2001-2014 като държ. служител главен инспектор в една и съща организация - НВМС и БАБХ . Пенсионер съм от ноември 2014.От март 2015 г. съм назначен на длъжност изпълнител в същата организация по ПМС 66 с част от същите функции Полага ли ми се % за трудов стаж и професионален опит? Николай Тренов Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. Правото на допълнително трудово възнаграждение възниква в месеца, следващ месеца, в който са представени документите удостоверяващи това право. Работещите лица по ПМС № 66/96г. имат всички права, произтичащи от трудовото правоотношение – трудов и осигурителен стаж, отпуски, работно облекло, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. МВ/ Трудово право на Република България
2015-02-23 10:12:50 Директор съм на детска градина /ОДЗ/. След като ни сляха с друга детска градина се установи че на 2-ма педагози има различия в трудовия стаж.В трудова книжка имат по-малко стаж,а по ведомост им се плаща за повече трудов стаж.Какво е правото ми като работодател?Може ли да се коригира тр.стаж при установено различие? Благодаря предварително. жулиета караханян Уважаема г-жо Карахян, Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се заплаща за трудов стаж и професионален опит, установен със съответните документи, представени от работника или служителя. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-03-05 11:27:23 Здравейте, С настоящото бих искала да отправя следното запитване: Ако работодателят заплаща суми на работниците във връзка със задължение за разположение и отделно суми за действително положен труд по време на такива дежурства трябва ли да се включват тези суми в базата за платен отпуск /Наредба № 2 от 1994 г. Марина Иванова В чл. 177 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. МВ/ Трудово право на Република България
2015-03-15 12:29:04 На 18.02.2015 г. навърших 60г. и осем месеца, имам 37 години стаж - трета категория и продължавам да работя по трудов договор.Въпросът ми е: Ако си подам документите за пенсия на 20.03.2015г. и реша да напусна по взаимно съгласие на 30.12.2015 г. ще ми изплатят ли 6 заплати от фирмата в която работя в момента от 25 години. ЛИЛЯНА ХРИСТОВА В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно, обезщетението е дължимо от работодателя при прекратяване на трудовия договор на лицето, независимо на какво основание същият ще бъде прекратен. МВ/ Трудово право на Република България
2015-03-24 18:06:14 Здравейте, Имаме фирма, която има назначени шофьори за международен транспорт на трудови договори. Работата им е изцяло в Испания. Въпросът ни е - Имаме ли право, да начислим и изплатим суми за командировки, или някакви други допълнителни средства? Ив Транс Д ЕООД - Таня Савова УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САВОВА, Създаването на разпоредбата на чл.121, ал.5 от Кодекса на труда беше наложено в резултат на желанието на МТСП да регулира по разбираем начин за субектите в България, чрез способите на вътрешното ни законодателство, което е по-познато и лесно за прилагане за лицата в страната, изискванията на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги (Директива 96/71/ЕО ), както и да въведе практиката на Съда на ЕС, специално делото Лавал, по нея. С посочената директива се уреждат минималните условия на работа, в това число и минималните ставки на заплащане в приемащата държава, които следва да бъдат осигурени на работниците и служителите в случаите на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл.3 параграф 7, изр.2 от Директива 96/71/ЕО специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. Със създаването на разпоредбите на чл.121, ал.3-5 от КТ, в българското законодателство беше създаден нов институт на „изпращането” в друга държава-член на ЕС, ЕИП или Швейцария, който не съответства на смисъла и целите на института на „командироването” по чл.121, ал.1 от КТ. Традиционното разбиране в българското трудово законодателство е, че в случаите на командироване по чл.121, ал.1 от КТ се променя само мястото на работа, докато в случаите на чл.121, ал.3 и 4 се променят още и други елементи на трудовото правоотношение (по смисъла на българското законодателство) – евентуално може да се промени и характера на работа, задължително се променя трудовото възнаграждение, което следва да е най-малко като минималното за приемащата държава, могат да се променят и други от елементите, посочени в чл.3 от Директива 96/71/ЕО. В този смисъл словоупотребата на „командироване” в чл.121, ал.1 и чл.121, ал.3 КТ, не е идентично като понятие. Поради това разпоредбата на чл.215 от КТ (относно обезщетенията в случаите на командироване), се отнася само при командироване по чл.121, ал.1 от КТ, където повишените разходи вследствие на промяната на мястото на работа се компенсират чрез заплащането на пътни, дневни и квартирни пари. В случаите на чл.121, ал.3 и 4 от КТ увеличеният размер на трудовото възнаграждение позволява съизмеримост със стандарта в приемащата държава, поради което не е необходимо допълнително компенсиране на разходите за времето на престоя в приемащата държава. Въпреки това, няма пречка работодателят да поеме разходите по преместването, в това число разходите за път, квартира, храна, но не и във формата на обезщетение при командироване по чл.215 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.5 от КТ условията на заплащане в приемащата държава в случаите на командироване по чл.121, ал.3 и 4 от КТ не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство. От систематическото и логическо тълкуване на чл.3, параграф 2, изр. 2 от Директива 96/71/ЕО във връзка с чл.121, ал.5 от КТ следва, че разходите за командироване не съставляват част от минималното трудово възнаграждение, формирано по реда на чл.3 от Директивата. Това не означава, че Директивата забранява изплащането на този вид специфични добавки, а само регулира как те се отнасят към минималното възнаграждение, което тя изисква да се изплаща. МИ/ТПООУТ Трудово право на Република България
2015-05-19 13:33:44 Здравейте, Трябва ли работодателя да разясни правата и да даде време за отговор на служителя, когато му прави предложение за прекратяване на трудовия договор по чл.331 от КТ. В моя случай работодателя беше подготвил и заповедта за прекратяване и трябваше да подпиша под стрес отговора на предложението, без да имам възможност да проверя правата си. Атанас Дайски Съгласно чл. 331, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. В ал. 2 на чл. 331 от КТ е предвидено, че ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало – ал.3 на чл.331 от КТ. Следователно чл. 331, ал. 1 от КТ е прекратяване по инициатива на работодателя и ако работника или служителя не приеме, не се стига до прекратяване. Обезщетението може да се уговори и в по-голям размер между работника и служителя и работодателя. В случай, че работодателят не е спазил процедурата, посочена в разпоредбата на чл. 331 от КТ или считате, че е допуснал други нарушения, възникналият трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудовия Ви договор следва да отнесете за решаване от съответния съд в 2-месечен срок, считано от деня на прекратяването. МВ/ Трудово право на Република България
2015-06-25 08:48:52 Здравейте, във връзка с последните промени относно ползването на ПГО, моля за Вашия отговор: - отпадат ли задължителните графици за отпуските и давността за погасяване на стара отпуска за преподавателите и служителите във висшите учебни заведения? - ВУЗ попадат ли в графа държавен сектор? Цветанка Стоилова Промените в КТ, след влизането им в сила, се отнасят до всички работещи по трудови правоотношения. СН/
2015-07-14 13:33:51 Здравейте, За да бъде прекратен договор на основание чл.328, ал.1, т.10а, задължително ли е преди назначаването да има излязло решение за пенсиониране или е достатъчно да има входящ номер/входирани документи за пенсиониране. Петя Димитрова Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Подаването на документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е гаранция за отпускането на такава. За да се възползвате от горепосочената разпоредба следва посочените в нея обстоятелства да са налице. ЯР/
Страница 6278 of 6864