| 2016-03-14 18:42:12 |
При установено СИРВ за период от 1 месец и изтичане на първоначално определения период, за да се продължи да се работи в условията на СИРВ отново за 1 месец, необходимо ли е да са се издаде нова заповед? Възможно ли е цяла година да се работи при условия на СИРВ с период на отчитане от 1 месец, като е била издадена само една заповед?
|
Гергана Андонова |
Уважаема г-жо Андонова,
Разпоредбата на чл. 142 КТ е с наименование „Отчитане на работното време“. В ал. 1 и ал. 2 са регламентирани начините на изчисляване/отчитане на работното време – подневно и сумирано.
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Сумираното изчисляване на работното време е форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за периода. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време.
Според чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.
От цитираните по-горе разпоредби е видно, че периодът по чл. 142, ал. 2 КТ, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, който не може да бъде повече от 6 месеца, е период, за който се изчислява/отчита работното време.
Тъй като установяването на сумирано изчисляване на работното време е правомощие на работодателя, в практиката установяването се извършва от работодателя с писмен акт (заповед), в който в съответствие с чл. 142, ал. 2 КТ трябва да се определи и конкретният период на изчисляване (седмично, месечно или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца). Според нас, в закона не е предвидено ограничение за „еднократност“ на периода в рамките на една календарна година, а само за неговата продължителност – до 6 месеца. Би могъл да се направи изводът, че работодателят, освен периодът за който се изчислява/отчита работното време, когато установява/въвежда сумираното изчисляване, може да определи и дали става въпрос за „еднократно“ установяване/въвеждане или за друга продължителност, в рамките на която работното време се изчислява сумирано в края на всеки период по чл. 142, ал. 2 КТ (седмичен, месечен и т.н. до 6 месеца). Поради това считаме, че както няма пречка, заповед на работодателя да се издава в началото на всеки период на изчисляване/отчитане на работното време, така и в нея да се посочи срок на действие на заповедта. ЛТ/
|
|
| 2016-03-23 13:44:30 |
Здравейте съпруга ми работи в фирма като шофьор от 5години.Получил е добра оферта за работа тук не му плащат на време,а и длъжностите които испалнява са много.Днес е заявил ,че ще напусне но са му отговорили ,че ще загуби заработената си заплата защото е работил без предизвестие.Как да постъпим сега,за да не загуби заплатата си? |
Ася Никова |
Прекратяването на трудовото правоотношение е уредено в чл. 325 и следващите от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Когато предизвестието е спазено, работодателят следва да изплати дължимото по трудовия договор възнаграждение. Съгласно чл. 220 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. ЯР/
|
|
| 2016-04-20 21:37:54 |
В средно дневно трудово възнаграждение за изчисляване на платен отпуск влиза ли и заплащане за извънреден труд? |
Миглена Хаджиева |
На основание чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно чл. 17, ал. 1 от в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включват: основната работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. От посочената разпоредба може да бъде направен извод, че извънредният труд не следва да бъде включен при правенето на изчисленията. ЯР/ |
|
| 2016-05-09 15:56:49 |
Здравейте, бих искала да Ви попитам каква е последващата процедура в случай, при който лице кандидатства за държавен служител, не е допуснато до конкурс и лицето подава възражение в срок до три дни до органа по назначаването. Не разбирам какво става след това, при положение, че конкурсът продължава за останалите кандидати? Ако органът по назначаването сметне жалбата за основателна, как този кандидат ще бъде допуснат до конкурс?
Благодаря предварително за вниманието Ви! |
Юлия Кондева |
По поставения въпрос следва да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерски съвет.МВ/ |
|
| 2016-06-21 21:35:40 |
Заповедта за прекратяване на ТД по КТ, чл.328,ал.1,т.10, е от 30 май, работникът я получава на 20 юни, на нея пише "за сведение", работодателят отказва на работника да му даде оригинала за подпис, вместо това -вика 2 свидетели да се разпишат, че е връчена. Има ли право работодателят да откаже на работника да подпише заповедта за освобождаването си? |
Гергана Николова |
В посочения от Вас случай, работодателят ще прекрати трудовият Ви договор по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ). Предпоставка за прекратяването е отправянето на писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ. Предизвестието следва да бъде връчено на работника или служителя срещу подпис, като, ако той откаже връчването се удостоверява с двама свидетели. Съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Съгласно действащите разпоредби на трудовото законодателство, издадената заповед се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Предвид посочените обстоятелства в направеното от Вас запитване, следва да сигнализирате в съответната инспекция по труда. Ако трудовото Ви правоотношение е прекратено и считате, че това е направено незаконосъобразно, то имайте предвид, че съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, исковете по трудови спорове се предявяват в 2-месечен срок - по спорове за прекратяване на трудовото правоотношение. Сроковете по искове относно прекратяване на трудовото правоотношение започват да текат от деня на прекратяването на трудовото правоотношение. ЯР/
|
|
| 2016-07-05 10:10:47 |
В документите пише:Средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява размера на пенсията се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1,2 и ал. 3, т. 5 ,а Вие вземате средномесечния осигурителен доход за страната.Има противоречие и искам отговор!!! |
Стефка Георгиева |
Съгласно чл. 70, ал. 1-6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.
За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 2.
В чл. 70а, ал. 1 от КСО е предвидено, че средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Т.е., във формулата за определяне на размера на пенсиите участва и средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията и средномесечният осигурителен доход на лицето, определен от възнаграждението, върху което са внесени или дължими осигурителните вноски. КС
|
|
| 2016-07-25 14:40:33 |
Здравейте,
Въпроса ми е свързан с правото на ранно пенсиониране на работниците и служителите:1. Съгл. КТ работниците/служителите не могат да бъдат освободени на основание чл. 327 ал.1 т. 12, защото още не са придобили право на пенсия за ОСВ. Освобождаването трябва да бъде на основание чл. 325 – по взаимно съгласие. Но ако работника е встъпил в последната година преди пенсиониране трябва да му се изплати обезщетение на основание чл. 222 ал.4 от КТ – . В такъв случай, работника няма да има право на регистрация в Бърото по труда. Така ли е? И втория ми казус е следния: Напуснал работник, получил обезщетение по чл. 222 ал. 4, който не е ползвал правото на ранно пенсиониране а е започнал на друго място работа и е освободен по чл. 328 т. 2, или чл. 331 от КТ ще може ли да се регистрира в Бюрото по труда?
|
снежанка стоименова |
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е по инициатива на работника/служителя. В чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е предвидено, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това субективно право на работодателя и от него зависи дали да прекрати трудовия договор на това основание, при наличие на предвидените изисквания - към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно условията, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Ако трудовото правоотношение на лицето бъде прекратено и към датата на прекратяването лицето отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, то ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 или 6 месеца.
В чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО, с изключение на лицата по чл. 114а, ал.1 от Кодекса на труда (работници сключили еднодневен трудов договор с регистриран земеделски стопанин) или законодателството на друга държава. Както е видно от разпоредбата, право на парично обезщетение имат лицата, които не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. За повече информация по този въпрос можете да се обърнете към съответното бюрото по труда. МВ/
|
|
| 2016-09-14 10:32:27 |
Здравейте, можем ли да заплатим обезщетение в размер на 6 БТВ по чл.222, ал.3 от КТ на служителки, които искат да напуснат работата преди да навършат възраст за пенсиониране по възраст и осигурителен стаж, но им остава малко време. И двете получават инвалидни пенсии и са дългогодишни наши служителки. |
Елица Петрова |
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
В ал. 4 на чл. 222 от КТ е предвидено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Ако служителките към момента на прекратяване на трудовия договор не отговарят на предвидените в разпоредбите изисквания, намат право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ. Получаването на инвалидни пенсии е без значение с оглед изплащане на посоченото обезщетение. МВ/
|
|
| 2016-10-20 06:44:34 |
Добро утро,
Искам да Ви попитам един лесен и може би прост въпрос за Вас. При работа на 8 часа, ако смяната започва така, че работата да премине 4 часа в нощният труд / от 18 до 02.00ч. смяната се води нощна или дневна за работника?
Понеже на скоро ми се случи това, искам да знам правата си, дали при 4ч. нощен труд е нощна смяна и трябва да е 7ч |
Georgi Hristov |
Уважаеми г-н Христов,
Съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Съгласно чл. 141, ал. 1 от КТ когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна (чл. 141, ал. 2 от КТ).
Чл. 142, ал. 2 от КТ урежда сумираното изчисляване на работното време. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 – дневна и чл. 140 - нощна) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл.142, ал. 4 от КТ). ЛТ/
|
|
| 2016-11-09 08:57:22 |
Ако служител ползва първо неплатен дългосрочен отпуск през годината, платеният годишен отпуск трябва ли да бъде намален пропорционално на отработеното време |
Мария Маринова |
В чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Предвид горното, за периода на ползвания неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж, на лицето се полага и платен годишен отпуск. МВ/
|
|