| 2017-12-01 17:17:11 |
Здравейте,на 5.6.17г прекратих ТД по чл.327 ал.1 т.2 за което имам Заявление с вх. №.До 13.6.17г бях в болнични.Работодателят ме освобождава от 19.6.17г и дните от 14 до 18.6 оформя във Ф76 като почивни за мен.Работя на СИРВ 3мес. и по този начин извънредния ми труд предишните месеци се изпарява.Правилно ли е и ако не, какво обезщетение ми дължи? |
Величка Желязкова |
Уважаема г-жо Желязкова,
От отправеното от Вас запитване правим заключението, че сте прекратили трудовото си правоотношение, като сте подали заявление до работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) поради неизплащане на трудовото възнаграждение. В тази връзка следва да се отбележи, че едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ се извършва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора (чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ). В посоченият от Вас случай датата на прекратяване на трудовия договор би следвало да е 05.06.2017 г., а не 19.06.2017 г.
По наше мнение извършеното от работодателя изменение на графика при въведено сумирано изчисляване на работното време с цел да бъдете лишена от допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд не е в съответствие със законовите изисквания. В тази връзка сме на мнение, че между Вас и работодателя е възникнал трудов спор относно размера на възнаграждението, което е следвало да бъде изплатено при прекратяване на трудовото правоотношение. Компетентен за разрешаване на трудовия спор относно размера на трудовите възнаграждения и обезщетенията е съдът, като давностният срок е три годишен.нс
|
|
| 2017-12-28 14:59:40 |
В понятието законоустановен отпуск, влючва ли се и "отпуск поради временна неработоспособност" |
Димитрина Петрова |
Уважаема госпожо Петрова,
Кодексът на труда урежда правото на работника или служителя на различни видове отпуск - основен и допълнителен платен годишен отпуск, неплатен, за обучение, за бременност, раждане и майчинство, за временна неработоспособност и т.н. Съгласно чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. За да ползва това право е необходимо да е придобил най-малко 8 месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е при един или повече работодатели. Веднъж придобито, правото на платен годишен отпуск се запазва до края на трудовата дейност на работника или служителя. Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Тези отпуски се разрешават от здравните органи – чл. 162 от Кодекса на труда. Видно от изложеното, отпускът поради временна нетрудоспособност е вид законоустановен отпуск. КА
|
|
| 2010-04-19 19:05:28 |
Върху сумите на целеви награди плащат ли се осигуровки и данък върху доходите на физически лица? Върху стойността на безплатната карта за пътуване плащат ли се осигуровки и данък? |
Лина Виданова |
Тъй като функциите по събиране на данъци и задължителните осигурителни вноски са възложени на Националната агенция за приходите, за информация по тези въпроси следва да се обърнете към съответното териториално поделение. ПМ/ |
NULL |
| 2018-01-18 08:45:18 |
Здравейте, Лицето има останал неползван платен годишен отпуск за 2017 година в размер на 56 работни дни. Отпускът е отложен, поради използван отпуск за временна нетрудоспособност за продължителен период от време. Съгласно чл. 176 ал.1 т. 2 от КТ и чл.176а ал.2 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Запитването е: Отпуск за коя година следва да се ползва първо, предвид по-дългия давностен период на отложения платен годишен отпуск за 2017 година? Следва ли лицето да ползва първоначално платения си годишен отпуск за 2018 година, а след изчерпване на неговия размер за 2017 година?
|
Красимира Атанасова |
В Кодекса на труда не е предвиден ред за ползане на неизползвания от предходни години платен годишен отпуск. Имайки предвид погасителната давност за ползване на този отпуск, би следвало да се използват отпуски от по - предни години. Няма законова пречка ако лицето желае, да ползва първо платения си годишен отпуск за настоящата година.МВ/ |
|
| 2018-02-04 16:27:22 |
Колко години трябва да работя в Австрия, за да получа право на пенсия и трябва ли задължително стажът ми да е непрекъснат? |
Петя Петкова |
Уважаема госпожо Петкова,
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (в т.ч. и Австрия), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Разпоредбите на регламентите предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди от държавите, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В тези случаи се извършва т.нар. „сумиране на осигурителни периоди“, но само и единствено, ако същите не са достатъчни за отпускане на обезщетение или пенсия изцяло по едно от тези законодателства.
Това означава, че периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на една държава членка, при необходимост се вземат предвид по отношение на правото на обезщетение или пенсия съгласно законодателството на друга държава членка. Така например периодите Ви на осигуряване, придобити в Австрия, ще бъдат зачетени при преценяване на правото Ви на обезщетение или пенсия у нас, както и обратното – осигурителните периоди в България ще бъдат взети предвид при определяне на правото Ви на обезщетение или пенсия в Австрия.
Вследствие на това и в случай че отговаряте и на останалите условия за пенсиониране (законоустановена възраст и т.н.) всяка държава членка, в която сте били осигурявани, ще трябва да изплаща пенсия, съответстваща на собствените й осигурителни периоди, т.е. ще получавате пенсия от страна на Австрия за осигурителния стаж, придобит по нейното законодателство, и пенсия от България – за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство.
В случая е без значение дали стажът е непрекъснат или прекъснат. Въпреки това, ако общият Ви период на осигуряване в една държава членка е под 1 година, може да се приложи специално правило, тъй като някои държави не предоставят пенсии за кратки периоди. Тези периоди все пак няма да бъдат изгубени, като ще се вземат предвид от някоя от другите държави, в които сте се осигурявали.
За информация по отношение на условията за придобиване на пенсия по австрийското законодателство (изискуем осигурителен стаж, законоустановена възраст за пенсиониране и др.) е необходимо да се обърнете към съответната компетентна институция в Австрия.
В случай, че пребивавате в България Ви съветваме да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в България като посочите, че имате осигурителни периоди в Австрия и желаете отпускане на пенсия при условията на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Компетентните институции на двете държави ще обменят информация по служебен път и всяка една ще потвърди „своите“ осигурителни периоди. След това се извършва сумиране до достигане на необходимия осигурителен стаж и се отпуска пенсия, като всяка една от държавите изплаща пенсия за осигурителните периоди, завършени съгласно нейното законодателство. Институцията, в която сте подали заявлението (институцията на държавата, в която пребивавате) ще ви изпрати обобщение на тези решения от държавите, в които сте работили, под формата на преносим документ P1. Чрез това обобщение ще се информирате относно това как институциите са третирали различните периоди на осигуряване и това ще Ви позволи да поискате преразглеждане на дадено национално решение, когато сметнете, че то накърнява Вашите права.
МК ‒ Д ТПООУТ
|
|
| 2018-02-22 15:45:07 |
Здравей те,с постановление на МС №332/22.12.2017 и споразумение№ ФС0103352/22.12.2017 ,сключихме договор за социална услуга в домашна среда-личен асистент с ОБЩИНА СЛИВЕН,за която услуга ни се заплаща по часово.Въпросът ми е:за изчисляване на изработените часовете,коя МРЗ се взима-2017 или 2018.За 01.01.2018,възнаграждението ми е с МРЗ за 2017г. |
ЦВЕТКА ДИМИТРОВА |
С ПМС № 316 от 20 декември 2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2018 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 510 лв. и на минималната часова работна заплата 3,07 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. За повече информация можете да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане. МВ/ |
|
| 2018-03-18 11:08:28 |
по КТ разрешено ли е дежурство на режим 24часа и ако е разрешен, колко часа трябва да се даде почивка след дежурството |
Огнян Николов |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието.
В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството.Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата).
Според чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.
Съгласно чл. 152 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Разпоредбата е императивна и при нарушаване се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/
|
|
| 2018-05-15 10:53:14 |
ЗДРАВЕЙТЕ! ТРЯБВА ЛИ ДА ИЗИСКВАМЕ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СЪДИМОСТ ОТ ЛИЦАТА, С КОИТО ЩЕ БЪДЕ СКЛЮЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА РАБОТА, ИЛИ ТОВА ИЗИСКВАНЕ ОТПАДНА? БЛАГОДАРЯ! |
ДОБРИНКА ГЕОРГИЕВА |
Уважаема госпожо Георгиева, Съгласно чл. 1 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, издадена от Министерството на труда и социалните грижи (Обн., ДВ, бр. 44 от 1993 г., изм. и доп., бр. 99 от 12.12.2017 г.), за сключване на трудов договор са необходими: 1. личен паспорт или друг документ за самоличност, който се връща веднага; 2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства; 3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж; 4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца; 5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало; 6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години. Работодателят може да изисква представянето на други документи извън посочените в чл. 1, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт (чл. 2 от наредбата). БД |
|
| 2018-06-12 17:02:03 |
Привет! Работя в Call Center и искам да попитам на какво минимално време трябва да са заложени почивките? Тъй като в някои случай се става от станциите на повече от 2 часа? Това нормално ли е?Поради натовареността ни на моменти се задържат работниците и не им се позволява да почиват.Времето между две почивки е 1.30ч. Но понякога ни задържат. |
Иван Иванов |
Уважаема господин Иванов,
В чл. 151, ал.1 от Кодекса на труда е предвидено, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Съгласно чл. 139, алинеи 1 от КТ разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, вкл. почивките по време на работа. Във връзка с работата с компютър, основните изисквания, които следва да изпълняват работодателите и работещите при работа с видеодисплеи, са определени с Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (обн., ДВ, бр. 70 от 26.08.2005). С пълния текст на наредбата можете да се запознаете на интернет страницата на МТСП. Съгласно наредбата работодателят е задължен да извършва оценка на риска на работните места с видеодисплеи за определяне на възможните рискове за здравето и безопасността на работещите, особено по отношение на зрението, мускулно-скелетната система, възникването на психичен стрес и др. (чл. 3.). Съобразно оценката на риска, работодателят е длъжен да предприеме необходимите мерки за намаляване на рисковете, както и да предостави на служителите обучение и информация относно тези мерки и изискванията към конкретното оборудване, работната среда, използваните програмни продукти и възможните рискове. Една от възможностите за предприемане на мерки е по отношение на организацията на работата на лицата, работещи с видеодисплеи. Съгласно чл. 8. от Наредба № 7, работодателят следва да организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин, осигуряващ периодични прекъсвания на работата с видеодисплеи, които се ползват за:
1. регламентирани почивки, като техният брой, продължителност и ред на ползване се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа;
2. извършване на други дейности с цел намаляване на натоварването, дължащо се на работата с видеодисплеи.
Целта на цитираните мерки е да се осигурят условия на труд, при които са елиминирани или намалени всички професионални рискове, с оглед запазване на здравето и работоспособността на работещия при условия на пълна заетост и в течение на целия му трудов стаж.
При нарушения на трудовото законодателство, можете да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която осъществява цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. /СР/
|
|
| 2018-08-04 01:57:22 |
Учител съм и заявих желание за прекратяване на трудов договор по чл.326 от КТ, чрез предизвестие. Работодателят ми твърди, че като синдикален член срокът му е два месеца, а не 30 дни. Така ли е? И още: Ползвала съм 6 дни отпуск, който при така създалата се ситуация не ми се полага.Дължа ли за него обезщетение на работодателя? |
Галина Чобанова |
Уважаема госпожо Чобанова,
Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. С оглед изложеното в запитването Ви, следва да се отбележи че, колективният трудов договор представлява съглашение между страните, които са го сключили. Тълкуването на съдържанието на колективния трудов договор и в тази връзка изясняването на точния смисъл и приложимостта на клаузите, които съдържа договорът, е от компетентността на страните по договора. По поставения в запитването въпрос следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката. В чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. КА
|
|