| 2017-06-19 14:59:01 |
Здравейте,
От 2005 г. съм назначена на длъжност в общинска администрация до назначаване на титуляр с конкурс. През годините няколко пъти са провеждани конкурси за заемане на длъжността, в които съм участвала. Не е избиран титуляр. В допълнение бих искала да поясня, че ми остават по-малко от четири години до пенсиониране. Ще е законосъобразно ли да ме освободят, ако при поредния конкурс бъде избран титуляр? На какви обезщетения, в случай на прекратяване на трудовия ми договор, имам право?
Поздрави,
Георгиева
|
Емилия Георгиева |
Съгласно чл. 325, т. 8 от КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса. Без правно значение е продължителността на периода, през който е било назначено лице на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ. Тъй като това е общо основание за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, при прекратяването му ще имате право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. |
|
| 2017-07-07 15:30:15 |
Здравейте!
В момента съм в майчинство и искам да започна след 1вата година в нова фирма и да използвам възможността за отпуск за отглеждане на дете до 2 години при новия работодател (като я прехвърлям на бащата). Възможно ли е това и каква е процедурата да се извърши?
Благодаря предварително! |
Таня Димитрова |
Съгласно чл. 164, ал.1 от КТ, след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.
Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение - ал. 3 на чл. 164 от КТ.
В чл. 46, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на лицата, посочени в чл. 164, ал. 3 КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.
Към заявлението по ал. 1 се прилагат декларация за съгласие на майката и справка от предприятието и, съгласно приложения № 2 и 3 в 2 екземпляра – ал.3 на чл.46 от наредбата.
Според ал. 4 на чл. 46 от наредбата, майката (осиновителката) има право по всяко време да оттегли с писмено заявление до предприятието, в което работи, даденото от нея съгласие по чл. 164, ал. 3 КТ и да продължи да ползува лично отпуска по чл. 164 КТ.
|
|
| 2010-02-26 09:34:41 |
Здравейте!Предстои ми пенсиониране през м. май т.г.Искам да знам какви документи трябва да си подготвя и необходимо ли е да имам УП-та от всички места на които съм работила до сега и фигурират в трудовата ми книжка?Тъй като трудовият ми стаж започва още през далечната 1968г.!Благодаря Ви предварително! |
Пенка Георгиева |
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя /УП-3/, и с данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Издаването на удостоверение обр. УП-3 е наложително в случаите, когато вписванията в трудовата книжка не са направени в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и с чл. 40, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно който за времето след 31.12.2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж". Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ, издаден от осигурителя. Удостоверението обр. УП-3 се издава задължително, когато за времето след 31.12.2002 г. лицата са работили при непълно работно време, тъй като в тези случаи зачетеният трудов стаж не е равен на осигурителния. За конкретна преценка дали във Вашия случай е необходимо да представите удостоверение за осигурителен стаж за определени периоди от време, в случай, че трудовата Ви книжка не е оформена съгласно посочените по-горе изисквания, следва да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от НПОС, осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. При определяне размера на пенсията, ндивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му /чл. 70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване/. ПМ/ |
NULL |
| 2017-07-20 12:21:05 |
В компанията има определени длъжности, които дежурят /48 часа за 1 месец - една събота и неделя/. Ако се наложи реално да извършат работа по време на дежурството, напр. 1ч. събота и 1ч. неделя, каква следва да бъде междуседмичната почивка, т.е. кога следва да дойдат на работа след дежурството? Прилага ли се чл. 153, ал.4 в този случай? Благодаря |
Юра Драганова |
Съгласно чл. 152 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
В чл. 153, ал. 1 от КТ е предвидено, че При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
Според ал. 2 на чл. 153 от КТ, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.
При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това – ал. 4 на чл. 153 от КТ.
За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.
От разпоредбата е видно, че за да има право работникът или служителят на почивка през следващата седмица в посочения по-горе размер, той следва да е положил труд в двата дни от седмичната почивка.
В случай, че извънредният труд е положен само в един от двата почивни дни, работникът или служителят няма право на почивка. Правото на почивка не е свързано с продължителността на положения извънреден труд, поради което и на положилите извънреден труд в двата почивни дни с продължителност по-малка от половината на установеното за тях работно време, следва да се осигури почивка през следващата работна седмица. В чл. 15, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че в случаите по чл. 153, ал. 4 от КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа.
|
|
| 2017-10-20 14:48:09 |
Имам белодробно заболяване с 52% телк. Трябва ли в медицинското за работа да се посочва заболяването с оглед член 12 точка 2 от закона за защита от дискриминация |
георги ангелов ангелов |
Уважаеми г-н Анелов,
Комисията за защита от дискриминация, е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита от дискриминацията или други закони, уреждащи равенство в третирането. В тази връзка считаме, че следва да се обърнете за становище по поставения въпрос към Комисията за защита от дискриминация.нс
|
|
| 2017-11-11 13:30:10 |
Има ли право работодателят да прави събрания с персонала свързани с работния процес извън работно време |
Христина Николова |
Уважаема госпожо Николова,
Вероятно имате предвид провеждане на общо събрание на работниците и служителите в предприятието, провеждано по инициатива на работодателя, съгласно чл.6 от Кодекса на труда (КТ). Когато общото събрание се провежда в извън работно време, не трябва да се нарушават предвидените в КТ непрекъсната междудневна и седмична почивка. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая, можете да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. (СР)
|
|
| 2017-12-04 08:52:03 |
Здравейте! Служител има право на 24 работни дни платен годишен отпуск плюс 6 работни дни-допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден (съгл. КТД)за 2017г. Същият е използвал общо 13 дни през 2017г.Може ли останалите 17 дни,полагащи се за 2017г. да бъдат отложени за 2018г.по реда на чл.176 отКТ,Важи ли правилото за отлагане на 10 дн? |
Ива Иванова |
В чл.173, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/ /изм. бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г./ е предвидено, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. От разпоредбата следва, че работодателят не може да отложи повече от половината от полагащия се на лицето платен годишен отпуск. По отношение на работника/ служителя не е предвидено ограничение в размера на платения годишен отпуск, който може да се отложи за следващата календарна година.
В разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са уредени случаите, при които може да се отложи ползването на платен годишен отпуск за следваща календарна година - от работодателя – поради важни производствени причини и от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Редът за отлагането на платения годишен отпуск е регламентиран в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно чл. 37г, ал. 1 от наредбата, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ, работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено. В случаите по чл. 173, ал. 4, чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ и когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя – ал. 2 на чл. 37г от наредбата.
Следва да се има предвид, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност /(чл. 176а, ал.1 от КТ/. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му /чл. 176а, ал.2 КТ/.
|
|
| 2018-01-18 12:18:29 |
Здравейте,
Лице, което е на трудов договор от 2013 г. при един работодател, придобил е право на пенсия за ОСВ и се е възползвал от това си право в края на 2015 г. е починал. При прекратяване на трудовото правоотношение поради смърт на работника, работодателя дължи ли обезщетение по чл. 222 ал. 3 на наследниците му? |
Даниела Стойкова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Тъй като облезщетението е дължимо от работодателя, при прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ той дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ на наследниците на работника/служителя след представяне от наследниците на удостоверение за наследници. МВ |
|
| 2010-04-25 13:50:26 |
Учител съм с безсрочен договор към едно училище (тази година в него имам часове по- малко и от половин щат!) и с договор в друго училище по чл.111 от КТ. Договорът по чл. 111 трябва ли задължително да бъде прекратен при излизане по майчинство или има и друг вариант? Имам ли право на платен отпуск при договор по чл. 111 или на изплащането на такъв (работила съм в училището 6- 7 месеца)? |
Миглена Танчева- Настева |
Уважаема госпожа Настева, При „излизането в майчинство” не е задължително да бъде прекратен трудовия договор за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от Кодекса на труда. Следва да имате предвид обаче, при прекратяване на трудови договори за допълнителен труд не се прилага закрилата при уволнение. СС |
NULL |
| 2018-02-05 11:53:23 |
Здравейте. Отново с въпрос.
Част от персонала е на СИРВ. Графиците се изготвят предварително. В ход на работата обаче, се налага графиците да бъдат променяни, в зависимост от наличието на персонал и естество на работа. Моля за информация как става документално промяната в графика. |
Анета Вълкова |
Съгласно чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ работното време се изчислява в работни дни – подневно или сумирано - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Установяването на сумирано изчисляване на работното време се извършва от работодателя с писмен акт (заповед). В чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ е предвидено, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Според ал. 2 на чл. 9а от наредбата, през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б – ал. 3 на чл. 9а от наредбата.
При промяната на графика следва да се спазват разпоредбите на Кодекса на труда за продължителност на дневното и седмичното работно време, както и на междудневната и седмичната почивка при сумирано изчисляване на работното време.
|
|