Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2012-11-29 16:20:34 Наша служителка е командирована на основание чл. 81в от Закона за държавния служител във връзка с Правилата, приложими за национални експерти на временна работа в Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) за период от 4 години без прекъсване от 01.12.2008 г. до 30.11.2012 г. Във връзка с това, моля да ни отговорите: 1. За времето на командироване като национален експерт служителката има ли право на платен годишен отпуск, съгласно чл. 56 от ЗДСл. 2. Ако има право на платен годишен отпуск за този период въпросът ни е кога може да го ползва, може ли да се отлага ползването и какво е основанието и кога се погасява правото на ползване, ако лицето се завърне на работа на 01.12.2012 година. П.Дункова Съгласно чл. 81в от Закона за държавния служител, държавен служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години, като за срока на изпълнението й той запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването основната си месечна заплата. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗДСл, годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърден от органа по назначаването график. Законът допуска само в изрично посочени в чл. 59, ал. 4 от ЗДСл случаи възможност за отлагане ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. В тези случаи обаче не е включено изпращането на държавния служител да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз. Поради горното изразяваме мнение, че изпратеният на работа в институция на ЕС служител трябва да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, след писмено разрешение на органа по назначаването, едновременно с отпуска, разрешен за ползване от съответната институция. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 59а, ал. 1 от ЗДСл, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. По отношение на неизползвания платен годишен отпуск или част от него за 2010 г. следва да се има предвид, че той може да се ползва до 31 декември 2012 г., т. е. до изтичане на двугодишната погасителна давност по чл. 59а, ал. 1 от ЗДСл (§8в от ПЗР на ЗДСл). За неползвания отпуск до 31 декември 2009 г. двугодишната погасителна давност не се прилага и той може да бъде ползван до прекратяване на служебното правоотношение, като при прекратяването му се обезщетява в пълен размер. Трудово право на Република България
2012-12-19 12:41:20 Наша служителка има право на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден -5 р.д. и за работа с видеодисплей - 5 р.д.. Същата втора година е в отпуск по майчинство, имали право за това време да ползва и допълнителният платен отпуск или той се ползва само за реално работено време. Дарина Николаева Уважаема госпожа Николаева , Съгласно чл. 139а, ал.4 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Следователно, когато това условие не е налице не се полага и този вид допълнителен отпуск. Що се отнася за отпуска за работа с видеодисплей, трудовото ни законодателство не предвижда изрично право на такъв отпуск. За работа с видеодисплей се прилага Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи. На основание чл. 8, т.1 от наредбата, работодателят организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин, осигуряващ периодични прекъсвания на работата с видеодисплеи, които се ползват за регламентирани почивки, като техният брой, продължителност и ред на ползване се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (ДВ, бр. 54 от 1999 г.); СС Трудово право на Република България
2013-01-29 13:02:21 Моля за отговор.Възстановен съм на работа поради съдебно решение.На 27.12.2012 г. започнах работа.Тъй като не съм отработвал 31.12.2012 г. Следва ли да работя на тази дата? Благодаря ! Руси Русев Уважаеми г-н Русев, Уведомяваме Ви, че съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда правомощието да размества почивните дни през годината принадлежи на Министерския съвет. Това означава, че когато в съответствие с Решение на МС за разместването, някои дни се обявяват за почивни, а други за работни, за работниците и служителите съответните дни са почивни или работни. В почивните дни не се полага труд, а в работните дни работниците и служителите са длъжни да изпълняват трудовите си задължения. Работникът/служителят е длъжен да се явява на работа в ден, в който е работен, съответно няма задължение да полага труд в ден, който е почивен (освен по график или когато се полага извънреден труд). С оглед на гореизложеното, след като възстановяването Ви на работа е считано от 27.12.2012 г. не е имало основание, а и не е съществувала възможност да работите на 15.12.2012 г., когато съгласно т. 5 от решение № 834 на на МС от 17.11.2011 г. за разместване на почивни дни през 2012 г., обн., ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г., се отработваше 31.12.2012 г. Липсвало е основание и задължение да работите на 31.12.2012 г., след като този ден е обявен за почивен, освен ако на 31.12.2012 г. е следвало да бъдете на работа “по график” или ако е било необходимо да се положи извънреден труд. В конкретния случай (възстановяване на работа на 27.12.2012 г.), няма основание на 31.12.2012 г. да се работи, само защото не е работено на 15.12.2012 г. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-03-22 11:57:18 Бихте ли могли да ми отговорите,колко часа месечно трябва да отработва един лекар(респ.- фелдшер,мед.сестра,шофьор) ,работещ в Спешна помощ ,при положение,че работата е организирана в 12-часови дневни и нощни дежурства,при намалено на 7 часа работно време? Моля за отговор с конкретен пример(за опред. брой раб.дни в месеца)! Предварително благодаря! Д-р Станка Гавова Уважаема госпожа Гавова, Разпоредбите на чл. 2, ал.1 и 2 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя предвиждат, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка (ал.2). Междудневната почивка е установена в чл.152 КТ на не по-малко от 12 часа, а седмична почивка – чл. 153 КТ в зависимост от това дали работното време се отчита подневно или сумирано. Следва да имате предвид, че съгласно Кодекса на труда и актовете за неговото прилагане, независимо как се отчита работното време то е строго определено на до 8 часа дневно и до 40 часа седмично. Всяко надвишаване на нормата работно време е извънреден труд. Следователно и за работа на 12-часови дежурства следва да се има предвид нормата работно време за месеца, която се намира като се умножат броя на работните дни на съответния месец по 8 часа при нормална продължителност на работното време и по 7 часа за намаленото работно време. Точните изчисления се извършват от работодателя. Когато работникът или служителят счита, че работодателя нарушава трудовото законодателство свързано с отчитане и разпределение на работното време (конкретно според запитването), можете да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието. СС Трудово право на Република България
2013-04-01 14:17:44 В случай, че работник или служител узнае в края на отработения работен ден / петък/ за смъртта на близък, за когото има право да ползва отпуск по чл. 157, ал.1 т.3, от кой ден ще има право на 2 дни платен отпуск, предвид това че денят на събитието / смъртта/ вече е отработен. Катя Вълчева Уважаема г-жо Вълчева, Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят има право на 2 работни дни платен отпуск при смърт на близък роднина. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите работни дни след нея. Тъй като в случая денят на събитието (смъртта) не съвпада със седмичната почивка (не е в събота или неделя), а в петък (без значение, че денят е отработен), лицето ще има право на отпуск “за следващия го работен ден”, т.е. само за понеделник. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-04-16 16:45:22 Здравейте, Интересува ме имам ли право да се пенсионирам три години по рано преди навършване на пенсионна възраст имайти в предвид че имам необходимият трудов стаж. Благодаря предварително. Валентина Асенова Янкова Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) предвижда, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Освен това, в ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидено, че от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. Това означава, че жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2013 г. - при навършена възраст 60 години и 8 месеца и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца; през 2014 г. – при навършена възраст 61 години и осигурителен стаж 35 години и т.н. Така нар. „ранно пенсиониране” е предвидено само за лица, работили при условията на първа и втора категория труд, за учителите и др. За допълнителна информация може да се обърнете към Националния осигурителен институт. КС Трудово право на Република България
2013-04-23 19:18:26 Служител на постоянен трудов договор с връчено предизвестие за прекратяване на договора по чл.328 ал.1 т.3 от КТ излиза в болничен три дни преди изтичане на предизвестието. Може ли да бъде прекратен договорът от датата обявена в предизвестието и ако болничният е продължителен до колко време работодателят трябва да го декларира пред НОИ за изплащане Елена Коцева Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. В конкретният случай обстоятелството, че работникът е в отпуск поради временна неработоспособност е без значение. Според предвиденото в чл. 10, т. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, документите по чл. 3 - 5 и 8 /вкл. и болничните листове/ се представят в съответните ТП на НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя. КС Трудово право на Република България
2013-05-09 11:41:54 Служител освободен доброволно от работа през м.юни 2001г.Поради грешка назначен отново през м.август 2001г., считано от 01.01.2001г. и не е прекратен договора.Водил дела до м. март 2013г. Загубил делото. Предстои му пенсиониране. Не е работил при друг работодател.Има ли право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ и зачита ли се времето за стаж? Петя Методиева В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, условията за получаване на 6 брутни заплати е при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател” "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От запитването не става ясно какви дела служителя е”водил до м. март 2013 г.” и какво дело е загубил. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, въпросът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ Трудово право на Република България
2013-05-31 10:57:48 Сключен тр. договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ със срок за изпитвате 5 месеца в полза на работодателя. Може ли с доп. споразумение срокът на изпитване да бъде намален на 4 месеца. Чавдар Иванов Съгласно чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Срокът за изпитване се уговаря при сключване на трудовия договор. Поради това мнението ни е, че веднъж уговорен, срокът за изпитване не може да се променя с допълнително споразумение. МВ/ Трудово право на Република България
2013-07-11 10:04:44 Срочен трудов договор със срок на изпитване 6 м. в полза на работодателя. С какво предизвестие може да се прекрати, от служителя, по време на срока на изпитване? ЙОРДАНКА СТОИМЕНОВА В този случай трудовият договор може да бъде прекратен на останалите основания, предвидени в КТ. В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В случай, че работодателят Ви не е съгласен с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, съгласно чл. 220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестие при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. СН/ Трудово право на Република България
Страница 6298 of 6864