| 2019-02-27 14:35:46 |
Здравейте! Следва ли да се зачете за трудов стаж времето, през което служител и бил стажант-юрист? Предоставил е "съдебно удостоверение" и се позовава на &18 от ПЗР на ЗСВ, като твърди, че "трябва да се признае поне при придобиване правото за ползване на отпуск". |
Румяна Иванова |
Съгласно чл. 351 от Кодекса на труда /КТ/, трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. В чл. 297, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ е предвидено, че по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по ал. 2, т. 2 предвижда друго. На основание чл. 301 от ЗСВ, министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка "издържал". Според § 18 от ПРЗ ЗСВ, за трудов стаж се зачита стажът като съдебен кандидат или стажант-юрист, когато той е проведен след полагане на държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността "Право". Предвид горното, дали този стаж следва да се признае за придобиване на правото на ползване на платен годишен отпуск, следва да се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/ |
|
| 2010-07-27 11:39:02 |
Благодаря за отговора от 21.07. Уточнявам, че това са суми получавани всяко тримесечие на основание Вътрешни правила за раб. заплата и ПМС 67/14.04.2010г. Моля за становище относно характера им- постоянен или инцидентен. |
Ананиева |
Както Ви отговорихме на предишното запитване, според чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда /КТ/, вкл. и на обезщетението по чл. 222, ал. 3, се включват и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. С оглед на това, посочените от Вас възнаграждения следва да се включат в брутното трудово възнаграждение, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3, ако във Вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието те са определени като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. КС |
NULL |
| 2019-05-23 10:16:20 |
Здравейте,
В ДГ „Детски рай“ гр. Сливен имаме назначен титуляр на длъжност „учителка“, която в момента е в майчинство.
На нейно място е назначена заместничка. Тази заместничка излезе в болнични.
Назначихме втора заместничка през м. февруари 2019 г. на основание чл. 68 ал. 1 т. 3 и до завръщането на заместничката.
Междувременно, болничните на първата заместничка се проточиха във времето заради усложнения. Освен това, заместничката забременя. И в м. август-септември т.г. и тя ще излезе в майчинство.
Нашият работодател иска да освободи от длъжност втората заместничка, защото заместването ще продължи поне още година и половина (до завръщането на титуляра), а в колектива имаме по-подготвена и по-опитна служителка, която да заеме нейното място.
Моля, да ни посъветвате кога и по какъв член да освободим втората заместничка, при положение, че първата не се е върнала на работа (а както се очертава и скоро няма да се върне). А на мястото та титуляра да преназначим друга наша служителка по заместване и до завръщане и.
Разчитаме на Вашето компетентно мнение по доста заплетения за нас казус.
|
Таня Бочева |
На основание разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ се сключва срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Причината, поради която титулярът отсъства от работа, няма правно значение. Тя може да се дължи на отсъствие поради болничен отпуск, платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск за бременност и раждане, отпуск за гледане на дете или друг вид отпуск. Няма пречка, ако заместникът също излезе в отпуск, да се сключи трудов договор по чл. 68, ал.1, т. 3 от КТ с друго лице, но този договор също е договор за заместване на титуляра на длъжността, а не на неговия заместник. Следва да се има предвид, че договорът за заместване се прекратява без предизвестие на основание чл. 325, т. 5 от КТ със завръщане на замествания работник или служител на работа. Това означава, че при завръщането на работа на замествания титуляр на длъжността, се прекратяват и двата трудови договори, сключени за неговото заместване. Извън горното, трудовият договор с първия или втория заместник може да бъде прекратен на някое от основанията, предвидени в Кодекса на труда. Наличието на съответното основание се преценява от работодателя. МВ/ |
|
| 2010-08-16 11:41:43 |
Имам зададени въпроси от 10.08.2010 год. и 13.08.2010 год. Моля за отговор! |
Мария Христова |
Уведомяваме Ви, че срокът за изготвяне и експониране на отговора в рубриката е до един месец от подаването. |
NULL |
| 2010-08-31 16:08:13 |
Здравейте, Съкратиха ме по чл.328 от 02.07.2010 г., но не отидох веднага да се регистрирам на борсата.В последствие изведнъж се развиха нещата и подписах трудов договор към нов работодател от 01.09.2010г. без да съм се регистрирал преди това на борсата. Въпросът ми е, имам ли право да си получа обезщетението за времето когато съм била без работа? |
даниела стоянова |
Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" /а такива се дължат по трудово или служебно правоотношение/ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. На основание изложеното в запитването Ви считаме, че ако към настоящия момент подадете заявление за отпускане на обезщетение за безработица, Вие няма да отговаряте на изискването по чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО – да сте регистрирана като безработно лице в Агенцията по заетостта. Тъй като паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, за повече информация се обърнете към съответното териториално поделение. ПМ/ |
NULL |
| 2010-09-08 15:45:09 |
Държавен служител в община има неползван платен отпуск от минали години 200 раб.дни. През м.ноември ще излезе в отпуск за бременност и раждане. Съгладно промените за платените отпуски ще загуби ли лицето натрупаните неползвани отпуски или ще има право да ги ползва след връщане от майчинство |
Петранка Панайотова |
Уважаема г-жо Петкова, По въпроси по прилагането на Закона за държавния служител се обърнете за информация към дирекция "Държавна администрация” на Министерския съвет. ЛТ/ |
NULL |
| 2019-10-07 16:36:56 |
Здравейте, моля отговорете ми на колко брутни трудови възнаграждения имам право при пенсиониране, след като съм работила при същия работодател както следва: м.04. 2004 г. до м.06.2008 г. и м.01.2016 г. и към момента - 2 или 6 брутни трудови възнаграждения. Прочетох коментар на Тодор Капитанов- експерт по трудово право: продължавам в следващ въпрос. |
ВИОЛЕТА КЪТОВА |
Уважаема госпожо Кътова,
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. Имат се предвид последните 10 години от трудовия стаж на работника, а не 10 календарни години, отчетени от датата на прекратяването на договора назад. "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Ако към момента на прекратяване на трудовия договор, след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не отговаря на изискванията на разпоредбата - през последните 10 години от трудовия стаж не е работило при „същия работодател“, по смисъл на §, т. 1 от ДП на КТ, мнението ни е, че лицето няма право на обезщетение от 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. КА
|
|
| 2010-09-15 16:45:20 |
На 08.09.2010 г. в 12:39:30 часа зададох въпрос, на който все още не съм получила отговор. Виждам, че на зададените на тази дата, а и след нея, въпроси е отговорено. Има ли някакъв проблем или трябва още да изчакам? |
З.Мартинова |
Уважаема госпожо Мартинова, Разпоредбата на § 3б, ал. 2 от Кодекса на труда, се прилага само когато трудовото правоотношение се прекрати в месеца, следващ периода, за който е въведено непълно работно време. |
NULL |
| 2019-11-06 10:44:06 |
Имаме служител, който от няколко години работи на изборна длъжност - кмет на населеното място и работното му място в нашата институция се пази. На местните избори 2019г. длъжността "кмет"не е изборна, а назначаема. Ако бъде назначен за кметски наместник трябва ли да му се пази длъжността при нас или да се прекрати ТД и на какво основание? |
Мария Иванова |
Уважаема госпожо Иванова,
Предполагаме, че въпросът ви е свързан с прилагането на § 6 от Изборния кодекс (ИК), който регламентира правото на избраните кандидати за кметове, работещи в държавни или общински учреждения или предприятия, търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетни организации, след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност. Според нас следва да се има предвид и разпоредбата чл. 42, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, съгласно която пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при избирането им за народен представител, министър или областен управител, при назначаването му за заместник-министър или заместник областен управител или когато заеме друга длъжност по трудово или служебно правоотношение.
По отношение на кметските наместници, които се назначават от кметовете на общини се прилага чл. 41, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), съгласно който кметските наместници не могат да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им.
Относно прилагането на § 6 от ИК, като се има предвид, че съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове, можете да се обърнете към ЦИК за допълнителна информация. (СР)
|
|
| 2019-12-05 16:30:35 |
При СИРВ и невъзможност с наличния човешки ресурс да не се формира извънреден труд, както и факта че се стига до значително надвишаване на допустимите ограничения по чл. 150 от Кодекса на труда, как следва да процедираме и ако плащаме всичко подлежим ли на санкция? |
Дани Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова, Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване - чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ извънредния труд е забранен. Извънреден труд се допуска по изключение само в изрично предвидените в чл. 144 от КТ случаи, като с разпоредбата на чл. 146 от КТ са въведени ограничения на продължителността на извънредния труд. В чл. 9г от НРВПО е регламентирано, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Съгласно чл. 149, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Книгата се води независимо от системите за организация и отчитане на работното време, като в нея се записва извънредният труд положен от всички работници и служители. В тази книга се съдържа информация относно положените часове извънреден труд, като записите в нея следва да се съобразят с въведената система на отчитането на работното време. Положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година (чл. 149, ал. 2 от КТ), независимо от основанието за полагането му. Следва да се има предвид, че положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец (чл. 18, ал. 2 от НРВПО). В случаите, когато работникът или служителят е отработил повече часове от определената норма за периода, допълнително отработените часове следва да се заплатят с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка за допуснати нарушения на трудовото законодателство органите на инспекцията по труда налагат предвидените в Глава деветнадесета, Раздел ІІ от Кодекса на труда административни санкции. БД |
|