| 2016-06-22 09:12:32 |
Логопед съм в ДЦДВХУ град Панагюрище. Интересувам се, колко дни платен годишен отпуск имат специалисти: логопед, психолог, рехабилитатор и социален педагог. Благодаря. |
Ваня Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, съгласно чл. 155, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4 ( не по-малко от 20 работни дни). Категориите работници и служители, които имат право на удължен платен годишен отпуск, както и неговият конкретен размер, са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Според чл. 24, ал. 1 от НРВПО директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Съгласно чл. 26, ал. 3 от НРВПО, възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. В случай, че има лица, които не попадат в цитираните категории работници или служители, по отношение на размера на платения им годишен отпуск се прилага текста на чл. 155, ал. 4 от КТ./КНП/ |
|
| 2016-07-05 12:43:31 |
Здравейте! Имам позната, която през 2011 година ползва болнични за процедура инвитро. Ражда първото си дете през 2012 година и след това през 2014 година ражда второто си дете. Двете майчинства се застъпват. Има да ползва платен годишен отпуск от 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 години. Връща се на работа през април 2016 година. На колко дни платен отпуск има право след връщането си на работа? Обезщетение за не ползван отпуск за кои години има право при прекратяване на договора и? |
Марияна Панева |
Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ /в сила от 01.03.2011 г/, в редакцията преди изменението й, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. В чл. 176, ал. 1 от КТ, в сила от 17.07.2015 г. ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Платеният годишен отпуск, на който има право работникът/служителят се определя пропорционално на времето, което за признава за трудов стаж. В случай, че отпуска за процедури ин-витро и отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ за първото дете се застъпват /няма период, в който платеният годишен отпуск би могъл да се използва/ и ползването е отложено по посочения по-горе ред, мнението ни е, че лицето има право на платен годишен отпуск за посочените в запитването години. При прекратяване на трудовия договор работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224 от КТ, правото на ползване на който не е погасено по давност. МВ/
|
|
| 2016-07-25 15:10:02 |
УВАЖАЕМИ ДАМИ ГОСПОДА,
Държавен служител съм в Държавен фонд „Земеделие”, считано от 2012 г. В периода 09.2013-12.2015 г. бях в отпуск по майчинство. Завърнах се на работа, считано от 14.01.2016 г. В периода 21.10.2015-14.01.2016 г. бях в платен годишен отпуск и с издаден болничен лист. След направена справка установих, че за периода на отсъствието ми поради отпуск по майчинство, имах изчислен брой дни за допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 дни за всяка календарна година. В последствие, без обяснение, същите ми бяха изчислени пропорционално на действително отработеното време, а именно – 8 дни за 2013 г., 0 дни за 2014 г. и 2 дни за 2015 г. (тъй като прекратих отпуска си по майчинство, считано от 21.10.2015 г.). Времето, в което съм била в платен годишен отпуск и в отпуск по болест (21.10.2015-14.01.2016 г.) ми е зачетено като време, за което ми се полага допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време.
Съгласно българското законодателство, работодателят и органът по назначаването имат правомощия във връзка с правото на допълнителния платен годишен отпуск. С писмена заповед работодателят по чл. 4, ал. 4 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, определя онези работници и служители, заети по трудово правоотношение, които имат това право. По чл. 50, ал. 3 от ЗДСл в правомощията на органа по назначаване е да определи начина на конкретизиране размера на допълнителния платен годишен отпуск при ненормирано работно време.
В случая органът по назначаване е издал Заповед № 03-РД/1909 от 16.08.2012г., в която е определил размера на допълнителния платен годишен отпуск за ненормирано работно време служителите, в зависимост от длъжността, която заемат, но не е конкретизирал начините за определяне на полагаемия допълнителен платен годишен отпуск.
Няма законово изискване по ЗДСл правото на допълнителен платен годишен отпуск да бъде обвързан непременно с времето, през което е положен труда извън редовното работно време, нито със заеманата длъжност, нито с продължителността на отсъствие.
С оглед на горното, размерът на този допълнителен отпуск не се определя пропорционално на времето, през което служителите са работили действително при условията на ненормиран работен ден, а би следвало да се определи в пълен размер за съответната календарна година.
С настоящето Ви моля за мнение, относно прилагането на разпоредбите на Закона за държавния служител, в частност чл. 50, ал. 2 от ЗДСл: „За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни”.
|
Петя Цанова |
За въпроси, свързани със служебните правоотношения по Закона за държавния служител, е необходимо да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. ЯР/
|
|
| 2016-09-14 11:22:28 |
Не се спазват трудовите договори, работното време и заплащанията. Къде трябва да подам оплакване за да се направи проверка на всичко това |
Иван Стоянов |
За нарушения на трудовото законодателство следва да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието (работодателя). СН/ |
|
| 2016-11-09 10:34:36 |
Здравейте, моля за отговор на следния казус: Въвели сме обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ на лице прекратено считано от 01.10.2016. Въпроса ми е 1 месец, колко календарни дни включва това обезщетение, 30 дни - възприети за 1 месец или 31 колкото е месец 10,2016 ? Кое е правилно, моля за конкретна дата. Предварително благодаря. |
А. Ангелова |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
В трудовото законодателство липсват изрични правни норми, които да определят правила за броене на сроковете. От разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ е видно, че обезщетението е дължимо от работодателя, когато изтече периодът (1 месец или по-дълъг период – ако такъв е предвиден), като работникът /служителят следва да удостовери оставането си без работа в този период. Мнението ни е, че “един месец” в случая е календарен период, който се брои от датата на прекратяване на трудовия договор, тъй като от този ден лицето е останало без пработа и изтича на съответната дата следващия месец – в случая 01.11.2016 г. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка от която работодателят да направи констатация, че през този период лицето не е работило на друго място. МВ/
|
|
| 2016-12-12 16:16:58 |
Когато съм призован като съдебен заседател пускам служебен отпуск по чл.157 т.5 от КТ до работодателя. Досега този отпуск във фишовете ми за Работна заплата е бил изплащан от Работодателя. Днес ми бе заявено че такъв отпуск е неплатен. Искам да попитам Служебния отпуск по чл.157 т.5 платен или неплатен е от Работодателя |
Георги Христозов |
Уважаеми господин Христозов,
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател. Работодателят е длъжен да разреши този вид отпуск, но в правна норма не е установено неговото задължение да го плати. В ал. 3, т. 3 на същия член е указано, че през време на отпуските по ал. 1 (в т.ч. и на тази по т. 5) на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в специалните закони. В Наредба № 1 от 3 февруари 2011 г. за съдебните заседатели в чл. 13 е разписано, че съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт. Възнаграждението на съдебните заседатели за всеки заседателен ден се определя въз основа на действително отработените часове за деня, които съответстват на времетраенето на съдебното заседание до обявяването на съдебния акт, включително и за започнат час. Възнаграждението се изплаща ежемесечно за всички заседателни дни на съответния месец./КА/
|
|
| 2016-12-30 15:33:14 |
Здравейте,
Моля за отговор на следния въпрос, с посочени нормативни източници: Минималната РЗ равна ли е на брутната РЗ (включваща основна РЗ и доплащания с постоянен характер като класове, нощен труд и др. съгласно Наредба за орг. на РЗ) или е равна на основната РЗ?
В очакване на Вашия отговор и с поздрави,
Васил Любомиров |
Васил Любомиров |
Минималната работна заплата представлява най-ниската часова, дневна или месечна работна заплата, която работодателите могат да плащат по закон на работниците и служителите си.Размерът и се определя административно от държавата.
Съгласно член единствен, ал. 1 от ПМС № 375 на МС от 28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, определя от 1 януари 2016 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 420 лв. и на минималната часова работна заплата 2,50 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Основната работна заплата на работещите при горепосочените условия лица не може да бъде в размер по-малък от определения.
Според ал. 2 размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
В чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/е предвидено, че брутната работна заплата се състои от:
1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
Според чл. 4, ал. 3 от НСОРЗ, основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.МВ/
|
|
| 2010-01-05 08:40:01 |
Благодаря |
Kalinova |
:) |
NULL |
| 2010-01-08 15:13:40 |
Как се изчислява трудовия стаж на лектор в училище,който през 2009 год е отработитил 288 лекторски часа? |
Петя Маринова |
Уважаема г-жо Маринова, Правилата за зачитане на трудов стаж на лекторите преподаватели, в случай че работят по трудово правоотношение, са определени в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като за времето до 31 декември 2008 г. признатият трудов стаж е поставен в зависимост от броя на изработените часове, а след 1 януари 2009 г. съобразно работното време, определено с трудовия договор. Съгласно чл. 10 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: (1) Трудовият стаж за времето до 31 декември 2008 г. на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като: 1. за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75, а във висшите учебни заведения - 50 часа; 2. при по-малко от 75, съответно от 50 часа месечно, трудовият стаж се определя в дни, като общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) За времето от 1 януари 2009 г. трудовият стаж на лицата по ал. 1 се зачита съобразно работното време, определено с трудовия договор. От цитираната разпоредба е видно, до 31 декември 2008 г. трудовият стаж на работещите по трудово правоотношение лектори преподаватели се зачита в зависимост от изработените от тях часове. За времето от 1 януари 2009 г. трудовият стаж на тези лица се определя единствено в зависимост от работното време, определено с трудовия договор. С оглед на гореизложеното, ако продължителността на работното време, определено с трудов договор, е 4 или над 4 часа, се зачита пълен трудов стаж (чл. 355, ал. 2 КТ). Ако продължителността на работното време, определено с трудов договор, е по-малко от 4 часа, то времето, което се признава за трудов стаж по такъв договор, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Зачитането на осигурителния стаж е регламентирано в чл. 38, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Осигурителният стаж за времето до 31 декември 2008 г. на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като за един месец осигурителен стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите училища - 50 часа, и са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато са изработени по-малко от 75, съответно 50, часа, общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2, и осигурителният стаж се зачита в дни, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съобразно зачетеното за осигурителен стаж време. За времето след 1 януари 2009 г. осигурителният стаж се зачита по чл. 9 КСО съобразно сключения договор, което означава че когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. ЛТ/ |
NULL |
| 2017-03-10 22:32:52 |
Здравейте господин Петров ,
На 23 .12 .2016 година получих предизвестие за прекратяване на трудовият ми договор с училището в което съм работила като учителка 30 години . В него пише ,че трудовият договор следва да бъде прекратен на основание чл. 328 ал. 10 от КТ ,като за неспазване на предизвестието ще ми бъде изплатено обещетение съгласно чл. 220 ал. 1 от Кт . Въпросът ми е колко заплати трябва да получа като обещетение - една или две , и в рамките на колко месеца ? Благодаря ви предварително за отговора .
Сърдечни поздрави ! |
светла дикова |
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
В чл. 326, ал. 2 от КТ е предвидено, че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
Трудовият договор съдържа данни за страните и определя еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор – чл. 66, т. 6 от КТ.
Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
От горното е видно, че в зависимост от уговорения срок на предизвестие в трудовия договор се определя и размерът на дължимото от работодателя обезщетение – за 1 или 2 месеца.
|
|