Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-05-17 15:12:34 Съгласно чл.68, ал. 1 и 2 от КСО за жените се изискват възраст 61г. и 2м. и трудов стаж 35 г. и 6 м.. Кога трябва да се връчи предизвестието за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като направи 61 г. или 61 г. и 2м. възраст Даниела Лазова Съгласно чл. 328, ал.1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е видно от разпоредбата, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание може да бъде отправено от работодателя след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. МВ/
2018-06-18 14:27:50 Здравейте! Бих искала да попитам има ли право баща, работещ на трудов договор, да ползва неплатен отпуск по чл. 167а от КТ за отгл. на дете до 8 год. за детето си, което е в лятна ваканция между първи и втори клас. Майката е самоосигуряващо се лице - свободна професия. Никой от двамата родители до този момент не е ползвал този вид отпуск. Благодаря Мария Иванова Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Това означава, че право на ползване на този вид отпуск има всеки от родителите на детето, ако работят по трудово правоотношение. Законът не поставя ограничение за ползване на този отпуск през лятната ваканция на детето. В чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете по чл. 167а от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в която се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. От горното следва, че работодателят не би могъл да откаже на лицето ползване на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ, освен ако лицето няма право на този отпуск. Според ал. 3 на чл. 49 от наредбата, когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТсе ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него. МВ/
2010-06-02 15:06:19 На какво основание от КТ работодателя ще прекрати трудовия договор на учител по парагр.5 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО при положение, че учителя е подал молба-предизвестие до работодателя за прекратяване на тр.правоотношение поради пенсиониране? Лицето е жена и има 25 години учителски стаж и възраст 58 години. Калинка Русева Недялкова Основанието за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие е чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда. КС NULL
2010-06-10 10:49:05 ИЗДАДЕНА Е ЗАПОВЕД ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК И ЗА СЪЩИЯ ПЕРИОД Е ПРЕДСТАВЕН БОЛНИЧЕН ЛИСТ.СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА БОЛНИЧНИЯ ЛИСТ ЛИЦЕТО МОЖЕ ЛИ ДА ПОЛЗВА ОТПУСК ПО ИЗДАДЕНАТА ВЕЧЕ ЗАПОВЕД ИЛИ СЛЕДВА ДА СЕ УГОВОРИ С РАБОТОДАТЕЛЯ И ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ИВАНКА МАРИНОВА В чл. 175, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя. В закона не е определена изрично форма на искането, но тъй като разрешаването на отпуска се извършва писмено, следва да се приеме, че и неговото прекъсване се извършва с писмена молба на лицето.На писмена молба следва да се приравни и представения болничен лист. Остатъка от платения годишен отпуск не се продължава автоматично. Той може да се ползва веднага след изтичане на отпуска поради временна неработсоспособност или в по-късен момент. Времето на ползване се определя по взаимно съгласие на страните, за което работникът или служителят е необходимо да подаде молба и съответно да получи писмено разрешение от работодателя си. Ползването на платения годишен отпуск може да стане непосредствено след изтичане на отпуска поради временна неработоспособност или в по-късен момент. МВ/ NULL
2018-09-03 16:34:18 Какъв е размерът на полагаемия се платен отпуск за 2016 г. на лице назначено по трудов договор, считано от 22.08.2016 г., при определен от работодателя годишен отпуск за длъжността 32 раб. дни? Какво е правното основание в този случай за определяне размера на отпуска при наличие на непълен прослужен месец при този работодател? Лилия Богданова Съгласно чл.155, ал.4 от Кодекса на труда /КТ/, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. По-големи размери на отпуските могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение - чл.156а от КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. За 2016 г. лицето има право на платен годишен отпуск от постъпването му на работа до края на календарната година. В чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/
2010-06-17 14:13:12 Искам да попита при хипотезата на 123а от КТ - сключили сме договор за отдаване под наем на обособена част от търговско предприятие, ние сме наемодателя - 1. трябва ли да предадем трудовите книжки на наемятеля и вписва ли се промяната в тях; 2. под каква форма да водим в нашите ведомости дадените под наем хора; 3. наемателя ов работодател ли е? Елеонора Атанасова Съгласно чл. 123а от КТ, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия. Предвид на това обстоятелство не е необходимо да бъдат подписвани от работниците и служителите трудови договори, защото при запазване на трудовото правоотношение на основание чл. 123а КТ не е необходимо да се издава някакъв писмен акт (трудов договор или допълнително споразумение). Запазването на правоотношението става по силата на цитираната разпоредба на закона, без да е необходимо писмено изразено съгласие на страните по трудовото правоотношение. В този случай преминаването по чл. 123а КТ се отразява в трудовата книжка на работника и служителя от работодателя - наемодател, без да се поставя правоъгълен печат за приключването й. От разпоредбата на чл. 123а е видно, че се променя работодателя, в този случай работодател става наемателят. Трудовите книжки се предават на новия работодател, за което се съставя протокол. МВ/ NULL
2010-06-23 00:00:29 Здравейте ! Въпросът ми е следният: ако едно лице притежава права на адвокат и например 4 години работи като такъв, то "трупа" юридически стаж ! Приравнява ли се юридическият стаж на трудовия и ако да, то на какво правно основание ? Предварително благодаря за отговора Ви ! иван иванов От запитването може да се предположи, че става дума за определяне на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието /чл.12, ал. 5 от наредбата/. КС NULL
2010-07-07 10:05:29 Съгласно предстоящите промени в КТ за ползването на ПО разбирам, че: 1. ПО ще се губи окончателно ако не е ползван до 2г. след годината, за която се полага и в същото време, че 2. в следваща година ще могат да се прехвърлят само 10 дни от предходната. Кое от двете е вярното? Съответно кога бих загубила правото на ползване на полагаемия ПО за 2010г? М.Арнаудова В проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда /ЗИДКТ/, върху който Президентът на Република България наложи вето, се предвижда натрупаните до 1 януари 2010 г. отпуски да могат се ползват до 31.12.2011 г. Предвиждат се и промени в режима на ползване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск. За да влезе в сила е необходимо ЗИДКТ да бъде гласуван отново от Народното събрание и ако бъде приет, да бъде обнародван в Държавен вестник. ЛТ/ NULL
2019-02-08 15:12:54 От Кипър чакам отговор за трудов стаж от юни 2017 г имам подадени документи за пенсия защо отговора се бави толкова няма ли оптимален срок Пенсия Уважаеми господине/госпожо, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура по прилагането на Регламент 883/2004. В посочените регламенти е предвидено, че компетентните институции следва да отговарят на запитвания от институции на други държави в разумен срок, т.е. не е посочен конкретен срок за отговор. Съветваме Ви да се обърнете към Националния осигурителен институт, за да бъде изпратено напомнително писмо до компетентната кипърска институция. Също така Ви информираме, че считано от 1.1.2019 г. е в сила разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно която при преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО (за 2019 г. тя е 66 г. 4 м., като нараства с по 2 месеца всяка следваща година до достигане на 67-годишна възраст), се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето не получава друг вид пенсия. Съгласно разпоредбата на пар. 22ф от ПЗР на КСО член 68, ал. 4 се прилага и за неприключилите производства по подадени до 31 декември 2018 г. заявления за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1-2, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Пенсията по чл. 68, ал. 4 се отпуска от датата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3, но не по-рано от датата на подаване на заявлението (чл. 94, ал. 5 от КСО). На основание разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от КСО пенсията по чл. 68, ал. 4 се прекратява от датата на отпускането ѝ, при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание по КСО (например след потвърждаване на стажа от другата държава членка и отпускане на пенсия на основание на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО). ГЯ/ТПООУТ
2019-04-21 12:31:02 Инспектор съм в РЗИ, държавен служител. Бях изпратен да взема участие в съвместни нощни проверки, в населено място различно от адреса на местоработата, съгласно Заповед на основание чл. 50а от Закона за държавния служител и чл.144, 146 (2), 153 от КТ,без Заповед за командироване, въпреки становището на Министъра на здравеопазването, че работата в отделно населено място е командировка. В заповедта е указан не повече от 4 часа извънреден нощен труд по КТ, но естеството на работата и отдалечеността й отнемат поне 6 часа, има ли право работодателят да изпраща служители на извънредни нощни проверки в почивни дни (събота срещу неделя) само на основание на издадената от него заповед, и без заповед за командироване. Благодаря. Димитър Станиславов Уважаеми г-н Станиславов, Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Поради обстоятелството, че съгласно чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции (РЗИ) дейността на РЗИ се осъществява от държавни служители и служители по трудово правоотношение, бихме искали да обърнем внимание, че освен задължителните елементи на акта за назначаване на държавен служител по чл. 11, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), в него могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността (чл. 11, ал. 3 от ЗДСл). Съгласно чл. 86, ал. 1 и 3 от ЗДСл, при служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация, като за времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет. Работниците и служителите не се считат командировани, когато изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение (чл. 6, ал. 1, т. 2 от НКС). Във връзка с гореизложеното, изпълнението на служебните задължения в друго населено място, което е различно от определеното място на работа, независимо от териториалната компетентност на съответното РЗИ, следва да бъде уредено като командироване по реда на чл. 121 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗДСл и Наредбата за командировките в страната. Това се отнася както за държавните служители, така и за служителите по трудово правоотношение, назначени в РЗИ.НС
Страница 6678 of 6864