Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2019-02-07 12:12:46 Родена съмна 22.11.1958г. и имам към момента 42 г. тр. стаж.Родила съм5 деца.Кога мога да се пенсионирам. Имам ли право да се пенсионирам 1 год. по рано и ако имам с какво намаление на пенсията? Райна Пушкарова Уважаема г-жо Пушкарова, броят на родените и отгледани деца няма отношение нито към правото, нито към размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. С разпоредбата на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е създадена правна възможност лицата да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО при наличие на изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) и се изплаща пожизнено в размер, намален с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец, включително и непълен, до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от кодекса. Впоследствие лицата, на които е отпусната пенсия по реда на чл. 68а от КСО, нямат право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО. За да прецените кога да се пенсионирате, т.е. кога да подадете заявление за отпускане на намалената пенсия до териториалното поделение на НОИ, следва да имате предвид, че жените, родени на 22.11.1958 г., придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО през 2020 г. при навършване на възраст 61 години и 6 месеца и продължителност на осигурителния стаж 35 години и 10 месеца. Предвид гореизложеното, заявление за отпускане на лична намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО, датата на което е и дата на отпускане на тази пенсия, може да подадете до съответното териториално поделение на НОИ една година преди посочената възраст, т.е. не по-рано от навършване на възраст 60 години и 6 месеца (22.05.2019 г.), след като към този момент имате необходимия осигурителен стаж. В случай че пенсията Ви е отпусната 1 година по-рано от навършване на възрастта Ви за пенсиониране по общия ред, размерът на намалението й с по 0,4 на сто следва да бъде за 12 месеца, или с 4,8 на сто (12 х 0,4%). Ако пенсията е отпусната 11 месеца и 1 ден по-рано от навършване на възрастта Ви за пенсиониране по общия ред, размерът на намалението й с по 0,4 на сто също следва да бъде за 12 месеца (11 пълни и 1 непълен месец), или с 4,8 на сто. ВН
2010-07-14 11:14:20 Здравейте, Налага ми се спешно да замина за чужбин а за 3 месеца. Работя на постоянен трудов договор. Въпросът ми е: Каква е възможността за внасяне на осигурителни вноски за този период. Благодаря предварително. Виолета Ангелова В случай, че за периода на предстоящото отсъствие от работа решите да ползвате платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда /КТ/, то ще намери приложение разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, съгласно която осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Това означава, че осигуряването през времето на ползване на платения годишен отпуск и за времето, през което лицето реално работи, се осъществява по един и същ начин. В случай, че решите да ползвате неплатен отпуск по чл. 160 от КТ, ще се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т.3 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Останалата част от неплатения отпуск не се зачита за осигурителен /и трудов/ стаж и за този период не се дължат осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. ПМ/ NULL
2019-02-28 15:23:54 Законосъобразно ли е за управленска длъжност, във вътрешните правила за работна заплата да се определи, че за сходен характер на работата по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ се зачита целия трудов стаж на лицето, независимо от характера на извършваната до момента работа. Илияна Тодорова Уважаема госпожо Тодорова, По отношение на трудовия стаж, който се зачита при определяне размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, законодателят разглежда две основни хипотези – зачитане на трудов стаж при същия работодател и такъв, придобит при предходни работодатели. В първата хипотеза, съгласно чл.12, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. В този случай характерът на работата не е от значение. Във втората хипотеза, въз основа на чл. 12, ал.4, т. 1 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и предходния трудов стаж в друго предприятие придобит, от работника или служителя на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, когато е удостоверен по съответния ред. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл.12, ал.5 от НСОРЗ). Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, професията е комплекс от знания, умения и професионален опит, придобити в резултат на обучение или полагане на труд, чрез прилагане на който се отговаря на изискванията за заемане на конкретно работно място. Индивидуализиране на професията спрямо функционалните изисквания на конкретна длъжност се поставя в зависимост от характера на работа при изпълнението на тази длъжност. Тази зависимост е конкретна и индивидуална за всяко предприятие. Сходни ще бъдат онези професии, за които придобитите знания, умения и професионален опит на лицата им дава възможност да изпълняват възложената работа на конкретно работно място или на конкретна длъжност в предприятието. Съгласно чл. 22, ал. 1 от НСОРЗ, организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. В чл. 22, ал. 3, т. 4 от НСОРЗ е предвидено, че във вътрешните правила за работната заплата задължително се включва редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения, включително на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от НСОРЗ вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове. Всеки работодател е длъжен да разработи и утвърди вътрешни правила за работната заплата, които да отговарят на изискванията на чл. 22, ал. 2 и 3 от НСОРЗ. Няма пречка във вътрешните правила за организация на работната заплата да се предвиди, придобият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ. КА
2019-05-25 16:35:19 В момента съм безработен и ще получавам обезщетение за безработица за 1 година. Ако бъда възстановен на предишната работа със съдебно решение и върна парите за обезщетението на НОИ, ще мога ли пак да получавам обезщетение за безработица за 1 година, ако бъда съкратен повторно от работа? Пламен Желев Уважаеми г-н Желев, когато съдът обяви уволнението за незаконно и постанови лицето да бъде възстановено на работа, работникът или служителят трябва да заеме длъжността си в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване. Този срок е регламентиран с чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и може да не бъде спазен само по уважителни причини. Работодателят трябва да отрази в трудовата книжка на лицето настъпилата промяна, а при отказ вписването се извършва от инспекция по труда. В трудовата книжка е необходимо да бъдат заличени вписаните данни за уволнението на лицето. Промяната трябва да бъде отразена и в регистъра на трудовите договори, който се поддържа от Националната агенция за приходите (НАП). При отмяна на заповедта за уволнението в тридневен срок от заемане на длъжността работодателят трябва да изпрати в компетентната териториална дирекция на НАП уведомление, с което да бъде заличено прекратяването на трудовия договор. При незаконно уволнение, на основание чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването на работа. В случай, че работникът или служителят по време на незаконното уволнение е работил при други работодатели за трудов стаж следва да се зачете само времето, през което фактически е бил без работа (т.е. от целият период следва да се извади времето на работа по другото/другите правоотношения). На основание чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), изплатените парични обезщетения за безработица от Националния осигурителен институт (НОИ) се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. Осигурителят има задължение да уведоми съответното териториално поделение на НОИ, че е изплатил обезщетение на възстановено на работа от съда лице, като в 7-дневен срок от изплащане на обезщетението представи копие от съдебното решение и платежните документи (чл. 54е, ал. 2 от КСО). Длъжностното лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица от териториално поделение на НОИ, издава разпореждане за възстановяване от лицето на получените суми. При последващо уволнение се извършва нова преценка на правото на паричното обезщетение за безработица в зависимост от основанията за прекратяване на трудовото или служебно правоотношение. Едно от условията за отпускане на паричното обезщетение за безработица е лицата да са осигурени във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Следва да имате предвид, че за времето през което правоимащите лица са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, са осигурени за фонд „Пенсии“, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. ВН
2019-06-20 09:43:53 Здравейте, предстои ми пенсиониране на учител.Въпросът ми е какво включва брутната работна заплата на базата, на която се изплаща обезщетението по чл.222. Взима се последния пълен работен месец - така ли е? И ако в този месец има изплатени суми с променлив характер ( напр. Лекторски и др.) те влизат ли в изчисляването на тази сума? Вихра Димитрова Уважаема госпожо Димитрова, Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ „Други видове обезщетения“ от КТ, вкл. това по чл.222, ал.3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в чл. 17, ал. 1 е посочено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Видно от т. 3 на цитираната разпоредба в брутното възнаграждение при определяне на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се включват допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно която за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. За повече информация бихте могли да се обърнете към Министерство на образованието и науката. КА
2019-09-09 09:26:09 Как се ползва отпуск при втори трудов договор по чл. 110 и 111 от КТ Петър Русафин В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. Когато работник или служител работи по трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 или чл.111 от КТ, той има право на платен годишен отпуск и по трудовия договор за допълнителен труд – в случая и по двата трудови договора. Изчисляването на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред, като времето, което евентуално би се признало за трудов стаж се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. На базата признатия по посочения по-горе ред трудов стаж се определя размера на платения годишен отпуск, който се ползва в работни дни по календар. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/
2019-11-06 21:47:37 Здравейте, Майка ми преди няколко месеца претърпя злополука, получи ТЕЛК решение с 87% инвалидност за 1 година (счупен крак на 3 места предстои поставяне на колянна става и според лекарите може да се възстанови на 100%), а работодателя ѝ иска да я освободи веднага! Има ли такова право, тя е в предпенсионна възраст и ѝ остават под 3 години! Николай Димитров Уважаеми господин Димитров, Закрилата при уволнение е предвидена в разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда (КТ) и се прилага само в случаите, когато основанието за прекратяването на договора е измежду изрично посочените в чл. 333, ал. 1 от КТ правни основания (чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях и при дисциплинарно уволнение). В чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 4 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител, както и работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск, включително отпуск при временна неработоспособст („болничен“). Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка за допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, лицата следва да сигнализират инспекцията по труда. БД
2019-12-06 10:14:26 Служител работещ на 5 дн. седмица 8 часов работен ден по график иска да ползва платен отпуск за ден, който по график му е работен и се пада събота. Редно ли е да се разреши платен годишен отпуск при работа по график ако се пада в съботен ден? Благодаря Александър Любомиров Уважаеми господин Любомиров, От изложеното в запитването Ви правим извод, че работникът или служителят работи при условията на сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Според чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар (чл. 9б, ал. 2 от НРВПО). Следователно от нормата на работното време на работника или служителя следва да се извадят ползваните дни платен годишен отпуск, разрешени в работни дни по календар, т.е. през дните от понеделник до петък. Следва да се вземе под внимание, че през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО). В описаната хипотеза сме на мнение, че работодателят има възможност да извърши промяна на поименния график, като се осигури почивка на работника или служителя през събота и неделя, а също така се осигури ползването на платен годишен отпуск през работни дни по календар, с което да се намали нормата за работа през периода. БД
2010-11-27 13:02:10 22.10 2009г напуснах ПК ,,Труд,, с.Белоградец обл.Варна. Имам неизплатено трудово възнаграждение за последните няколко месеца. Как мога да задължа предприятието да ми ги изплати? Нуртен Мухарем Неизплатените трудови възнаграждения са предмет на трудов спор. Трудовите спорове се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, доколкото в Кодекса на труда /КТ/ не е предвидено друго /чл.360, ал.1 КТ/. Съгласно чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ, можете да предявите иск в съда в 3 годишен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.ИД NULL
2010-12-02 16:53:11 Моля Ви,за отговор.Баща ми е пенсионер /при работа от 1ва категория/След пенсионирането отново го назначиха на работа в същото предприятие.Сега му връчиха заповед за прекратяване по чл.328,ал1,т.10А.Полага ли му се обещетение по чл.222,ал.1 за оставане без работа.Работодателя казва че не се полага .Отговрете прав ли е работодателя.Благодаря. К.ДАЧЕВА Уважаеми г-жо Дачева, Съгласно Кодекса на труда работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа, което се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на изрично посочените в разпоредбата правни основания. Задължението за работодателя да изплати обезщетение възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя на едно от следните правни основания: - закриване на предприятието (чл. 328, ал. 1, т. 1) ; - закриване на част от предприятието или съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2); - намаляване обема на работа (чл. 328, ал. 1, т. 3); - спиране на работата за повече от 15 работни дни (чл. 328, ал. 1, т. 4); - при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност (чл. 328, ал. 1, т. 7); - когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност (чл. 328, ал. 1, т. 8). Тъй като баща Ви е освободен по чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ при оставане без работа. ЛТ/ NULL
Страница 6448 of 6864