| 2018-02-04 15:10:00 |
Признава ли се друдов стаж на Беларуски гражданин работещ в България със законен трудов д?оговор |
Георти Бановn |
Съгласно чл. 351 от Кодекса на труда, трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Мнението ни е, че ако работодателят законно Ви е наел на работа, времето по трудовото правоотношение би следвало да Ви се признае за трудов стаж. За повече информация се обърнете към Агенцията по заетостта. |
|
| 2018-04-16 14:00:27 |
Здравейте! Лице работило като старши учител до 2012, след това изпълняващо длъжността директор, назначено на постоянно място след конкурс през 2017, със Споразумение, има ли право да ползва изцяло придобития трудов стаж до 01.07 2007 г за прослужено време или се зачита само професионалния. Длъжностите са сходни, изискващи педагог.обр. Благодаря! |
Нели Иванова |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ / в сила от 01.07.2007 г., за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
Следователно трудовият стаж придобит преди сключване на трудов договор с конкретен работодател се взема предвид от него, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Няма пречка във вътрешните правила за работната заплата да бъде записано, че работодателят зачита целият трудов стаж на новопостъпилия работник или служител с оглед определянето на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. МВ/
|
|
| 2018-08-03 16:30:31 |
Какъв е реда на ползване на платен отпуск? Може ли да се прехвърли целият платен отпуск за 2018 г.за ползване през 2019 г.? Използват се първо най-старите-2016 г. и след това 2017 г.и 2018 г. или е не? 1/2 от отпуск за 2018 г. следва ли да се полза от служителя през 2018 г. или не? Служителя трябва ли да ползва отпуска за 2018 г. до 30.06.19 г.? |
Мария Иванова |
Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. В чл. 173, ал. 1 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя, в което се посочва срокът на ползване, определен с начална и крайна дата. Искането трябва да съдържа ясно изразена от лицето воля за ползване на този вид отпуск. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. Съгласно чл. 173, ал. 5 от КТ, работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година: 1. от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. На основание чл. 38 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага – чл. 176, ал. 2 от КТ.
Разпоредбата на чл. 176, ал. 3 от КТ указва, че когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.
Спроед чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Платеният годишен отпуск за 2018 г. трябва да се ползва до 31.12.2020 г. , след което правото на ползването му се погасява по давност. МВ/
|
|
| 2019-01-17 11:49:52 |
Работник по време на работа завършва задочно бакалавърска степен.Налага се да се премести в друг град.Работодателят иска от него да подпише 5 годишен договор за магистратура.Има ли право работодателят да иска от него обезщетение ,при положение ,че няма договор за бакалавърската степен? |
Катя Йорданова |
От запитването не става ясно дали с лицето се прекратява трудовия договор при преместването му в друг град, както и не става ясно какво обезщетение / на какво основание/ работодателят иска то да му бъде изплатено. Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Според чл. 169, ал. 3 от КТ, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Ако лицето отговаря на посочените по-горе изисквания няма пречка да ползва предвидения в разпоредбата отпуск, когато се обучава за придобиване на степен "магистър", след като е придобило образователна степен "бакалавър". Съгласието на работодателя за обучението е условие за реализиране на възможността за ползване на този вид платен отпуск. За ползването на отпуск по чл. 169, ал. 3 от КТ за подготовка и защита на дипломна работа не е необходимо ново съгласие на работодателя, след като той вече е дал съгласие за обучение във ВУЗ. В чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай. Веднъж дадено, съгласието не може да се оттегли.
В разпоредбите регламентиращи ползването на отпуск за обучение не е предвидено сключване на договор, посочен в запитването. За изясняване на случая се обърнете към инспекцията по труда по седалището на работодателя. В случай, че работодателят в другия град е нов, той също трябва да даде съгласие за обучение на лицето.МВ/
|
|
| 2019-02-06 15:41:08 |
Здравейте!
При принудително ползване на платен отпуск по чл. 173(4) КТ - престой повече от 5 работни на един цех/звено/отдел, работодателя може ли да нареди ползването на остатъците от отпуските на всички служители/работници, ако са различни(остатъците) ?
Благодаря Ви! |
Ивелин Гочев |
В чл. 173, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Както е видно от разпоредбата, този отпуск се ползва едновременно от всички работници/ служители. В този случай работодателят издава заповед, в която определя размера на отпуска, времето на ползването му и работниците и служителите, които ще ползват едновременно отпуските си. МВ/ |
|
| 2019-02-27 11:19:57 |
Директор съм на училище
На 06.12.2018г. ми връчиха предизвестие на основание чл.328ал.1т.10.със срок 2 месеца.
Поради заболяване постъпих в болница и към момента съм в болнични.
Счита ли се за прекратен трудовият ми договор с изтичане срока на предизвестието,при положение че не съм получавала и не съм подписвала заповед за прекратяване на ТД. |
Магдалена Вуцова |
Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговият срок. В чл. 335, т.1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. МВ/ |
|
| 2019-03-26 14:33:46 |
Предстои да се пенсионира мед. сестра от д-ст "Здравеолазване" в р-н "Централен" През целия си трудов стаж от 17.12.1980 г. до 03.05.2015 г. е работила във ВМИ гр. Пловдив / 50% бюджетна издръжка и 50% търговско дружество/. На 04.05.2015 г. лицето започва работа като медицинска сестра при р-н "Централен" - Има ли право на шест заплати- ПМС 31/1994г |
Елена Радева |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер на шест брутни заплати се определя и на медицинските кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването.
В случай, че служителката не отговаря на посочените изисквания на разпоредбата - последните 10 години от трудовият й стаж да е работила като медицински кадър в сферата на здравеопазването, на бюджетна издръжка, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възрарст, ще има право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ в размер на 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки конкретен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/
|
|
| 2019-05-22 09:59:09 |
Здравейте въпросът ми е следният .Имаме служител които е съкратен по чл 528 .Трябва да му изплатим обещ. по чл 222 за оставане без работа.Но лицето е започтало работа на тр.договор през средата на месеца.Въпросът ми е следният .Трябва ли да се изплати .Какво се гледа възнаграждението по тк или получената заплата за половината месец .Благодаря |
петър |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Както е видно от разпоредбата, обезщетението е дължимо от работодателя за времето, през което лицето е останало без работа, но не повече от 1 месец. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено – чл. 228 от КТ. МВ/ |
|
| 2019-06-20 06:29:03 |
Здравейте!
Пенсионерка съм втора категрия труд от 01.10 2016г по чл. 69б, ал. 2 отКСО за осигурителен стаж и възраст. В момента съм на 58 г. Работя във фирмата от 21. 11.2002г.
Съкратена съм на 17.06.2019 по чл. 328 ал. 1. т. 2 от К. Т.
Въпроса ми е имам ли право на обезщетение от работодателя в размер на брутното ми трудово възнаграждение от 6 заплати? |
Нина Илиева |
Уважаема г-жо Илиева,
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Обезщетение в по-голям размер може да се уговори с колективен или индивидуален трудов договор.
Ако трудовият договор бъде прекратен, независимо от правното основание за прекратяването му, работникът/служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и когато отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване - право на пенсия от лицата, работещи при условията втора категория труд“.
Без значение за задължението на работодателя за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е обстоятелството, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено или не.
С оглед на гореизложеното и данните посочени в запитването считаме, че имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. ЛТ/
|
|
| 2010-08-15 21:04:08 |
в какъв период може да сеудължава допълнителното споразумение по чл 119 във връзка с чл 68 ал 1 т2 от кт |
ива караджова |
Уважаема госпожа Караджова, Трудовия договор по чл. 68, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ) се сключва за завършване на определена работа, поради това с него не се определя календарен срок, а срокът зависи от „завършването на определената” с трудовия договор работа. Поради това, този срок не може да се продължава, тъй като не е известен на страните и не е календарен период. СС |
NULL |