| 2010-05-05 09:32:18 |
Здравейте, въпросът ми е: Как се тълкува понятието „дете, настанено в детско заведение” във връзка с прилагането на чл. 53 ал. 4 от КСО и на чл. 164 ал. 1 на КТ? Коя от двете дати се счита за дата на настаняване на детето в детското заведение – датата на записването или датата на фактическото постъпване? Въпросът е породен от утвърдена практика в работата на детските заведения на територията на Столична община /детски ясли и ОДЗ/, при която класиранията се извършват през пролетта, а постъпването на децата започва през септември на съответната година. Т.е. през април 2010 г. след класиране детето е записано в детското заведение /ОДЗ/, но с изричното обяснение на директорката, че съгласно утвърдената практика ще постъпи в същото фактически през септември. През времето от април до септември детето няма да посещава ОДЗ, а ще се отглежда от майката. |
Виолета Стефанова |
Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 от НРВПО отпускът за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Целта на разпоредбата на чл. 46, ал. 7 от НРВПО е, че за да ползва този вид отпуск, майката трябва да полага постоянни грижи за детето, т. е. докато детето не започне реално да посещава детското заведение/ детската ясла, няма основание да бъде прекратяван отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ. ЛТ/ |
NULL |
| 2018-03-20 08:23:48 |
Здравейте ! Имаме служители, които работят по 4 часа в двете ни компании съответно по два трудови договора - основен и допълнителен по чл.111 от КТ.
При прекратяване на трудовите договори на служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва ли да изплатим обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и по допълнителния договор ? |
Антоанета Спирова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
С оглед на горното мнението ни е, че лицето има право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ само по основното трудово правоотношение.МВ/
|
|
| 2010-05-22 19:04:23 |
Работя в Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести със 100% държавна издръжка. Длъжен ли е второстепенния разпоредител с бюджетни средства да се съобразява с Националния КТД в отрасъл "Здравеопазване" и ако "Да", към кого да се обърнем че не се спазва при нас? |
Александър Филипов |
Уважаеми господин Филипов, Отрасловите колективни трудови договори имат действие спрямо национално представителните организации на работодателите и синдикатите, които са страни по договора. СС |
NULL |
| 2018-07-13 13:49:03 |
Здравейте,
Подала съм молба-предизвестие по чл. 326 ал. 2. Не съм материално отговорно лице. Не боравя с пари.Във връзка с напускането ми работодателят ми иска да направи пълна ревизия на работата ми от година и половина. Но изключително в извън работно време, има ли право на това. Повода да напускам е 14 часовия работен ден - а съм самотна майка. |
Детелина Златкова |
Уважаема госпожо Златкова, С оглед на изложеното във Вашето запитване следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, извън установеното за него работно време. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред; 3. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 4. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 5. за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 6. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 7. за извършване на усилена сезонна работа. Според чл. 146, ал. 2, т. 1 от КТ продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер. На основание чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Следователно при полагане на извънреден труд трябва да се спазват и правилата за междудневната почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка, за допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, лицата следва да подават сигнали до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (гр. София – 1000, бул. „Княз Дондуков“ № 3, тел.: 02/ 8101 700, 02/ 8101 756) или до съответната териториална дирекция „Инспекция по труда” по регистрация на предприятието. БД |
|
| 2018-09-03 13:45:32 |
Управител с договор за управление на дружество със 100% държавна собственост на капитала, има ли право на обезщетение за неизползван платен отпуск за 2016, 2017 и 2018 г. Същият има подадени молби за отлагане на 10 дни за следваща година. |
Людмила Колева |
Договорът за управление и контрол не е трудов договор, поради което спрямо него не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, вкл и и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Прилагат се клаузите, договорени в самия договор. МВ/ |
|
| 2010-06-17 13:12:28 |
Сключен тр.договор по чл.70 ал.1 в полза на Работодателя със срок за изпитване 6 мес.във връзка с чл.67 от КТ. Ако работникът желае да прекрати договора преди изтичане на изпитателния срок трябва ли да отправи предизвестие до Работодателя и с какъв срок е то, ако изрично не е уговорен такъв? |
Василка Андреева |
Съгласно чл.67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл.70, ал.1 от КТ е предвидено, че, окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Видно от разпоредбата на чл.67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. В договора по ал. 1на чл. 70 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни – ал. 2 на чл. 70 от КТ. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. В случай, че договорът е сключен като срочен трудов договор, съгласно чл. 325, т. 3 от КТ същият се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Извън горното трудовият договор може да бъде прекратен на останалите основания, предвидени в КТ. В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В случай, че работодателят не е съгласен с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, съгласно чл. 220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 326, ал.1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал.2 на чл.326 от КТ За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието – ал. 3 Срокът на предизвестие е еднакъв за двете страни по трудовия договор. МВ/ |
NULL |
| 2018-10-03 14:18:41 |
Здравейте! Въпрос: Държавен служител е избран за кмет на община. Какви документи следва да представи в държавната институцията, за да се ползва от правото си по чл.105 от Изборния кодекс. Благодаря! |
Силвия Паунова |
В чл. 105 от Изборния кодекс, на който се позовавате в запитването си, е предвидено, че партиите и коалициите, както и министърът на външните работи или оправомощен от него заместник-министър може да правят предложения за смяна на предложен от тях член на секционна избирателна комисия. Предложението се представя в Централната избирателна комисия не по-късно от 7 дни преди изборния ден. Комисията извършва промените не по-късно от 5 дни преди изборния ден. Тъй като въпросът Ви е свързан с Изборния кодекс, за отговор следва да се обърнете към Централната избирателна комисия. МВ/ |
|
| 2018-10-31 18:55:06 |
може ли пенсионер по чл.69б да работи по трудов договор в министерство на правосъдието |
илко илчев |
Уважаеми господин Илчев,
От запитването може да се предположи, че става дума за възникване на трудово правоотношение по смисъла на чл. 107а от Кодекса на труда. В ал.1 на посочената разпоредба са изброени изчерпателно хипотезите, при които не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация. Тези хипотези не предвиждат ограничение за сключване на трудов договор по чл. 107а с лице, което е упражнило правото си на пенсия на основание чл. 68б от Кодекса за социално осигуряване. За допълнителна информация следва да се обърнете към министерство на правосъдието. (СР)
|
|
| 2019-04-19 16:40:23 |
Работя по срочен тр.договор, със срок на изпитване 6 мес. На 2 мес работадателят ме уволнява, тъй като има такова право, по чл.71,ал.1Счетоводителката казват,че мога да отида на борсата, но ще получавам само 4 месеца и то минимално обещетение, което не е обвързано със стажа ми- 15 години, и с възнаграждението? Така ли е, и какво ще е обещетението ? |
Eleonora Georgieva |
Уважаема г-жо Георгиева, разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), определя точно кои са основанията за прекратяване на правоотношенията по Кодекса на труда и други закони при които се изплаща парично обезщетение за безработица за 4 месеца в минимален размер. Това са:
- чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда;
- чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл.107а от Закона за държавния служител;
- чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
- чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
- чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони.
Предвид гореизложеното, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на някои от посочените основания, получават обезщетение за безработица в минимален размер за срок 4 месеца. Прекратяването на договора със срок на изпитване от страна на работодателя по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ не е между изброените в чл. 54б, ал. 3 от КСО основания.
Следва да се има предвид и ал. 4 на чл. 54б от КСО, съгласно която безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а от КСО преди изтичането на 3 години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, също получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.
Извършването на конкретна преценка на правото, размера и срока на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН |
|
| 2019-06-20 16:38:41 |
Може ли с Колективен трудов договор, да се договорят по - високи основни заплати на работещите на минимална работна заплата в Домовете за стари хора?
Благодаря предварително!!! |
Радостин Павлов |
В чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В рамките на посочените в разпоредбите срокове работникът/ служителят може да ползва платения си годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на работодателя. Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага – чл. 173, ал. 4 от КТ..
Съгласно чл. 176, ал. 2 от КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително – ал. 3 на чл. 176 от КТ.
При нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира инспекцията по труда по седалището на работодателя. МВ/
|
|