| 2017-02-23 15:36:46 |
Служител постъпил за първи път на работа на срочен договор със срок до шест месеца, може ли преди изтичането на срока на договора да излезе в платен отпуск, като чл. 155, ал. 2 от КТ казва че лицата постъпили да първи на работа могат да ползата правото си на оптуск, когато придобият 8 месеца стаж? |
АЙЛИН АЛИЕВА |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АЛИЕВА,
Необходима законна предпоставка за възникването на правото на платен годишен отпуск е наличието на 8 месеца трудов стаж на работника или служителя. Няма значение за какъв период от време, по колко и по какъв вид трудови правоотношения е придобит този стаж. Преди придобиването на този стаж лицето не може да се ползва от правото на платен годишен отпуск. В случай, че лицето е постъпило на работа за първи път по срочен трудов договор с определен срок до шест месеца и няма трудов стаж най-малко 8 месеца, не може да бъде ползван платен годишен отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Обръщаме Ви внимание, че в описаната хипотеза, при прекратяване на трудовото правоотношение, работника или служителя ще има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ.
НС
|
|
| 2010-01-21 14:12:03 |
какви документи трябват след 1 г маичнсво |
петя василева |
Моля, уточнете въпроса си и дали сте работеща или неработеща майка. |
NULL |
| 2010-01-27 14:12:52 |
Как се определя какъв процент от общия брой работни места следва да са местата за трудоустрояване за отрасли, които не са посочени в Наредба №8 за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност/ДВ бр.52 от 1987, изм.бр.44 от 25.05.1993/ |
Силвия Терзиян |
Уважаема госпожа Терзиян, На основание чл. 315, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) всеки работодател с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство. По смисъла на разпоредбата "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение- §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. В Наредба № 8 от 1987 г. за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, издадена въз основа на чл. 315 КТ, са предвидени минималните изисквания за предприятията от отделните отрасли изразени в процент от общия брой на работещите в предприятията.Към настоящия момент наредбата не е актуализирана, поради което следва да се съобразите с изискванията на чл. 315 КТ. СС |
NULL |
| 2017-04-23 14:11:20 |
Работник навършва пенсионна възраст на 24.04.2016. Напуска от 01.06.2016. Документите си за освобождаване получава на 03.06.2016. Подава си документите за пенсиониране на 06.06.2016. Оказва се че към датата на подаване не му достига осигурителен стаж 6 месеца и той си го купува. Съответно е пенсиониран от 06.06.2016. Има ли право на обезщ. по чл. 222, ал. 3 от КТ?
|
Toshko Grigorov |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Както е видно от разпоредбата, условие за изплащане на посоченото обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако лицето след прекратяване на трудовото правоотношение придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то няма да отговаря на изискванията на ал.3 на чл.222 от КТ, поради което няма право на предвиденото обезщетение.
Съгласно чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските.
За да има право лицето на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ, осигурителните вноски трябва да са внесени изцяло преди прекратяване на трудовия договор и към момента на прекратяването лицето да има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
|
|
| 2010-02-09 15:46:45 |
Kогато работника е в неплатен отпуск ,работодателя, плаща ли някакви осигуровки? И ако плаща,какви по-точно и колко време ще ги поема? Благодаря за вниманието! |
Анонимен |
Кодексът на труда предвижда правото на работника/служителя на неплатен отпуск, като не ограничава максималния му размер. Предвидено е само, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж (чл. 160, ал. 3 КТ). Времето на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване). Законодателството не предвижда възможност работникът/служителят “ сам да си плаща осигуровките” за периодите след 30-те работни дни за да му се зачете трудов, съответно осигурителен стаж. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 1, буква “б” о т Закона за здравното осигуряване за лице, което е в неплатен отпуск по свое желание и не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, се дължи здравноосигурителна вноска. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, но се внася чрез работодателя до края на месеца, следващ този, за който се отнася. Здравноосигурителна вноска при цитираните условия се дължи за целия период на неплатения отпуск, независимо дали се ползва неплатен отпуск, който се признава или не за трудов стаж. ЛТ/ |
NULL |
| 2017-07-20 22:15:18 |
Здравейте,
От 2005 до 2013 година съм положила общо 2870 часа труд извън трудовия ми график. Тези часове са ми заплащани ежемесечно като спешен труд, но не са заявявани от работодателя ми в НОИ като извънреден труд и не ми се признават за осигурителен стаж. Как тези часове могат да бъдат признати за осигурителен стаж |
Златина Стоянова |
В чл. 38, ал. 16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.
Съгласно ал. 2 на чл. 38 от наредбата, когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП - 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд.
При преценяване на правото и определяне размера на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни и часове, се превръща в календарни дни – ал. 3 на чл. 38 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
За повече информация във връзка със зачитане на осигурителен стаж бихте могли да се обърнете към съответното ТП на НОИ.
|
|
| 2017-08-14 13:58:25 |
Здравейте, искам да помоля за компетентния Ви отговор във връзка със следния казус : Спира ли да тече давностния срок на полагаем годишен отпуск по време на продължителен отпуск по болест и след това излизане по майчинство?
Става въпрос за отпуск от 2016 година, в 2017 се налага няколко месеца отпуск по болест и след това излизане в майчинство. |
Бойка Кокарова |
Уважаема госпожо Кокарова,
Съгласно чл. 176, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя – поради важни производствени причини; и 2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Погасяването на правото на ползване е регламентирано в следващата разпоредба, чл. 176а от КТ, като алинея 2 предвижда, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Във Вашия случай – две години от края на годината, в която е приключил отпускът за бременност и раждане по чл. 163 от КТ и отпускът за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст по чл. 164 от КТ, ако се възползвате от правото на този допълнителен отпуск. /СР/
|
|
| 2017-09-04 15:07:37 |
Положеният труд след края на 12-часова работна смяна по график при въведено сумирано изчисляване на работното време съставява ли извънреден труд? Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 КТ, касаеща максималната продължителност императивна ли е или е допустимо полагане на извънреден труд за отстраняване на аварии? |
Димитър Станков |
Уважаеми г-н Станков,
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване (чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа (чл. 142, ал. 4 от КТ). Във връзка с това не е възможно в предварително изготвения график да бъде включена смяна над тази продължителност на работното време.
Следва да се вземе под внимание, че при установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване на работното време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време. Ако нормата работно време за периода е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличение за положен извънреден труд съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ.
В описана от Вас хипотеза предполагаме, че има възникнала авария в предприятието, поради което е необходимо да бъдат извършени аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения. В тази връзка работата трябва да бъде свързана с непредвидени и непредвидими сериозни смущения в производствения процес, а не за каквито и да е други редовни, планирани или предвидими ремонтни действия. Поради това считаме, че е възможно да бъде положен труд до отстраняване на възникналите извънредни обстоятелства.
Работодателят е длъжен да не нарушава правото на работника или служителя на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съобразно чл. 152 от КТ.
Ако считате, че работодателят нарушава трудовото законодателство, следва да сигнализирате съответната инспекция по труда.нс
|
|
| 2010-03-24 11:14:57 |
когато работникът е арестуван, времето през което е в ареста как се отразява във ведомостта за заплати? |
анонимен |
За периоди, за които не е полаган труд по трудово правоотношение, не се дължи трудово възнаграждение. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-04-01 15:19:29 |
Още повече, че в чл.334 чл.114 се третира като договор за допълнителен труд. /довършвам си предишният въпрос/ Имам чувството, че умишлено избягнате да отговаряте на въпроси, свързани с чл.114! |
Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. С промените в Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 15 от 2010 г. се измени заглавието на чл. 114 и изрично се регламентира, че времето се признава за трудов стаж. Основната цел на промените в чл. 114 от КТ е създаването на условия за по-голяма гъвкавост при уговарянето на работното време. С оглед на тeзи промени, изразяваме становище, че не съществува законово ограничение с работник или служител, който работи по основен трудов договор, да бъде сключен трудов договор по чл. 114 от КТ. Тъй като договорът по чл. 114 от КТ е трудов договор, то при сключването му страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 66 от КТ. В този смисъл е и изричният текст на чл. 115 от КТ, съгласно който освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Работодател, който сключва трудов договор по чл. 114 от КТ, следва да има щатна бройка в длъжностното си разписание. Работата през определени дни от месеца може да се осъществява при уговорена пълна или непълна продължителност на работното време през деня, като няма максимална горна граница на месечния брой на дните/часовете, определени от страните при сключване на договора, така както изискваше разпоредбата преди изменението й в края на 2008 г. (до 5 работни дни или 40 часа месечно). Във всички случаи обаче, съдържанието на самата разпоредба съдържа ограничението, че договорът се сключва за работа не през всички дни от месеца, а «през определени дни от месеца». ЛТ/ |
NULL |