| 2012-03-03 14:09:56 |
За да ползвам неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 г. трябва ли детето да е навършило 2г. |
Магдалена Костадинова |
Уважаема г-жо Костадинова, Правото на този отпуск (чл. 167а, ал. 1 КТ) възниква след като е ползван отпуск по чл. 164 КТ, т.е. след като детето е навършило 2-годишна възраст. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-04-05 21:09:08 |
Ползвала съм 4 месеца отпуск за отглеждане на дете до 8-год/чл.167а, ал.1 от КТ. Имам ли право да ползвам част от отпуска по същия член, който се полага на другия родител преди да съм изчерпала моето право на 6 месеца? Освен писмено съгласие на другия родител, друг документ(във връзка с това дали е в трудово правоотношение)трябва ли да прилагам? |
Лиляна Вълчева |
Уважаема г-жо Вълчева, Съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 1, изр. 1-во от Кодекса на труда (КТ) след използване на платения отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 от КТ всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Това означава, че право на ползване на този вид отпуск има всеки от родителите на детето, но само ако работи по трудово правоотношение. В чл. 167а, ал. 1 КТ бяха приети промени (ДВ, бр. 7 от 24 януари 2012 г.) и по силата на създаденото изр. 2-ро всеки от родителите (осиновителите) на дете до 8-годишна възраст може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В ДВ, бр. 19 от 6 март 2012 г. бяха обнародвани и промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). В чл. 49 е създадена нова ал. 5, с която се регламентира изискването родителят (осиновителят), който желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ в размер до 5 месеца, да приложи към заявлението за ползване на отпуска писменото съгласие на другия родител. Законът не поставя изискване за последователност при ползването на отпуска, т.е. всеки от родителите преценява кога да ползва своето право на отпуск, съответно кога да ползва “прехвърлен” отпуск от другия родител или кога да “прехвърли” до 5 месеца от своя отпуск на другия родител. С оглед на горното е възможно Вие като майка да ползвате със съгласието на бащата на детето част от неговия отпуск (не повече от 5 месеца), като към писменото заявление за ползване на отпуска, което се подава до Вашия работодател най-малко 10 работни дни преди датата, посочена като начало на ползването на отпуска, следва да приложите писменото съгласие на бащата. Бащата има право да даде писменото си съгласие да ползвате част от неговия отпуск, само ако той самият има право на отпуск по чл. 167а, ал. 1, изр. 1-во КТ, т.е. само ако работи по трудово правоотношение. Няма установен образец на писменото съгласие, който да е приложение към НРВПО, но по наше мнение от него трябва да става ясно, че бащата на детето работи по трудово правоотношение и дава съгласие част от неговия отпуск (до 5 месеца) да се ползва от Вас, като майка на детето, като се посочи и конкретният размер на отпуска, за който се дава съгласие. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-04-20 09:31:25 |
Имам въпрос във връзка с отговора Ви тук http://www.mlsp.government.bg/bg/faq/faq.asp?qid=45239 Дали бихте потвърдили "Върху определеното обезщетение се начисляват и внасят съответните осигурителни и здравни вноски,..."? Благодаря Ви. |
Даниела Николова |
Уважаема г-жо Николова, След отваряне на посочения от Вас линк, отговорът е коригиран. По въпроси за здравноосигурителните вноски компетентната институция е НАП. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-08-01 12:41:25 |
Работя в търговско дружество /ЕООД/ със 100% общинска собственост. В момента съм в отпуск за гледане на малко дете до 2 год. Дружеството се ликвидира с заповед на общинския съвет считано от 01.09. и веднага заедно с това се създава общинско предприятие. С назначаването в новото предприятие как точно трябва да се процедира за да си възстановя прават |
Боряна Петрова |
Според от чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на: 1. сливане на предприятия; 2. вливане на едно предприятие в друго; 3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия; 4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; 5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието; 6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него; 7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. В тези случаи трудовите правоотношения на работниците и служителите се запазват и не е необходимо да предприемате някакви действия. В случай, че трудовите правоотношения не са запазени по чл. 123 КТ, но сте назначена в новото предприятие, може да продължите да ползвате отпуска за гледане на дете до 2 години и на Вашето място да бъде назначена по заместване същата служителка. В случай, че е прекратен трудовия Ви договор и не сте назначена в новото предприятие, обезщетението по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (за гледане на малко дете) не може да Ви се изплаща, тъй като с прекратяване на трудовия договор се прекратява и отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ – за гледане на дете до навършване на 2 години. Ако започнете работа при друг работодател няма пречка да подадете писмено заявление за ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ и да получавате обезщетението до навършване на 2-годишна възраст на детето. Можете да се обърнете и към Агенцията за социално подпомагане по местоживеене за помощи по реда на Закона за семейните помощи за деца. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-08-12 17:15:12 |
Желая да попитам има ли право съпругата ми на неплатен отпуск за отглеждане на дете при положение че: има 7 г трудов стаж, последните 3г е била в неплатен отпуск и не е ползвала отпуск за бременност и раждане нито е ползвала платен отпуск за гледане на дете и в момента детето е на 1.5 г. |
Милен Георгиев |
Съгласно чл. 167а, ал. 1 от КТ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Следователно право на неплатен отпуск за отглеждане на дете по чл. 167а КТ имат и двамата родители на детето – всеки по 6 месеца. Тези 6 месеца се ползват от всеки от родителите наведнъж или на части (не по-малки от 5 работни дни). Шестте месеца се ползват през периода от 2-год. до 8-год. възраст на детето. Условие за ползването е родителите да работят по трудов договор и детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Детските заведения на пълна държавна издръжка са "специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка" по смисъла на § 1, т. 4 от Закона за семейните помощи за деца. Съгласно чл.49, ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него - ал.3 на чл. 49 от наредбата.. Както е видно от разпоредбата, право на този отпуск има всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение. Според ал. 8 на чл. 167а времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж. МВ Отпускът по чл. 167а КТ се ползва след изтичането на срока на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ, но може да се ползва и когато преди него не е ползван отпуск по чл. 163 и чл. 164 КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-09-24 22:35:52 |
Здравейте, лице назначено на трудов договор със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя,използва 5 работни дни платен отпуск и 4 работни дни болнични.Как се изчислява крайната дата на която изтича срока на изпитване след удължаването му с използвания полагаем отпуск-с броя работни или календарни дни за периода на отсъствията? |
Мария Дюлгерова |
Според чл. 70, ал. 4 от Кодекса на труда, в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Времето /работните дни/, през което лицето не е работило по договора за изпитване поради уважителни причини, трябва да бъде продължено с работните дни към уговорения срок за изпитване. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-16 15:29:48 |
От 2 години съм регистрирана в БТ като безработна. През м.12.2012 придобивам право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпросът ми е кой ще ми изплати обезщетението по чл. 222 ал.3 от КТ? |
ТИНА РУСЕВА |
Уважаема госпожа Русева, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се дължи от работодателя само в случай че са налице следните предпоставки: 1. Наличие на трудов договор с работодателя, 2. Лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение и 3. Трудовия договор се прекратява след като работникът или служителят е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В запитването сочите, че в момента сте регистрирана в Агенцията по заетостта като търсеща работа, поради което правим предположение че нямате сключен трудов договор с работодател по Кодекса на труда, следователно нямате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-05 20:16:42 |
какво обещетение ще има ри 10 г стаж за 15 дни договор а преди това 2 г. напускане по взаимно съгласие |
МАРИЯ СТОЯНОВА |
Моля да уточните за какво обезщетение е зададеният въпрос. |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-14 09:13:39 |
МАЙКА С ДЕТЕ НА 1 Г. И 5 М . СЕ ВЪРНА НА РАБОТА. НА 01.11.2012 Г. СПОРЕД КТ НЕПОЛЗВАНИЯТ ОТПУСК ИМА ДВЕ ГОДИШНА ДАВНОСТ ОТКРАЯ НА КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА , В КОЯТО Е ОТПАДНАЛА ПРИЧИНАТА ЗА НЕПОЛЗВАНЕТО МУ. КОЙ Е МОМЕНТЪТ НА ОТПАДАНЕ НА ПРИЧИНАТА - 01.11.2012 Г. КОГАТО ТЯ СЕ Е ВЪРНАЛА НА РАБОТА ИЛИ 17.06.2013 Г. КОГАТО ДЕТЕТО НАВЪРШВА 2 ГОДИНИ? |
ЛИЛИЯ ТАЧКОВА |
Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. В чл. 37в от наредбата е предвидено, че работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за работници и служители, които са постъпили на работа след утвърждаването му. Съгласно чл. 176, ал. 4 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Според чл. 176, ал. 2 от КТ когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че в случаите по чл. 176, ал. 4 КТ давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. С писмено разрешение на работодателя лицето може да ползва платения си годишен отпуск в рамките на този срок. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-22 11:04:11 |
Здравейте! Ако в една фирма има назначен домакин и на всички работници на картоните им се водят имуществата и оборудването с което работят всички те ли са мателиално отговорни лица или само домакина? |
Петя Петрова |
Уважаема госпожа Петрова, Трудовото законодателство прави разлика между отчетника и материално отговорното лице. На основание чл. 126, т. 8 от Кодекса на труда, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения. Това означава, че всеки работник или сужител носи отговорност за предоставеното му имущество за изпълнение на трудовите задължения. Трудовото законодателство урежда отговорността на отчетника с разпоредбата на чл. 207 от Кодекса на труда съгласно която работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя: 1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение; 2. за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата. Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се възползували от увреждането по т. 1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването освен в случаите по чл. 271, ал. 1. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда. Исковете по т. 2 на ал. 1 и по ал. 2 се погасяват с изтичането на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата. Следователно, отговорност на отчетника може да се търси само в случаите, когато на работник или служител на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. ЕКБ |
Трудово право на Република България |