Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-01-21 11:14:46 при кои положения пенсията по болест е по-висока от тази по възраст мария Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж /чл. 70, ал.1, изр. първо от Кодекса за социално осигуряване/. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1-3 от КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68 /60 г. за жените и 63 г. за мъжете/, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва: 1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,9; 2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,7; 3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,5. ПМ/ NULL
2017-05-15 11:40:29 Здравейте, В НКПД, 2011 г., публикувана на страницата на МТСП, съгласно Заповед РД01-919-28.12.2016 г. на Министъра на труда и социалната политика Зорница Русева е наличен код 23107006 Старши асистент висше училище, но в програмата на НАП за уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ липсва. Актуален ли е този код към 01.05.2017 г.? Румена Райкова Въпросът Ви е от компетентност на рубриката "Заетост и безработица".
2010-02-09 09:22:28 При едностранно увеличение на заплатите на служители на основание чл.118 ал.3 от Кодекса на труда с обща заповед за всички служители, подписана от работодателя следва ли да се изготваят индивидуални заповеди за всеки служител. Тъй като всички служители на Банката получават фиш (съдържащ всички начисления и удръжки за месеца) след изплащане на месечното възнаграждение, което се удостоверява с подписите им, може ли да се счита, че с това е изпълнена разпоредбата на чл.66 ал.4 от Кодекса на труда. теодора стефанова Съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Това може да стане и с обща заповед, копие от която следва да бъде приложена към досиетата. Според чл. 66, ал. 4 от КТ, при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени. Информирането следва да се извърши писмено, фиш за трудовото възнаграждение не би могло да се приеме за писмено уведомление. МВ/ NULL
2017-05-31 15:06:44 Правилно ли разбирам-в изпълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските обнародвана в ДВ бр.41 положения извънредния труд се заплаща след превръщане на нощните часове в дневни, а в Инспекцията по труда ще се показват без това превръщане. Т.е.изв.труд за една фирма показан в Декларация1 ще се различава от този показан в Инспекцията. Калудова В чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Както е видно от разпоредбата, часовете извънреден труд се отчитат пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Превръщането на нощните часове в дневни, което е предвидено в чл. 9а, ал. 4 от наредбата, се извършва единствено с оглед заплащането на положения труд.
2010-02-16 16:18:38 Тълкуване на чл.3 (4) от Наредба №2 от 22 април 1994 г. Въпроса ми е: С регламентирано дежурство на разположение на работодателя от 18.00 до 22.00ч., счита ли се за дежурство на разположение времето от 22.00ч. до приключване работата и трябва ли за време след 22.00ч. да се изплаща извънреден труд на 50% или може да премине на сумирано изчисляване. Ирена Стоянова Уважаема госпожа Стоянова, Времето на разположение по смисъла на Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя означава, че работникът или служителят се намира в състояние на готовност незабавно щом бъде извикан да изпълни трудовите си задължения. Това изпълнение на трудовите задължения е извън работното време на конкретния работник или служител. Времето, през което работникът или служителят е на разположение не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд- чл. 3, ал.4 от Наредбата СС NULL
2010-02-23 09:06:41 Връчена ми бе заповед за предаване на поверено имущество.Издадох го с протокол.След това ми беше връчено предизвестие по чл.328 ал1 т2 и след това акт за прекратяване на тр.правоотношение.Има ли нарушена процедура и мога ли да заведа съдебен иск? Александра Г. От запитването Ви не става ясно защо предполагате, че може да е нарушена процедурата по прекратяване на трудовото Ви правоотношение. В случай, че сте материално-отговорно лице, то съгласно чл. 326, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ за работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. Ако работодателят не е спазил срока на предизвестие, работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Обезщетението за неспазено предизвестие се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят Ви дължи парично обезщетение и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. То също е дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случай, че обезщетенията не Ви бъдат изплатени от работодателя, Вие можете по съдебен ред да потърсите правата си, като давностният срок е 3 години, считано от деня, в който всяко от задълженията е станало изискуемо (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ). При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ). КС NULL
2017-09-28 21:29:13 Здравейте, Считано от 01.09.2017 заплатата ми беше увеличена. Използвал съм 5 дена платен отпуск същия месец. Тези пет дни бяха платени на базата на заплатата от август, съгласно чл.177 от КТ. Задължително ли е начисляването на процент, съгласно чл.21 ал.2 от НСОРЗ, или се прилага единствено КТ? Стефан Атанасов Уважаеми г-н Атанасов, Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Разпоредбата регламентира правило за изчисляване на възнаграждението по време на отпуск. Следователно за база за изчисляване винаги се ползва последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Член 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, е бил в платен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Условие за заплащане на добавката е работникът или служителят да е бил в платен отпуск към или след датата, от която е увеличена заплатата. С оглед изложеното в запитването, мнението ни е, че след като увеличението на основната работна заплата от м. септември не се е отразило в базата, от която е изчислено възнаграждението по реда на чл. 177 (м. август), за платен отпуск ползван през същия месец след датата, от която е увеличена заплатата, следва към него работодателят да заплати добавка на основание чл. 21, ал. 2 НСОРЗ. ЛТ/
2017-10-20 10:23:07 Здравейте! От 8 години работя в общинска администрация и съм по Постановление 66/96 година. За кратък период от 7-8 месеца бях минала към структурата по заместване. Това че съм била дълги години по Постановление не може ли да бъде основание да мина към структурата? Благодаря! Тюркян Мустафа Уважаема госпожо Мустафа, В чл. 1, ал. 1 от ПМС № 66 от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации (ПМС № 66)е предвидено, че в тези организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала. При сключване на трудов договор по основното щатно разписание следва да се изпълнят разпоредбите на Кодекса на труда и вътрешните правила на съответната администрация, ако има такива. (СР)
2017-11-10 17:41:14 Здравейте, имаме служител който напуска. През 2016 и 2017 г. лицето е ползвало повече от 30 дни неплатен отпуск, които не се зачитат за трудов и осигурителен стаж. Мога да изчисля стажът му, но проблема ми е в отразяването на дните, които не се признават за стаж. Лицето е ползвало всяка седмица по два дни. Така са ми неоходими 26 реда за дати и дни които не се признават за стаж. Няма да мистигнат страниците в трудовата му кижка. Как се процедира в такъв случай. Даниела Хаджиева Уважаема госпожо Хаджиева, Когато страниците на трудовата книжка, на които се правят съответните вписвания се изчерпят, на работника или служителя се осигурява нов екземпляр на трудова книжка, който е продължение на първоначалната. Тъй като екземпляра на трудовата книжка от новия образец е продължение на старата трудова книжка, на титулната страница се посочва първоначалния номер, дата и работодателя който я е издал. На титулната страница с номера на книжката не се слага печат от фирмата, която издава продължението. На всяка страница се отбелязва, че това е „продължение“. На екземпляра на трудова книжка, която се ползва за продължение печати се слагат само при вписване от работодателя, при когото в момента работи лицето. КА
2017-12-01 17:34:12 Здравейте, да попитам Защо работник не може да прекрати ТД по чл.327 ал.1 т.2, ако не му е бил изплащан извънреден труд години наред /така сте отговорили/?Чл.327 ал.1 т.2 гласи:...работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение .. по този кодекс. Извънр. труд е част от ТВ. Пак ли е така ако изв.труд е бил поискан за плащане с молба? Желязкова Уважаема г-жо Желязкова Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) дава право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовото си правоотношение без предизвестие в случаите когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. За да е приложимо това основание забавата трябва да е на цялото трудово възнаграждение, а не само на част от него. Следва да се отчете, че съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва (чл. 245, ал. 2 от КТ). В тази връзка, при забава при изплащане на допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд, което е част от трудовото възнаграждение, работникът или служителят има право да изисква заплащането му със законната лихва. В случай, че работодателят не е изпълнил задължението си за изплащане на цялото трудово възнаграждение в срок, може да сигнализирате инспекция по труда за извършване на проверка и за предприемане на действия по компетентност.нс
Страница 6328 of 6864