Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-11-22 15:31:23 Работя на срочен трудов договор на 8 часа. Всяка година ми го преподписват през месец декември. Имам ли право ако забременея да ползвам майчинство?Колко години трябва да съм работила на сегшната ми работа, за да получавам майчинство в размер на сегашната ми заплата. Благодаря Катя Милушева Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.- т. 8 на § 1 от допълнителните разпоредби на КТ. Следва да имате предвид, че в съдържанието на договора работодателят трябва да посочи конкретните причини, които налагат договорът да бъде срочен. Трудовият договор ще се счита като договор, сключен за неопределено време, ако не са налице посочените по-горе изключения към момента на сключването му. В случай, че са налице посочените по-горе изключения, сключеният срочен трудов договор може да се поднови само един път. Следващият срочен трудов договор ще се смята за сключен за неопределено време по силата на цитираната по-горе разпоредба. Правото на обезщетение за бременност и раждане е уредено в чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съгласно който осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 49, ал. 1 КСО, дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. За допълнителна информация се обърнете към Националния осигурителен институт. МВ/ Трудово право на Република България
2014-12-16 10:46:43 Здравейте! Бих искала да попитам как ще бъде заплатено за работа по време на Коледните празници.Ще работя по график на всички коледни празници,а въпросът ми е в какво е процентното възнаграждение по закон за работа по график на официални почивни дни? Благодаря предварително! Хубав и успешен ден! Цветелина Димитрова Цветелина Димитрова Уважаема г-жо Димитрова, Служител на сумирано изчисляване на работното време, който полага труд на официален празник по график, получава трудово възнаграждение по чл. 264 КТ (не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, т.е. не по-малко от 200 %). ЛТ/ Трудово право на Република България
2014-12-28 23:52:44 Какъв е закона за годишншя полагаем отпуск радомир василев Уважаеми г-н Василев, Начинът на ползване, редът за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, погасяване на правото на ползване, както и заплащането са регламентирани в чл. 172 и сл. от Кодекса на труда. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-01-29 09:56:14 Здравейте, След изтичане на давностния срок от 2 години за използване на остатъчен отпуск от предишните години, какво се служва с тези дни? Губят ли се? Работодателят длъжен ли е да позволи на служителя да ги ползва след изтичане на 2те години или да ги изплати като обезщетение след като служителя напусне? Лизи От зададения от Вас въпрос не става ясно неизползвания платен годишен отпуск от коя година е. Важно е да се отбележи, че тъй наречените „стари отпуски”, които са преди 01.01.2010 г. могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение. За тях разпоредбата на чл. 176а, която регламентира погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск не се прилага. Няма пречка, ако лицето пожелае, тези отпуски да се включат в графика за ползване на платения годишен отпуск от работниците или служителите, както и да се ползват с писмено разрешение на работодателя без да са включени в графика. При прекратяване на трудовото правоотношение, ако останат неизползвани дни платен годишен отпуск за периоди преди 1 януари 2010 г., работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 172 от Кодекса на труда (КТ), платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Отлагането на ползването на платения годишен отпуск е възможно в случаите на чл. 176, ал. 1, 2 и 4 от КТ. Независимо обаче от причините за неползването на платения годишен отпуск или част от него, правото на ползването му в хипотезата на чл. 176а, ал. 1 от КТ се погасява с изтичането на две години от края на годината, за която се полага отпускът. За по-голяма ясното прилагаме и следния пример – хипотетично през 2015 г. ще е изтекъл давностния срок за ползване на дни платен годишен отпуск от 2012 г. и за работодателя няма да е налице задължение да разреши ползването на такъв отпуск или задължение за изплащането му при прекратяване на трудовото правоотношение. Ако обаче служителят или работникът разполага с неизползван платен годишен отпуск от преди 1 януари 2010 г. , то тези дни могат да бъдат ползвани от него или съответно при прекратяване на трудовото му правоотношение ще трябва да му бъдат изплатени от работодателя. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-02-05 11:20:07 Ще загуби ли човек правото си на обезщетение по ал.3, чл.222 от КТ, ако се пенсионира без да прекъсва трудовите си правоотношения с работодателя. Иванка Петрова В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Поради това, че изискването за прекратяване на осигуряването, /в случая на трудовото правоотношение/ е отменено считаме, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ ще се дължи към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-02-12 23:57:28 От коя дата -на прекратяване на трудовия договор или на подаването на заявление в НОИ, следва да се отпусне пенсията на лице, което е навършило 62 години септември месец 2014 г и тогава е прекратило договора си, има нужния стаж ,но е подало заявление в НОИ на 9 януари 2015 г.? Анелия Вачева Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. За допълнителна информация по въпроса се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 или на e-mail: NOI@nssi.bg. КС Трудово право на Република България
2015-03-05 13:51:03 Има ли право на дневни пари лице назначено на ТД като шофьор съгласно Наредбата за командировки ? Чл.6 казва че няма .Така ли е? Мария Василева Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата – чл. 66, ал. 3 от КТ. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. С чл. 215 от КТ е регламентирано, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 6, ал. 1 от НКС не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването – работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. Имайки предвид посочените във Вашето запитване обстоятелства и посочената длъжност – „шофьор“, то лицето попада именно в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от НКС. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-03-16 07:37:57 В училището работи шофьор, който превозва ученици с училищен автобус. Има решение на ТЕЛК, което му дава право да работи като шофьор. Междувременно се разболя от хронична бъбречна недостатъчност и е на хемодиализа. Ползва болнични 180 дни и смята да се върне на работа. Може ли работодателят с тази диагноза да го освободи по своя инициатива? Елена Димитрова В чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, в своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица. При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещите лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО) ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява. Предвид горното, единствено здравният орган има право на преценка доколко конкретното освидетелствано лице има право на работа и при какви условия, както и необходимо ли е трудоустрояване или не. Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. С оглед цитираната разпоредба, следва да се обърнете към съответния здравен орган, издал решението на ТЕЛК, който да се поизнесе относно това, налице ли е невъзможност на работника да изпълнява възложената работа. Дали има законово основание трудовият договор на лицето да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, се преценява от работодателя. МВ/ Трудово право на Република България
2015-03-24 22:40:11 Обличането на работно облекло,къпането в края на работния ден влизат ли в работното време ?Колко време се полага на работника за осъществяването на тези дейности и трябва ли да е регламентирано това в правилника за вътрешния трудов ред.Какво включва понятието "подготовка за работа" ОДЗ15 Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда по смисъла на кодекса “Работно време” е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Работното време е време, през което работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата си по трудовото правоотношение. Следователно времето за придвижване до работното място и подготовката за работа не се включват в работното време. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-04-15 15:04:07 Учител-лектор назначен на втори трудов договор за 276 лекторски часа от 16.09.2014 до 30.06.2015 г. какъв трудов и осигурителен стаж ще има и как се изчислява колко дни и размер ще бъде обезщетението му по чл.224 от КТ за неизползван платен отпуск Жени Николова От запитването е видно, че с лицето е сключен трудов договор за допълнителен труд по чл. 111 от КТ за времето от 16.09.2014 г. до 30.06.2015 г. В чл. 10, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено, че, за времето от 1 януари 2009 г. трудовият стаж на лицата по ал. 1 се зачита съобразно работното време, определено с трудовия договор. В случай, че продължителността на работното време, определено с трудов договор, е 4 или над 4 часа на лицето се зачита пълен трудов стаж (чл. 355, ал. 2 КТ). Ако продължителността на работното време, определено с трудов договор, е по-малко от 4 часа, то времето, което се признава за трудов стаж по такъв договор, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск правото на който не е погасено по давност. Точните изчисления се извършват от работодателя. Трудовият стаж по трудовия договор за допълнителен труд не се вписва в трудовата книжка. За него работодателят издава обр. УП-3. Според чл. 38, ал. 14 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за времето след 1 януари 2009 г. осигурителният стаж на лекторите преподаватели се зачита по чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване съобразно сключения договор. За повече информация се обърнете към съответното ТП на НОИ. МВ/ Трудово право на Република България
Страница 6372 of 6864