| 2014-11-13 10:04:36 |
Моля, отговорете ми на зададения от мен въпрос на 5-11-2014г. |
Наташа Владимирова |
На въпросът Ви е отговорено на 14.11.2014 г. следното: Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. Според ал. 3 на чл. 66 от КТ, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя - ал.2 – ал. 2 на чл. 121. Видно от посочената разпоредба командировката е за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа. Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващият. Съгласно чл. 23 от Наредбата за командировките в страната не се заплащат дневни пари при ползуване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство. Предвид горното, мнението ни е, че не би могло да се приеме, че живеете в мястото, където Ви е осигурена служебна квартира.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-16 10:52:59 |
За клас прослужено време и професионален опит, когато се работи на 4-ри часов работен ден – 3 месеца, трудовият стаж трябва ли да се приравнява на 8 часа? За времето като безработен с оформен трудов стаж в тр.книжка от НОИ, включва ли се за клас? |
Соня |
Нормалната продължителност на работното време е установена в чл. 136 от Кодекса на труда (КТ). Според чл. 136, ал.1, ал. 3 и ал. 4 от КТ, работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 138, ал. 1 от КТ, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), като в тези случаи те сами определят конкретната продължителност и разпределение на работното време. Такъв режим може да се установи по споразумение между работника или служителя и работодателя, както при възникване на трудовото правоотношение, така и в процеса на неговото изпълнение. Съгласно чл. 355 от КТ, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения – в случая 4 часа. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по установения начин. Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 7 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаи, че работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация. През този период обаче не се придобива професионален опит. Поради това този стаж не може да се вземе предвид при определяне и получаване на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-29 11:09:56 |
бАЩА МИ ПОЧИНА НА 28.01.2015 Г. ВЕЧЕРТА. АЗ РАБОТЯ НА СУМИРАНО ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБ.ВРЕМЕ И ТОЗИ ДЕН БЯХ ПОЧИВКА .КОИ ДНИ СЛЕДВА ДА ПОЛЗВАМ ПО ЧЛ.157 ОТ КТ? |
РАДКА ИВАНОВА |
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят има право на 2 работни дни платен отпуск при смърт на близък роднина. Кръгът на лицата, смъртта на които е основание за ползване този отпуск от работника или служителя обхваща: 1) родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг; 2) други роднини по права линия. Този вид отпуск е с целево предназначение и се използва на самостоятелно правно основание. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите работни дни след нея. Тъй като отпускът е с целево предназначение и тъй като в чл. 50, ал. 1 НРВПО не се уточнява дали седмичната почивка е събота и неделя или е седмичната почивка според работното време на съответния работник или служител по график, според нас може да се приеме, че когато работникът или служителят не е на подневно отчитане на работното време, а на сумирано, отпускът се ползва съобразно работния му график. КС |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-05 11:42:30 |
При съкращаване на щата, ако се предложи на съкратения служител нова длъжност с по-високо възнаграждение и той откаже, дължи ли се обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ? |
Ивелина Тодорова |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При прекратяване на трудовото правоотношение на работника/служителя на изрично предвидените в разпоредбата основания, обезщетението е дължимо от работодателя. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-13 08:53:57 |
На 06.02.подадох молба за напускане като молбата беше за освобождаване по взаимно съгласие и изричен текст "моля същата да се счита за предизвестие". След което всички служители получиха заплатите си на 09.02 без мен.Срокът по договор за изплащане на РЗ е 15 число на следващ месец.Мога ли от 17.02 да искам прекратяване по чл.327(1)т.2? |
Антонина Бадалова |
В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. От изложеното в запитването не става ясно, дали работодателят е взел отношение към молбата Ви за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, като и причините, поради които не Ви е изплатил трудовото възнаграждение.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-23 13:43:01 |
Привет! Вече ми отговорихте на въпрос, свързан с изчисляването на извънредния труд.Възможно ли е, ако е уговорено в КТД и ВПРЗ, същият да се изчислява и изплаща само на база основна заплата, без клас.В тази връзка, можем ли да се позовем на чл.262 ал.2 от КТ-"ако е не е уговорено друго..."благодаря предварително. |
Мария Петрова |
Съгласно чл. 262 от Кодекса на труда /КТ/ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. В този текст се има предвид трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор – чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. Според разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. Считаме, че в КТД и ВПРЗ не може да се уговори извънредният труд да се изплаща само на база основна заплата, без допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което има постоянен характер.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-05 13:54:28 |
В предприятието имаме лице с ТЕЛК над 50% Има ли право на намален работен ден ? Какво е основанието , ако има това право ? Благодаря ! |
ЕЛЕНА ПЕТРОВА |
Съгласно чл. 317, ал. 1 от Кодекса на труда, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. От цитираната разпоредба е видно, че предписание за трудоустрояване се издава от здравен орган (Решение на ТЕЛК), т.е. от негова изключителна компетентност е преценката дали възложената работа, която конкретен работник или служител изпълнява, е подходяща с оглед конкретното му заболяване. Както беше посочено по-горе, съществува възможност да се изпълнява същата работа при облекчени условия, включително намаляване на работното време, но това става единствено по преценка на здравния орган. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-24 22:58:27 |
Имат ли право учителките в детска градина, работещи втора смяна от 12.00 ч .да се откажат от почивката си по чл.151 ал.1 от КТ?Работното време на учителките по тр,договор е 8 ч.- 6ч.работа с деца и 2 ч. за самоподготовка.Ако отговорът е ДА , моля да разясните процедурата.Могат ли учителките да напускат градината във времето за почивка?Благодаря! |
Дончева |
Съгласно чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Съгласно изричната разпоредба на ал. 2 почивките не се включват в работното време. Съгласно чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. Следователно, само в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на чл. 151, ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което в рамките на работното им време. Почивките по време на работа (чл. 151, ал. 1 от КТ), както и ползването им се определят в Правилника за вътрешния трудов ред, като всеки работодател е длъжен да има правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181 от КТ). ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-11 08:23:44 |
Поради случаи на постъпили работници на работа и след време те заявяват ,че имат болест придобита вследствие на работа в тази фирма или просто имат такава болест , а те са я имали преди да постъпят на работа във тази фирма / със закупен предварителен медицински преглед/ и търсят преназначаване да друга по-лека работа. |
Драгомир Димитров |
Уважаеми г-н Димитров,
Здравословното състояние, както и необходимостта от трудоустрояване, се установяват с акт, издаден от здравните органи. Процедурата по трудоустрояване е уредена в чл. 317 КТ, като нормата има предвид предписание за трудоустрояване, издадено от здравен орган по време на изпълнение на работата. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-06-06 10:37:39 |
Относно: прилагане на ПМС 66 от 1996 г.
За изпълнение на 6 договора с европейско финансиране е необходимо да наемем на трудов договор, на извън списъчни бройки външни експрети и изпълнители. Регламентираните в ПМС 66 от 1996 г. 8 процента няма да бъдат достатъчни. Приложимо ли ПМС 66 от 1996 г. в случай, че всички възможни разходи (възнаграждения, осигуровки, обезщетения и др., съгласно действащата нормативна уредба) по наемането на персонала на извънсписъчни бройки са изцяло за сметка на проекта и няма да бъдат изразходвани бюджетни средства? |
Антония Панова |
Уважаема г-жо Панова,
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 66 от 1996 г. в бюджетните организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала.
В рамките на календарната година средносписъчният брой на назначените по реда на ал. 1 лица не може да бъде повече от 8 на сто спрямо утвърдената годишна средносписъчна численост на персонала.
За длъжностите, на които се назначават лица по реда на чл. 1 се разработва допълнително разписание на длъжностите.
Средствата за работна заплата и осигурителните вноски за тях на лицата, включени в допълнителното разписание на длъжностите се планират и отчитат в съответствие с изискванията на Единната бюджетна класификация (чл. 2, ал. 2).
Съгласно § 2 от преходните и заключителните разпоредби към Постановление № 304 на Министерския съвет от 21 декември 2013 г. за изменение на Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации (ДВ, бр. 2 от 2014 г., в сила от 7.01.2014 г.) числеността на персонала в бюджетните организации, назначен при условията и по реда на чл. 1 от Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, към датата на влизане в сила на постановлението се запазва. Тя може да бъде увеличавана само след обоснован доклад на съответния министър, обсъден на оперативно заседание на Министерския съвет.
ЛТ/
|
|