| 2014-02-27 15:26:37 |
Как да оформя правилно трудова книжка по чл.114.Какво точно трябва да се запише? |
Йовка Василева |
Уважаема г-жо Василева, Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Не е възможно сключването на трудов договор по чл. 114 от КТ за всичките работни дни от месеца. Продължителността на работното време през определените дни може да бъде както пълна – за 8 часа, така и непълна – напр. за 2 часа. Тъй като по трудов договор по чл. 114 от КТ се работи през определени дни от месеца, то трудовият стаж ще бъде по-малко, отколкото трудов стаж по основен трудов договор при пълна продължителност на работното време. Трудовият стаж се изчислява и зачита по общите правила, като се набира по часове, дни и месеци. Ако не може да бъде извършено вписване в трудовата книжка, поради това че работникът/служителят работи и по друг трудов договор, се издава удостоверение обр. УП-3 (за стаж). ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-03-10 15:04:13 |
Работя на 4часов работен ден във фирма със сумирано отчитане на раб.време. Работодателя ме кара да работя в март 10 дни х 8ч. дневно /80часа, което отговаря на 20дни х 4ч.дневно/. Има ли право да ме кара да работя така след като по договор съм на 4 часов работен ден? Благодаря Ви! |
Светлана Илиянова |
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 от КТ). Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална (чл. 136-дневна и чл. 140-нощна) или намалена (чл. 137) продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. При сключване на трудовия договор страните са длъжни да уговорят продължителността на работното време, като те могат да уговорят и непълно работно време, като част от законоустановеното работно време (чл. 138, ал. 1 от КТ). Непълно работно време може да бъде уговорено и след сключване на трудовия договор – с допълнително споразумение по чл. 119 от КТ. Съгласно чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, редът за отчитане на работното време се определя в Правилника за вътрешния трудов ред, като работодателят е длъжен да запознае работника или служителя с правилата за вътрешния трудов ред (чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ). Според чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. С оглед на гореизложеното, в случай, че работодателят е спазил законовите изисквания относно установяване на сумираното изчисляване, то няма пречка работното време на служител, който работи на непълно работно време, да се изчислява сумирано. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване (отчитане) на работното време, в края на съответния период на отчитане се изчислява дали нормата работно време за същия период е превишена и когато тя е превишена ще бъде налице извънреден труд. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни, ако има положен нощен труд), са извънреден труд. Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. с не по-малко от 50 на сто увеличение. Само когато се полага труд през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд, т.е. независимо дали е по график или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от КТ). МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-09 16:49:14 |
Моя служителка ми представи решение от ТЕЛК - 74%НР,отбелязано е, че лицето не може да работи като домакин. В учреждението няма подходяща друга длъжност. Какво трябва да направя. Да я освободя по чл. 325,ал.т.9 и тя да се пенсионира. Има ли право в този случай да получи обезщетение за безработица? И друг въпрос, ако следващото решение на ТЕЛК е с право на работа, тя как ще се върне в нашето учреждание, като бройката ще бъде заета! |
Дияна Петкова |
Съгласно чл. 317 от Кодекса на труда /КТ/, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. Ако работодателят няма възможност да предложи на трудоустроеното лице подходящо работно място за трудоустрояване, в съответствие с предписанията на ТЕЛК, се прилага разпоредбата на чл. 325 т. 9 КТ. Съгласно тази разпоредба, трудовият договор може да бъде прекратен, без която и да е от страните да дължи предизвестие, при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК. При тази хипотеза прекратяването се допуска само ако при работодателя няма работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя, или той откаже да я заеме. Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. След прекратяване на трудовото правоотношение „мястото й не се пази“. Тя може да бъде назначена отново с нов трудов договор. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-23 13:52:46 |
Ако работя смяна от 20.00 часа до 08.00 часа, с две почивки от по 30 минути всяка, които не се включват в работното време, то за колко часа нощен труд се плащат по 0,25 лв./час? 7 часа х 0,25 лв./час или 8 часах 0,25 лв./час. Би ли следвало тези 7 часа нощен труд да се праравнят към 8 часа дневен, т.е продължителността на тази смяна е 12 часа? |
Марияна М. |
Уважаема г-жо, Съгласно чл. 261 от Кодекса на труда, положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ установяват правото на работниците и служителите на заплащане за работа през нощта. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване (отчитане) на работното време, в края на съответния период на отчитане (след превръщане на нощните часове в дневни) се изчислява дали нормата работно за същия период е превишена. Съгласно чл. 9, ал. 2 от наредбата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от Кодекса на труда, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 от КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 от КТ/, отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Видно от текста на разпоредбата, превръщането на нощните часове в дневни е с цел увеличеното заплащане на нощния труд. Разпоредбата се прилага при изчисляването, като се преценява, дали нормата работно за същия период е превишена или не, т.е. приложението й на практика рефлектира върху основното трудово възнаграждение. Сравнява се нормата работно време и действително отработеното време, като преди сравнението нощните часове се превръщат с коефициента, посочен по-горе. Ако нормата е превишена, получените часове над нормата се заплащат като извънреден труд по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. с не по-малко от 50 на сто увеличение. Съгласно чл. 8 от НСОРЗ, за всеки отработен (а не приравнен) нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове (действителните, а не приравнените) се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-20 19:21:57 |
Служител е известен за прекратено служебно правоотношение, поради придобиване право на пенсия и той веднага взема дългосрочен болничен. Какви права за болнични има и в какви срокове? Болничният лист спира ли изпълнението на заповедта? |
Стефанка Костадинова |
Според предвиденото в разпоредбата на чл. 42 от Кодекса за социално осигуряване, паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа. Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Болничният лист не спира изпълнението на заповедта. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-31 13:57:26 |
На 27.05.2014 г. зададох въпрос но не получих отговор. Надявах се поне отношението на служителите на министерството да е коректно. |
Калинка Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, В системата на рубриката на дата 27.05.2014 г. няма зададен въпрос от името на Калинка Георгиева. Моля, задайте въпроса си! ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-25 17:41:20 |
При подаден сигнал до ИА "Главна инспекция по труда", чрез електронната форма на същата, в какъв срок от време трябва да се вземе отношение? |
Димитър Костов |
Уважаеми г-н Костов, Моля, обърнете се за информация към ИА "ГИТ". ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-07 16:14:48 |
През юни месец ми свърши двугодишното майчинство. Има ли някакъв вариант да изляза в неплатена отпуска, без да съм използвала платения отпуск и по кой член? merigold@abv.bg |
Марияна Златкова |
Уважаема г-жо Златкова, Имате право на неплатен отпуск по чл. 167а КТ в размер на 6 месеца. Следва да се има предвид, че лицето, което иска да ползва отпуск, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-19 12:28:58 |
Има ли пречка и нарушение ли е да сключа ГРАЖДАНСКИ договор с работодател, ако в основния ми ТД е предвидена изрична забрана да се сключва ТРУДОВ договор с друг работодател? |
Петър Петков |
Уважаеми г-н Петков, Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго по основното му трудово правоотношение. Следователно разпоредбата на чл. 111 КТ е основание за сключване на трудов договор за полагане на допълнителен труд с друг работодател. Сключването на допълнителния трудов договор е допустимо, ако по основното трудово правоотношение не е уговорено ограничение. „Уговорката“ по основното трудово правоотношение се отнася за възможността за сключване на трудов договор с правно основание по чл. 111 КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-13 16:06:43 |
Имам за назначаване служител, завършил в чужбина. За да му призная завършената степен (магистър), трябва ли да го накарам да си легализира и преведе дипломата или мога да зачета чуждестранната като достатъчна за заемане на длъжността? Има ли нормативен документ, който да задължава кандидатстващия за работа да си легализира и превежда дипломата? |
Е. Костова |
За информация по поставения въпрос се обърнете към Министерството на образованието и науката. КС |
Трудово право на Република България |