Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-12-21 10:26:02 Моля. кажете ми какво трябва да стане с неизползваната ми отпуска от 2017г ако на 3.05.2018г. съм излязла в болнични за 6 месеца? Ивалина Иванова Уважаема госпожо Иванова, Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна годинаот работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. На основание чл. 38 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага – чл. 176, ал. 2 от КТ. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Предвид данните посочени в запитването, платеният годишен отпуск за 2017 година трябва да се ползва до 31.12.2019 г. , след което правото на ползването му се погасява по давност. КА
2010-07-01 10:55:28 Работник е освободен от работа. Започва работа в друга фирма ,чийто управител е същият . Връща се отново след три дни във старата фирма във която преди освобождаване е имал трудов стаж повече от 10 год. При придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст има ли право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 6 брутни заплати радка В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. С оглед изложеното в запитването не би могло да се приеме, че лицето последните 10 години от трудовия си стаж е работило при “съшия работодател”, поради което при прекратяване на трудовия договор, след като е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, същото ще има право на 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ NULL
2010-07-06 21:27:25 Много Ви моля да отговорите на въпроса ми от 01/07/2010. А по повод на отговора на въпроса на г-жа Тодорова за РЗ на титуляра при завръщане на работа, моля коментирайте чл. 14 от Закона за защита от дискриминация за служителите, които се връщат на работа след отпуск и са били замествани като РЗ на заместващия е била повишена по време на заместване. ЛС На въпроса Ви от 01.07. е отговорено. Обръщаме внимание, че рубриката "Въпроси и отговори" не е коментарна рубрика, а възможност за задаване на конкретни въпроси, коректно, кратко и ясно зададени. ЛТ/ NULL
2019-02-07 19:37:24 Работил съм в администрацията на Район "Тракия", Община Пловдив, след това в самата Община Пловдив и сега работя в администрацията на Район "Южен"- община П-в.Районите са второстепенни бюджетни разпоредители.Мога ли да получа полагащите ми се заплати при пенсионирането ми т.г. пропорционално на общия ми стаж в районните и общинската администрации? Красимир Тодоров В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовия му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че през последните 10 години от трудовия си стаж сте работил при различни работодатели по смисъла на §1 от ДП на КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като сте придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще имате право на обезщетение от 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/
2010-07-14 14:54:44 Здравейте! Когато работник отсъства от работа 6 или повече месеца, поради болнични, има ли право на допълнителния платен отпуск по чл.156 от КТ за времето на отсъствието? Необходимо ли е преизчисляване на платения отпуск? Благодаря предварително! Жени С Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда, за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, може да установява ненормиран работен ден. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време – чл. 139а, ал. 4 от КТ. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд – чл. 139а, ал. 7 от КТ. Ако по реда на чл. 139а, ал. 3 от КТ, работодателят е определил със заповед списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, и работниците и служителите на тези длъжности действително са работили при тези условия, те биха имали право на не по-малко от 5 работни дни - чл. 156, т. 2 от КТ. Размерът на отпуска по чл. 156, т. 2 от КТ не се определя пропорционално на времето, през което работниците и служителите са работили действително при условията на ненормиран работен ден, т. е. той се определя в пълен размер за съответната календарна година, ако има време, през което те са работили при тези условия. Поради тази причина работник/служител няма да има право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, т. 2 от КТ единствено за тази календарна година, през която изобщо няма време на работа при условията на ненормиран работен ден. ЛТ/ NULL
2019-03-01 10:58:23 Здравейте, Ако движението на ТК работодателя може да удостовери с декларации разписани от служителя, необходимо ли е да се води и в дневник за ТК? Лидия Петрова В чл. 1, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжщ.ка и трудовия стаж е предвидено, че всеки работодател трябва да води прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат дневник за издадените от него трудови книжки съгласно приложение № 1. Работодателят е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда – ал. 4 на чл. 2 от наредбата. МВ/
2019-03-28 11:27:22 Здравейте, на лице което е работило на длъжност Водач (оператор), открита платформа с повдигащо устройство в едно предприятие може ли да бъде признат трудов стаж (опит) като водач на тежкотоварен автомобил в следващо предприятие след напускане на предишното? Благодаря Ви предварително за информацията! Станислав Бигленски По поставения в запитването въпрос следва да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. МВ/
2019-05-27 10:12:17 Полагането на труд през почивните и празничните дни от лице, заемащо длъжност на ненормирано работно време при 5-дневно отчитане на работното време следва ли да се зачита за извънреден труд? Трябва ли да се заплаща или да се компенсира с допълнителн платен отпуск? Даниела Панкова Уважаема госпожо Панкова, Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време (чл. 139а, ал. 3 от КТ). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 263, ал. 2 от КТ за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. При установен ненормиран работен ден работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд (чл. 139а ал. 7 от КТ). Бихме искали да обърнем внимание, че общата продължителност на работното време на работниците и служителите с ненормиран работен ден не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс (чл. 139а, ал. 6 от КТ). БД
2019-06-20 13:16:07 Моля за отговор на въпрос, зададен на 15.04.2019г.: 1. Българска фирма наема испанец на работа - необходимо ли е същият да предостави карта за предварителен мед. преглед? 2. Следва ли нашият СТМ да изиска от съответния СТМ в Испания медицинското му досие или трябва да създаде изцяло ново лично здравно досие? Ирена Александрова Уважаема госпожо Александрова, На основание чл. 287, ал. 1 от Кодекса на труда, всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични медицински прегледи. Условията за извършване на предварителните и периодичните прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определени в Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (Наредба № 3 от 28.02.1987 г.). Съгласно чл. 2. ал. 1 от Наредба № 3 от 28.02.1987 г., на задължителен предварителен медицински преглед подлежат: лицата, които постъпват на работа за първи път; лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания; лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца. Следователно отговорът на първия Ви въпрос е положителен – лицето трябва да представи карта за предварителен медицински преглед. Във връзка с втория Ви въпрос, относно здравното досие, бихме желали да Ви информираме, че служебното изискване и предоставяне на досиетата между службите е уредено в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина (обн., ДВ, бр. 14 от 12.02.2008 г.). Съгласно т.1 от цитираната разпоредба, здравните досиета на работещите се предават и приемат между службите по трудова медицина на хартиен и електронен носител по служебен път при промяна на местоработата на работещия и направено искане от службата, обслужваща съответното предприятие. Предвид особеностите на националното законодателство и практики в държавите-членки на ЕС е възможно да има установен различен ред за трудово-медицинско обслужване и здравно наблюдение на работещите в държавата-членка в която е протекъл предшестващия трудов стаж на работещия. При всички случаи ангажимент на СТМ е да потърси по служебен път информация относно провежданото му медицинско наблюдение, която да включи в личното здравно досие по смисъла на чл. 11, ал. 10 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. /ДК/
2019-07-17 10:03:51 Здравейте! Интересува ме при начисляване на обезщетение по чл.222 т.3 коя сума трябва да се има предвид -брутнатното трудово възнаграждение по тр.договор или сумата на БТВ за предходния месец понеже при определяне на заплатат се вземе предвид клауза от тр.договор за допълнително стимулиране което варира всеки месец? Лиляна Стамболиева Уважаема госпожо Стамболиева, В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 15 от НСОРЗ установява, че допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 (за образователна и научна степен) и чл. 12 (за придобит трудов стаж и професионален опит/ са с постоянен характер. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, освен тези по чл. 11, 12 и 15 от наредбата, могат да се определят и във вътрешните правила за работната заплата. БД
Страница 6528 of 6864