| 2014-08-13 11:06:39 |
Здравейте, имаме такъв казус. Работник получаващ чисто възнаграждение под минималната заплата има запор(не за издръжка). Бяхме настоятелно предупредени от Инспекция по труда да не удържаме от трудовото възнаграждение, тъй като съдебната практика е такава, а тълкуването на ГПК, че това се отнася само до пенсия е дискриминационно. Как да постъпим? |
Радева |
В случай, че запорът е наложен от частен съдебен изпълнител по надлежния ред, считаме, че той трябва да се изпълни. За допълнителна информация се обърнете към Министерството на правосъдието или към Камарата на частните съдебни изпълнители. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-10 12:26:13 |
Здравейте, съществува ли възможност, когато в бюджетно предприятие към момента утвърдения брой на извънщатните бройки по ПМС 66/1996г. е по-малко от приетите 8 % от числеността на щатните бройки, да се увеличи щата до тези 8 %. |
Данчева |
Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от Постановление № 66 на МС от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, в бюджетните организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала. В рамките на календарната година средносписъчният брой на тези лица не може да бъде повече от 8 на сто спрямо утвърдената годишна средносписъчна численост на персонала. Предвид цитираната разпоредба, изразяваме мнение, че няма пречка щатът да бъде увеличен до предвидените 8 процента, при спазване на § 2 и § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 304 на Министерския съвет от 21 декември 2013 г. за изменение на Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, съгласно които числеността на персонала в бюджетните организации, назначен при условията и по реда на чл. 1 от ПМС № 66/1996 г., към датата на влизане в сила на това постановление (7.01.2014 г.) се запазва. Тя може да бъде увеличавана само след обоснован доклад на съответния министър, обсъден на оперативно заседание на Министерския съвет. Ръководителите на бюджетни организации на всеки 6 месеца представят в Министерството на труда и социалната политика информация за броя на назначените лица при условията и по реда на чл. 1 от ПМС № 66/1996 г. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-03 13:18:36 |
Преминах на 4-ч.раб. ден по мое желание. В ДС е записано, че от 1.VІІ до 30.ІХ ще работя на 4-ч.р.д., а от 1.Х за неопределено време – на 8-ч.р.д. След като на 1.Х съм била в отпуск, влиза ли в сила ДС за промяна на работното ми време от 1.Х на 8 часа или това става при завръщането ми на работа. Колко са трудовия и осигурителен стаж след тази дата |
Теодора Тотева |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Когато работник или служител е в законоустановен отпуск, последиците настъпват когато лицето се върне на работа. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че ще преминете на 8 часов работен ден след завръщането Ви на работа. В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. В случай, че работите на 4 часов работен ден /половината от законоустановеното за Вас/ ще Ви се признае 1 ден трудв стаж. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл. 355 от КТ. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 изр. второ, от Кодекса засоциално осигуряване, осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-29 12:31:18 |
Здравейте, моля да ми отговорите, дали допълнителния платен годишен отпуск по чл. 156, ал.1, т.2 от КТ може да се отлага за следващата календарна година. |
Димитрина Добрева |
Отпускът може да се отлага на основанията, предвидени в Кодекса на труда. КС |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-05 16:08:42 |
Здравейте, служител работещ в стратегически обект, отказва да представи необходимите документи за подновяване на разрешението за достъп (изтича 03.2015 г.), Може ли ТПО да бъде прекратено с предизвестие по чл. 328, ал.1, т.12. Благодаря. |
Албена Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ (при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор) е основание, при което инициативата за прекратяване е на работодателя. Обективната невъзможност е най-общо непреодолима и независеща от страните причина, възпрепятстваща изпълнението на трудовите задължения на работника или служителя. Преценката дали и на какво правно основание да бъде прекратен трудовия договор принадлежи на работодателя, а законосъобразността на прекратяването се преценява по повод на трудов спор. Тъй като в запитването посочвате, че служителят отказва да представи необходимите документи, изразяваме мнение, че чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ не би могъл да се приложи. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-23 17:50:30 |
Здравейте, при сумирано отчитане на работното време, работна смяна от 22.00 до 10.00, за колко часа следва да се отчете - 12 часа или 13 часа /заради часовете нощна смяна/? Благодаря Ви предварително за оказаното внимание |
Никола Цанков |
Съгласно чл. 140 от Кодекса на труда (КТ) нощен е трудът, положен в границите от 22:00 до 06:00 часа. Ако работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 от кодекса на труда, се прилага чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата). Сумираното изчисляване е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. При сумирано изчисляване на работното време работодателите разработват графици за работното време. Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни) и установената нормална продължителност на работното време за същия период (съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата). Съгласно цитираната разпоредба при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време. Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място. Ако е полаган нощен труд, фактически отработеното време се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни и към тях се добавят останалите часове, през които е полаган дневен труд. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-16 10:36:38 |
Две фирми с различна дейност делят обща площ /помещения/. трябва ли дл.лице по БЗР в едната фирма да поеме и задълженията за ЗБУТ и на другата фирма? И какъв договор трябва да се сключи с втората фирма. |
Aтанас Mинев |
Моля обърнете се към рубриката „Безопасност и здраве при работа“. |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-25 09:01:10 |
Имаме доцент назначен по чл.111КТ във вр. чл.67ал1т1КТ във ВУЗ.След отсъствие по болест 1 година се оказва,че основният трудов договор е прекратен преди месец.Задължени ли сме да прекратим вторият договор по съвместителство?! |
Пенка Сакутова |
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. В този случай ще е налице „втори“ (отделен) трудов договор с друг работодател. Прекратяването на основния трудов договор на работника/служителя не е основание за прекратяване на втория трудов договор за допълнителен труд на лицето. С прекратяването на основния трудов договор на работника/служителя, договорът за допълнителен труд по 111 от КТ става основен и неговото основание следва да се промени – чл. 67 от КТ или съответно чл. 68 от КТ. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-27 15:28:38 |
При промяна на клауза от трудов договор в допълнителното споразумение по чл.119 от КТ само променената клауза ли се отразява или всички останали компоненти на трудовия договор се попълват като непроменени, или въобще не се попълват непроменените компоненти/клаузи/? Благодаря Ви предварително !!! |
ИВАНОВА |
Съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор. В допълнителното споразумение, което е към трудовия договор се посочват клаузите, които ще се изменят. В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-07-30 16:06:39 |
Добър ден.От три месеца съм болен но не получавам болнични,защото никой не потърси сметка на работодателя ми.Уволни ме със задна дата когато му представих болничен лист.Болен съм бъбречна недостатъчност/на хемодиализа/Нямам никакви доходи заради некоректен работодател.Чакам за ТЕЛК .Какво да правя???? Надявам се вие да ми помогнете |
валентин ангелов |
Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. За допълнителна информация се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 или на e-mail: NOI@nssi.bg. КС
|
|