| 2014-04-09 11:18:40 |
Здравейте, полага ли се отпуск по чл. 157 от КТ при починал вуйчо (брат на майка ми) |
Т. Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят има право на 2 работни дни платен отпуск при смърт на близък роднина по права линия или по сватовство. Кръгът на лицата, смъртта на които е основание за ползване този отпуск от работника или служителя обхваща: 1) родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг; 2) други роднини по права линия. Смъртта на брата на майка Ви не попада в кръга на лицата, при чиято смърт възниква право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ. Вуйчо Ви не е Ваш роднина по права линия. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-23 09:06:36 |
Здравейте,според длъжностната характеристика на длъжността ми в предходно предприятие е сходна с настоящата. По неясни причини не ми е признат стажа в новата работа. Какво следва да направя и корекцията от кога се прави-минаха 5 месеца,бях се примирила. |
Антоанета Христова |
Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) след 1 юли 2007 год. работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, професията е комплекс от знания, умения и професионален опит, придобити в резултат на обучение или полагане на труд, чрез прилагане на който се отговаря на изискванията за заемане на конкретно работно място. Индивидуализиране на професията спрямо функционалните изисквания на конкретна длъжност се поставя в зависимост от характера на работа при изпълнението на тази длъжност. Тази зависимост е конкретна и индивидуална за всяко предприятие. Сходни ще бъдат онези професии, за които придобитите знания, умения и професионален опит на лицата им дава възможност да изпълняват възложената работа на конкретно работно място или на конкретна длъжност в предприятието. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4 се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ). При определяне на тези условия няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-31 16:22:05 |
За 2014 г. имам право на 20 дни основен платен отпуск и 5 дни допълнителен отпуск по чл.156,ал.1,т.2 от КТ. Ако не използвам допълнителния отпуск до края на годината може ли да го ползвам през 2015 г. или губя това право на отлагане. Този отпуск година за година ли се разрешава и ползва. |
павел павлов |
Платеният годишен отпуск се формира от основния платен годишен отпуск за съответната календарна година и от допълнителния платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 или 2 от КТ (ако работникът или служителят има право на такъв отпуск). Поради това в разпоредбата на чл. 176, ал. 1-3 от КТ относно отлагане ползването на платен годишен отпуск в размер не повече от 10 дни няма предвиден различен режим за отлагане на основния и допълнителния платен годишен отпуск. В тази връзка не може да „загубите“ допълнителния отпуск за ненормирано работно време и/ или той да не може да бъде отложен. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-10-10 16:05:23 |
Здравейте, имаме работник, който е трудоустроен-пожизнено от няколко години и работи. Поради влошаване на здравословното му състояние и трудно изпълнение на трудовите му задължения желае да бъде освободен. Въпросът ми е: Може ли да освободим лицето на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ и трябва ли да му се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 2? |
Кирова |
В чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза в своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица. При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещите лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО) ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява. Предвид горното, единствено здравният орган има право на преценка доколко конкретното освидетелствано лице има право на работа и при какви условия. Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Дали има законово основание трудовият договор на лицето да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, се преценява от работодателя. В случай, че трудовото правоотношение на лицето бъде прекратено на посоченото основание, работодателят му дължи обезщетение по ал. 2 на чл. 222 от КТ.МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-13 14:24:50 |
Бихте ли ми отговорили на въпроса, зададен в началотот на месеца, относно държавните служитеби? |
Ивета Илиева |
В случай, че въпросът Ви е за съвместяване на длъжности – нач. отдел в общ адм. и секретар на МКБППМН, отговорът е от 14.11.2014 г. и е следният: В чл. 6 Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е предвидено, че към общините или районите се създават местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По решение на тези комисии може да се създадат, когато това е необходимо, местни комисии към някои кметства. Според трудовото ни законодателство няма пречка да създадете комбинирана длъжност от двете, посочени в запитването, но по отношение на комбинирането на кодовете следва да се обърнете към рубриката „Заетост и безработица”. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-29 15:41:48 |
Със заповед е отпаднала длъжност от тези, за които е установен ненормиран работен ден. Работникът отказва да подпише допълнително споразумение за тази промяна. Заповедта достатъчно основание ли е за спиране на този вид отпуск и възможен ли е провал в съда ? |
Иван Раков |
Уважаеми г-н Раков, Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск. Мнението ни е, че в описаната от Вас хипотеза, след като работникът изпълнява длъжност, за която не е установен ненормиран работен ден (няма да изпълнява трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време), няма право на отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-29 14:11:51 |
В музея работим извънредно по график. Заплащането е по Кодекса и според индивидуалните трудови договори, макар че при дежурствата изпълняваме дейността на екскурзовод и касиер. Не е ли редно заплащането да бъде на основа на тези длъжности? |
Христина Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, Контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от Инспекцията по труда. С оглед извършване на конкретна преценка за спазване на изискванията за полагане на извънреден труд и заплащането му, се обърнете към Дирекция "Инспекция по труда" по седалището на работодателя. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-05 18:39:24 |
Здравейте,какви са възможностите за реакция на един държавен служител, който е затрупа с огромен и непосилен обем от работа?Има ли законова разпоредба, на която да се позова, за да върна на началника си работата, която няма да смогна да свърша навреме?Има ли срокове за това?Благодаря! |
Слав Руменов |
Тъй като поставеният въпрос е свързан с държавната служба и спазването на Закона за държавния служител, то моля задайте въпроса си на дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерски съвет. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-13 12:40:31 |
Имам ли право да работя на длъжност и половина в една болница? |
Карамфила Янева |
С чл. 136 от Кодекса на труда /КТ/ се установява нормалната продължителност на работното време, като седмичното работно време е до 40 часа, а дневното е до 8 часа. Съгласно чл. 110 от КТ, работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Както е видно от разпоредбата, работата по трудовия договор за допълнителен труд трябва да не е в кръга на основните задължения и трябва да се извършва извън законоустановеното работно време. В разпоредбата на чл. 113 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Предвид горното, в случай, че на едната длъжност работите на пълното, законоустановено за Вас работно време, за ½ длъжност следва да сключите трудов договор по чл. 110 от КТ – за работа при същия работодател, при спазване на посочените по-горе изисквания. В чл. 112, т. 1 от КТ е предвидено, че за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки (такива са случаите, когато за тези работници и служители е установено намалено работно време), е установена забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия. Това са тези работи и дейности, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-16 09:27:17 |
т 11 февруари до 2 март включително съм във болнични.Можете ли да ми кажете дали за 2 март трябва да ми се изплати болничен.Като този ден е обявен за неработен,но след това се отработва на 21.03.2015.И дали е редно да се взема отпуска след като не съм отработвал на 21.03.2015 но съм бил в болничен на 2.03.2015г. |
Петър Политов |
Паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща за работните дни. Денят 21 март 2015 г. е обявен за работен ден и ако на тази дата не сте бил в отпуск поради временна неработоспособност, за Вас също е работен ден. КС |
Трудово право на Република България |