| 2010-05-22 17:02:06 |
Съпругът ми е пенсионер от мината от 1,5 год., но не са му платени все още 2 брутни заплати и платен отпуск. Как да си търсим парите и към кого да отнесем проблема? |
Калина Петрова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Трудово - правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. МВ/ |
NULL |
| 2018-05-17 09:34:09 |
Дружеството ни е с много голям брой работници. Всяка от молбите им за отпуск се подписва от Управителя и след неговата резолюция се издава заповед за ползване на отпуск.По какъв начин Управителят може да вмени задължението друг да подписва издадените на основание на неговото разрешение заповеди за отпуск и възможно ли е това по принцип?Благодаря! |
юлия янчева |
В чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. В разпоредбата не е предвидена описаната в запитването Ви възможност. МВ/ |
|
| 2018-07-13 11:03:58 |
Здравейте,
моля ви за отговор на следният въпрос: как ще бъдат данъчно третирани подаръчни ваучери, предоставени в натура , на една и съща стойност за всички служители!Трябва ли да влзаът във фиша на служителя и да бъдат обложени с всички осигуровки или могат да бъдат обложени с 10 % по ЗКПО?
Благодаря,
Кристина |
Кристина Красимирова |
Уважаема госпожо Красимирова, За отговор по зададените въпроси следва да се обърнете към Националната агенция за приходите. БД |
|
| 2018-11-27 09:40:00 |
Здравейте, работя на два трудови договора за 4ч. По първия ме съкращават, но продължавам да работя по втория на 4ч. Изплатено ми е обещетение по чл.220. Имам ли право на обезщетение по чл.222 за оставане без работа? |
Ивайла Найденова |
Уважаема госпожо Найденова,
В разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Обезщетението се изплаща след изтичане на съответния период и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място. Ако лицето работи по основен трудов договор и по трудов договор за допълнителен труд и след прекратяването на основният договор лицето е продължило да работи по втория трудов договор, то за този период не се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. КА
|
|
| 2019-01-18 15:04:01 |
Здравейте искам да попитам слидния въпрос
Работя в едно предприятие на три смени първа, втора и нощна като на първа смяна ни задължават да ходим в събота и понякога и втора като казват че било задължително и ако не отидеш на работа ти пишат самоотлъчка или те карат да си пуснеш платен отпуск като излиза с ново че сме били на сумарно работно време и че било по график .А смение ни са на седмица. Имат ли право да ми пишат самоотлъчка или да пускам отпуск
|
Румен Борисов |
Уважаеми г-н Борисов,
Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателя може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. В чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е регламентирано изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да са повече от нормата за продължителност на работното време в периода. Следва да се вземе под внимание също така, че при въведено сумирано изчисляване на работното време работодателят е длъжен да осигурява междудневна и седмична почивка в размерите, определени в чл. 152 и 153 от Кодекса на труда. Ако считате, че работодателят извършва нарушения на трудовото законодателство може да се обърнете към инспекция по труда за извършване на проверка в предприятието. НС
|
|
| 2019-02-08 10:42:23 |
Моля да уточните дали се попълва трудова книжка при постъпване и напускане на лице, работещо по ТД към търговско представителство, създадено по Закона за инвестициите? До 31.12.2015 се попълваше и заверяваше осиг. книжка. |
Иванка Христович |
В чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда е предвидено, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя – чл. 347 от КТ. Според чл. 348, ал. 1 от КТ, работникът или служителят при постъпване на работа е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка.
"Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. МВ/
|
|
| 2010-07-14 15:45:55 |
РАБОТЯ НА 2 ТРУДОВИ ДОГОВОРА ЗА ПО 4 ЧАСА В ДВЕ СХОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ. ЗАКРИВАТ ЩАТА В ЕДНА ОТ ТЯХ, И МЕ СЪКРАЩАВАТ .ИМАМ ЛИ ПРАВО ДА ОТИДА НА БОРСАТА ИЛИ САМО ОБЗЩЕТЕТИЕ ПО ЧЛ.222 АЛ.1 И НА КАКВО ДРУГО ИМАМ ПРАВО? |
ИВАНА МИХАЙЛОВА |
Уважаема госпожа Михайлова, Съгласно чл. Чл. 54а., ал.1, т. 1-.3 от Кодекса за социално осигуряване право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Тъй като посочвате че само единия трудов договор се прекратява значи сте осигурена по другия и нямате право на обезщетение за безработица. При прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата имате право на обезщетение по чл. 222, ал.1 от Кодекса на труда,но само за разликата в трудовите възнаграждения, по двата трудови договора(изр. последно от разпоредбата). Имате право и на обезщетение по чл. 224 КТ за полагаем се, но неползван платен годишен отпуск, ако имате такъв и по чл. 220, ал.1 КТ, ако не отработвате предизвестието. СС |
NULL |
| 2010-07-27 13:46:55 |
imam li pravo na borsa sled kato sam napusnal po 4l.325 t.1 trudovia mi stag e20 gdini |
milen stanev |
Съгласно чл. 54б, ал. 3 КСО, когато трудов договор е прекратен по взаимно съгласие (чл. 325, т. 1 КТ), лицето получава минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на ДОО за 2010 г. дневният минимален размер на обезщетението за безработица през 2010 г. е 6 лв. Следва да имате предвид, че правото на парично обезщетение за безработица, неговият размер и срок на изплащане се определят с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ, въз основа на подадено заявление от лицето. ЛТ/ |
NULL |
| 2019-06-20 15:02:37 |
Учител по Физическо възпитание в 179 ОУ има предходен професионален опит като треньор в спортен клуб по таекуондо. Може ли този стаж да се счита за учителски след добавянето от 23.04.2018 на т.17 в списъка- Треньор по вид спорт |
мария христова |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Поради това работодателят следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности е придобит необходимия трудов стаж и професионален опит за определяне допълнителното трудово възнаграждение. МВ/
|
|
| 2019-07-17 12:53:12 |
Здравейте,
Моля за малко помощ по отношение на прехвърляне на отпуск от една година в друга.
От гледна точка на законодателството отпускът се ползва до края на календарната година, за която се полага, и работодателят е длъжен да го разреши, освен в хипотезите на отлагане на ползването по реда на чл. 176 КТ. Тогава на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година ПГО.
Отлагането на ползването на ПГО и по силата на сега действащия режим може да е обусловено от причини у работодателя или у работника или служителя.
А) Когато причините са у работодателя, те трябва да имат характера на „важни производствени причини“ като преценката за всеки конкретен случай е индивидуална. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ изисква в хипотезите на такова отлагане да е спазено и условието на чл. 173, ал. 5, изр. трето, т.е. да е гарантирано ползването на поне половината от отпуска в годината, за която се полага. В случаите по чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено (чл. 37г, ал. 1 НРВПО).
Въпросите, които имам са:
- какви биха били последиците, ако в противоречие с цитираното правило работодателят не е осигурил и ползването на половината от полагаемия се отпуск в съответната календарна година имайки предвид, че е възможно „важните производствени причини“ да не са позволили и по-краткотрайно отсъствие на служителя, а не е изключено и изобщо да не са били налице такива причини?
и
- трябва ли да се приеме, че неизползваният отпуск за съответната година ще се „прехвърли“ в целия си размер в следващата година и ще може да бъде използван тогава?
|
Весела Стефанова |
Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Както е видно от разпоредбата, когато ползването на платения отпуск е отложен по реда на чл. 176, работодателят е длъжен да осигури ползване на не по-малко от половината от полагаемия се на работника/ служителя отпуск.
В чл. 176, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
Разпоредбата на ал. 3 на чл. 176 от КТ дава право на работника/ служителя в случай, че работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Разпоредбата на чл. 176а регламентира погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда начл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – ал. 2 на чл. 176а от КТ.
При нарушаване на разпоредбите на Кодекса на труда се сигнализира съответната инспекция по труда, която осъществява контрол за спазването им. МВ/
|
|