Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2019-10-08 19:41:33 Подписала съм договор с фирма Юни месец. Колко дни платен отпуск ми се полагат до края на годината, къде в закона пише, че се полага по ден и половина на месец и имат ли право да ми откажат платен отпуск със становище, че не съм си отработила двата дни, които искам за месеца. Габриела Добрева В чл. 66, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски. Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 156а от КТ е предвидено, че по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът/ служителят се определя пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж при работодателя. Платеният годишен отпуск може да се ползва със съгласието на работодателя по всяко време на годината, вкл. и в началото, няма изискване този отпуск да се „отработва“ предварително. МВ/
2010-09-16 10:44:46 Имаме работник назначен по чл.68 ал.1 т.3.Сега замествания служител се завръща,но имаме свободна бройка и искаме да оставим този работник на постоянен договор,но вече на свободното място.Може ли с доп.споразумение да променим договора или трябва да се прекрати стария,поради завръщане на замествания и да се сключи нов трудов договор. Блага Савова По реда на чл. 325, т. 5 от Кодекса на труда трудовият договор, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда - за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, се прекратява със завръщане на замествания на работа. В случай, че титуляра на длъжността се е завърнал на работа и трудовия договор със заместника е прекратен, с лицето следва да се сключи нов трудов договор. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). С оглед цитираната разпоредба, няма пречка преди завръщане на титуляра с работника да се подпише допълнително споразумение за преминаване на друга длъжност. МВ/ NULL
2010-09-26 19:54:44 Разрешено ли е полагането на извънреден труд от подземни работници /миньори/, които работят на намалено работно време за работа във вредни условия. Зл. Николов Уважаеми господин Николов, Съгласно чл. 147, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1. Случаите по чл. 144, т.1-3 са :1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; СС NULL
2019-12-07 15:50:33 Здравейте, в дружеството работи служител, който е назначен на втори (допълнителен) договор като програмист софтуерни приложения. Лицето работи по основен договор на друго място. Лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст но независимо от това, лицето продължава да работи по основен и допълнителен трудов договор. Въпросът е кога на лицето следва да се изплатят 6 брутни заплати обезщетение за пенсиониране по втория (допълнителен) трудов договор? Светлозар Стефанов В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Трудовият стаж по трудовия договор за допълнителен труд не се вписва в трудовата книжка на лицето. За този стаж работодателя издава образец УП 3. С оглед на горното мнението ни е, че лицето има право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ само по основното трудово правоотношение. МВ/
2020-01-13 07:28:03 Здравейте, аз съм лъчетерапевт -хабилитирано лице и работя в Комплексен Онкологичен център -Русе. Има ли право работодателя да ми възлага 12ч. дежурства ? Работният ни ден е 7ч., тъй като сме втора категория труд. Работното ни време беше намалено на 6 ч. , а останалия 1ч.се добавя чрез дежурства. Лена Маринова Уважаема госпожо Маринова, От запитването Ви можем да направим извод, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време. Според чл. 142, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работното време се изчислява в работни дни - подневно. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа (чл. 142, ал. 4 от КТ). Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила, като работодателят трябва да разчете работното време на всички работници и служители така, че да организира процеса на работа без да надвишава установената нормална продължителност на работното време за периода на сумирано отчитане. Отчитането на времето при работа в условията на сумирано изчисляване на работното време става винаги в края на определения за сумиране период. Когато нормата отработено време, след превръщане на нощните часове в дневни е превишена, ще бъде налице извънреден труд, който се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ - 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В тази връзка, за допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, лицата следва да подават сигнали до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (гр. София – 1000, бул. „Княз Дондуков“ № 3, тел.: 02/ 8101 700, 02/ 8101 756) или до съответната териториална дирекция „Инспекция по труда” по регистрация на предприятието. БД
2010-10-13 11:50:53 ИМА ЛИ ПРАВО РАБОТОДАТЕЛЯ ДА ПРЕКРАТИ ПРЕДИЗВЕСТИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР,КОЕТО ТОЙ САМ Е ИЗДАЛ БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА ТЕМЕНУЖКА СТОЯНОВА В КТ не е предвидена възможност за работодателя да оттегли вече връченото до лицето предизвестие. МВ/ NULL
2020-02-02 23:34:46 Здравейте, работя като учител и на 02.12.2019г. се върнах на работа след две години майчинство. По закон знам, че трябва да имам поне десет работни дни, за да мога да изляза в полагащите ми се отпуски, но понеже исках да ми се актуализира заплатата от новата 2020 година, останах да работя целия декември и един ден от новата година (02.01.2020г.), така ми беше обяснено от счетоводителя. Попитах не е ли необходимо да имам и в януари повече работни дни от един ден, за да може да стане актуализацията, но ме увериха, че този един ден е достатъчен. По късно се консултирах с други вещи лица и ми казаха, че е трябвало да имам десет работни дни в януари, за да се осъществи въпросната актуализация! Какви са ми правата в такъв случай и към кого да се обърна? Благодаря! Веселка Костовска В чл. 177 от Кодекса на труда/ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато в календарния месец, предхождащ предходния ползването на отпуска, не са отработени 10 работни дни е необходимо връщане без ограничение назад във времето до определяне на месец, в който има 10 отработени дни. Предвид изложеното в запитването, мнението ни е, че за база за изчисляване на възнаграждението на платения годишен отпуск, ако ползвате такъв през м. януари, следва да се вземе месец декември – месец в който имате отработени 10 работни дни. Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по КТ при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата – чл. 19, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Посочената разпоредба се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, ползва платен годишен отпуск. Смисълът на разпоредбата е да “компенсира” работниците и служителите, които поради факта на ползване на платен годишен отпуск не получават увеличената си работна заплата, която биха получили ако не ползваха отпуск. Няма пречка платеният годишен отпуск с писмено разрешение на работодателя да се ползва веднага, след ползване на отпуските по чл. 163 и чл. 164 от КТ. Според разпоредбата на чл. 167б от КТ, при завръщане на работа поради изтичане на отпуск по чл. 163 – 167а или поради прекъсване на ползването му работникът или служителят има право да предложи на работодателя изменение на продължителността и разпределението на работното му време за определен срок или други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят завръщането му на работа. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда.МВ
2010-10-21 23:38:53 Необходимо ли е при постъпване на работа като мед. сестра в детско заведение да ми изискват свидетелство за съдимост. Моля не ми цитирайте Наредба № 4 от 1993г., защото там пише, за свидетелство за съдимост,когато със закон или нормативен акт се изисква. Това е ясно, но кои са тези закони, а работодателя няма вътрешни правила за изискването му. Петя Велинова Уважаема г-жо Велинова, Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в която се съдържат и изсквания за назначаване на мед.сестри, е издадена от министъра на здравеопазването. Поради това, за отговор на Вашия въпрос се обърнете към Министерство на здравеопазването. ЛТ/ NULL
2020-02-25 09:36:49 Ръководител направление "Финанси и икономика, той и главен счетоводител" е в отпуск за временна неработоспособност. Замества го заемащият длъжността "Заместник главен счетоводител". Той ползва ли пратата по чл 259 от КТ за допълнително трудово възнаграждение при вътрешно заместване. Надежда Семова Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Условие за сключване на този договор е работникът или служителят, който е титуляр на длъжността, да отсъства от работа. Задължително условие е съгласието на заместващия работник или служител, което следва да е изразено в писмена форма. Страните следва да са уговорили дали заместващия ще изпълнява и своята работа или длъжност или ще изпълнява само работата на отсъстващия титуляр. От това обстоятелство произтича и определянето на дължимото възнаграждение съгласно чл. 259, ал. 1 от КТ. В случаите, когато заместващият работник или служител преустановява изпълнението на своята длъжност или работа и започва да изпълнява само длъжността или работата на отсъстващия работник или служител, законодателят предоставя на заместника две възможности. В зависимост от това кое е по-благоприятно за него той може да се ползва от правата си по основната си длъжност или от правата, които произтичат от длъжността или работата на замествания, включително и трудовото възнаграждение, ако то е по-благоприятно за него. Изключение от принципа за ползване на по-благоприятното положение е, когато се касае за права на титуляра, които той има на лично основание като например полагащо се по-голямо допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, за по-висока лична квалификация и други. Това правило не се прилага за работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Дали заместващия по длъжност е заместник на отсъстващия се преценява от работодателя с оглед възложените му трудови задължения, включени в длъжностната му характеристика, преценява се и кои са изцяло нови за него. МВ
2020-03-16 14:20:55 Здравейте. В предприятието, което ръководя, работят български граждани, живущи на територията на Република Сърбия в гр. Цариград. От днес 16.03.2020 границата е затворена във връзка с мерките за ограничаване на разпространението на Корона вируса. Работодателя дължи ли обезщетение съгласно чл.218 КТ или трябва да ги принуди да са в платен отпуск? Владимир Владимиров Уважаеми господин Владимиров, Право на обезщетение по чл. 218, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) има работникът или служителят, когато при бедствие е възпрепятстван да се яви на работа. Разпоредбата на чл. 218, ал. 4 от КТ предвижда, че причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) бедствено положение е режим, който се въвежда в зоната на бедствието от определените в закона органи - кметът на общината обявява със заповед бедствено положение за цялата или за част от територията на общината (чл. 49, ал. 1 от ЗЗБ); областният управител обявява със заповед бедствено положение за цялата или за част от територията на областта (чл. 50, ал. 1 от ЗЗБ) и Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи обявява с решение бедствено положение на територията на повече от една област или на територията на цялата страна. В конкретния случай не е обявено бедствено положение, а с Решение на Народното събрание от 13 март е обявено извънредно положение, поради което сме на мнение, че чл. 218 от КТ не може да намери приложение. Бихме искали да Ви уведомим, че е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП). С § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на този закон се правят промени в Кодекса на труда (КТ). В чл. 120в, ал. 1 от КТ е определено, че при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. Съгласно чл. 267а от КТ за времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 173а, ал. 1 от КТ, която дава право на работодателя, когато поради обявено извънредно положение с негова заповед или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Това означава, че при преустановяването на работата със заповед на работодателя, той може да предостави пълния размер на полагащия се платен годишен отпуск работника или служителя. В този случай работодателят няма да дължи брутното трудово възнаграждение по чл. 267а от КТ. КА
Страница 6552 of 6864