Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-01-22 10:30:06 Във фирмата се въвежда месечно провеждане на ревизия, след работно време. Ще се спазват нормите на чл164 от КТ за продължителност на извънредния труд. Този извънреден труд може ли да се отчете на основание чл.144, т.5 от КТ за довършване на определена работа? Веселина Ангелова Полагането на извънреден труд е допустимо по изключение само в предвидените в чл. 144 от Кодекса на труда /КТ/ случаи. Съгласно чл. 144, т. 5 от КТ, извънреден труд се допуска по изключение за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. За да е допустимо полагането на извънреден труд е необходимо работата да е започната, но да не е довършена. Довършването на започната работа може да послужи като основание за нейното довършване само ако прекъсването и може да създаде опасност за здравето и живота на хората или да доведе до повреждането на машини. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че в случая не би могло да се приложи т. 5 на чл. 144 от КТ.МВ/ Трудово право на Република България
2015-02-05 21:15:41 Имам.договор за управлеие с фирмата в която работя.Поради решения на собственика на фирмата същата остана без работници и доходи . Фирмата дължи на бившите и останалите работници и служители част от работните заплати.На мен като управител фирмата дължи около 12 хиляди лева, какъв е пътя да си вземем дължимите заплати иво карамалов Договорът за управление и контрол не е трудов договор и спрямо него не се прилага трудовото законодателство. Съгласно чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира инспекцията по труда по седалището на предприятието. Трудово-правен спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. МВ/ Трудово право на Република България
2015-02-13 13:59:40 Здравейте! Моля, да ми отговорите, дали мога да подам молба за освобождаване от длъжност по чл. 326, ал. 1, докато съм в отпуск по болест и дали срокът на предизвестие започва да тече от датата на подаване на молбата или след изтичане на болничния! Мариета Иванова Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Съгласно чл. 326, ал. 4 от КТ, срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Кодексът на труда не съдържа разпоредба, която да съдържа забрана или ограничения за връчване на предизвестие от страна на работника или служителя, когато ползва законоустановен отпуск. Освен това не се предвижда удължаване на срока на връчено предизвестие за прекратяване на трудов договор със срока на разрешен отпуск (болничен, платен годишен, неплатен по чл. 167а от КТ или друг вид). Имайте предвид и разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, съгласно която при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. При прекратяване на трудовия договор се прекратява и ползването на разрешения отпуск (ако е налице такъв). Напомняме Ви, че предизвестието трябва да достигне до знанието на работодателя, т.е. да му бъде връчено. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-03-25 13:53:10 Имам ли право на 6 заплати обезщетение при пенсиониране ,след като през последните десет години съм работила при един и същи работодател,но съм прекаснала основния трудов договор преди пет години и междувременно съм назначена от същата дата на допълнителн трудов договор за две години при същия работодател и след това съм назначена отново на основен трудов договор. IСн.Миткова В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при „същия работодател”. „Работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. С оглед на обстоятелството, че не сте работила при един работодател през последните 10 години от трудовия ви стаж, то при условията на чл. 222, ал. 3 от КТ, Вие би следвало да получите брутното си трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако не сте доволна от тази преценка, въпросът може да бъде отнесен за решаване от съда. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-04-03 11:07:04 Наш служител учи магистратура редовно обучение ходи на занятия само два дни в седмицата ( понеделник и четвъртък) така му е направена програмата. Ако имаме разрешение от работодателя може ли служителя да ползва платен отпуск по чл. 169 от КТ? Иванова Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), право на платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година имат работници или служители, обучаващи се без откъсване от производството със съгласието на работодателя. Платеният отпуск за обучение по чл. 169 от КТ е целеви и се предоставя за посещение на учебни занятия и за подготовка и явяване на изпити. Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна или дистанционна форма на обучение. С оглед на посочените във Вашето запитване обстоятелства и посочените по-горе разпоредби, мнението ни е че (студент – редовно обучение), няма право на отпуски по чл. 169-171а от Кодекса на труда. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-04-28 10:16:02 Здравейте. Бих искала да попитам използването на отпуск по чл.157, ал.1, т.4 - за явяване в съд - платен или неплатен следва да бъде от страна на работодателя. Благодаря Ви предварително за отделеното време. Вяра Златкова Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. Страни по делото са ищец и ответник. Необходимо е работникът или служителят да поиска да му бъде разрешено да ползва този вид отпуск, като работодателят няма право на преценка дали и кога да разреши ползването на отпуска. За целта работникът или служителят подава писмена молба за отпуск, заедно с ксерокопие от призовката от която да е видно, че е редовно призован и да удостовери датата на делото. В ал. 3, т. 3 на чл. 157 е предвидено, че в тези случаи на работника или служителя се изплаща възнаграждение според специалните закони. Това са процесуалните закони – ГПК, НПК и АПК, като възнаграждението се определя от съответния съд, поради което по същество отпускът следва да се счита за неплатен за работодателя. МВ/ Трудово право на Република България
2015-06-10 08:54:30 Имам 25 г. трудов стаж. Започнах работа по заместване за 20 дни. За този период имам ли право на отпуска или обезщетение по чл. 224 от КТ след прекратяването на трудовия договор? Ирина Димитрова Съгласно чл. 42, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца. МВ/
2015-10-02 15:01:09 Здравейте! Въпроса ми е следния: в предприятието в което работя се работи на сумирано изчисляване на работното време с дневни и нощни смени - 12 часов режим на работа. Наш колега е с решение на ТЕЛК, в което има забрана за полагане на нощен и извънреден труд, ненормиран работен ден. Може ли нашия колега при тези противопоказания да работи само дневни смени с продължителност 12 часа при спазване на норма часове за месеца и междусменни почивки? Йордан Чонов По поставения въпрос следва да се обърнете към здравните органи, издали решението на ТЕЛК. МВ/
2015-10-20 16:12:25 Имам служителка, която е придружавала съпруга си по време на задграничен мандат. Съгласно чл. 77 ал.2 от Закон за дипломатическата служба, ползваният неплатен отпуск на служителката се зачита за трудов стаж. Служителката има ли право на платен отпуск за времето през което е ползвала неплатения отпуск по време на задграничния мандат на съпруга си? А.Стефанова Уважаема г-жо, На основание чл. 77, ал. 1 и 2 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС), съпругът на дългосрочно командирован служител има право на неплатен отпуск по време на задграничния мандат на служителя, като времето на ползване на неплатения отпуск се признава за трудов или служебен стаж. По отношение на определяне на конкретния размер на основния платен годишен отпуск, полагаем се на даден работник или служител, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж. Поради горното, след като времето на ползване на неплатения отпуск по чл. 77 ЗДС се зачита за трудов стаж, мнението ни е, че работникът/служителят има право на основен платен годишен отпуск пропорционално на зачетеното за трудов стаж време. ЛТ/
2015-12-19 09:50:48 Здравейте, Във фирмата, в която работя служителите са назначени на трудови договори с подневно отчитане на работно време от 8 часа (от 9 до 18 ч.). Всеки месец се изготвят заповеди за сумирано изчисление на работното време с 1 месечен период на отчитане, като се съблюдава служителите да неработят повече от установените за съответния месец часове. Д 1 НЕ се подава с код 16, а като подневно отчитна на работното време. В месеците, в които има официални празници на служителите се излаща пълно възнаграждение +200% за работата на официални празници или общо 300% заради факта, че се отчита подневно работно време. Въпросът ни е може ли при тази ситуация да изплащаме на служителите допълнително възнаграждение за работа на официален празник само 100%. Също бихме искали да знаем допълнителните възнаграждения на служителите, които се изплащат като бонус към основните им заплати всеки месец следва ли да влизат в базата за изчисление на допълнителното възнаграждение за работа на официален празник. Благодаря предварително! Дойчева От запитването става ясно, че сте на подневно отчитане на работното време, но всеки месец се изготвят заповеди за сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.142, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. В чл. 264 от КТ е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение те. не по-малко от 200%. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто, съгласно чл. 262, ал.1, т. 4 от КТ /в случай, че сте на сумирано отчитане на работното време /. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Съгласно чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В случай, че „бонусите“ са с постоянен характер, което трябва да бъде предвидено в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата, мнението ни е, че те следва да се включат в базата за изчисляване на възнаграждението по чл. 264 от КТ.МВ/
Страница 6628 of 6864