| 2010-02-26 09:49:47 |
Искаме да променим % за придобит трудов стаж , считано от 01.03.2010 г.,след промяна на КТД , например от 1 % на 0.8 % .Възможно ли е това да стане от 01.03.2010 и има ли срок в който той да се променя . |
Иванка Маджарова |
Уважаема госпожа Маджарова , Съгласно чл. 56, ал. 1 от Кодекса на труда Колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. За измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54. СС |
NULL |
| 2010-03-11 17:58:07 |
Правилно ли е тълкуването, че работното време се дели на пълно и непълно и че пълното работно време може да бъде намалено, т.е. пълно работно време- 7 часа? |
Валерия Борисова |
Уважаема г-жо Борисова, Чл. 136 от КТ установява нормалната продължителност на работното време, като седмичното работно време е до 40 часа, а дневното е до 8 часа. Нормална е продължителност на работното време, която се определя от закона при нормални условия на труд. Чл. 137 от КТ регламентира намаленото работно време, чиято продължителност е по-малка от продължителността на нормалното работно време. Намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителоността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве (основанието за намаляването на продължителността на работното време в тази хипотеза е свързано със специфичните условия на труда). Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет - НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. 2. работници или служители, ненавършили 18 години (основанието за намаляването на продължителността на работното време в тази хипотеза е свързано с личността на работника/служителя за да се отчетат специфичните възрастови особености). В чл. 305, ал. 3 от КТе определено, че работното им време е 35 часа седмично и 7 часа дневно. Правата на работещите при намалено работно време са гарантирани, като законът изрично предвижда, че те ползват всички права като на тези, работещи по трудово правоотношение с нормална продължителност на работното време (чл. 137, ал. 4 от КТ).. С оглед на това се приема, че пълно за работниците и служителите е работното време с максимално установена от закона нормална или намалена дневна продължителност (8 часа или 7, съответно 6 часа). Затова, когато в КТ се използва изразът “законоустановено работно време” се има предвид неговата нормална (8 часа) или намалена (7 или 6 часа) дневна продължителност на работното време. В чл. 138 и чл. 138а от КТ е регламентирано непълното работно време, което е с продължителност по-малка от законоустановеното работно време. Това означава, че непълно работно време може да се уговаря от страните по трудовия договор или да се въвежда от работодателя както при нормална (8 часа), така и при намалена (7 или 6 часа) дневна продължителност на работното време. С оглед на това непълното работно време е с продължителност, която представлява част от пълното (нормално или намалено) работно време. С оглед на гореизложеното, няма пречка в индивидуалните трудови договори и в длъжностните характеристики на работниците и служителите, които работят при условията на намалено работно време, да се запише “намалено работно време – 7 часа”, тъй като по този начин се уточнява дали продължителността на работното време е нормална или намалена. ЛТ/ |
NULL |
| 2017-09-29 21:48:41 |
Здравейте! На 8.12.2017 навършвам 61 година. Към тази дата ще имам трудов стаж 36 години,в предприятието където работя 8 години.Въпросът ми е задължително ли е пенсионирането ми ( желая да работя още 2 години ,за да имам право на обезщетение от 6 заплати) и ако е задължително аз ли подавам молба за освобождаване или работодателя ме освобождава? |
Софка Недялкова |
Уважаема г-жо Недялкова,
Следва да имате предвид, че за да подадете заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е необходимо да прекратявате трудовия си договор. Можете да продължите да работите, като в този случай ще имате право както на трудовото си възнаграждение, така и на пенсия. Следва да имате предвид обаче, че работодателят има право да прекратява с предизвестие трудовия договор на работника или служителя съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали правото на пенсия е упражнено или не. В случай, че работодателят прекрати трудовия Ви договор, ще имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, като размерът от 2 или 6 заплати се определя в зависимост от трудовия стаж към датата на прекратяването. ЛТ/
|
|
| 2017-10-20 15:49:58 |
Здравейте,
Имаме дружество , което е във Франчайз с още 40 дружества. Основновто дружество и всички останали са с различни булстати.
Може ли служител на длъжност чистач да бъде назначен на трудов договор в основната фирма, и да ходи да чисти другите обекти. Да се позовем на договора за франчайз, в който е упомената и дейност почистване. Благодаря! |
СВИЛЕНА НЕДЯЛКОВА |
Уважаема г-жо Недялкова,
От описаната от Вас фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод относно индивидуалното трудово правоотношение, което ще възникне с назначения работник или служител. Поради това принципно следва да се вземат под внимание, че трудовия договор се сключва между работник или служител и работодателя, като в него се съдържат данните за страните. Също така с трудовия договор задължително се определя мястото на работа (чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда). В тази връзка при сключване на трудовия договор работникът или служителят трябва да е уведомен за мястото, където следва да полага труда си и да изпълнява служебните си задължения. Следва да се отбележи, че работникът трябва да е под ръководството и контрола на работодателя си, в противен случай ще бъде налична хипотезата на изпращане на работа от предприятие, което осигурява временна работа, по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, като в този случай е необходима регистрация в Агенция по заетостта. нс |
|
| 2010-03-28 20:07:04 |
След неправомерно съкращение съда ме въстанове на работа,но аз не се върнах на старото си работно място,защото бях започнала нова работа.На борсата съм била 6 месеца плюс 1 месец предизвестие и 2 месеца платени за оставане без работа.Длъжен ли е стария работодател да ми изплати осигуровките и платен отпуск за този период и как да си ги поискам |
H.Господинова |
Уважаема г-жо Господинова, Съгласно чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съгласно чл. 325, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1. В тази хипотеза всяка от страните има правото да прекрати трудовия договор без да дължи предизвестие. От посоченото следва, че е необходимо да бъде оформено прекратяване на трудовото правоотношение. “Старият работодател” дължи осигурителни вноски съгласно изискванията на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, като допълнителна информация по този въпрос може да получите от НАП, която събира задължителните вноски за ДОО. Кодексът на труда регламентира случаите, при които се признава трудов стаж. Съгласно чл. 354, т. 1 от КТ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа. От тази разпоредба би могъл да се направи изводът, че ако работникът или служителят не се яви да заеме работата на която е възстановен, периодът от датата на уволнението до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение съгласно чл. 325, т. 2 от КТ се признава за трудов стаж, от което следва че работодателят дължи обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск пропорционално на времото, което се признава за трудов стаж. Ако през периода от датата на незаконното уволнение до датата на прекратяването на трудовия договор по чл. 325, т. 2 от КТ работникът/служителят е започнал работа при друг работодател, то трудовият стаж, зачетен по договора с другия работодател, се приспада. При наличие на спор относно прекратяване на трудово правоотношение, както и при спор относно обезщетения, свързани с прекратяването, компетентен да се произнесе е съдът. ЛТ/ |
NULL |
| 2017-11-12 20:10:57 |
Ползваният неплатен отпуск през годината води ли до намаляване размера на платения отпуск за годината?
Полага ли се платен отпуск през годината, през която работникът е в едногодишен неплатен отпуск?
Ако работникът е ползвал пълния размер на платения си отпуск и му бъде разрешен неплатен отпуск, как се оформя ползваният "вповече" платен отпуск? |
Т. Петрова |
Уважаема госпожо Петрова,
Съгласно чл. 22, ал.1, изр. последно от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Предвид това, че неплатеният отпуск до 30 календарни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл.160, ал.3 от Кодекса на труда), може да се направи изводът, че при ползване на неплатен отпуск в размерите по чл.160, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), работникът/служителят има право на платен отпуск в пълен размер за съответната година. Следователно при ползване на неплатен отпуск в по-голям размер, платеният отпуск ще се определи въз основа на дванадесетмесечния период, намален с периода на неплатения отпуск над този по чл. 160, ал.3 от КТ. По отношение на последния Ви въпрос, следва да се отбележи, че платеният и неплатеният отпуск се ползват със съгласието на работодателя, обективирано в писмена заповед за отпуск. Няма пречка платеният отпуск да бъде ползван в пълен размер в началото на календарната година. Законодателят предвижда, че когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време (чл.33, ал.2 от НРВПО). Предвид липсата на изрична законова разпоредба, която да дава възможност на работодателя да изиска възстановяване от работника на възнаграждението, получено за "ползван в повече платен отпуск" или да направи прихващане от бъдещи възнаграждения, считаме че в този случай може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.33, ал.2 от НРВПО.(СПУважаема госпожо Петрова,
Съгласно чл. 22, ал.1, изр. последно от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Предвид това, че неплатеният отпуск до 30 календарни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл.160, ал.3 от Кодекса на труда), може да се направи изводът, че при ползване на неплатен отпуск в размерите по чл.160, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), работникът/служителят има право на платен отпуск в пълен размер за съответната година. Следователно при ползване на неплатен отпуск в по-голям размер, платеният отпуск ще се определи въз основа на дванадесетмесечния период, намален с периода на неплатения отпуск над този по чл. 160, ал.3 от КТ. По отношение на последния Ви въпрос, следва да се отбележи, че платеният и неплатеният отпуск се ползват със съгласието на работодателя, обективирано в писмена заповед за отпуск. Няма пречка платеният отпуск да бъде ползван в пълен размер в началото на календарната година. Законодателят предвижда, че когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време (чл.33, ал.2 от НРВПО). Предвид липсата на изрична законова разпоредба, която да дава възможност на работодателя да изиска възстановяване от работника на възнаграждението, получено за ползван в повече платен отпуск или да направи прихващане от бъдещи възнаграждения, считаме че в този случай може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.33, ал.2 от НРВПО.(СР)
|
|
| 2017-12-04 09:56:19 |
Здравейте , при пенсиониране лицето не прекратява трудовият си договор.Въпросът ми е колко брутни заплати да му се изплатят по чл.222 ал.3отКТ към дата на пенсионирането или към дата на освобождаването.(към дата на пенсиониране лицето има стаж във фирмата 8 години т.е 2 бр.заплати или към дата на освобождаване 10г. и 2 м.- 6 бр.заплати.? |
Яна Нейчева |
Уважаема госпожо Нейчева,
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. Предвид данните в запитването мнението ни е, че лицето отговаря на изискването на разпоредбата - към датата на прекратяване на трудовия му договор, последните 10 години от трудовия си стаж е работило при същия работодател, поради което има право на обезщетение от 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки конкретен случай. КА
|
|
| 2018-01-01 17:28:18 |
Задължен ли е работодателя да пази работното място на работник в продължителен неплатен отпуск 3год.,ако той е започнал друга работа с нов договор през това време. |
катя маламова |
Уважаема госпожо Маламова,
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Няма пречка за сключване на трудов договор с друг работодател в период на ползване на неплатен отпуск. Работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск се ползва със закрила по чл. 333, ал.1, т.4 от Кодекса на труда (КТ), т.е. изисква се предварително разрешение на инспекцията по труда, при прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. (СР)
|
|
| 2010-04-20 09:39:48 |
Студентка съм, редовно обучение, последен семестър, който е предвиден само за разработване на дипломна работа. Работя на половин работен ден. Имам ли право на платен отпуск за подготовка за дипломна защита? |
Славка Мечкарова |
Отпуските за обучение, регламентирани в чл. 169 от Кодекса на труда /КТ/, се отнасят само за работници и служители, които се обучават без откъсване от производството /задочно учащи се, вечерно обучаващи се, с дистанционна форма на обучение/. Редовно обучаващите се нямат право на отпуски за обучение по КТ. За нуждите на обучението си редовно учащите се могат с разрешение на работодателя да ползват полагаемия им се редовен платен годишен отпуск, ако имат право на такъв, или по тяхно искане и със съгласието на работодателя - неплатен отпуск по чл. 160 КТ. КС |
NULL |
| 2018-02-05 12:53:34 |
На 17.01.2018 г. зададох въпрос относно сумираното изчисляване на работното време на новопостъпил след началото на периода служител. Получих имейл, че въпросът ми е регистриран. Поради липсата на отговор в установения 14 дневен срок, моля да ме информирате въпросът изисква ли специализирано становище, поради което срокът става 30 дена. |
Анелия Рачева |
Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени.
Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност наработно време, определена по чл. 9б.
Мнението ни е, че и за новоназначения служител тримесечният период на отчитане би следвало да приключи в края на установания от работодателя 3 месечен отчетен период.
|
|