Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-10-12 23:06:41 Подадена е молба за издаване на УП3 на адреса на фирмата, посочен в търг.регистър на 17.09.2010.Писмото се върна като неполучено на 12.10.2010.При опит за връзка с работодателя на моб.му телефон, той не отговаря или прехвърля отговорността на счетоводителя си, а той на него..Какви са правата на работника в този случай?Кой може да издаде УП3? Женя Костадинова За неспазване разпоредбите на осигурителното законодателство (чл. 5, ал. 7 КСО) се обърнете за съдействие към контролните органи на НОИ. ЛТ/ NULL
2020-01-31 15:47:45 В труд.дог. с работниците фирма посочва обект на работа София. Със заповед за командировка работниците се изпращат на конкретен обект в страната. Изплащат се дневни 40лв. Когато работниците живеят в близко населено място им се изплащат по 20 лв.дневни, защото няма документ за нощувка. Допустима ли е тази политика и може ли да не се изплащат пътни? Петя Петкова Уважаема г-жо Петкова, Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. При командироване в страната работникът или служителят има право на пътни, дневни и квартирни пари при условия и ред определени в Наредбата за командировките в страната (НКС). Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НКС предвижда, че на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лева за всеки ден от командировката. Дневните командировъчни пари се дължат за всеки ден от командироването, включително почивните, празничните дни и тези на пътуване. В случай, че командироването се осъществява за един ден, т. е. без нощуване в друго населено място, но командирования изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време там където е командирован, работодателят е длъжен да изплати дневни пари в размер 50 на сто от установения размер, т.е. 10 лева (чл. 19, ал. 2 от НКС). Целта на пътните пари е да покрият разходите за отиване до мястото на командироване и обратно. В чл. 15 от НКС са изрично определени и случаите, при които не се изплащат пътни пари на командирования. Те са три - 1. когато командированият ползва безплатен превоз; 2. за отиване до мястото на командироването, когато командированият се намира там на друго основание; 3. за връщане в мястото на постоянната работа, когато командированият виновно не се завърнал своевременно след изпълнение на служебната задача. Ако считате, че има нарушение на трудовото законодателство, имате възможност да се обърнете към инспекция по труда, който може да извърши проверка в предприятието.НС
2020-02-21 14:42:00 Здравейте, въпроса ми към Вас е: Старши учител е освободен на 04.09 поради пенсиониране. През м.7 и 8 е замествал директора. Върху каква база ще му се изчисли обезщетението за пенсиониране - върху неговата договорена заплата от 1.9. или от предходен месец или върху заплатата на директора като по-висока заплата не е договорена за заместването Стефка Велева Съгласно чл. 228, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал.3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. мв
2010-10-29 17:17:12 Не знам дали сте ми получили въпроса, тъй като мина доста време, а не ми отговаряте, затова ще го задам пак. Работя във вестник, редактор съм на трудов договор. Писането ми е основно трудово правоотношение и въпросът ми е, при това положение полагат ли ме се хонорари за написаните материали? Ако въпреки това ми се полагат хонарари, моля посочете законовото основание за това, защото трябва да се аргументирам пред работодателя. Ако отговорът е отрицателен, моля, посочете защо. Благодаря предварително! Пенева Уважаема г-жо Пенева, Правната регламентация на трудовите договори се съдържа в Кодекса на труда (КТ). Трудовият договор трябва да отговаря на задължителните изисквания за неговото съдържание, определени в чл. 66, ал. 1 от КТ. При сключването на трудовия договор страните определят наименованието на длъжността и характера на работата, както и основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане. Според чл. 124 по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 127, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: 1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение; 2. работно място и условия в съответствие с характера на работата; 3. здравословни и безопасни условия за труд; 4. длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването; 5. указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Следователно, от сключения трудов договор, длъжностната характеристика и указанията на работодателя следва да е ясно какви са трудовите задължения на работника/служителя, за изпълнението на които се плаща договореното трудово възнаграждение. ЛТ/ NULL
2020-03-16 09:04:33 Специалната книга за водене и описване на извънредния труд съгласно чл. 149 ал. 1 от КТ и чл. 18 ал. 1 от НРВПО може ли да бъде водена в електронен формат със всички задължителни реквизити и да бъде разпечатвана на хартиен носител и съхранявана в папка или трябва непременно да бъде в закупена книга и описа да бъде на ръка? Стоян Даскалов Уважаеми г-н Даскалов, Съгласно чл. 149, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Съгласно чл. 18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2 от наредбата. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец. По наше мнение няма пречка работодателят да обобщава данните в електронен формат, като се съобразява с нормативните изисквания относно вида на информацията, която трябва да съдържа книгата, а също така да има готовност да предостави необходимите документи на хартия на контролните органи по време на евентуална проверка.НС
2020-03-26 14:39:09 Здравейте, Във връзка със Закона за извънредното положение, имам следния въпрос. В чл. 7, ал. 2, е посочено, че работодателят може да предостави до една втора от платения годишен отпуск на работника и без негово съгласие. Взима се предвид акумулираният платен отпуск към съответния момент на предоставяне, или този към 31.12.2020 г.? Благодаря! Радослав Цонов Уважаеми господин Цонов, В Държавен вестник, бр. 28 от 24 март 2020 г. е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП). С § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДВИП се правят промени в Кодекса на труда (КТ). В ал. 1 на новосъздадения чл. 173а от КТ е предвидено, че когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Видно от разпоредбата, в този случай няма ограничение на размера на отпуска, който работодателят може да предостави на работника или служителя без негово съгласие. В тази връзка считаме, че може да бъде предоставен както платеният годишен отпуск за текущата календарна година, така и отпуска за предходни календарни години, който не е погасен по давност. Необходима предпоставка за прилагане на чл. 173а, ал. 1 от КТ е наличието на заповед на работодател или на държавен орган по новия чл. 120в, ал. 1 и 2 от КТ за преустановяване на работата при обявено извънредно положение. В чл. 7, ал. 2 от ЗМДВИП е регламентирано, че работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Тъй като разпоредбата не е обвързана с условия за прилагането ѝ, така както е направено в чл. 173а от КТ, по наше мнение тя ще намери приложение по време на извънредното положение, когато работодателят прецени и в случаите, когато няма преустановяване на работата. КА
2010-11-12 17:30:19 Напуснах работа от 01.10.2010г.Бях използвала 20дни платен годишен отпуск за 2010г.и имах неизползван и 10 дни за 2009г. Изплатиха ми 5 дни обезщетение.Не трябваше ли да ми платят 10дни? Мария Ставрева Уважаема госпожа Ставрева, Съгласно сега действащата разпоредба на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В случай, че работодателят неправилно е изчислил размера на дължимото обезщетение, имате право да потърсите правата си по съдебен ред в 3-годишен давностен срок. ЕКБ NULL
2020-04-03 10:19:33 Регистрирана съм като земеделски производител. Плащам осигуровки. Имам павилион 4 квадратни метра, за който плащам 150 лева наем на частно лице. Продавам си произведеното /цветя/.Оборот естествено няма. Не съм получавала никакви субсидии и каквото и да е от държавата. Производството ми е малко. Обработвам половин декар. На ръба съм. Имам ли право като самоосигуряващото се лице, на някаква помощ или каквото и да е от държавата. Тинка Троева Уважаема госпожо Троева, Проявяваме разбиране към проблема, но в тази рубрика отговаряме само на въпроси, свързани с трудови правоотношения. С оглед на посоченото, че сте регистрирана като земеделски производител, Ви препоръчваме да се обърнете към Министерство на земеделието. (СР)
2011-02-01 14:14:27 Възможно ли е да се регистрира анекс към трудов договор в НАП /при положение, че се променя кода по НКПД от 2 на 3/ в случай,че анекса не е подписан от служителя. Има ли санкции за работодателя за посочения по-горе случай. таня иванова Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. За повече информация следва да се обърнете към рубриката “Заетост и безработица”. МВ/ NULL
2011-03-01 14:27:28 На 10.02.2011г. зададох въпрос на който все още не съм получила отговор.Интересното е ,че не го намирам никъде във зададените въпроси,а когато потърся по име -излиза.Моля за отговор и предварително благодаря. Станислава Иванова На посочената дата, в рубрика "Трудово право на Република България" няма зададен от Вас въпрос. Трудово право на Република България
Страница 6355 of 6864