| 2016-01-09 22:07:10 |
Здравейте !
На 58 г. съм и до края на 2012 г. имам 34 год. стаж.
От 2012 г. съм професионален приемен родител, имам приемно дете с увреждане 87 % от 3.5 год., Като приех детето бях назначена на трудов договор, но 5 месеца по късно социалните ми прекратиха трудовия договор и ме назначиха на граждански . Счетоводителката ми каза, че по граждански договор трудов стаж не ми се зачита. Плащам фонд пенсии на ДОО.
По новия закон за да се пенсионирам ще ми трябват още 1 г. и 6 м.
Как мога да си набавя тези 1 г. и 6 м. Мога ли да си ги купя или по какъв друг начин?
Поздрави!
Вили |
Величка Кръстева |
Уведомяваме Ви, че действително работата по т. нар. граждански договор не се зачита за трудов стаж, но при преценяване правото на пенсия е необходимо лицето да има определен осигурителен стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса на социално осигуряване, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
В тази връзка, ако попадате в една от двете посочени по-горе хипотези, Вие подлежите на осигуряване във фонд „Пенсии“ и това време следва да Ви бъде зачетено за осигурителен стаж.
В разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са предвидени възможности за зачитане на осигурителен стаж при заплащане на осигурителни вноски.
Първата алинея предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита: 1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност; 2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор".
Според втората алинея, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване на това право, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските.
И в двата случая, съгласно чл. 9а, ал. 6 КСО, за осигурителен стаж се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им. Внасянето на осигурителните вноски се извършва по банков път след подадена декларация по съответния ред. За пълен месец сумата е 74,76 лв. КС
|
|
| 2016-03-02 15:51:45 |
Попитах преди 3 седмици, но нямам отговор. Въпросът ми е - искам да ползвам отпуск по чл.167а на части - колко е минималният брой дни, който мога за заявя в заявлението. Искам да са само работни. |
София Катрева |
Съгласно чл. 167а, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В чл. 167а, ал. 6 от КТ е предвидено, че отпускът по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни.
В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал.1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен за осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Съгласно ал. 2 на чл. 49 от наредбата, отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а от КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него - ал. 3 на чл. 49 от наредбата. МВ/
|
|
| 2016-03-15 08:58:37 |
Здравейте, на майка ми и предстои пенсиониране! През последните десет години работи в сферата на образованието, но с прекъсване. Трудовият и стаж е съответно:20.04.1994-31.07.1996 и след това 25.10.2010г. до пенсионирането, което ще бъде декември 2016г. Въпросът ми е -има ли право на обезщетение от 6 брутни заплати съгл.ПМС 31. |
Валентина Кирилова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
От запитването не става ясно на каква длъжност работи майка Ви в сферата на образованието. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието.
Както е видно, изисквания на разпоредбата за право на лицето на 6 брутни заплати са: последните 10 години от трудовия му стаж да е работило като педагогически кадър в сферата на образованието, на бюджетна издръжка, и към момента на прекратяване на трудовия договор да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случай, че майка Ви отговаря на посочените изисквания, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст би следвало да се приеме, че ще има право на обезщетение от 6 брутни заплати.
Обстоятелството, че има прекъсване на трудовия стаж е без значение с оглед правото й на това обезщетение, щом като през това време не е работила извън сферата на образованието.
Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от 2 или 6 брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/
|
|
| 2016-03-24 18:14:19 |
1. Средствата за ф.СБКО върху планираните средства за основна заплата или върху фактически изразходваните се начисляват?
2. Задължително ли е да се разпределят съобразно индивидуалната работна заплата или по решение на ОС по равно, съобразено само по отработени дни? |
В.Георгиева |
Първият въпрос относно формиране на средствата от фонд СБКО е във връзка с чл. 44, ал. 2 от Постановление № 380 на МС от 29.12.2015 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 г., което не е от компетентност на Министерството на труда и социалната политика, а на Министерството на финансите.
По втория въпрос относно разходването на горните средства следва да имате предвид:
Съгласно разпоредбите на чл. 292 от Кодекса на труда (КТ), социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите се финансира със средства на работодателя, а начинът на използване на средствата се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите, съгласно разпоредбите на чл. 293 от КТ, т. е. тези средства се предвиждат и се осигуряват за работещите по трудово правоотношение в предприятието по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ.
От разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от КТ е видно, че актът, с който се определя начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието, е решение, за което се съставя протокол.
Да се определи начинът на изразходване на средствата означава да се посочи дали те ще се предоставят в натура или в пари, да се определят сферите на социално-битовото и културно обслужване, съотношението на сумите по всяка от тях, конкретните мероприятия и критерии, по които ще се извършва разпределението (в тази насока Решение № 3311/23.05.2000 г. на ВАС по адм.д. № 6438/99 г.). Средствата за СБКО нямат характер на допълнително материално стимулиране, поради което разпределението им не е обвързано от качеството или количеството положен труд, както е при ДМС.
Кодексът на труда допуска формите на СБКО в предприятието да бъдат използвани, освен от работниците и служителите, и от още две групи лица. Съгласно чл. 299, ал.3 от КТ социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание. То може да реши, тези средства да се използват и от пенсионери, работили при същия работодател (чл. 300 от КТ).
В ал. 2 на чл. 293 от КТ е предвидено, че средствата за социално-битово и културно обслужване не могат да се изземват и използват за други цели. С оглед императивния характер на горната разпоредба, работодателят не може да нарежда изплащане на средства за социално-битово и културно обслужване без решение на общото събрание на работниците и служителите.
Въз основа на горното считаме, че няма пречка Общото събрание на работниците и служителите да вземе решение средства от фонд СБКО да се получават и за времето, когато член от колектива е бил в отпуск – платен годишен или за временна неработоспособност.
|
|
| 2016-05-11 09:32:26 |
Има ли право работодателя със заповед да нареди на служител в случая счетоводител-каса да съвместява длъжността Експерт, организация на труда до назначаване на титуляр без негово съгласие и след като задълженията му по длъжностна характеристика, както и основното му възнаграждение не съвпадат с тези на Експерта, организация на труда. |
Петрана Кръстева |
Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия.
Условие сключване на този договор е работникът или служителят, който е титуляр на длъжността, да отсъства от работа. Причината за отсъствието на титуляра е без значение (платен или неплатен отпуск, болничен отпуск, отпуск за гледане на дете и др.). Законът не въвежда и условие за продължителността на срока на заместването. Задължително условие обаче е съгласието на заместващия работник или служител, което следва да е изразено в писмена форма (сключва се трудов договор по чл. 259 от КТ). Страните следва да са уговорили дали заместващия ще изпълнява и своята работа или длъжност или ще изпълнява само работата на отсъстващия титуляр. От това обстоятелство произтича и определянето на дължимото възнаграждение съгласно чл. 259, ал. 1 от КТ. С цел гарантиране правата на заместващия работник, законът предвижда правото му да получи възнаграждение за заместването, дори и когато липсва писмено изразено съгласие от негова страна (чл. 259, ал. 3 от КТ). От гореизложеното е видно, че заместване по чл. 259 от КТ се осъществява със съгласието на работника в случай, че титулярът на длъжността отсъства. Ако длъжността е вакантна, с лицето не може да се сключи договор по чл. 259, ал. 1 от КТ. МВ/
|
|
| 2016-06-08 11:12:54 |
Може ли в държавната администрация държавен служител да замества служител по трудово правоотношение по време на платен отпуск и обратното? В молбата за отпуск кое да бъде заместващото лице? |
ААнгелова |
Поставеният въпрос е от компетентност на дирекция "Модернизация на администрацията" на МС. СН/ |
|
| 2016-08-11 14:30:09 |
С какъв документ служители от системата на МВР доказват трудовия си стаж? Пенсиониран техен служител представи служебна бележка, която е внесъл и в НОИ и е получил пенсия. Има ли законово основание да доказват трудов/осигурителен стаж с документи, различни от трудова книжка и УП-3? |
Мария Миланова |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 от Кодекса на труда. СН/ |
|
| 2016-10-03 13:27:21 |
Какво трябва да направя, за да ми се признае трудов стаж от Холандия? |
Даниела Гайдарска |
Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
С наредбата е предвидено да бъдат зачетени периоди на трудова заетост в други държави членки на Европейския съюз /ЕС/, тъй като съществуващата национална нормативна уредба не можеше да гарантира на лицата, които са придобили част от трудовия си стаж на територията на друга държава-членка, равно третиране по отношение на възнаграждението, което води до получаване на по-ниско възнаграждение при равни други условия и на практика ги поставя в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите – местни граждани. С § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби към Постановление № 9 на Министерския съвет от 25 януари 2008 г. за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 11 от 2008 г.) са уредени и необходимите документи, които работникът или служителят следва да представи за тези периоди на заетост - трудов договор и/или с други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция съгласно законодателството на съответната държава. Документите в зависимост от страната на произход трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.). СН/
|
|
| 2016-10-21 14:37:30 |
Например: В държавен сектор - сигурност 1 ноември счита ли се за официален празник с последващо заплащане като работен ден на официален празник. Благодаря!!! |
Дияна Янкова |
Уважаема г-жо Янкова,
Дните на официалните празници са определени в чл. 154, ал. 1 от КТ, съгласно който 1 ноември - Ден на народните будители е обявен за официален празник и е неприсъствен ден за всички учебни заведения. Само за работещите в учебните заведения този ден е официален празник и е неприсъствен, т.е. не е работен ден.
За останалите работещи на този ден, денят е „нормален“ работен ден и няма особености в заплащането. ЛТ/
|
|
| 2016-12-13 15:50:34 |
Служител, който има установено разположение и по време на него бъде повикан на работа през нощта, освен извънреден труд за изработените часове, следва ли да му се заплати и нощен труд? |
Красимира Друмева |
В чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1- 4 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. При полагане на извънреден труд по ал. 4 на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка. Според чл. 4 от наредбата времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя.
В чл. 5, ал. 1 от наредбата е предвидено, че максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава:
1. общо за един календарен месец - 100 часа;
2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа;
3. през почивни дни - 48 часа.
Съгласно ал. 2 на чл. 5 от наредбата, на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение:
1. в два последователни работни дни;
2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.
Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3 на чл. 5 от наедбата..
Според чл. 140, ал. 1 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. – ал. 2 на чл. 140 от КТ. В случай, че лицето полага и нощен труд, той следва да бъде заплатен. МВ/
|
|