| 2020-02-21 14:59:12 |
Здравейте ,
интересувам се как стой въпроса с платените отпуски . Във фирмата която работи жена ми , не разрешават да се излиза отпуска по - дълга от 5 дни , а жена ми е с малко дете на 2 годинки и 3 месеца . Моля , за отговор , как е по закон . Благодаря |
Владимир Данев |
Уважаеми господин Данев,
Според чл.155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда (КТ), съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Според чл. 173, ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. В чл. 173, ал. 5 е предвидено, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Няма пречка платеният годишен отпуск да се ползва еднократно или на няколко пъти („на части“) по всяко време на календарната година. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя, в което се посочва срокът на ползване, определен с начална и крайна дата. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. Съгласно чл. 173, ал. 5, изречение 2-ро от КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176, т.е. от работодателя – поради важни производствени причини и от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от КТ указва, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително – ал. 3 на чл. 176 от КТ. При нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда, която упражнява контрол за спазването му. КА
|
|
| 2020-03-26 15:15:22 |
Здравейте,
С оглед ситуацията в страната и извънредното положение, може ли Работодател да освободи работник на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ? Закона за извънредното положение изрично регламентира възможностите на Работодателите, с оглед създалото се положение. Работникът е в платен отпуск, но не е в невъзможност за изпълнява трудовия договор. |
Станислава Илиева |
Уважаема госпожо Илиева,
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Невъзможността за изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение е следствие на обективни обстоятелства. Тази невъзможност може да произтича както от страна на работника, така и от страна на работодателя. Тя може да се дължи например на междувременно възникнала законова пречка лицето да заема определена длъжност или да извършва определена работа (напр. лице назначено като въоръжена охрана, вече не отговаря на изискванията да носи огнестрелно оръжие).
С § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народно събрание от 13 март 2020 г. в Кодекса на труда се направиха изменения и допълнения. Създаде се. 120в (Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), съгласно който при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.
В чл. 173а (Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), ал. 1 ат КТ е предвидено, че когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.
Дали прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е законосъобразно се преценява от съответния съд по повод на възникнал трудово-правен спор. /МВ/
|
|
| 2010-11-26 19:17:48 |
На 57 год, съм и на 29,10,2010 год,придобих право на пенсия,по-рано от възрастта като учител. Имам ли право на някакво обезщетение от работодателя при когото съм работила 38 год. като учител,като се има предвид,че през 2008 год бях съкратена от същия и ми бе изплатено обезщетение 2 бр работни заплати,Ако имам право по какъв начин да си го потърся |
катерина шишкова |
Уважаема госпожо Шишкова В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.Това обезщетение се изплаща само веднъж.Поради това,ако изплатеното Ви през 2008г обезщетение в размер на 2 бр, работни заплати е на основание чл.222,ал.3 от КТ, през 2010г, нямате право на такова обезщетение.Както е видно от чл.222, ал.3 КТ,условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. Съгласно чл. 1, ал.2 от ПМС № 31 за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Ако лицето не е доволно от тази преценка, въпросът може да бъде отнесен за решаване от съда.ИД |
NULL |
| 2010-12-10 12:04:10 |
Има ли право бащата да прехвърли своите 6м. неплатен отпуск по чл.167а.от КТ на майката? |
Людмила Вучева |
Уважаема госпожо Вучева Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труд /КТ/, след използване на платения отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 КТ, всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. При отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ законът въвежда принципа на индивидуалното право на всеки един от родителите на детето да ползват този вид отпуск. Това означава, че правото на ползване на този вид отпуск е лично право на всеки от родителите на детето. Параграф 39 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на КТ /ЗИДКТ/, обн., ДВ, бр. 52/2004 г., даваше възможност до 31.12.2006 г. отпускът по чл. 167а, ал. 1 КТ със съгласието на единия родител да се ползва изцяло от другия родител. С тази разпоредба е направено изключение от принципа за лично ползване на отпуска, като се дава възможност на един от родителите освен личното си право да ползва и правото на другия родител. Законът ограничава тази възможност до датата 31.12.2006г. Поради това не е възможно единият родител да ползва 1 година неплатен отпуск по чл.167а КТ, а само 6 месеца, останалите 6 месеца могат да се ползват от другият родител.ИД |
NULL |
| 2011-02-22 08:20:13 |
СЛЕД ИЗГОТВЯНЕ НА ГРАФИКА ЗА ОТПУСКИТЕ, КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ АКО СЕ НАЛОЖИ СПЕШНО ДА ИЗЛЕЗЕМ В ОТПУСК ПО ЛИЧНИ ПРЕЧИНИ, ТРЯБВА ЛИ ПОСТОЯННО ДА СЕ ПРОМЕНЯ ГРАФИКА ИЛИ САМО МОЛБАТА ЗА ОТПУСК Е ДОСТАТЪЧНА. БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО. |
Стоянка Радева |
Уважаема г-жо Радева, Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Сега действащата разпоредба на чл. 173, ал. 1 и 2 КТ предвижда, че до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а от своя страна всеки работник или служител е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година. Съгласно § 5 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. в ДВ, бр. 18 от 1 март 2011 г., графикът за ползването на платения годишен отпуск за 2011 г. се утвърждава по реда на чл. 173, ал. 1 от КТ до 31 март 2011 г. Следователно в графика следва да бъдат включени всички работници и служители и целия размер на платения годишен отпуск, на който те имат право, като в него се посочва как (наведнъж или на части) и кога (от ... до .....) ще се ползва отпуска. Според чл. 173, ал. 8 КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Следователно, задължението на работодателя да разреши ползване на поискан от работника или служителя платен годишен отпуск, е само когато отпускът е поискан за периода, посочен в графика. Ако работникът или служителят пожелае “да излезе в отпуск по лични причини” за период, който не е посочен в графика, работодателят не е длъжен, но ако прецени може да разреши ползването, и поради това не е необходимо да променя графика. ЛТ/ |
NULL |
| 2011-03-17 16:00:27 |
ако фирмата бъде ликвидирана докато съм в отпуск по майчинство ще получавам ли майчинските |
елена атанасова |
При ликвидация на предприятието, в което работите, трудовият Ви договор следва да бъде прекратен по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 КСО, съгласно който осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Т.е., след прекратяване на трудовия Ви договор ще продължите да получавате обезщетението до навършване на 1- годишна възраст на детето. За по-подробна информация може да се обърнете и към Националния осигурителен институт, от където се изплащат паричните обезщетения. КС |
Трудово право на Република България |
| 2011-03-30 23:05:13 |
Редно ли е да не получа СБКО за дните,през които съм била в отпуск по болест?Решението на Общото събрание е СБКО да се разпределя по равно. |
Анна Тонева |
Уважаема госпожа Тонева, Съгласно чл. 293 от Кодекса на труда (КТ), начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Примерното съдържание на социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите се съдържа в чл. 294 КТ. Според посочената разпоредба, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: 1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; 2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; 3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; 4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; 5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; 6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; 7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности. Разпоредбата на чл. 299, ал.3 КТ предвижда, че социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползуват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание (събранието на пълномощниците) и в съответствие с колективния трудов договор. По решение на общото събрание на работниците и служителите социалните фондове и формите на социално обслужване могат да се ползуват и от пенсионери, работили при същия работодател (чл. 300 КТ). Както е видно от посочените разпоредби средствата от СБКО се ползват по начина определен от общото събрание. СС |
Трудово право на Република България |
| 2011-04-07 13:55:56 |
Има ли право на платен отпуск работник назанчен по чл.111 от КТ |
Соня Арангелова |
Уважаема госпожа Арангелова, Когато работник или служител работи по трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда, той има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, признато за трудов стаж, независимо дали трудовият договор е основен или договор за допълнителен труд. Когато трудовия договор е сключен при пълен работен ден, то работникът или служителят има право на платен годишен отпуск в пълен размер. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбите на чл. 355 от Кодекса на труда и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Съгласно горните разпоредби трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. На базата на така признатия трудов стаж се определя правото на пълен размер на платения годишен отпуск и за работещите на 4 - часов работен ден. Когато работник или служител работи по договор за допълнителен труд, с уговорено работно време по-малко от 4 часа, той има право на платен годишен отпуск по този договор, изчислен пропорционално. Времето, което се признава за трудов стаж по този договор, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2011-04-18 13:52:31 |
Сключен ТД на осн.чл.114 има ли изменение за дните и часовете? Как се изчеслява пл.отпуска на този вид договор? Има ли право на процент прослужено време работника с този вид договор? |
Ивелина Русева |
Уважаема г-жо Русева, Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Тъй като договорът по чл. 114 от КТ е трудов договор, то при сключването му страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 66 от КТ. В този смисъл е и изричният текст на чл. 115 от КТ, съгласно който освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Работата през определени дни от месеца може да се осъществява при уговорена пълна или непълна продължителност на работното време през деня, като няма максимална горна граница на месечния брой на дните/часовете, определени от страните при сключване на договора, така както изискваше разпоредбата преди изменението й в края на 2008 г. (до 5 работни дни или 40 часа месечно). Във всички случаи обаче, съдържанието на самата разпоредба съдържа ограничението, че договорът се сключва за работа не през всички дни от месеца, а «през определени дни от месеца». След като времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда, се зачита за трудов стаж, то има всички права произтичащи от трудов стаж, вкл. право на платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. Съгласно чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. От горното следва, че когато едно лице работи по основен трудов договор на пълно работно време (8 часа), то по втория трудов договор (в случая по чл. 114 КТ) не се изплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2011-06-07 11:04:55 |
Може ли работник да ползва 2 дни платен отпуск съграсно чл.172 от КТ или трябва да е половината от полагащият му платен годишен отпуск. |
Мария Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова Разпоредбата на чл.173,ал.8 от КТ регламентира,че работодателят е длъжен да разреши платеният годишен отпуск на работника или служителят,когато той е поискан за периода,посочен в графика,освен ползването му е отложено по реда на чл.176 от КТ. Поради това работодателят има задължение да разреши ползване на поискан от работника или служителя платен годишен отпуск,само когато отпускът е поискан за периода посочен в графика. Ако работникът или служителят пожелае да ползва отпуск за период,който не е посочен в графика,работодателят не е длъжен, но ако прецени може да разреши ползването,и поради това не е необходимо да променя графика.ИД |
Трудово право на Република България |