Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-08-24 14:19:11 Назначена съм на 4 часа. На колко дни платен отпуск имам право и имам ли право на обезщетение при прекратяване на трудовия ми договор? милена вълчева Уважаема госпожа Вълчева, В случай, че продължителността на работното време, определено с трудовия договор, е 4 или над 4 часа, то ще имате право на платен годишен отпуск в пълен размер, тъй като се зачита пълен трудов стаж (чл. 355, ал. 2 КТ). Ако продължителността на работното време, определено с трудовия договор, е по-малко от 4 часа, то ще имате право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж, като времето, което се признава за трудов стаж в този случай, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. В случай, че не сте ползвали платен годишен отпуск, то ще имате право на обезщетение по реда на чл. 224 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение. ЕКБ NULL
2010-08-31 21:09:25 rabotya v edna firma v koyato ni osiguryavat na minimalna zaplata i ya polucavame po bankov pat a drugite ni davat naraka bez fishove zaplatata mi e 450_500 lv imame okolo 500 rabotnici na sastiya princip imam platena otpuska kato imam nujda puskat ni neplateni redno li e tova nurten m За нарушения на трудовото законодателство следва да сигнализирате Главна инспекция по труда. NULL
2010-09-16 12:28:58 Назначамаме работник на 15.09.2010г. Трябва ли да му признаем времето в отпуск по майчинство и бюрото по труда за "трудов стаж и професионален опит" при изчисляване на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време ? Славянка Славова Уважаема госпожа Славова, Тъй като бюрата по труда не са работодател, то времето, през което лицето е било регистрирано като търсещ работа не се взема под внимание при определяне на допълнителното възнаграждение с постоянен характер. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при определяне продължителността на трудовия стаж и професионален опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното трудово възнаграждение, работодателя следва да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, професията е комплекс от знания, умения и професионален опит, придобити в резултат на обучение или полагане на труд, чрез прилагане на който (комплекс) се удовлетворяват изискванията за заемане на конкретно работно място. Индивидуализиране на професията спрямо функционалните изисквания за конкретна длъжност се поставя в зависимост от характера на работата (за тази длъжност). Тази зависимост е конкретна и индивидуална за всяко предприятие. Сходни ще бъдат онези професии, за които придобитите знания, умения и професионален опит на лицата им дават възможност да изпълняват възложената работа на конкретно работно място или на конкретна длъжност.Условията, при които се зачита сходството на професията съобразно характера на работата спрямо определена длъжност се определят с колективен трудов договор или с вътрешни правила за работната заплата в предприятието. В този смисъл е и чл.12 ал. 4 и 5 от НСОРЗ.Поради това работодателят следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности е придобит необходимия трудов стаж и професионален опит за определяне допълнителното трудово възнаграждение. ЕКБ NULL
2019-11-08 10:25:04 Здравейте! Моля за отговор при установяване на работно време с променливи граници и едновременно с това ненормиран работен ден може ли работникът свободно да определя начало и край на работното време и навлиза ли се по този начин в сумирано изчисляване на работното време ? Диана Цанкова Уважаема г-жо Цанкова, В чл. 139, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че в предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. Съгласно чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в Правилника за вътрешния трудов ред се уреждат условията и редът за въвеждане и начинът на отчитане на работното време при променливо работно време, когато извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят отработва неотработеното дневно работно време в следващия или в други дни от същата работна седмица. В тази връзка намираме, че работодателят следва да уреди в Правилника за вътрешния трудов ред начинът, по който работникът или служителят ще определя началото и края на работния си ден и редът за отчитането на работното време, извън определените задължителни часове на присъствие в предприятието. Следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 142, ал. 3 от КТ не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.НС
2010-10-04 20:38:23 През кои години държавните служители не можеха да работят и да получават пенсия Даниела Скорецова Ограничение за едновременното получаване на пенсия и заплата е било въведено през 1957г. с отменения Закон за пенсиите и е било обявено за противоконституционно през 1997г. То се е прилагало при определени условия по отношение на всички лица, които получават пенсия. След 1997г. такова ограничение не съществува. ПМ/ NULL
2020-02-03 07:40:00 Здравейте, имам въпрос по чл. 327 ал. 1 т. 6. В трудовия кодекс е упоменато, че мога да напусна работа без предизвестие. Към момента съм 4ти курс редовно обучение в УНСС и работя в една фирма от 2 години. Човешки ресурси в тази фирма обаче ми казаха, че трябва сега да постъпвам първи курс или магистър за да важи този член за мен? Н. Борисова Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. В случай, че продължавате образованието си във формата на редовно обучение или на редовна докторантура /не задочно, вечерно, дистанционно или др. подобна форма на обучение, или на задочна или свободна докторантура/, мнението ни е, че няма пречка да прекратите трудовия си договор на основание чл. 327, ал.1, т. 6 КТ. При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание, следва да се представи документ от учебното заведение относно формата на обучение. МВ
2020-03-16 14:57:54 Здравейте имам въпрос самотен родител съм на момче на 1год и 11 месеца което посещаваше ясла но поради извънредното положение не може съответно няма кой да го гледа освен мен поисках от работодателя ми платен отпуск тъй като имам право на 38 дни но той ми отказа и каза че мога само неплатен да изляза какво да правя в такъв случай Петя Василева Уважаема госпожо Василева, В Държавен вестник, бр. 28 от 24 март 2020 г. е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП). С § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на този закон се правят промени в Кодекса на труда, като в ал. 2 на новосъздадения чл. 173а е регламентирано задължение за работодателите да разрешават ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на определени категории работници и служители. В обхвата на тези лица влизат и майки или осиновителки на деца до 12-годишна възраст или на деца с увреждане независимо от възрастта им. Изрично е регламентирано, че времето, през което се ползва платен или неплатен отпуск, се признава за трудов стаж. Ползването на отпуска става чрез отправено искане от работника или служителя до работодателя. Работодателят няма право да откаже ползването на отпуска през периода на извънредното положение на лице, което има право съобразно чл. 173а, ал. 2 от Кодекса на труда. В тази връзка считаме, че работникът или служителят може да поиска да ползва както платеният годишен отпуск за текущата календарна година, така и отпускът за предходни календарни години, който не е погасен по давност. Преценката относно вида на отпуска – платен годишен отпуск или неплатен отпуск, принадлежи на работника или служителя. Неплатеният годишен отпуск се разрешава от работодателя само по искане на работника или служителя. Работодателят няма право да предостави неплатен годишен отпуск едностранно.КА
2010-11-15 09:26:57 Здравейте, Пом. директор по УВР съм в СОУ и имам стара отпуска за 2009 г. около 20 дни и за 2010г. -40 дни. В какъв срок трябва да ги използвам?( въпреки, че заради естеството на работа е невъзможно да стане през учебно време) и коя да използвам първо? Какво ще стане с остатъка, който евентуално ще се получи? Галя Райнова В раздел ІІ “Ползване на платения годишен отпуск” от глава VІІ на Кодекса на труда (КТ) са регламентирани правата и задълженията на работодателя и на работника или служителя, свързани с осъществяване на правото на платен годишен отпуск. Изрично е регламентирано задължението на работодателя в началото на всяка календарна година да утвърди график, с който да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а работодателят е длъжен да му разреши платения годишен отпуск, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по установения ред. Причините, при наличието на които е възможно ползването на отпуска да бъде отложено, са регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ. Само при важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Това е единствената посочена в закона причина, поради която работодателят може едностранно да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Отложените до 10 работни дни се ползват задължително през следващата календарна година и законодателят не е предвидил възможност за “повторно” отлагане. Освен в случаите, когато работодателят има право поради важни производствени причини да отлага ползването на част от отпуска за следващата година, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. Разпоредбите на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години. Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неползвания отпуск съгласно чл. 224 от КТ. В този случай обаче, се прилага погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ. Обезщетение се дължи само за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ. Платеният годишен отпуск за 2009г. можете да ползвате до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател. МВ/ NULL
2010-11-21 15:53:34 Бивш работодател, при когото съм работила в периода 1995-2000 г., вече 10 г. отказва да ми предаде осигурителна книжка и документи УП3 и УП2. Какъв е законовият ред да си получа същите? Славянка Златева В чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход: 1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението; 2. по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането. В чл. 226, ал.1 от КТ е предвидено, че работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. В случай, че бившият Ви работодател не спазва разпоредбите на КТ, можете да сигнализирате контролните органи на НОИ. МВ/ NULL
2011-01-26 19:00:03 Всеки месец заплатата ми се формира от основна заплата, допл. за профес. опит и премия на база показани постижения. Допълнителната премия влиза ли в брутното трудово възнаграждение при положение, че се изплаща всеки месец, но размерът и е различен? Николай Михайлов Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват: основната работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. КС NULL
Страница 6589 of 6864