| 2016-10-20 16:24:23 |
Здравейте,
Имам два въпроса във връзка със следния казус:
Учител, който работи и не е навършил години за пенсиониране за стаж и възраст, решава да се възползва от ранното пенсиониране:
1. Какъв срок на предизвестие дължи?
При условие, че се пенсионира през месец декември и получава за месеца: трудовото си възнаграждение, допълнително материално стимулиране (ДМС) и допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за Коледа на база колективен трудов договор.
2. Освен трудовото възнаграждение за м. декември, влизат ли в брутното трудово възнаграждение: допълнителното материално стимулиране (ДМС) и допълнителното трудово възнаграждение (ДТВ), като база, на която се изчислява размера на обезщетението чл. 222, ал. 3 от КТ?
|
М. Неделчева |
В чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвидено, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. Според ал. 2 на чл. 68 от КСО, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Съгласно чл. 69в от КСО, през 2016 г. учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Лицето може да прекрати трудовото си правоотношение както с предизвестие до работодателя – чл. 326, така и по взаимно съгласие на страните – чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Според чл. 228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Според разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от наредбата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. С колективен и/ или с индивидуален трудов договор и/ или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Допълнителното трудово възнаграждение за Коледа има инцидентен характер, поради което не следва да се включва в базата за изчисляване размера на обезщетението по ал. 3 на чл. 222 от КТ. МВ/
|
|
| 2016-11-10 09:36:25 |
Здравейте!
През месец февруари постъпих на работа в едно училище на длъжност – домакин, код НКИД 43213022, непедагогически персонал. Първоначално бях на граждански договор. След един месец сключих договор по чл.68, ал.1, т. 3 от КТ, след още един месец договорът ми се промени в безсрочен по чл. 67, ал.1, т.1. през целия период (до момента) основното ми месечно тр. възнаграждение е 420лв.
Въпроса ми е: има ли основание директора да ме държи на минимална работна заплата? Ако е да – каква е причината, ако е не – как да си търся правата?
|
Христо Велячки |
Уважаеми господин Велячки,
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ), при сключването на трудовото правоотношение, страните уговарят и определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ). Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. В чл. 22, ал. 3, т. 3 от НСОРЗ е посочено, че във вътрешните правила за работната заплата задължително включват и определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива./КА/
|
|
| 2016-12-13 11:05:21 |
Здравейте,
Със законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда предстои да бъде приета нова ал.2 на чл. 154 от КТ „Когато официалните празници по ал.1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени“.
Отчитането на работното време в нашето предприятие е при сумирано изчисляване на работното време. За целта се изготвят графици за работа на смени за всеки месец по отделно до нормочасовете за месеца.
Въпросът ми е тези неприсъствени дни ще намалят ли те нормочасовете за съответния месец.
Ж.Червенкова
Експерт организация на труда
|
Живка Червенкова |
Уважаема г-жо Червенкова,
При сумирано отчитане на работното време, нормата работно време за периода се изчислява като произведение на работните дни по календар и установената продължителност на работното време за работното място. ЛТ/ |
|
| 2010-01-05 10:18:30 |
Започнах редовна докторантура, поради което преминах на трудов договор за 3 часа и 30 минути дневно с разрешение на научния ръководител. В тази връзка бих искала да попитам как ще се изчислява трудовия стаж за периода и какъв е размера на платен годишен отпуск, който се полага? |
Людмилова |
Уважаема госпожа Людмилова, При работа на трудов договор за 3 часа и 30 минути, трудовият стаж се набира по часове, дни и месеци. Във Вашият случай, 8 часа за един ден трудов стаж ще се наберат при работа за два дни и един час от третия ден ден и т.н. Правото на платен годишен отпуск се изчислява пропорционално на времето, което се зачита трудов стаж. СС |
NULL |
| 2017-02-11 13:09:45 |
Като работодател на 10.09.2016г. назначих на работа работничка, но съм пропуснала да подам в НАП уведомление по чл. 62 от КТ за назначаването й - разбрах го при освобождаването й на 03.02.2017г. Изпратих до НАП по пощата в срок уведомление за освобождаването й, но как да регистрирам и назначаването - чрез предписание на Инп. по труда или чрез съда? |
Диана Илиева |
Мнението ни е, че за отговор на този въпрос следва да се обърнете към НАП. |
|
| 2017-02-23 10:48:39 |
Здравейте! Ако едно лице през целият си трудов стаж/без прекъсване/ работи, като медицински служител в болница на бюджетна издръжка и в последните три години преди навършване на пенсионна възраст лицето бъде прехвърлено без прекъсване на стажа към друга болница, дължат ли се 6 заплати при пенсиониране или се счита, че работодателят е друг и ще са 2 |
Цветомира Кънева |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КЪНЕВА,
Размерът на обезщетението, което работникът или служителят с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст има право да получи от работодателя, при прекратяване на трудовото правоотношение е регламентиран в чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/. Общият принцип е размерът на обезщетението да бъде брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, като за работниците и служителите, които са работили при един и същи работодател през последните 10 години от трудовия им стаж, обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. За получаване на обезщетението в по-висок размер е необходимо работникът или служителят да е полагал труд при същия работодател.
От зададения въпрос не може да се изведе заключение на какво основание е прехвърлено лицето на работа в друга болница. В случай, че работодателят е бил променен на основание чл. 123 или чл. 123а от КТ, трудовото правоотношение с работника или служителя се запазва. Такива случаи са описани детайлно, като обхващат сливането, вливането, разделянето на дейността, преминаване на обособена част от едно предприятие в друго, промяна на правноорганизационната форма на предприятието, смяна на собственика на предприятието или преотстъпване или прехвърляне на дейността в друго предприятие. При това положение лицето ще има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца.
Поради обстоятелството, че във въпроса се съдържат данни за работа на лицето в сферата на здравеопазването, е необходимо да бъдат съобразени и изискванията на Постановление № 31 на Министерски съвет от 11 февруари 1994 г. за увеличаване на някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размера на шест брутни заплати се определя и на медицински кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването.
Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като медицински кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването.
Преценка относно правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за срок от 2 или 6 месеца е на работодателя, с когото се прекратява трудовото правоотношение. В случай че работникът или служителят счита, че преценката е неправилна, той може да се обърне с иск пред съда. Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен и тече от датата, когато по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
НС
|
|
| 2017-03-31 21:32:25 |
При командировка длъжен ли съм да пътувам с транспорт на работодателя? |
Тодор Тодоров |
Уважаеми г-н Тодоров,
Съгласно нормативната уредба (чл.121, ал.1 от Кодекса на труда) командироване е налице, когато изпълнението на трудовите задължения от страна на работник или служител е извън мястото на постоянната му работа. Командироването се осъществява по преценка на работодателя, тогава когато са налице предпоставките на чл.121, а именно допустимо е само тогава, когато нуждите на предприятието налагат това.
Процедурният ред за командироване е детайлно описан в Наредбата за командировките в страната /НКС/. Командироващият (работодателят) издава заповед в писмена форма, съгласно чл.8, ал.1 от НКС. Изпълнението се дължи в мястото, по начина и при условията, вписани в заповедта. Разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1-8 от НКС изброява неизчерпателно данните, които трябва да се съдържат в командировъчната заповед, между които е и начинът на пътуването (т.7)
Кодексът на труда не съдържа правила за отказ от изпълнение на заповед за командировка. Всеки отказ или неизпълнение е нарушение на трудовата дисциплина, спрямо което може да се търси дисциплинарна отговорност. (СР)
|
|
| 2010-02-17 08:32:00 |
Здравейте, бихте ли разяснили каква отпуска се полага на служител при кръводаряване в петък, след законоустановеното работно време. За случая редовната междуседмична почивка е събота и неделя. |
Светла |
На поставения въпрос отговаряме: Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. ЕКБ |
NULL |
| 2017-06-19 18:29:38 |
Здравейте, искам да Ви попитам относно моят отпуск за 2016г. За 2016г. имам неизползван отпуск в размер на 15 работни дни. От отдел ТРЗ ми казаха, че са ми прехвърлени 10 дни към 2017г., а на другите 5 съм изгубила правото им на ползване.
Въпросът ми е дали това е така?
С уважение:
Лили Христова |
Лили Христова |
Съгласно чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.
В чл. 176, ал. 3 от КТ е предвидено, че в случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни. Видно от разпоредбата, правната възможност за отлагане на платения годишен отпуск е предвидена в общ размер до 10 работни дни при производствени причини по инициатива на работодателя и по уважителни причини по искане на работника или служителя.
След като това не е направено, неползваните дни може да бъдат ползвани съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ до изтичане на две години от края на годината, за която се полага (2016 г), независимо от причините за това (какъвто е и случаят, посочен в запитването), т. е. до 31 декември 2018 г.
|
|
| 2017-07-07 16:34:43 |
Здравейте ! В момента работя по два срочни трудови договора в едно предприятие. Първият изтича на 31.07.2017г. , а вторият 31.12.2018 г. Възнаграждението по втория трудов договор е под минималната работна заплата и с работно време 40 часа месечно. Въпросът ми е: полага ли ми се обезщетение от НОИ за безработица . |
Величка Палаханова |
Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава.
Според ч. 114а, ал. 1 от КТ, трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж.
|
|