| 2018-06-13 14:31:59 |
продължение:това състояние беше предизвикано от неизплатени заплати и работа от 13 часа на ден и без почивни дни.Същият ден като потърсихме мед.помощ и след като се върнахме на работа бяхме изгонени от работа и уволнени като заповета за уволнение е от 22.08.а не от 28.08.2017 докъто сме били на работа.Позволено ли е по закон да работиш така,какво а |
Дельо Кискинов |
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 – ал. 2 на чл. 63 от КТ. За нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. Следва да имате предвид,, че трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд. Срокът за депозиране на исковата молба е 2-месечен, считано от прекратяването. Съдът постановява решението си съобразно представените по делото доказателства. МВ/ |
|
| 2018-07-11 14:53:18 |
При въведено сумирано изчисляване на работното време в края на отчетния период необходимо ли е ЧР да издаде заповед за часовете извънреден и нощен труд на основание представена форма 76 или е достатъчно форма 76 да бъде представена на съответната каса и на основание на нея във ведомостите да бъдат вписани часовете |
Мая Ламбева |
Уважаема г-жо Ламбева,
Съгласно чл. 142, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. С оглед правилното изчисляване на работното време е предвидено да се определя норма за продължителност на работното време за отчетния период. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. При въведено сумирано изчисляване на работното време превръщането на нощните часове в дневни се извършва за целите на изготвянето на поименните графици и за целите на заплащането на положения труд.
Когато в края на отчетния период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените часове от работника или служителя са повече от часовете по норма, независимо от причината, поради която е положен труда в повече, те се заплащат от работодателя като извънреден труд. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време, съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ.
Съгласно чл. 149, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Книгата се води независимо от системите за организация и отчитане на работното време, като в нея се записва извънредният труд за всички работници и служители. В тази книга се съдържа информация относно положените часове извънреден труд, като записите в нея следва да се съобразят с въведената система на отчитането на работното време, поради което считаме, че при сумирано изчисляване на работното време не е необходимо да бъде издавана заповед за часовете извънреден труд, натрупани по време на периода на отчитането. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г от НРВПО). Поради това считаме, че в книгата и пред инспекцията по труда следва да се отразяват положените часове извънреден труд след превръщането им от нощни в дневни.НС
|
|
| 2018-08-06 13:07:23 |
Здравейте,
Имам следния въпрос: Може ли служител да ползва болничен по време на предизвестие за напускане и това ще удължи ли срока на предизвестието за времето на нетрудоспособност?
Благодаря!
|
Донка Антонова |
Уважаема госпожо Антонова,
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Обстоятелството, че по време на предизвестието или към момента на прекратяването работника/служителя ползва разрешен отпуск поради временна неработоспособност не влияе на прекратяването, нито удължава срока на предизвестието. КА
|
|
| 2018-10-30 09:47:38 |
Здравейте! При съкращение на щата За обезщ. по чл. 220 и 222 от КТ трябва ли да се включва и добавката която е над твърдата заплата по трудов договор и е процент от оборот и е непостоянна променлива величина? Според нас тази добавка няма постоянен характер. Благодарая Ви ! |
Румяна Цонева |
Съгласно чл. 228, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Според чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
С колективен и/ или с индивидуален трудов договор и/ или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер, независимо от техния размер. Поради тази причина, разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 3 има такова съдържание, че то изисква във всеки индивидуален случай да се определя характерът на конкретното допълнително трудово възнаграждение. МВ/
|
|
| 2010-06-25 10:40:49 |
Добър ден, искам да запитам с новите промени за използването на стара отпуска и това, че трябва да се използва до края на въпросната година как стои въпроса с жените, които са по майчинство за тях след като се върнат на работа ли трябва да ги използват или ... и как трябва да процедира работодателя? |
Ралица Ковачева |
Съгласно изменения чл. 176, ал. 2 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. Съгласно ал. 3 на чл. 176 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. |
NULL |
| 2018-11-25 12:31:07 |
Добър ден! Искам да попитам удължаването на действието на клаузата за изпитване на трудов договор трябва да се пресмята в календарни или в работни дни? Благодаря! |
П. Николова |
Уважаема г-жо Николова,
Според чл. 70, ал. 4 от Кодекса на труда, в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Времето /работните дни/, през което лицето не е работило по договора за изпитване поради уважителни причини, трябва да бъде продължено с работните дни към уговорения срок за изпитване. ЛТ/
|
|
| 2018-12-19 13:52:31 |
Работя като държавен служител.Предстои ми пенсиониране. В предишната ми работа като държавен служител имам стаж 10 м.и 25 дни, а в настоящата 8г. 10м. и 7 дни. Какво обещетение ми се полага при напускане при пенсиониране. |
Красимира Николова |
Уважаема госпожо Николова,
По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете за съдействие към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА
|
|
| 2010-07-01 00:11:49 |
Служителка е назнач по вътр. замест. на друга служителка. По време на заместването изпълнява задълж-та само на титуляра и й е увеличена заплатата. При завръщане на титуляра зам-то се прекратява и служ-та се завръща на предишната си дл-ст. Има ли законова пречка заместващата да се върне и на старата заплата отпреди заместването? Благодаря |
ЛС |
След прекратяване на заместването служителката има право на определеното в основния й трудов договор трудово възнаграждение. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-07-06 16:08:10 |
МОЖЕ ЛИ РАБОТОДАТЕЛ ДА ЗАСТАВИ ПОДЧИНЕНИЯ СИ ДА ЗАМЕСТВА ДРУГ ЗА 10 ДНИ В ДРУГО НАСЕЛЕНО МЯСТО-НА 20 КМ. |
ДЕЯНА ДИМИТРОВА ТРИТАКОВА |
Съгласно чл. 66, т. 1 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В чл. 121, ал.1 от КТ е предвидено, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя – ал.2 на чл. 121 от КТ. МВ/ |
NULL |
| 2019-02-07 10:04:56 |
Назначена съм като административен служител. При определяне на основната заплата ми е даден процент спрямо МРЗ, по малък от този,определен от КТД. Имам ли право да потърся разликата и в какъв срок. Процента, който е по КТД е точно определен: например: 115 % от МРЗ, а не до 115 % от МРЗ. Предварително Ви благодаря! |
Иванова |
В чл. 5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е предвидено, че размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплатасе договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплатана предприятието. В колективен трудов договор могат да се договарят и начални основни заплати по професии и длъжности. В бюджетните организации и дейности максималните стойности и/или диапазонът на основните заплати по длъжностни нива се определят с нормативен акт. Съгласно чл. 22, ал. 3, т. 3 от НСОРЗ е посочено, че във вътрешните правила за работната заплата задължително включват и определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива. В случай, че колективният трудов договор има действие и спрямо Вас, за изясняване на случая можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/ |
|