Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2016-07-25 19:03:35 6 работници с раб. време понеделник-петък, 8 часа. Почти всяка събота, рядко и неделя, се налага да работят 1 или 2 от тези работници, които да почиват друг ден. Поради естеството на работата и др. условия в събота ще работят различни работници. При описаните обстоятелства какъв метод на отчитане на работното време би бил най подходящ и законен? Петров Във връзка със зададения въпрос и подадената информация изразяваме мнение, че бихте могли да ползвате чл. 142 от КТ, който урежда сумираното изчисляване на работното време. В чл. 142, ал.2 от КТ е предвидено, че работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време и определянето на периода на отчитане е правомощие на работодателя и се извършва по негова преценка. При сумираното отчитане (изчисляване) на работното време продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. В чл.152 от КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153, ал. 1 и ал. 2 от КТ, при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Ограничението за удължаване на работната седмица не следва да се разбира като възможност да се надхвърля установената нормална продължителност на работното време за периода на сумирано отчитане. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, при спазване на законоустановените правила за продължителността на работното време и осигуряване на почивките. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила и да не се допускат нарушения на трудовото законодателство. СН/
2016-11-09 12:19:52 Здравейте, може ли получа официална информация дали 02.01.2017г е прието да е почивен неработен ден за България. Благодаря предварително. Елка Захариева Елка Захариева Уважаема/и г-жо/г-не, На 20.12.2016 г. Народното събрание прие на второ гласуване Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ). Създадена е нова ал. 2 в чл. 154 КТ, съгласно която, когато официалните празници, посочени в ал. 1 на същия член, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Промяната влиза в сила от 1 януари 2017 г., като предстои обнародването на ЗИДКТ в Държавен вестник. Тъй като официалният празник 1 януари през 2017 г. е в неделя, денят 2 януари 2017 г. (понеделник) е неприсъствен (неработен) ден. ЛТ/
2017-01-14 18:34:38 ОТНОСНО: Запитване относто чл.169 от КТ Уча във висше училище без откъсване от производството и имам писмено съгласие на работодателя за това.Формата на обучение е дистанционна със специфика на учебния план и график,което налага задълбочена самоподготовка.Очните занятия при задочната форма на обучение са заместени при дистанционната форма на обучение с оценка на онлайн тестове и оценка на решени казуси и е задължително условие за допускане до редовна изпитна сесия. Случаят е следния: Редовната ми изпитна сесия в висшето учебно заведение е по пет дисциплини от 29.01.2016 г. до 02.02.2016 г.включително т.е пет поредни дати за пет изпита(изпитите са писмени). Подадох молба до управителя за отпуск по чл.169 ал.1 от КТ за 15 работни дни ,считано от 16.01.2016 г.След завръщане от отпуск(съгл.чл.52 от НРВПО) ще представя удостоверение от учебното заведение за дните на изпитите 29.01.2016г. до 02.02.2016 г.включително. Въпросът ми е: Дните за подготовка(в конкретния пример от 16.01.2016 г. до 28.01.2016 г.) ,непосредсвено преди изпитите отнасят ли се към разпоредбата на чл.169 ал.1 от КТ т.е. включват ли се в полагащия се платен отпуск за обучение от 25 работни дни? С уважение, ЕЛЕНА ИВАНОВА СТЕФАНОВА Елена Иванова Съгласно чл.169, ал.1 от Кодекса на труда / КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната (чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО). Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. Ако формата на обучение не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи в средно или висше училище със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ. Платеният отпуск за обучение по чл. 169 от КТ е целеви и се предоставя за посещение на учебни занятия и за подготовка и явяване на изпити. Учебното заведение трябва да има статут на такова, признат по установения ред. Работникът или служителят е длъжен да използва учебния отпуск само според неговото предназначение - за посещение на учебни занятия, за подготовка и явяване на изпити. Съгласието на работодателя за обучението е условие за реализиране на възможността за ползване на този вид платен отпуск. В чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ е предвидено, че съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 от КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай. Разпоредбата на чл. 51 от НРВПО установява, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. В чл. 51, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че след ползуване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит. Предвид данните, изложени в запитването мнението ни е, че дните от 16.01.2016 г. до 28.01.2016 г. са дни за подготовка на изпитите, които, както посочвате, са били в периода от 29.01.2016 г. до 02.02.2016. г., поради което тези дни се включват в 25-те работни дни, предвидени в ал. 1 на чл. 169 от КТ.МВ/
2010-01-05 09:01:09 Как да тълкувам следното изречение. Във вашето КТД са договорени нач.основни заплати по категории персонал съгласно браншовия КТД работодателя не ги е плащал и нарушението подлежи на съдебен контрол по ЗУКТС. Защо по ЗУКТС а не и по КТ? Защо работодателя няма санкция че не изплаща договореното възнаграждение. За здравеопазването става въпрос. Радостин Павлов Въпросът Ви е от компетентността на Министерство на здравеопазването. NULL
2017-02-22 21:03:31 Здравейте!Интересува ме времето прекарано на трудовата борса след 1996г до 01.07.2007г. зачита ли се за трудов стаж и следва ли да се включва за клас прослужено време?На правоъгълният печат пише трудов стаж по чл.354 от КТ. Майчинство получавано от социални грижи включва ли се в клас за прослужено време?Става въпрос за времето от 1993-1997г. Дора Кименова Уважаема госпожо Кименова, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Следва да се има предвид, че трудовият стаж, придобит преди сключването на настоящия трудов договор се взема предвид от работодателя, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). В § 1от заключителните разпоредби на наредбата е предвидено, че за работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. Съгласно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при зачитане правото на допълнително трудово възнаграждение или т.н. „клас“ се постави задължителното изискване трудовият стаж да е обвързан с професионалния опит на работника или служителя. Предвид горното мнението ни е, че трудовият стаж от бюрата по труда и както и периоди през които лицето е получавало помощи от социални грижи не се вземат предвид при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. /КА/
2010-01-15 15:57:59 Назначен работник по чл.114 от КТ. Трябва ли да се начислява процент за прослужено време? Стоянова Уважаема госпожа Стоянова, И за трудовия договор по чл. 114 от Кодекса на труда се прилага разпоредбата на чл. 66, ал., т.7 КТ, съгласно която трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.Тъй като по този договор се зачита трудов стаж, следва да се начислява процент по условия и ред установени в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. СС NULL
2017-03-11 22:08:49 Уважаема г-жо, г-не, моля за поясните дали работник, назначен на длъжност "обслужващ деца в детска градина" е "друга подобна на тях длъжност" по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 2 от Колективния трудов договор за системата на народната просвета от 19.06.2016г. и анекса към него от 16.12.2016г. Любка Шопова Колективният трудов договор представлява съглашение между страните, които са го сключили. Тълкуването на съдържанието на колективния трудов договор и в тази връзка изясняването на точния смисъл и приложимостта на клаузите, които съдържа договорът, е от компетентността на страните по договора. По поставения в запитването въпрос следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката.
2017-03-31 11:23:33 Здравейте освободен съм от работа по чл.71 от нои ми обясниха че ще получавам минималното обзещетение тъи като предходните ми години на трудова заетост са в Германия те зачитат този период за стаж но не и при изчисление на обезщетението та питам аз как ще зачетеж стаж без доход та нали съм получавал заплата и са ми удържали за осигуровки Михаил Георгиев Уважаеми господин Георгиев, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС (каквато е и Германия) в областта на социалната сигурност се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламент урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато дадено лице е живяло и/или работило в няколко държави-членки на ЕС. По отношение изчисляването на размера на обезщетенията за безработица, изплащани при спазване на разпоредбите на Регламент 883/2004 се прилага разпоредбата на чл. 62, пар. 1 от същия, според която компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход (какъвто е случаят по българското законодателство), отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията (отново, както е предвидено в българското законодателство) и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка (чл. 62, пар. 2 от Регламент 883/2004). Предвид горното, при изчисляване на размера на обезщетенията за безработица, когато компетентна държава е България, а компетентна институция – НОИ, и се прилага българското законодателство, среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се изчисляват при спазване на разпоредбите на чл. 62, пар. 1 и 2 от Регламент 883/2004. Това означава, че при отпускане на парично обезщетение за безработица по българското законодателство, при прилагането на разпоредбата на чл. 54б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за изчисляване на размера на обезщетението се вземат предвид само доходите, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово или служебно правоотношение съгласно българското законодателство. В случай на несъгласие с издаденото разпореждане, с което е отпусната паричното обезщетение за безработица, лицето има право да го обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. МХ/ТПООУТ
2017-04-21 11:38:49 Относно:чл.222/1/ от Кодекса на труда. Брутното трудово възнаграждение или нетната сума след приспадане на осигурителни вноски и данък се вписва на страница 26 в трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение?Благодаря. Мариана Кирилова Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради което този размер се вписва в трудовата книжка.
2010-02-02 09:12:07 Моля да ме насочите къде мога да видя английската версия на Националната класификация на пофесиите и длъжностите в България. Във вашия сайт не е преведена. Благодаря! Красимира Петрова Моля, обърнете се към рубрика "Заетост и безработица". NULL
Страница 6374 of 6864