| 2012-11-14 08:24:12 |
Здравейте, как се процедира в случай когато при постъпването си на работа през 2003 г. не ми е начислен клас прослужено време за отбитата ми военна служба. Сега през 2012 г. това става ясно и работодателя отказва да го плати. Как трябва да се постъпи? Благодаря Ви предварително! |
Радостин Павлов |
Уважаеми господин Павлов, Когато през 2003 г. сте постъпили на работа беше в действие Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, съгласно която периода на военната служба се зачиташе за правото на допълнително трудово възнаграждение, тъй нар. клас. Тогава работодателят е трябвало да включи този период в общия трудов стаж, ако вие сте представили необходимите документи. Ако той не е направил това, сте имали право да потърсите разликата в дължимото и изплащаното допълнително трудово възнаграждение (клас) по съдебен ред. Давностният срок за предявяване на такъв иск е 3-годишен, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. Считано от 01.07.2007 г. се отменя Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения , приета с Постановление №133 на МС от 14.07.1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г., в сила от 1.07.1993 г., изм., бр. 1 от 1994 г. бр. 25 от 1999 г., в сила от 1.03.1999 г.). От тази дата е в действие Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.1 и ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.), организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. Вътрешните правила за работната заплата (ВПОРЗ) се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор. В разпоредба на чл. 12, ал.1 от НСОРЗ, е предвидено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Следователно след 01.07.2007 г. изискването е за наличие едновременно на „трудов стаж и професионален опит”. Съгласно чл. 9, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Този период обаче, след 01.07.2007 г. не се зачита за допълнително трудово възнаграждение (клас), тъй като разпоредбата на чл. 12, ал.1 от наредбата, предвижда допълнително възнаграждение да се заплаща само за “придобит трудов стаж и професионален опит”. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-22 10:50:43 |
Стартира програма ПУЛСС за работещите в Спешна помощ.Курсовете са задължителни за всички работещи.От колегите в страната разбрахме ,че за времето през което са на курс им се разрешава служебен отпуск ,а нас ни изпращат за сметка на пратен годишен отпуск или за предварително отработени часове в месечния график.Правилно ли е това? |
Паунка СТОЯНОВА |
Отношенията между страните по трудово правоотношение, свързани с повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация) могат да бъдат уредени с договор по чл. 234 от Кодекса на труда. Правата и задълженията по този договор се изпълняват извън работата по трудово правоотношение. В КТ не е предвидено за това време работниците или служителите да ползват пратения си годишен отпуск. Тъй като въпросът Ви е свързан с обучение по програма ПУЛСС, следва да се обърнете към Министерство на здравеопазването. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-07 15:20:24 |
Явявам се в съда в качественото ми на вещо лице. Работодателят ми заявява, че следва да отработвам часовете в които съм бил в съдебно заседание. Има ли основание неговото искане? |
Ивайло Георгиев |
Уважаеми г-н Георгиев, В чл. 157 от Кодекса на труда (КТ) са уредени отпуските за изпълнение на граждански, обществени и други задължения. Те са с целево предназначение. Работодателят няма право да откаже ползването на този вид отпуск. Той има задължение да освободи работника или служителя от работа. Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя, когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. С оглед на това е достатъчно работникът или служителят да представи съответния документ, въз основа на който да се издаде заповед за отпуск. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-19 10:43:35 |
Възможно ли е физическо лице, регистрирано по Закона за регистър БУЛСТАТ, да наеме лице по трудово правоотношение? |
Асен Иванов |
От запитването не става ясно на какво основание е направена регистрация по Закона за регистър булстат . Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, по смисъла на този кодекс "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Поради горното няма пречка физическо лице да сключи трудов договор с друго лице за определено или неопределено време. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ определя, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. Съгласно § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ включват: а) за работодател - юридическо лице или едноличен търговец - наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец); б) за работодател - физическо лице - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец); в) за работник или служител - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-28 21:23:09 |
От 01,04,2013г. ще ползвам цялата платена отпуска за 2013г., която е 20дни. Ако през май се наложи да напусна работа, ще се налага ли да връщам вече заплатения ми отпуск? |
Силвия Михалева |
Уважаема г-жо Михалева, Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът или служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. Цитираната разпоредба означава, че ако бъде разрешен и ползван пълният размер на отпуска, полагаем се за календарната година, в която трудовото правоотношение е прекратено, то работникът и служителят няма да дължи на работодателя обезщетение за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време, но до края на същата календарна година няма да има право да ползва платен годишен отпуск, освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-14 17:35:05 |
kak da izlyaza na maycenstvo ot rabota |
djemile beyhan |
Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда, работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът поради бременност и раждане в размер на 410 дни за всяко дете се ползва, както следва: 1. в размер на 135 дни, от които 45 дни преди раждането - въз основа на съответен акт на здравните органи; 2. в размер на остатъка до 410 дни - въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) до предприятието, към което се прилага акт за раждане на детето или акт за предаване на детето за осиновяване. Отпускът за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни се разпределя по следния начин: - за 45 календарни дни преди раждането – болничния лист се издава от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; - за 42 календарни дни непосредствено след раждането – от лекаря, който е водил раждането; - за 48 календарни дни – продължение на предходния болничен лист – от лекаря, при който е регистрирано детето, или от личния лекар на родилката (чл. 26 от Наредбата за медицинската експертиза – НМЕ). След ползването на този отпуск, ако детето не е настанено в детско заведение, имате право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. За правото да получавате парично обезщетение за бременност и раждане може да се обърнете към ТП на НОИ или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64, на e-mail: NOI@nssi.bg или на тел. 02 926 10 10. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-23 00:07:50 |
при заверяване на трудов и осигурителен стаж в трудова книжка, приспадат ли се дните, които служителят е ползвал като почивка, заради полаган извънреден труд в два последователни почивни дни? |
Д. Дончева |
Уважаема г-жо Дончева, Съгласно чл. 153, ал. 4 от КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Почивката по чл. 153, ал. 4 от КТ през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа е почивка по смисъла на глава седма “Работно време и почивки”, раздел ІІІ “Почивки” от КТ. Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил през почивните и празничните дни. На това основание почивката по чл. 153, ал. 4 от КТ се признава за трудов стаж, т.е. “дните не се приспадат”. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-16 22:47:35 |
Работя като анестезиолог в МБАЛ от 30 години От 2013 г. отпускът ми беше намален с 8 дни-от 35 на 27 дни а на на синдикалните членове-на 31дни +4 дни синдикална отпуска- общо35. Правилно ли е това и въз основа на какво |
Цветана Маринова |
Уважаема госпожа Маринова, Минималния размер на платените годишни отпуски (основни и допълнителни) са определени с Кодекса на труда (КТ) – чл. 155 и чл. 156 КТ. На основание чл. 156а КТ по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. В запитването не посочвате, но ако промяната в размера на отпуските е осъществена с колективния трудов договор (КТД), следва да имате предвид следното: В КТ., няма разпоредби, които да позволяват контролни органи да правят проверка относно правилността или законосъобразността на КТД. Но съгласно чл. 60 от КТ всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят. СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-05-09 17:45:15 |
При прехвърляне дейността на предприятието към друго предприятие, трябва ли да се направят допълнителни споразумения на работниците и отразява ли се прхвърлянето им в трудовите книжки? |
Ели Илиева |
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. При преустройство на предприятието и смяна на работодателя по чл. 123 от КТ, трудовите правоотношения на работниците и служителите се запазват във вида, в който са били преди преустройството или промяната. Преминаването по чл. 123 от КТ се отбелязва в трудовите книжки от “стария” работодател, без да се изчислява трудов стаж и без да се оформят по реда на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж - т.е. “старият” работодател вписва в графа 7 съответната дата на преминаването, а в графа 8 - конкретното основание по чл. 123 от КТ. След това на лявата страница на трудовата книжка “новият” работодател отбелязва съответните свои данни. При уреждане на трудовото правоотношение по реда на чл. 123 от КТ не е необходимо да се подписват допълнителни споразумения, освен ако не се променя някой елемент от съдържанието му – напр. длъжността. Едва при прекратяване на трудовото правоотношение от последния работодател в трудовата книжка се оформя целият трудов стаж на работника или служителя. Съответните документи за осигурителен стаж и осигурителен доход също се издават от последния осигурител/ работодател при прекратяване на трудовото правоотношение с конкретен работник или служител /чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване/. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-11 08:50:57 |
Служител е на работа в събота поради отработване на почивен ден (съботата е определена за работен ден, съгласно решение на МС). През същия уикенд лицето е домашно дежурство в неделя и се налага полагане на извънреден труд в неделя. Полага ли се на лицето почивка през следващата седмица, ако да колко и кога и срещу заплащане ли? |
Ю. Тенева |
Съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ правомощието да размества почивните дни през годината принадлежи на Министерския съвет. Това означава, че когато в съответствие с Решение на МС за разместването, някои дни се обявяват за почивни, а други за работни, за работниците и служителите съответните дни са почивни или работни. В почивните дни не се полага труд, а в работните дни работниците и служителите са длъжни да изпълняват трудовите си задължения. С разпоредбата на чл. 153, ал. 4 от КТ е предвидено, че за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. От законовия текст е видно, че това са случаите, когато работникът или служителят е полагал извънреден труд през двата почивни дни. Във Вашия случай ще се приложи разпоредбата на чл. 262 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |