| 2015-08-12 09:49:25 |
Здравейте.Искам да попитам: Имам ли право,след като съм си изтеглила документите за здравно и социално осигуряване от Кипър,за пенсиониране по болест в България,след 1 или 2 години да се върна в Кипър и отново да работя и живея там?Това означава ли,че всичко започва отначало?Нов жълт лист,социален номер и първите 3 години,без право на медицински и безработни помощи.Много Ви моля,да ми разясните нещата.Благодаря предварително. |
Гергана Иванова |
Уважаема госпожо Иванова,
Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице живее или работи (легално) в няколко държави-членки на ЕС. Пълен текст на Регламент 883/2004 може да се намери на електронната страница на МТСП – в рубриката „Социални права в ЕС” - http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/indexn.htm. За да ползват лицата социални права, включително пенсионни права, следва да посочат на съответната компетентна институция в държавата, в която живеят към момента на подаване на искането за полз ване на определени права, че имат осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС. При достигане на пенсионна възраст и подаване на заявление, осигурителните периоди, придобити вследствие на трудова заетост, легално упражнена на територията на ЕС се сумират, като всяка държава-членка потвърждава „своите” осигурителните периоди (т.е. тези периоди, които са признати по нейното законодателство и имат правно значение по това законодателство) и изплаща пенсия, изчислена съгласно съответния/те период/и на осигуряване. Посочвате, че сте имала осигурителни периоди в Кипър. В случай, че сте си изтеглила вноските(ако това е допустимо от кипърското законодателство), тези периоди няма да бъдат взети предвид при ползване на социални права от други ДЧ, включително и от България. Съветваме Ви да се обърнете към кипърските институции, за да разберете какви документи са ви необходими при започване на работа в Кипър. ЕС |
|
| 2016-01-18 18:02:25 |
Имам няколко години трудов стаж в държава членка на ЕС,сега работя в България.Какви документи са необходими за да ми бъде признат стажа в чужбина от сегашният ми работодател,за да мога да ползвам отпуск и болничен? |
Бисер Христов |
Уважаеми господин Христов,
Съгласно действащото българско законодателство, и по-специално разпоредбите на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, е предвидена възможност за зачитане на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
За да бъде зачетен положеният от Вас трудов стаж в държава членка от сегашния Ви работодател, следва да подадете заявление до него, към което да приложите документи, които дават основание за признаване на трудовия стаж. Такива документи могат да бъдат акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентна институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудовия стаж.
Въз основа на предоставените документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2, чл. 352, ал. 2, чл. 353 и чл. 354, ал. 2 от КТ, работодателят предприема необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж. (ГЯ)
|
|
| 2017-05-29 09:15:25 |
инвалид съм с90 процента със заболяване Бехтерев и велодробен емфизем.След преосвидетелствуване тази година ми намалихаот |
atanas stoinov |
Уважаеми господин Стойнов,
Моля, поставете въпроса си отново.
МХ/ТПООУТ |
|
| 2018-08-01 13:26:45 |
94-3508/17.07.2018
По - конкретно искам състав с имена и институционална принадлежност на КОМИСИЯТА, която е одобрила европроектите на за периода от 2008 до 2018 вкл. на Сдружение „Център за психологически изследвания”, |
Ива Славкова |
Уважаема госпожо Славкова,
Моля задайте въпроса си в рубриката Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
МХ/ТПООУТ
|
|
| 2013-09-26 19:17:22 |
zdraveyte iskam da popitam detetomie s epilepsiya BG se lekuvase no resihme da zaminen v Germaniya za nyakolko godini sled kato se virnem dali ima pravo za bezplatno leceniye pak ili si izgubva pravatasi vece |
belgin mumun |
Въпросът Ви не е от компетентността на отдел "Европейско и международно социално право", моля обърне се към Национална здравноосигурителна каса. |
Европейско и международно социално право |
| 2014-07-16 16:45:30 |
Има ли окончателно решение на Европейския съд във връзка с делото Сомова за не напускане при пенсиониране на работа. Ако има, защо все още това не е огласено. Очакваше се през м. юни да бъде взето окончателното решение и проблемът да бъде решен за България. |
Калинка Христова |
Уважаема госпожо Христова, По Делото С-103/13- „Сомова срещу България“, където е поставен въпросът за съответствието на чл.94, ал.2 КСО с европейското законодателство, до настоящия момент е представено само становище на Генералния адвокат. То постановява, че разпоредбата на чл.94 КСО противоречи на законодателството на ЕС. Ако решението на СЕС е в този смисъл, разпоредбата на чл.94, ал.2 КСО ще бъде изменена, но към настоящия момент няма постановено решение по делото. ЕС/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2015-02-11 18:20:54 |
Здравейте! Работя в Норвегия почти 1 година, но смятам да се прибирам, защото бях освободен, поради намаляне количеството работа. Въпросът ми е мога ли и чрез какъв документ да направя осигурителният ми стаж от Норвегия да бъде признат/прехвърлен в Б-я? Предполагам U1, но информациятс, която получих тук от NAV (службата по заетост) бе объркваща |
Гатьо Гатев |
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГАТЕВ, Вие посочвате, че сте работил в Норвегия, в продължение на 1 година. Тъй като последната Ви месторабота е в Норвегия, което предполага принадлежност към това законодателство, спрямо Вас ще се приложат правилата на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Ако сте отговарял на условията на норвежкото законодателство за придобиване на право на обезщетения при безработица, Вие сте имал право да запазите и да прехвърлите плащането на тези обезщетения при преместване в България при наличие на следните условия, установени в чл.61 на Регламент 883/2004: а) Преди заминаването си от Норвегия трябва да се регистрирате като лице, което търси работа и да сте на разположение на службите по заетостта на компетентната държава най-малко в продължение на четири седмици, след като сте станал безработен. Въпреки това, компетентните служби или институции могат да Ви дадат разрешение за заминаване преди изтичането на този срок. б) Трябва да се регистрирате като лице, което търси работа в службите по заетостта на всяка от държавите-членки, в които отивате (България и евентуално, други държави-членки на ЕС, в които искате да си търсите работа) и да подлежите на организираната в тях контролна процедура. Това условие се счита за изпълнено за периода преди регистрация, ако се регистрирате в седемдневен срок от датата, на която сте престанал да бъдете на разположение на службите по заетостта на Норвегия. В извънредни случаи, този срок може да се удължава от компетентните служби или институции. в) Правото на обезщетения важи за максимален срок от три месеца от датата, на която е следвало да сте престанал да бъдете на разположение на службите по заетостта при условие, че общата продължителност на обезщетенията не надвишава продължителността на срока, през който сте имал право на обезщетения съгласно законодателството на тази държава. Съществува възможност този тримесечен срок, да бъде удължен от компетентните служби или институции максимум до 6 месеца. г) Обезщетението за безработица трябва да бъде определено съгласно норвежкото законодателство и да бъде отпуснато от норвежката компетентна институция, като то може да Ви бъде изплащано директно на Вас в България, по Ваша банкова сметка. Това е хипотезата, в която компетентна за изплащане на обезщетението Ви за безработица е Норвегия. Съветваме Ви при напускане на Норвегия да се снабдите с преносим документ U1. ЕС / ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2015-03-04 14:08:43 |
Работя в Кипър сезонно от няколко години,подала съм документи за парично обезщетение поради безработица в Ной-Пазарджик.Въпросът ми е,ще се вземат ли предвид,при изчисляване на обезщетението,периодите,през,които съм се подписвала на трудовата борса в Кипър,през,което време,държавата им ме е осигурявала. |
Диляна Захариева |
Уважаема госпожо Захариева, Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Особеното при отпускане на обезщетение за безработица по Регламент 883/2004 е, че въпросните 9 месеца осигуряване не е задължително да са завършени в България – в България е достатъчно да има дори само 1 ден осигуряване срещу безработица, а останалите месеци се добавят от осигурителните периоди от другата държава-член, в която е работило лицето. Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт- НОИ по постоянен или настоящ адрес на лицето, като се прилагат и определени документи. Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице живее или работи (легално) в няколко държави-членки на ЕС. Пълен текст на Регламент 883/2004 може да се намери на електронната страница на МТСП – в рубриката „Социални права в ЕС” - http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/indexn.htm. Вие следва да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на искането за ползване на определени права, че имате осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС. Така осигурителните периоди, придобити вследствие на трудова заетост, легално упражнена на територията на ЕС ще се сумират за придобиване на правото, а обезщетението на което имате право, както и размерът му ще бъдат определени по законодателството на държавата, по последната Ви заетост. ЕС/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2017-02-09 14:59:55 |
Здравейте, във връзка с прилагането на новия чл. 121а от КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги: 1. Необходимо ли е да се изготви отделна Заповед за командироване или тя се замества от Допълнителното Споразумение между работодателя и работника / служителя? 2. Дължат ли се дневни пари, при положение че в Наредбата не е изрично уредено, или отпадат като задължение? 3. Трябва ли да се изисква отделно писмено съгласие на служителя при командироване за срок над 30 дни и в в случаите на чл. 310 от КТ? |
Пламена Димитрова |
Командироването в рамките на предоставяне на услуги се извършва чрез подписване на допълнително споразумение, чието основание е чл. 2, ал. 1 от Наредба за командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Поради обстоятелството, че командироването става по двустранно споразумение между страните по трудовото правоотношение, издаването на заповед от страна на работодателя не е обосновано.
Заплащането на командировъчни пари е уредено изрично в разпоредбите на чл.215, ал.2 от КТ и чл.2, ал.2, т.7 във връзка с чл.4 и 5 от Наредбата. Разпоредбата на чл.215, ал.2 КТ предвижда, че при командироване или изпращане в рамките на предоставянето на услуги работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари. Поради това работодателят има задължение да заплаща пътните пари. За дневните и квартирните пари е оставена възможност за договаряне от страните по трудовото правоотношение, т.е. работодателят няма задължение да ги предоставя, когато не са договорени във финансовите условия на командировката, които са задължителен реквизит в споразумението, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата.
Не е необходимо писмено съгласие от работника или служителя при командироване в рамките на предоставяне на услуги по правилата на чл. 121а от КТ, поради обстоятелството, че страните по трудовото правоотношение трябва предварително да са постигнали споразумение в писмена форма, което е за целия период на командироването, на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата.
нс
|
|
| 2017-08-07 16:50:22 |
Здравейте, Управител съм на Българска транспортна фирма.Имам предложение от Полска транспортна фирма да командировам шофьори на нашата фирма да управляват техни превозни средства.Шофьорите ще ги осигурявам на минималната ставка на приемната държава - т.е. в случая Полша, както ще покривам и квартирни и командировки от нас като работодатели. В случая въпроса ми е да не попадна в условията на предприятие осигуряващо временна работа? |
Янка Василева |
Уважаема г-жо Василева,
От описаната фактическа обстановка не може да се направи еднозначен извод относно организацията на работата, която предвиждате да установите след сключване на договор с полската транспортна фирма. Поради това следва да се има предвид, че съгласно т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) „Предприятие, което осигурява временна работа“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. По наше мнение ако работниците и служителите ще бъдат под ръководството и контрола на полското предприятие при изпълнение на работата си от Ваша страна ще е налице осъществяване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа и следва да имате регистрация в Агенция по заетостта. Условията и редът за регистрация на предприятия, които осигуряват временна работа са регламентирани в глава осем „а“ на Закона за насърчаване на заетостта.
Следва да се има предвид, че предприятието, което осигурява временна работа не може да сключва трудов договор с работник или служител за изпращане за изпълнение на работа при условията на първа и втора категория труд (чл. 107р, ал. 3, т. 1 от КТ). Наетите лица на длъжност „шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона“ са втора категория труд, съгласно чл. 2, т. 25 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (обн. ДВ бр. 123/1998 г.), поради което не е възможно да бъде сключван трудов договор с тях за изпращане на работа в предприятие ползвател.нс
|
|