Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2016-07-26 21:39:40 До момента имам 12 години трудов стаж съгласно трудовата ми книжка, но той не е по специалността ми по която работя в момента .Имам ли право на доплащане за прослужено време/не за работа по специалността/и ако имам колко процента е то? Светла Илиева В чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4 на чл. 12 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Съгласно, чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Окончателната преценка се прави от работодателя. Ако не сте съгласни с нея или считате, че е налице нарушаване на трудовото законодателство, следва да сигнализирате в съответната инспекция по труда или да търсите правата си по съдебен ред. ЯР/
2016-08-12 10:17:17 На 27.07 зададох въпрос и все още нямам отговор. Въпросът е дали престоят се счита за отработено време по смисъла на чл.177КТ. След като целия предходен месец съм в престой на този бр.дни ли се дели при изчисляване на дневната ставка за определяне обезщет. за неизп.отпуск или се връща назад до мес., в който имам поне 10 дни работни,а не в престой Калина Конова Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Нормата на чл. 177 от КТ е категорична, за база ще бъде взет месецът с отработени най-малко 10 работни дни. Ако имате отработени 10 работни дни през април, то по смисъла на 177 от КТ той ще бъде взет за база при изчисляване на обезщетението, ако ли не месецът преди това, в който имате отработени 10 работни дни (март, февруари и т.н.). ЯР/
2016-08-30 13:04:55 Здравейте, въпросът ми е, счита ли се за командировано лице в рамките на града, в който работи, за участие в симпозиум за който плаща такса правоучастие, и ако не как трябва да се оформи отсъствието му от работа за участие в симпозиума. Благодаря анна алексиева За командировани съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда се считат лицата, които са изпратени да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на постоянната им работа. В чл. 6 от Наредбата за командировките в страната е предвидено, че не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. В случая става дума за симпозиум, който ще се проведе в рамките на града. Поради това мнението ни е, че на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 от наредбата, лицето не би следвало да се счита за командировано. С оглед посоченото, че за участието в симпозиума лицето е платило такса правоучастие, би могло за този ден да се поиска платен или неплатен отпуск. СН/
2010-01-09 20:34:27 Лице, което има експертно решение на ТЕЛК има право на 26 дни платен отпуск по чл.319 от КТ. Пълният размер отпуска ли му се полага, при условие че решението на ТЕЛК е от м.Март? Ако го представи по-късно от датата на инвалидизиране, от датата на представяне на ТЕЛК-а ли трябва да изчислявам отпуската? Благодаря, Ви предварително? Тодорова Правото на отпуск по чл. 319 от Кодекса на труда в размер не по-малко от 26 работни дни за лица с намалена работоспособност над 50 на сто, възниква от датата на инвалидизирането отразена в решението на ТЕЛК. МВ/ NULL
2017-02-24 10:22:13 Здравейте!На сестра ми й се налага за два-три дни да ползва тротоарно право за ремонт на магазина.Аз,нейния брат и съпругата ми,решаваме да й помогнем,безвъзмездно.Трябва ЛИ да бъде задължавана да сключва с мен и съпругара ми еднодневен граждански договор ?!Трябва ли да извадя удостов/е за наследници,за да докажа на данъчните,че сме роднини?! Еленко Стойнев УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТОЙНЕВ, Поставеният от Вас въпрос не е от компетентността на Министерство на труда и социалната политика. За отговор на въпросът Ви може да се обърнете към Национална агенция по приходите, която отговаря за декларирането и събирането на данъчни задължения. НС
2017-03-13 23:56:05 От 01.01.17 г., дружеството преминава на непълно работно време от 8 часа на 7 часа за определена категория работници. В тази връзка въпросите ми са:Длъжен ли е работодателя да уведоми Инсп. по труда за товат?С какъв коефициент се приравнява нощния труд към дневен - 1.143 или 1?Как ще се изчисли трудовия стаж?В какъв ще е размер на пл.год. отпуск? Мартина Минкова Съгласно чл. 138а, ал. 1 и 2 Кодекса на труда /КТ/ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Съгласно чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, установяването на непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време. В заповедта изрично се посочват срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време, продължителността на работното време и данни за проведеното съгласуване с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Какъв режим на работа ще бъде установен във фирмата се преценява от работодателя. Ако считате, че той е нарушил трудовото законодателство, следва да сигнализирате съответната инспекцията по труда. В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. В случай, че работите на не по-малко от половината от установеното за Вас работно време, имате право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни – чл. 155, ал. 4 от КТ. Съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Разпоредбите на чл.8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ регламентират правото на работниците и служителите на заплащане за работа през нощта. В чл. 8 от НСОРЗ е предвидено,че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 ч на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0.25 лв. Превръщането на нощните часове в дневни се извършва съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. При нормална дневна продължителност на работното време 8 часа и нормална нощна продължителност 7 часа, коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 8/7, или 1,143, при 7-часова продължителност коефициентът е 7:7, т.е. 1.
2017-04-03 10:04:59 Необходимо ли е да подава предизвестие за напускане работник, който е продължил да работи и след пенсионирането си Димана Петрова Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мнението ни е, че трудовото правоотношение може да се прекрати на посоченото основание от работника или служителя, само ако е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. /КА/
2017-04-24 20:49:56 Здравейте, При командировка в чужбина в страна от ЕС, задължително ли е в командиравъчната заповед да се посочат дневните пари.Като има приложение 2 от Наредбата за специализация и командировките в чужбина и там е посочено задължителния минимум за дневните пари (преди новата наредба бр106 от 12.2016г).От 01.2017 доп. Споразумение не е подписано. Александър Йосифов Уважаеми г-н Йосифов, Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) се прилага при командироване на работник или служител от българско предприятие в държави-членки на ЕС за участие в конференция, обучение, семинар или друг случай от този вид, при които не се полага труд, който не е включен в кръга на служебните задължения на работника или служителя, определени в длъжностната му характеристика При командироване в чужбина на основание разпоредбите на НСКСЧ е задължително работодателят да издаде писмена заповед за командироване. Реквизитите, които трябва да съдържа заповедта, са определени в чл. 5, ал. 2 от НСКСЧ. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 6 от НСКСЧ в заповедта задължително се определят финансовите условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари. Определените дневни пари могат да надвишават минимума, който е посочен в Приложение 2, но не повече от двойния размер. Именно поради това обстоятелство е задължително в заповедта за командироване да бъде определен точният размер на дневните пари, които се дължат на работника или служителя. В случай, че командироването е в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а от КТ се прилага Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата). Заплащането на командировъчни пари при режима на чл. 121а от КТ е уредено изрично в разпоредбите на чл. 215, ал. 2 от КТ и чл. 2, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 4 и 5 от Наредбата. По отношение на въпроса Ви, дали Ви се полагат дневни, следва да имате предвид, че съгласно чл. 215, ал.2 от КТ при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8 от КТ. Наредбата, приета на основание чл.121а, ал.8 от КТ, предвижда задължение за работодателя пътните пари за отиването на работника или служителя до мястото на работа в другата държава и за връщането му обратно след изтичането на срока на командироването или изпращането, както и пътните пари, свързани с ползването на платения годишен отпуск за връщане на работника или служителя и за отиването му обратно до мястото на работа в другата държава, да са за негова (на работодателя) сметка (чл. 4, ал.1). Не се полагат пътни пари на работник или служител, когато ползва безплатно пътуване на друго основание (чл.4, ал.5). В допълнение, според чл. 5 на Наредбата в споразумението, което страните подписват във връзка с командироването в рамките на предоставяне на услуги, е предвидена възможност, а не задължение за работодателя, за договаряне на плащането на квартирни пари. Също така, макар че не се полагат дневни пари, страните могат да договарят допълнителни възнаграждения във финансовите условия на командировката, които са задължителен реквизит в споразумението, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата. Тези допълнителни възнаграждения могат да бъдат за изхранване, бонуси и други, но нямат определен размер и задължителен минимум. Следва да се вземе под внимание обстоятелството, че възнаграждението, в случай на командироване в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а от КТ, се определя по взаимно споразумение между страните, като общоприложимата минимална заплата за държавата, в която сте командирован е минимума, който може да бъде договорен, но това не ограничава възможността за постигане на споразумение за трудово възнаграждение в по-висок размер С Постановление № 382 от 29.12.2016 г., Министерският съвет прие Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата), която определя условията и реда за командироването по чл. 121а от Кодекса на труда. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата е определено, че работодателите и предприятията, които осигуряват временна работа, които са командировали или изпратили работници и служители до влизането в сила на тази наредба, привеждат трудовите правоотношения в съответствие с разпоредбите ѝ в срок до 30 дни от влизането ѝ в сила. Наредбата е влязла в сила на 06.01.2017 г., като работодателите следва до тридесет дена след тази дата да са регулирали трудовите правоотношения с командированите лица, чиято командировка няма да приключи в този срок, съгласно изискванията й. В случай, че работодателят не е изпълнил задължението си за подписване на допълнително споразумение за продължаваща след тази дата командировка, имате възможност да се обърнете към инспекция по труда, за да бъде установено дали има допуснато нарушение на трудовото законодателство и да бъдат предприети мерки за отстраняването му. нс
2017-05-16 14:34:43 Върнах се на работа след две години майчинство.На третият месец получих заповед, че ми сменят работното място поради произвоствени нужди.След изтичане на 45 дневния срок по закон задължен ли е работодателя да ме върне на предишното ми работно място?И при какви условия мога да ползвам неплатен отпуск до навършване на 3 годишна възрас на детето ми? Иванка Дакова Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя (ал. 2). Преместването по този ред следва да се извърши с писмена заповед и не може да бъде повече от 45 календарни дни в една календарна година при производствена необходимост, а при престой - повече от дните на престоя. Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуската по чл. 164, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал. 1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен за осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Съгласно ал. 2 на чл. 49 от наредбата, отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а от КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него - ал. 3 на чл. 49 от наредбата.
2017-06-02 15:26:54 Работя от 1998г. до 2008г. в лечебно заведение на основен трудов договор. От 2008г. до 2010г. бях на втори трудов договор. От 2011г. до момента отново съм на основен трудов договор в същото лечено заведение. Имам ли право на обезщетение по чл.222 в размер на 6 заплати. Ана Йорданова В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. С оглед на горното мнението ни е, че лицето има право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ само по основното трудово правоотношение.
Страница 6664 of 6864