| 2012-10-25 09:32:01 |
Искам конкретно тълкуване на смисъла на текста "не по-малко от 1 година" вписан в ал.(9) и (10) от чл.12 на НСОРЗ. С ал.(1) се дава субективно право на работника да получи ДТВ с постоянен характер с определен % от ЗОРЗ за всяка година признат стаж по специалността. Прав ли съм , че работодатели злоупотребяват определяйки срокове различни от 1 г. |
Фазан Пъдпъдъков |
Уважаеми г-н Пъдпъдъков, Съгласно чл. 12, ал. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година. С оглед на горното, възможността за уговаряне на по-голяма продължителност на придобития трудов стаж и професионален опит, като предпоставка за възникване на правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение, е предвидена в самия текст. Съгласно чл. 12, ал. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит. С оглед на горното, за да се измени размерът на възнаграждението е необходимо да е изтекъл период, през който работникът или служителят е придобил трудов стаж и професионален опит, не по-малък от една година. Следва да се има предвид, че минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. С оглед на това, ако периодът на изменение на размера на възнаграждението е определен на 3 години, то за изминалите 3 години процентът ще е 1,8 на сто, поради което не считаме, че става въпрос за злоупотреба. Моля да имате предвид, че МТСП не тълкува закона, а изразява становище по конкретни запитвания. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-05 14:13:30 |
Лице,което има право на 20дни отпуск плюс 12 за ненормиран работен ден е работило от 01.01.2012 до 15.02.2012 след което е било в болнични до 11.10.2012г. и от 01.11.2012 е освободено има ли право на пълния размер на 12 дни за ненормиран работен ден? |
Недялка Андреева |
Уважаема г-жо Андреева, Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда, за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, може да установява ненормиран работен ден. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време – чл. 139а, ал. 4 от КТ. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд – чл. 139а, ал. 7 от КТ. Ако по реда на чл. 139а, ал. 3 от КТ, работодателят е определил със заповед списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, и работниците и служителите на тези длъжности действително са работили при тези условия, те биха имали право на не по-малко от 5 работни дни - чл. 156, т. 2 от КТ. Размерът на отпуска по чл. 156, т. 2 от КТ не се определя пропорционално на времето, през което работниците и служителите са работили действително при условията на ненормиран работен ден, т. е. той се определя в пълен размер за съответната календарна година, ако има време, през което те са работили при тези условия. Поради тази причина работник/служител няма да има право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, т. 2 от КТ единствено за тази календарна година, през която изобщо няма време на работа при условията на ненормиран работен ден, докато в запитването е посочено, че лицето има отработено време. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-29 21:43:57 |
времето за пътуване при командировка в чужбина по чл.121 смята ли се за работна време |
Анонимен |
Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя (чл. 121, ал. 1 от КТ). ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-09 21:56:39 |
Искам да попитам дали трябва да ми се изплати отпуската от майчинството след като ни закриха цеха в София и фирмата се премести в провинцията а работниците ни уволниха Защото на заповедта за уволнение пише че имам право на парично обезщетение . |
Мариела Василева |
В чл. 176, ал. 4 от КТ е предвидено, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. В разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от КТ е установено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – ал. 2 на чл. 176а от КТ. Според § 3ж от Преходните разпоредби на КТ неизползвания платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., вкл. отложения по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, може да се ползва до 31.12.2012 г. Т. нар. стари отпуски, преди 01.01.2010 г. могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение, при прекратяване работодателят дължи обезщетение по чл. 224 от КТ. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-29 14:49:44 |
При прекратяване на ТПО , в какъв срок се изплащат средствата за работна заплата и обезщетението за отпуска ?Нормативи . Благодаря. |
Ваня Вълчева - Илиева |
Уважаема госпожа Вълчева-Илиева, При прекратяване на трудовото правоотношение, за страната, която има право на обезщетение възникват парични вземания в размерите, предвидени в Кодекса на труда за всяко едно конкретно основание; за работника или служителя възниква вземане и за дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения. Тези вземания ( с изключение на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ) стават изискуеми от момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Така на пример обезщетенията по чл. 220 от КТ (Обезщетение за неспазено предизвестие), чл. 221 от КТ (Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие), чл. 222, ал. 2 и 3 от КТ (Обезщетение при уволнение на други основания) и чл. 224 от КТ (Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, който не е погасен по давност) се дължат от момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Различен е моментът от който се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. Това е така, тъй като на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Следователно, обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ става изискуемо и възниква за работодателя задължение за изплащането му от момента, в който уволненият работник или служител претендира (със заявление за правото му по чл. 222, ал. 1 от КТ), обяви (с декларация, или изявление свободен текст) и докаже (с трудовата книжка) пред бившия работодател, че за предвидения в чл. 222, ал. 1 от КТ едномесечен период не е започнал работа или в този период е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Когато работодателят не изплати дължимото обезщетение, работникът или служителят може да се обърне към съда, като предвидената в закона давност е 3-годишна, считано от момента, в който плащането е станало изискуемо. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-07 11:55:42 |
Здравейте, в индивидуалните ТД на работниците е уговорено основно месечно трудово възнаграждение. Работното време в ТД е уговорено по график. Работодателят начислява бонуси месечно, въз основа на постигнати резултати (стимулира производителността). Ще участват ли тези бонуси във възнаграждението, от което се изчислява платения отпуск? |
Zdravka Kerekova |
Съгласно чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната (НСОРЗ), с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други. С договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения. В запитването се посочва, че работодателят начислява месечно бонуси за постигнати резултати, т.е. вероятно става въпрос за допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда. С оглед на това би могло да се приеме, че това е възнаграждение по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ - възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, т.е. по наше мнение това възнаграждение се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-28 15:51:46 |
Имам ли право да ползвам отпуск за дипломиране (до 30 дни) по КТ, при условие че съм записана редовно обучение? |
М.Александрова |
Уважаема госпожа Александрова, Съгласно чл.169, ал. 1 и 3 от КТ, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Учащите се по ал. 1 (които учат в средно или висше училище без откъсване от производството) имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Това означава, че правото на отпуск за обучение, регламентирано в чл. 169, ал. 1 от КТ и отпуските по чл. 169, ал. 3 от КТ (за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация) се отнасят само за работници и служители, които се обучават без откъсване от производството /задочно учащи се, вечерно обучаващи се, вкл. и дистанционна форма на обучение/, т.е. студентите редовно обучение нямат право на отпуск по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от КТ. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-22 17:30:24 |
Работех на безсрочен договор и с допълнително споразумение ме преназначиха на друга длъжност в друг обект по чл.70,ал.1от КТ. В другия обект спрямо мен се нарушаваха чл.127, ал.1 и ал.2 от КТ и правата ми като работник. Прекратих ТД по чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Обезщетението ми по чл.221,ал.1 и ал.4.,т.1 от КТ за какъв срок е 1 мес. или 6 месеца. |
Славка Костадинова |
Уважаема г-жо Костадинова, Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. От цитираната разпоредба е видно, че за определяне на размера на обезщетението има значение видът на трудовия договор, който се прекратява (безсрочен или срочен). При прекратяване на безсрочен трудов договор обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. ако срокът на предизвестието е 30 дни (не е уговорен по-дълъг срок), то обезщетението е “за 1 месец”. При прекратяване на срочен трудов договор обезщетението е в размер на действителните вреди, като то се изчислява върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение (чл. 221, ал. 4, т. 1 от КТ). В запитването посочвате, че работите по безсрочен трудов договор, т.е. чл. 221, ал. 4, т. 1 КТ не може да се приложи. Уговорката със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ не променя вида на трудовия договор. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-09 11:42:18 |
Как се установява нормата за продължителност на работното време на служител, работещ на 12-часови смени при условията на сумирано изчисляване на работното време, ползващ през съответния период на изчисляване определен брой дни регламентиран отпуск? |
ИВАН АЛЕКСИЕВ |
Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платения годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда се ползва в работни дни по календар. Нормата за продължителност на работното време при сумираното му изчисляване по чл. 142 КТ се определя, като броят на работните дни по календар за съответния месец (период) се умножи по дневната продължителност на работното време на съответното работно място (длъжност), установена по реда на чл. 136, ал.3, т.1 или по чл. 137, ал.1 КТ. Когато работникът или служителят през съответния месец или период е отсъствал поради отпуск, разрешен по съответния ред, нормата за продължителността на работното му време следва да бъде преизчислена. За целта от броя на работните дни по календар за месеца (периода) се изваждат съответните дни в отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-07-02 07:10:47 |
Работя в едно министерство. От миналата година съм по заместване (от 01.02.2012 г.) и има заповед на районния ми началник от тази дата, но министъра е издал заповедта за заместване на 08.06.2012 г. Въпроса ми е от коя дата трябва да ми плащат парично обещетение за за местването от дата 01.01 или 08.06. |
iwan iwanow |
Съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител, при отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация. (2) Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител. (3) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра. (4) Когато отсъствието е над 30 работни дни, но не повече от три месеца, със заповедта по ал. 2 се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от основната заплата на замествания служител. Тъй като въпросът Ви е свърза с прилагане на Закона за държавния служител, за повече информация следва да се обърнете към отдел “Административна и регионална координация” на Министерски съвет. МВ/ |
Трудово право на Република България |