Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-12-03 13:25:26 При загуба на трудова книжка на служител, работодателя каква отговорност носи и начина за възстановяване на трудовия стаж. Предварително благодаря. Христофор Арсов Съгласно чл. 7 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия, когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена, съответната дирекция "Инспекция по труда" издава нова въз основа на писмена молба-декларация на работника или служителя, в която се посочва, че трудовата книжка е изгубена, кой я е изгубил и данни за работодателите, при които е работил. Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена от работника или служителя, в новата трудова книжка съответната дирекция "Инспекция по труда" по местоживеене на лицето вписва данни за трудовия стаж въз основа на представените от него удостоверения по образец съгласно приложение № 2 или други оригинални документи, съдържащи тези данни. Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена по вина на работодателя, съответната дирекция "Инспекция по труда" по местоседалището му го задължава в срок не по-дълъг от един месец да представи необходимото удостоверение за издаването на нова трудова книжка по образец съгласно приложение № 2. Когато работникът или служителят е работил и при други работодатели, работодателят по ал. 3 изисква от тях удостоверения по образец съгласно приложение № 2. Събраните удостоверения се предоставят в съответната дирекция "Инспекция по труда" по опис. Работодателите са длъжни да издават исканите удостоверения по ал. 2 и 4 в 7-дневен срок от поискването им. ЯР/
2016-04-20 20:55:50 Може ли служител в държавна администрация, придобил магистър по право през юли 2012 г. и притежаващ II старши ранг за друга длъжност, да бъде назначен на длъжност главен юрисконсулт за която се изисква 5 години професионален опит, в областта на процесуалното представителство Златка Панева По поставения въпрос се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/
2016-07-05 09:28:27 Привет! Какви са ми правата за ползване на платен год.отпуск за минала година. От ръководството ми отказват по причина че вкички искали да излизат. Росица Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. В ал. 5 на чл. 173 от КТ е предвидено, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмено заявление до работодателя, в която се посочва срокът на ползване, определен с начална и крайна дата. Искането трябва да съдържа ясно изразена от лицето воля за ползване на този вид отпуск. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. Разпоредбата на чл. 176 от КТ регламентира отлагането на ползването на платения годишен отпуск. В ал. 2 на чл. 176 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Според чл. 176, ал. 3 от КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. МВ/
2016-08-27 22:51:29 Студент съм задочна форма на обучение. Мога ли да поискам от работодателя да ползвам отпуск по чл.169 от КТ, ако правното основание не е това кое е правилното? В случай на отказ какво мога да предприема? Работя в частен сектор на трудов договор и работодателя не е обвързан с КТД. В случай, че мога отпуска платен/неплатен ще се води ? Благодаря! Гаврил Хлътев Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), право на платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година имат работници или служители, обучаващи се без откъсване от производството със съгласието на работодателя. Платеният отпуск за обучение по чл. 169 от КТ е целеви и се предоставя за посещение на учебни занятия и за подготовка и явяване на изпити. Съгласието на работодателя за обучението е условие за реализиране на възможността за ползване на този вид платен отпуск. В чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено, че съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 от КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай. В чл. 51 от НРВПО е предвидено, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит. ЯР/
2017-02-10 12:18:20 Получените в повече отработени часовете получени от приравняването на нощтния труд към дневния отчитат ли се пред ИТ. Пример 92 часа труд от тях 84 дневен 8 нощен. Приравнени часове 93 часа. 1 час в повече получен от приравняването отчита ли се като извънреден пред ИТ. При нормално РВ служителя следва да е отработил 92 часа Теодора Атанасова Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила, като работодателят трябва да разчете работното време на всички работници и служители така, че да организира процеса на работа без да надвишава установената нормална продължителност на работното време за периода на сумирано отчитане. Отчитането на времето при работа в условията на сумирано изчисляване на работното време става винаги в края на определения за сумиране период. Когато нормата отработено време, след превръщане на нощните часове в дневни е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година.
2010-01-08 13:32:55 Работех на постоянен трудов договор,но се разболях и от 09.09.08 до 02.11.09 г.бях в болнични без прекъсване,медувременно от 09.07.2009г. фирмата ми прекрати договора на осн.чл.328/1/т.2 от КТ.Въпроса ми е: кой месец ще се вземе за база при изчисляване на обезщетения по чл.220,чл.222,ал.1 и чл.224,ал.1,месец август,който е пълен отработен или 9м Дешка Енчева Разпоредбата на чл. 228 от Кодекса на труда /КТ/ регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III на глава X от КТ /вкл. обезщетенията по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ/ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за един календарен месец, в който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Изключение е допуснато само за обезщетението по чл. 224 КТ, който в ал. 2 предвижда, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177, съгласно който за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Предвид на това и от изложените в запитването Ви обстоятелства може да се направи извода, че месецът, който ще се вземе за база за изчисляване на обезщетенията Ви е м. август 2008г. КС NULL
2017-03-10 15:44:02 Здравейте, по Наредба за допълнителен платен годишен отпуск в чл.2, т.10 включват ли се работещите в клинична лаборатория? В чл.2, т.13 за кого се отнася работата с високочестотна апаратура и за кого се отнася работата с парафин? В тази точка включват ли се всички работещи в отделението по физиотерапия? С уважение, Лили Иванова Лили Иванова Уважаема госпожо Иванова, Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (ПМС № 267 от 12.12.2005 г., обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.) определя видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите. Разпоредбата на чл. 2, т 10 се отнася за работещи в контакт с биологични материали, течности и секрети, създаващи риск от възникване на инфекции, в селищни пречиствателни станции за отпадни води, както и като шофьори на каналочистачни машини и каналджии, обслужващи селищни канализационни системи. Видно от разпоредбата, тя обхваща биологичните рискове в пречиствателни станции и канализационни системи за отпадни води и следователно не се отнася до работещи в клинична лаборатория. Бихме желали да Ви уведомим, че работещите в клинична лаборатория биха могли да ползват правата по т. 6 от същия член, в случай че са изложени на експозиция на канцерогени и мутагени или на химични вещества над установените норми. Работещи в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология; в центрове, отделения и сектори за трансфузионна хематология; в диализни центрове, отделения и сектори, в лечебни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти също биха могли да ползват такова право на основание т.11 от чл. 2. Видовете работи, съответно лаборатории и отделения са изчерпателно изредени в точката и поради липсата на информация в запитването Ви не можем да изразим отношение относно правото на визираните от Вас работещи в клинична лаборатория на допълнителен отпуск. Във връзка със запитването Ви относно чл. 2, т. 13 от наредбата, Ви информираме, че разпоредбата не се отнася до всички работещи в отделението по физиотерапия, а само до тези от тях, които работят с високочестотна апаратура, или горещ парафин, или като кинезитерапевти/масажисти за не по-малко от половината от законоустановеното работно време. Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. /ДК/
2017-03-30 19:37:10 Здравейте.Майка съм на дете с увреждане,ТЕЛК 73% с ЧП.Въпросът ми е :това че се грижа за него(без да съм личен асистент по някоя програма) и не мога да си позволя да работя, счита ли се за трудов стаж и трябва ли да си внасям сама здравните осигуровки? Елена Александрова Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда при уволнение поради съкращаване в щата работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Правото на това обезщетение възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, но се изплаща след като мине законоустановеният срок от 1 месец или друг период, установен с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор. За да изплати работодателят това обезщетение, е необходимо лицето да представи трудовата си книжка, от която да е видно, че не е започнало работа по трудово правоотношение през този период. Базата, от която се изчислява обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, е месецът, предхождащ месеца на възникване на правото, в който лицето е получило трудово възнаграждение.
2010-01-26 22:32:43 Моля разяснете:счита ли се висшето ми образование за степен магистратура като през 1980г. завърших полувисше от две годишен период и през 1994г.висше от три годишен период задочно.Зачита ли се допълнителната наредба №6 за признаване 5 годишно обучение във висш университет за магистратура ако издадената диплома за висше образование е до 1995г. Галина Шопова Въпросът Ви е от компетентността на Министерство на образованието, младежта и науката. NULL
2010-02-01 20:49:00 От 1995 г. до 2000 г. работих в предприятие, което през 1997 г. с решение на съда стана общинско, и аз продължих да работя в същото до 2000 г. когато предприятието бе ликвидирано и бях съкратен, а общината и до днес разпродава имуществото. Една година бях на борсата и след това започнах работа в същата община, където работя до днес. Въпросът ми е счита ли ми се това за непрекъснат трудов стаж при един работодател и колко заплати трябва да получа като обезщетение за пенсиониране? Вторият ми въпрос е на каква база се изчисляват заплатите обезщетение и влиза ли в тях извънредния труд, нощния труд, както и отпуската която трябва да ми бъде платена? КИРИЛ В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че към момента на прекратяване на трудовия договор, след като сте придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не сте работил 10 години при “същия работодател”, следва, че ще имате право на обезщетение от 2 брутни заплати. Бюрото по труда, където сте бил регистриран не е “работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което то не е пречка за получаване на предвиденото в разпоредбата на чл. 222, ал.3 от КТ обезщетение от шест брутни заплати, ако отговаряте на изискванията на разпоредбата. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение-ал.2 на чл 224 от КТ. В чл. 177, ал. 1 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. МВ/ NULL
Страница 6279 of 6864