Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-06-18 10:43:59 В случаите на командировани служители за извършване на определена работа, в дни на официални празници, дължи ли работодателя, освен полагащите се командировачни дневни пари и удвоения размер на възнагражденито на служителя, съгласно чл.264 от КТ? Петя Лачева Уважаема г-жо Лачева, В посоченият от Вас случай, изпълнението на служебните задължения от страна на служителите в друго населено място, което е различно от определеното в трудовия договор за място на работа, следва да бъде уредено като командироване, съгласно изискванията на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ) и Наредба за командировките в страната (НКС) или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение /командировъчни пари/, което компенсира неудобствата, които той понася поради обстоятелството, че е извън мястото на работа и живеене. За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от КТ). Увеличеното възнаграждение за работа през дни на официални празници се изплаща и когато работникът или служителят е командирован и получава командировъчни пари.НС
2018-07-13 22:22:10 Здравейте!Въпроса ми е следен.. Аз ръботя от 7г в фирма която нито ми плащан нито ми дават Платен отпуск също така и болничните ни листове не ги отразяват и не съм и взимала от близо 3г. Чакъм одговор :) Таня Петрова Уважаема госпожо Петрова, Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка, за допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, лицата следва да подават сигнали до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (гр. София – 1000, бул. „Княз Дондуков“ № 3, тел.: 02/ 8101 700, 02/ 8101 756) или до съответната териториална дирекция „Инспекция по труда” по регистрация на предприятието. На „Горещия телефон” 0700 17 670 (телефонът е настроен на 5-минутни разговори) на ИА „Главна инспекция по труда” в рамките на работното време се приемат сигнали за нарушения на трудовото законодателство, по които се извършват проверки от инспекторите по труда. При осъществяване на разговор от фиксиран телефонен пост потребителят заплаща цената на един градски разговор. При осъществяване на разговор от мобилен телефон потребителят заплаща стойността на разговора съгласно индивидуалния му потребителски план с неговия мобилен оператор. БД
2010-06-10 10:09:41 До края на тази година при намаляване на обема на работа работодателят ще могат да ги пускат в 60 дни неплатен отпуск, без да има тяхното съгласие. Този период ще се зачита за трудов стаж.Може ли да ми кажете прието ли е вече горе посоченото и къде може да се провери? Ана Йорданова На заседанието си на 28.04.2010 г. Министерският съвет прие проект на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда /ЗИДКТ/. За да влезе в сила е необходимо ЗИДКТ да бъде приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник. МВ/ NULL
2018-11-27 14:51:23 Служителка, полага редовно нощен труд-за нас това е доп. възн-е с постоянен характер. Пенсионира се след прод. болнични в октомври с 18 изработени дни от 23р.дни в месеца и с 236лв. нощен труд.База за обезщ-е, като предх.месец е юли с 12 раб. дни от 21дни и 157лв нощен труд. Може ли да вземем за база юни с отработени 21от 21дни и 275лв нощен труд? Наташа Данчева Уважаема госпожо Данчева, Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Когато трудовото правоотношение е прекратено преди да е отработен пълен работен месец, намира приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Следователно и един отработен ден през месеца – база е достатъчен за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. З от КТ. Конкретните изчисления се извършват от работодателя. КА
2018-12-26 18:43:47 Здравейте, Пенсионер съм от няколко години ,но сега работя като учител на трудов договор.При пенсионирането ми учителския ми стаж беше 20 години , като имам и друг стаж – 15 години. / общо 35 год. стаж/ Интересува ме, имам ли право на преизчисляване на пенсията при приключване на трудовия ми договор и какво трябва да направя за това ?Ще получа ли нещо допълнително , за това ,че ще си увелича учителския си стаж ?Благодаря предварително. Светла Илиева Уважаема г-жо Илиева, с чл. 102 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са уредени възможностите за преизчисляване и съответно увеличаване размера на пенсията с допълнително положен осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, както и с осигурителен доход за този стаж, ако това е по-благоприятно за лицето. Преизчислението на пенсиите по този ред може да се извършва веднъж в календарната година по изрично подадено за целта заявление на пенсионера. Новият размер на пенсията се определя от първо число на месеца следващ месеца на заявлението. От 01.01.2019 г. се създаде възможност за служебно преизчисляване веднъж годишно на пенсиите за трудова дейност с допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж и/или осигурителен доход (нова ал. 3 в чл. 102 КСО). На служебно преизчисляване по този ред подлежат само пенсиите на лицата, които желаят и са подали писмено заявление за това по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ). Преизчисляването се извършва от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като всяка година за конкретния пенсионер това преизчисляване се прави от първо число на един и същ месец. Служебно преизчисляване може да се заяви както за пенсии, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., така и когато са отпуснати преди тази дата. Преизчисляването се извършва въз основа на наличните данни за пенсионерите в информационната система/регистрите на НОИ за периодите след пенсионирането, съответно - след последното преизчисляване на пенсията. Служебното преизчисляване е за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, като преценката на по-благоприятния от двата варианта се извършва служебно от НОИ. Натрупването на повече учителски осигурителен стаж след пенсионирането носи увеличение на пенсията само на лицата, които получават учителска пенсия, отпусната по реда на чл. 69в от КСО или по действащия до края на 2015 г. § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, както и по чл. 5 от отменения Закон за пенсиите. Увеличение за учителския осигурителен стаж не могат да получат онези лица, които не са били придобили и съответно не ползват право на пенсия като учители. Обстоятелството, че след пенсионирането си работите като учител, е без значение, ако отпуснатата Ви преди няколко години пенсия за осигурителен стаж и възраст е по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, тъй като при 20 години учителски осигурителен стаж не сте придобила право на учителска пенсия. ВН
2019-03-29 09:59:23 Здравейте. Дейността на фирмата е зареждане със сладолед. Може ли да се смята, че работата е сезонна, защото искаме да назначим човек да зарежда обектите по чл.68, ал.1, т,1 от КТ? Има ли определение коя работа е сезонна? Красимира Петрова Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. В ал. 3 на чл. 68 от КТ е предвидено, че срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. От запитването не става ясно, дали фирмата целогодишно зарежда със сладолед, както и обектите, които зарежда. В Кодекса на труда няма определение на понятието „сезонни работи“. Сезонни са работите, които зависят от сезона - период от време през календарната година, който се характеризира с относително постоянство и устойчивост на атмосферните, температурните и други подобни климатични условия. Тези условия благоприятстват и налагат извършването на определени работни операции и дейности само през това време на годината, когато съответните условия позволяват това и имат периодичен характер. Такива производства например са: производство и беритба на плодове и зеленчуци, прибиране на реколтата от зърнени храни, бране на тютюн, строителство и др. В случай, че се касае за зареждане за продажба на сладолед на открито, работата би могла да се приеме за сезонна.МВ/
2010-08-06 15:59:55 Работя в областна администрация по трудов договор и след отмяната на ал. 3 от чл. 56 на ЗДС, в сила от 01.11.2011 год., следва ли такава отмяна и на ал. 5 от чл. 155 на КТ /това касае допълнителните дни за отпуск/. Моля зя отговор. Иван Пейчев Уважаеми господин Пейчев, Отмяната или изменението на текстове от Закона за държавния служител се отнасят до работещите на служебно правоотношение. За работещите по трудово правоотношение се прилага Кодекса на труда и в него текста на чл. 156, ал.1, т.2, уреждащ правото на отпуск за ненормиран работен ден не е изменен нито отменен. СС NULL
2019-06-21 11:35:36 Във връзка с възникнал казус, отправяме към Вас запитване с оглед законовото му разрешаване. Лицето има останал неползван платен годишен отпуск за 2017 година в размер на 56 работни дни. Отпускът е отложен, поради използван отпуск за временна нетрудоспособност за продължителен период от време. Съгласно чл. 176 ал.1 т. 2 от КТ и чл.176а ал.2 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Запитването е: Отпуск за коя година следва да се ползва първо, предвид по-дългия давностен период на отложения платен годишен отпуск за 2017 година? Следва ли лицето да ползва първоначално платения си годишен отпуск за 2018 година, а след изчерпване на неговия размер за 2017 година? Красимира Атанасова Няма изрична законова разпоредба, която да урежда в каква последователност да се ползват отпуските за съответните години. В чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Предвид цитираните разпоредба, би следвало първо да се използват отпуски от предишни години. МВ/
2019-07-17 14:39:25 При работа на 12-часови смени ( в 08.00 и 20.00 часа) и СИРВ, за да бъде спазено изискването на КТ за не-повече от 56 часа труд през работната седмица: 1. Как се дефинира работната седмица – кога (час, ден) започва и кога свършва? 2. Може ли под работната седмица да се разбира всеки 7-дневен период от месеца, независимо кога започва? 3. Работната седмица еднаква ли е за всички дежурни или за всеки от тях може да има отделен период? 4. Ако има смяна, която обхваща две работни седмици, как се отчита тя – към 1-ата седмица, към 2-ата или към двете? Динко Марков Уважаеми г-н Марков, Съгласно чл. 136, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Работната седмица е норма за продължителност на работното време през една календарна седмица, която по начало започва в понеделник и приключва в неделя и съдържа седем последователни календарни дни. От данните в запитването може да се направи заключението, че предприятието е с непрекъсваем процес на работа или в него се работи непрекъснато, поради което организацията на работата включва работа на смени по 12 часа, започващи съответно в 08:00 часа и в 20:00 часа. Следва да се има предвид, че с Наредба № 15 от 31 май 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (Наредба № 15) са въведени допълнителни изисквания при определяне на режим на работа при сменна работа. Съгласно приложението към чл. 8, т. 15, буква „г“ от Наредба № 15 сменната работа се организира така, че въртенето на смените да е по часовниковата стрелка и да са осигурени два последователни почивни дни, от които поне единият да е събота или неделя. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 от КТ). Сумираното изчисляване на работното време може да се установява и когато работата в предприятието е организирана на смени (чл. 141 КТ), като разпоредбата на чл. 142, ал. 4 КТ регламентира максималната продължителност на работната смяна – до 12 часа и максималната продължителност на работната седмица – до 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време. В чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. В тази връзка считаме, че поименните графици следва да се утвърдят от работодателя, спазвайки изискванията на Наредба № 15 и като не допуска възможност във всеки седемдневен период да се нарушат максималната продължителност на работната седмица от 56 часа.НС
2019-08-12 13:27:07 Медицински лаборант работи на основен трудов договор на непълен щат 0,75 и на втори трудов договор при друг работодател на 0,25 щат . Следва ли при пенсиониране да му се изплати обезщетение по чл.222 ал.3 КТ и от втория работодател Светлана Нановска В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. С оглед на горното мнението ни е, че лицето има право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ само по основното трудово правоотношение. МВ/
Страница 6655 of 6864