Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2016-10-20 15:26:23 Работя в Общинска администрация, след промените как стои въпроса с графиците и отлагането на платеният годишен отпуск на служителите и работниците в ОбА. Какво трябва да се пуска от страна на служителите и от работодателя? Юлиева В чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Според чл. 38 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. С изменението на разпоредбата /ДВ. бр. 54, в сила от 17.07.2015/ отпадна изискването за изготвяне на график за отпуските на всички работници и служители, и в публичния и в частния сектор. МВ/
2016-11-09 22:24:27 Работодател е сключил втори трудов договор на основание чл. 110 от КТ считано от 01.10.2016 г. На 31.10.2016 г. основния трудов договор е прекратен поради изтичане на срока му. От 01.11.2016 г. работникът сключва договор с друг работодател. На какво основание следва да се промени втория трудов , който вече следва да е сключен по чл.111 от КТ? Татяна Пеняшка От запитването става ясно, че на лицето е прекратен основния трудов договор, но остава да съществува трудовия договор за допълнителен труд по чл. 110 от Кодекса на труда /КТ/. В Кодекса на труда липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 110 от КТ в основен. Кодексът на труда съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на кодекса основно трудово правоотношение е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд /т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ/. От запитването не става ясно какъв договор е сключило лицето с другия работодател. Съгласно чл. 111 от КТ, работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Цитираната законова разпоредба урежда сключването на трудов договор за допълнителен труд. Това предполага и означава, че към момента на сключването на трудов договор за допълнителен труд работникът или служителят работи по друго, основно трудово правоотношение. Съществуването на първи, основен трудов договор е задължителна предпоставка за сключването на втори трудов договор, т. е. допълнителен към първия. Следователно първият сключен трудов договор е винаги основен. Предвид горното мнението ни е, че договорът по чл. 110 от КТ следва да бъде прекратен, след което да се сключи като основен трудов договор. МВ/
2017-01-30 19:14:33 Здравейте! В момента работя на безсрочен трудов договор и съм в болнични. Възможно ли е трудовият ми договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, след подадено от мен заявление и влияе ли се прекратяването от датата на изтичане на болничният или може да се прекрати и по време на ползването му? Благодаря за отделеното време! Ирена Мишева В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Няма пречка по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие. В случай, че работодателят Ви не е съгласен с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, съгласно чл. 220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 326, ал.1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца - ал. 2 на чл. 326 от КТ. Няма пречка по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност работникът или служителя да отправи предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Възможността за прекратяване на трудовия договор едностранно от работника или служителя с предизвестие е субективно негово право и от неговата воля зависи дали да го упражни или не. Работодателят не може да се противопостави на това право на лицето, нито може да изрази съгласие или несъгласие трудовият договор да бъде прекратен при отправено предизвестие. Според чл. 326, ал. 4 от КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ установява, че при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя - чл. 350, ал. 1 от КТ. МВ/
2010-01-05 10:08:59 Има ли право работодателя да ме уволни дисциплинарно сед като съм подал молба за напускане по чл. 327т.2 от КТ? Иван Николов Съгласно чл. 327, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва - ал. 2 на чл. 245 КТ. За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, т. 2 КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на цялото трудово възнаграждение, а не само на част от него. По реда на чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2 КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор от работника или служителя се упражнява чрез едностранно волеизявление, което трябва да отговаря на всички изисквания за едностранните волеизявления: да бъде ясно, недвусмислено, безусловно и да изразява волята на лицето за прекратяване на трудовия договор. Необходима е писмена форма за действителност, както и работникът или служителят да посочи съответното основание, на което иска прекратяване на трудовото правоотношение – във Вашия случай чл. 327, т. 2 КТ. От запитването Ви не става ясно какво е основанието за евентуалното Ви дисциплинарно уволнение и спазени ли са от страна на работодателят Ви всички законови изисквания на глава девета от КТ, която регламентира трудовата дисциплина. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение се решава от съда в 2-месечен срок от деня на прекратяването, съгл. чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 КТ. КС NULL
2010-01-08 18:52:01 Във връзка с чл.345 ал.1 от КТ бихте ли пояснили кои причини се считат за уважителни и какви документи би следвало да се представят от работника съгласно законодателството ако работника не се яви в 14-дн. срок ?Благодаря за отговора! Н. Александрова Съгласно чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. КТ не съдържа определение на понятието „уважителни причини”. Следва да се приеме, че това са причини, които сериозно са затруднили работника или служителя да се яви на работа или са направили невъзможно явяването му в законовия срок. Съдебната практика приема, че такива причини са: продължително отсъствие от постоянното му местопребиваване, заболяване, изпълнение на важни негови лични задължения и др. подобни. Преценката за уважителния характер на тези причини се прави във всеки отделен случай според от обстоятелствата. Тази преценка се прави от работодателя. При спор въпросът се решава по съдебен ред. КС NULL
2017-02-23 09:55:14 Здравейте! Има ли право работник, на който е връчено предизвестие по чл.328 ал.1 т.10 б- прекратяване на трудов договор от работодателя при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да се възползва от отпуск по чл.157 ал.1 т.6 от КТ, а именно да излиза по 1 час дневно за дните докато тече предизвестието. Благодаря предварително! Ася Захариева Уважаема госпожо Захариева, Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя, когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. Разпоредбата е императивна и се прилага независимо от конкретното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, включително и при прекратяване по чл. 328, ал.1, т. 10 б КТ. От това право не може да се ползва работник или служител, който работи 7 или по-малко часове.
2017-03-12 21:57:40 Работя при подневно отчитане на раб.време от 7.45-16.15,според ГИТ при полагане на изв.труд попадам под разпоредбите на чл146/ал3 от КТ.Законно ли е работодателя да планира отстраняването на авария против разпоредбата на КТ чл144/ал5?Законно ли е да ми нарежда да си ходя в 16.15 и да дойда в 22.00 за отстраняване на аварията?Така губя редов.надници Красимир Първанов Съгласно чл. 144, т. 5 от Кодекса на труда, извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаиза довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. Смисълът на тази разпоредба е, че извънредният труд следва да бъде положен само в рамките на деня, през който е започнала работата, за да бъде довършена след изтичане на редовното работно време. В чл. 146, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Според ал. 2 на чл. 146 от КТ, продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. Съгласно ал. 3 на чл. 146 от КТ тези ограничения не се прилагат при полагане на извънреден труд в дейности, свързани с отбраната на страната, или насочени към недопускане или за преодоляване на природни или обществени бедствия, както и за възстановяване на жизненоважни елементи от инфраструсктурата. Съгласно чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. В чл. 18 от наредбата е посочено, че в специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262. Ако считате, че правата Ви са нарушени се обърнете към ИА „ГИТ“, която упражнява цялостенп конторол за спазване на трудовото законодателство – чл. 399 от КТ.
2017-03-31 16:24:42 Здравейте, предстои ми заминаване за 2 седмици, ще работя за японска фирма на територията на Дубай. В сайта на МВнР е упоменато някакво специално разрешение за работа, но и те не ми отговориха, случайно вие да можете да ми помогнете Красимира Щерионова Уважаема госпожо Щерионова, Моля задайте въпроса си в рубриката " Свободно движение на работници, миграция и интеграция" МХ/ТПООУТ
2017-05-16 12:18:48 Здравейте, ще бъдат ли издадени указания по прилагането на Наредбата за командироване в ЕС в рамките на предоставяне на услуги, както бе обещано от служебния министър? Кога да очакваме такива указания и къде ше бъдат достъпни? Петя Стефанова Уважаема г-жо Стефанова, Бихме желали да Ви уведомим, че имате възможност да се запознаете със становището на министъра на труда и социалната политика относно прилагането на чл. 121а от Кодекса на труда и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги от български работодатели в други държави на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика, в раздел "Политики", секция "Труд", рубрика "Законодателство", или директно на адрес: https://mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/TPOOUT/BG_TPOOUT%3DNORMATIVE%20DOCUMENTS/Labour/Another/Stanovishte_121aKT.pdf. нс
2010-02-09 11:39:40 Максимум по колко часа труд могат да полагат месечно при сумирано изчисляване на работното време ,назначените на длъжност дежурен по отбрана и сигурност във връзка с постановение №258 от 2.12.2005г. за дейностите и задачите по отбранително мобилизационна подготовка на органите на изпълнителната власт и юредическите лица с военновременни задачи Д-р Недко Събев Разпоредбите на чл. 3 от Постановление № 258 на МС от 2.12.2005 г. за дейностите и задачите по отбранително-мобилизационна подготовка на органите на изпълнителната власт и юридическите лица с военновременни задачи (Обн., ДВ, бр. 100 от 13.12.2005 г.) органите на изпълнителната власт при изпълнение на задълженията им, свързани с отбраната, се подпомагат от звената по управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка.Служителите в състава на звената са в щатната численост на персонал, във или извън утвърдената численост на персонала, които се назначават по служебно или трудово правоотношение. Щом като това е така, следва да се прилагат разпоредбите за работното време по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител. Нормата за продължителност на работното време при сумираното му изчисляване по чл. 142 от Кодекса на труда се определя, като броят на работните дни по календар за съответния месец(период) се умножи по дневната продължителност на работното време на съответното работно място(длъжност), установена по реда на чл. 136, ал.3, т.1 или по чл. 137, ал.1 от Кодекса на труда. СС NULL
Страница 6445 of 6864