| 2017-04-21 11:55:25 |
Пенсионирах се през м.10.2014г. за възраст и осиг.стаж без прекратяване на трудовия договор и продължавам да работя. Въпросът ми е кога мога да получа обезщетението за пенсиониране, има ли нянакъв срок и мога ли да го загубя, ако продължавам да работя? |
Калинка Недялкова |
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ ще получите след прекратяване на трудовия договор, каквото е и изискването на тази законова разпоредба. |
|
| 2010-02-02 09:22:56 |
Има ли право работодателя да ме пусне в неплатен отпуск без мое съгласие?! Има ли право работодателя да ме направи на 4 часов раб.ден отново без мое знание или съгласие?! - към днешна дата 02.02.2010г. |
Георги Бяндов |
Уважаеми г-н Бяндов, Съгласно чл. 160 от Кодекса на труда (КТ) неплатеният отпуск се разрешава от работодателя по искане на работника или служителя. Работодателят няма право по своя инициатива да задължава работниците и служителите да ползват “принудителен” неплатен отпуск. Съществува правна възможност, регламентирана в чл. 173, ал. 4 от КТ, работодателят да предостави без съгласието на работниците и служителите платения им годишен отпуск по време на престой повече от 5 работни дни. В Кодекса на труда е предвидена възможност при спазване на определени условия работодателят да може едностранно да въвежда непълно работно време, т.е. без да е необходимо да изисква съгласието на работниците/служителите. Съгласно чл. 138а, ал. 1 и 2 КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. ЛТ/ |
NULL |
| 2017-05-31 17:12:08 |
Ако държавен служител, имащ право на допълнителен отпуск по чл. 50, ал. 2 от ЗДСл излезе в болничен в средата на годината и до края на годината е в болничен, преизчисляват ли му се отложените дни допълнителен отпуск за ненормиран работен ден за следващата година????? Все пак лицето е работила половин година на ненормиран работен ден? |
Е. Братоева |
За информация по поставения въпрос, свързан със Закона за държавния служител, следва да се обърнете към дирекция "Модернизация на администрацията" на МС. |
|
| 2017-06-19 11:28:44 |
Здравейте, имам следния казус:
Може ли едноличен собственик/управител на търговско дружество да бъде/се назначи сам себе си на трудов договор???
|
Адела Лазарова |
Трудовото законодателство урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя по повод предоставянето на работна сила (чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда). Основната характеристика на тези отношения е, че те представляват отношения на “власт” и “подчинение”, при които едната страна – работодателят, възлага и контролира работата, а другата страна – работникът или служителят предоставя работната си сила под контрола на работодателя.
С оглед на това, лицето което полага труд в изпълнение на трудовите си задължения, не може да се намира в служебна зависимост от самото себе си. Това на практика означава, че лице, което представлява работодателя по договор за управление като страна в трудовото правоотношение, и едновременно с това работник или служител по това правоотношение, не може да сключва трудов договор “сам със себе си”, т. е. не е възможно едно лице с оглед на работодателската правоспособност да упражнява работодателската власт спрямо самия себе си. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение.
|
|
| 2017-07-07 14:49:43 |
Получавам пенсия 191 лв.От 01.10.2017 г сумата остава под минималната пенсия. Трябва ли да ходя в НОИ за индивидуално преизчисляване..С уважение. |
СЪБКА СТАЙКОВА |
Уважаема госпожо Стайкова,
От 01 юли 2017 г., всички пенсии, отпуснати до 31.12.2016 г., подлежат на преизчисляване с увеличения процент на тежестта на осигурителния стаж, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година, като за 2017 г. той е 1,126 на сто.
Със ЗБДОО за 2017 г., от 01 юли 2017 г., се определя минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, както следва: от 01 юли 2017 г. до 30 септември 2017 г. – 180 лв.; от 01 октомври до 31 декември – 200 лв.
Преизчисляването се извършва от Националния осигурителен институт (НОИ) служебно, по силата на горецитирания закон, като в тази връзка не се налага Вие да подавате заявление.
МК/ТПООУТ |
|
| 2010-03-03 15:39:16 |
Прощавйте че ви подсещам , но съм задала въпроса си на 23.02 и все още нямам отговор.Виждам че на всички задали въпросите си с тази дата сте отделили време а аз чакам и проверявам.Ако не съм задала въпроса коректно или нещо е неясно по случая описан от мен моля пишете за да се уточним.Предварително благодаря! |
Илияна Христова |
В случай, че детето Ви не е навършило 3 години, Вие може да се ползвате от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст. Законовата закрила включва забрана за уволнение на майка на дете до 3-годишна възраст с предизвестие без предварителното разрешение на инспекцията по труда, в следните случаи, изброени в КТ: при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Закрилата включва и забрана за уволнение на майка на дете до 3-годишна възраст без предизвестие при дисциплинарно уволнение, ако няма предварително разрешение от инспекцията по труда. Със същата закрила се ползвате и за периода, през който сте в платен годишен отпуск, съгласно чл. 333, ал. 1 , т. 4 КТ. Прекратяването на трудовия договор от работодателя при намаляване обема на работа е уредено в чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, който регламентира, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради намаляване обема на работа работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Разпоредбата на чл. 328 КТ предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Ако работодателят не е спазил срока на предизвестие, работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Обезщетението за неспазено предизвестие се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят дължи парично обезщетение и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. То също е дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случай, че обезщетенията не Ви бъдат изплатени в законовия срок от работодателя, Вие можете по съдебен ред да потърсите правата си, като давностният срок е 3 години, считано от деня, в който всяко от задълженията е станало изискуемо (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ). При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ). КС |
NULL |
| 2017-08-11 20:30:07 |
Държавен служител съм. На 20.06.17г. ми бе връчена заповед, че преминавам на същата длъжност от 8ч. на 4ч. раб. вр., заповедта е одобр. на 28.06. Фишовете за заплата за мес. 06 и 07 бяха на старата заплата и ми бе преведен старият размер. ТРЗ иска да върна изплатените пари, като не ми се плаща за 08. и внеса още 300лв. Редно ли е добросъвестна съм |
Анета Салчева |
Уважаема госпожо Салчева,
Тъй като става дума за държавен служител, следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ на МС.(КА)
|
|
| 2017-09-29 09:21:35 |
Може ли работник или служител, който ползва платен или неплатен отпуск, да подаде молба за преназначаване и да бъде преназначен на нова длъжност, считано от дата, предхождаща датата на завръщането му на работа, т.е. когато се върне от отпуск, да бъде на новата длъжност. Благодаря. |
юлия янчева |
Уважаема госпожо Янчева,
“Преназначаването” е действие, с което страните по трудовото правоотношение по взаимно съгласие променят трудовото правоотношение с оглед заемане на друга длъжност или работа. В тези случаи “преминаването” на друга работа става с подписване на допълнително споразумение между страните, като се извършват и други действия, свързани с преместването. Това са: връчване на нова длъжностна характеристика; запознаване със здравословните и безопасни условия на труд за новата работа; провеждане на инструктаж и др. За да възникне трудовото правоотношение за “новата” длъжност или работа, лицето трябва и да встъпи в длъжност, т.е. да започне да изпълнява ефективно задълженията си по преобразуваното трудово правоотношение. Следователно няма пречка по време на отпуск трудовото правоотношение да бъде изменено със съгласието на работника или служителя, но правните последици по “преназначаването” ще се черпят от датата на встъпване в новата длъжност.КА
|
|
| 2017-10-20 13:08:59 |
Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) във фирма „А” ООД е установено сумирано изчисляване на работното време за период от 1 месец.
За месец октомври 2017г. при 22 работни дни нормата на работните часове за месеца е 176 часа.
Лицето И.П. е отработило 60 часа дневен труд и 104 часа нощен труд. Или реално е отработило 164 часа за месеца. След превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 8/7=1.143 общо отработените часове от лицето стават 179 (104*1.143+60=119+60=179).
Има ли положен извънреден труд в размер на 3 часа лицето И.П.?
Как следва да се изчисли възнаграждението му за м. октомври 2017г.?
Противоречие в становищата на МТСП:
1. В писмо изх.№ 26/581 от 28.12.2010г. е написано, цитирам: „Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд), са извънреден труд и се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.”;
2. В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. е написано, цитирам: „Съгласно чл. 9, ал. 2 от наредбата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Горната разпоредба определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и 140 от Кодекса на труда, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.
Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд.”
Същата хипотеза(т.2) е застъпена и в постановките на Писмо изх.№94-4103 от 22.07.2014г.
|
Красимира Мицова |
Уважаема г-жо Мицова,
При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) се определя норма за продължителност на работното време за периода, за който е въведено сумираното изчисляване. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Графиците се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време за същия период, след превръщане на нощните часове в дневни. Целта на това превръщане е да се определи възнаграждението на работника или служителя, така че когато работи 7 часа през нощта, той да получава трудово възнаграждение, което се начислява и изплаща за 8 часа работа през деня. Считаме, че изготвянето на поименните графици за работа, при което е заложен предварително извънреден труд на работника или служителя след превръщането на нощните часове в дневни, е недопустимо на основание чл. 143, ал. 2 от КТ. Поради това в посоченият от Вас пример работодателят следва предварително да е изготвил поименния график на лицето без да е наличен извънреден труд за периода на сумираното изчисляване на работното време. В случай, че има предварителен график за работа, който е изменен в последствие поради настъпили извънредни обстоятелства, работодателят следва отново да се придържа към горното правило, като избягва планирането на извънреден труд. Въпреки това, в случай, че в края на отчетния период, за който е въведено сумираното изчисляване на работното време, нормата работно време е превишена, поради настъпилите извънредни обстоятелства, считаме, че на работника или служителя се дължи заплащане с увеличение съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ.нс
|
|
| 2017-11-11 08:22:32 |
Поради неизплащане на заплати,престанах да ходя на работа.Дал съм устно обяснение защо не ходя на работа,но работодателят не го прие.Имам да получавам няколко заплати,като работодателят ми-фирма"Контрол"ЕООД Бургас,Булстрад 102688120,не може да каже колко са.При получаването на някакви части от заплата никъде не се разписвам.Моля да ми разясните какви са правата ми в този случай и как да постъпя. |
Иван Димитров |
Уважаеми г-н Димитров,
Съгласно чл. 128а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. В тази връзка сме на мнение, че имате възможност в писмен вид да изискате документ от работодателя, с който да удостовери размера и периода, за който Ви дължи трудови възнаграждения. При неизпълнение на това задължение от страна на работодателя може да сигнализирате инспекция по труда. Също така следва да се вземе под внимание, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване (чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ). Прекратяването на трудовото правоотношение в този случай става от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора от страна на работодателя. При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение (чл. 221, ал. 1 от КТ). нс
|
|