Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-01-27 16:21:21 може ли кода на гл.счетоводител да е 24116002 като той не е с висше образование или ми посочете друг код мария иванова Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Заетост и безработица". NULL
2017-04-25 00:56:25 В ЗУТОССР удостоверение почл.5ал.1се издава само ако документите са изгубени или унищожени, но не и ако работодателя умишлено не е плащал осигуровки и никога не е създавал такива документи - т.е той е измамник. КТ му вменява 37г. задължение да издава уп3, давност за измама го амнистира на 10тата година.Със задна дата се променят закони-нелепица Васил Михайлов Удостоверенията по образец УП-2 и УП-3 се издават от работодателя и служат за удостоверяване на трудови и осигурителни права. Съгласно чл. 128а, ал. 1 от Кодекса на труда по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Това задължение на работодателя се отнася до всички работници и служители, независимо в какъв период са работили при него. Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса на труда, работодателят и виновните длъжностни лица са солидарно отговорни за вредите, причинени на работника или служителя от неиздаване или ненавременно издаване на документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото му правоотношение. Реализирането на отговорността става по съдебен път чрез завеждане на иск срещу работодателя пред съда в тригодишен срок, считано от деня, в който правото - предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. За допуснато от работодателя Ви нарушение на трудовото законодателство, можете да сигнализирате и съответната инспекция по труда.
2010-02-02 17:45:59 Dobur den. Ima li pravo rabotodatelja da me uvolni disciplinarno za 4 dni, ne poredni, v koito sum bila v polnica, no njamam bolnicen list. I kakvo moga da naprava sega, ako bez predupregdenie iskat da me uvolnjt, ot 15 mes pod dogovor. Blagodaraj Mariya Valkova Дисциплинарното уволнение е вид дисциплинарно наказание, което работодателят може да наложи на работника или служителя по трудовото правоотношение за извършено от него тежко дисциплинарно нарушение. В чл. 190, ал. 1 от КТ е предвидено, че дисциплинарно уволнение може да се налага за: 1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 3. системни нарушения на трудовата дисциплина; 4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; 5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата; 6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер; 7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1 – ал. 2 на чл. 190 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случай че работодателят е поискал писмени или устни обяснения, но работникът или служителят не ги е дал по своя вина, трудовият спор пред съда се разглежда по същество. Ако работодателят не е изслушал работника или служителя по своя вина, тогава съдът отменя заповедта за дисциплинарно наказание по тази причина, без да разглежда спора по същество – ал.2 на чл.193. По реда на чл. 194, ал. 1 от КТ, работодателят налага дисциплинарните наказания не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Според чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Трудово - правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2 – месечен, считано от прекратяването. МВ/ NULL
2017-08-15 19:26:21 Може ли работодател на основание чл.328 ал.1 т.10 б да освободи служител придобил и упражнил правото си на пенсия в системата на МО, продължаващ да работи като цив. служител в същото учреждение. Задължително условие ли е да е навършил 65 г.и ако е така на какво основание. Има ли право на обещетение при освобождаване на основание чл.222, ал.3 от КТ Пенка Петрова Уважаема госпожо Петрова, Разпоредбата на чл. 328, ал.1, б.10б, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 , когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работещи пенсионери по осигурителен стаж и възраст. Това означава, че работникът или служителят вече е придобил и упражнил реално правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и вече получава пенсия било то по чл. 68 от КСО или по чл. 69 и сл. за военнослужещите и приравнените на тях лица. Навършването на определена възраст и наличието на законово определения осигурителен стаж имат отношение при определяне правото на пенсия и следва да са съобразени на един предхождащ освобождаването по чл. 328, ал.1, б.10б етап. Що се отнася до обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ, то правото за получаването му възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Работникът и служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Считаме, че при прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал.1, б.10б не се дължи обезщетение по чл. 222, ал3 от КТ. (СР)
2010-03-20 13:13:39 имат ли право да ме сакратят след като сам трудосроен? емил христов йорданов Уважаеми господин Йорданов, Закрилата при уволнение на трудоустроени работници или служители е предвидена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, съгласно която в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител.Обръщаме внимание, че при прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, тази закрила не се разпростира. ЕКБ NULL
2017-10-23 14:12:10 Здравейте, въпроса ми е - обявен е конкурс, минал е с тест и събеседване, имаме класиран кандидат и сега Трудов договор ли трябва да се направи или Споразумение? Държавна адм. сме по трудово правоотношение. Видях различни коментари по този въпрос, незнам вече кое е правилно. Нямаме изрично упоменати от работодателя кои длъжности се заемат с конкурс Венета Харизанова Уважаема госпожо Харизанова, Съгласно чл. 89 от Кодекса на труда конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор. Определянето на конкурсните длъжности става със закон, с акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя (чл. 90, ал.1 от КТ). В случай, че са изпълнени изискванията за провеждане на конкурс по раздел ІV на Глава І от Кодекса на труда, то трудовото правоотношение ще възникне на основание чл. 107 от КТ. Член 107 от Кодекса на труда предвижда, че когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение. От разпоредбата става ясно, че при трудово правоотношение, възникнало в резултат от конкурс, е необходимо страните предварително да постигнат съгласие, както по отношение на заплащането, така и относно „другите условия“ на трудовото правоотношение като работно време, отпуски, различни видове обезщетения и т.н. „Уговарянето“ се обективира в сключено между страните споразумение. (СР)
2017-12-05 11:02:58 Здравейте, Имаме служител, който е назначен на основен трудов договор - 2 часа. Лицето иска да ползва 30 дни неплатен годишен отпуск по чл.160 ал.3, призанаващ се за осигурителен стаж. Има ли право да ползва този вид отпуск, тъй като е на непълен работен ден? Благодаря за отделеното време. Ралица Данаилова Няма пречка със съгласие на работодателя лицето да ползва неплатен отпуск. Следва да имате предвид, че в чл. 38, ал. 3, т. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година и на платените отпуски по Кодекса на труда или по други закони; когато лицето е работило при непълно работно време, тези отпуски се зачитат за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време.
2018-01-19 15:24:14 Здравейте, Може ли да се признае "пожизненост" на експертно решение на ТЕЛК, с изтекъл срок, в рамките на който, лицето е придобило право на пенсия по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване и на какво основание? Питането ми е свързано с ползването на отпуск по чл. 319 от КТ/ чл.56, ал.2 от ЗДСл. Любка Ячева Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. От запитването е видно, че определеният срок на инвалидност е до 01.11.2011 г. е изтекъл. От изложеното става ясно, че към настоящия момент липсва валидно експертно решение на ТЕЛК. Предвид горното менинето ни е, че лицето за да има право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни съгласно чл. 319 от КТ е необходимо да представи валидно експертно решение на ТЕЛК. В Закона за здравето съществуват ред и условия за извършване отново на медицинска експертиза на работоспособността и в случай на издаване на експертно решение на ТЕЛК, в което се определя трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, служителят ще може да ползва отпуск по чл. 319 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 101, ал. 5, изр. 1-во от Закона за здравето видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се определят пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. Обстоятелството, че лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в срока на предишното експертно решение, не означава автоматична приложимост на чл. 101, ал. 5, изр. 1-во от Закона за здравето. МВ
2018-02-06 14:18:00 НОИ изплаща ли обезщетение за временна нетрудоспособност на лице, регистрирано като безработно в БТ? Даниела Петрова Уважаема г-жо Петрова, в запитването не съобщавате дали лицето, регистрирано като безработно в Бюрото по труда (БТ), няма право и не получава или има право и получава обезщетение за безработица от Националния осигурителен институт (НОИ). Правото на парично обезщетение от НОИ за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на условията по чл. 40 от Кодекса за социално осигуряване (КСО): към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение; лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство с изключение на лицата, ненавършили 18-годишна възраст; да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза. Ако временната неработоспособност е настъпила преди прекратяването на безсрочното трудово правоотношение, няма пречка, на основание чл. 42, ал. 1 от КСО, лицето да получи паричното обезщетение до изтичане на периода на временната неработоспособност, посочен в болничния лист. В случая е без значение, че трудовото правоотношение е прекратено, както и дали лицето е регистрирано в БТ без право на парично обезщетение за безработица. Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща на основание на чл. 42, ал. 3 от КСО за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Законодателят е наложил ограничения при изплащане на паричните обезщетения за безработица. Не може да се изплащат едновременно от държавното обществено осигуряване парично обезщетение за безработица от НОИ и парично обезщетение за временна неработоспособност. Ограничението за получаване едновременно на обезщетение за временна неработоспособност и на парично обезщетение за безработица се налага от припокриващото се предназначение на двете плащания от държавното обществено осигуряване, а именно да заместят пропуснатото от осигуреното лице трудово възнаграждение и му осигурят средства за живот. В тези случаи законодателството дава предимство на паричното обезщетение за временна неработоспособност. Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност и се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период, като безработният е длъжен в срок до 7 работни дни да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ настъпването и отпадането на тези обстоятелства (чл. 54г от КСО). От 01.01.2018 г. е отменена разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО (§ 3, т. 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.). В този смисъл от 01.01.2018 г. лицето няма право на парично обезщетение при временната неработоспособност поради общо заболяване, настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, поради което е без значение дали има регистрация в БТ с или без право на парично обезщетение за безработица. ВН
2018-05-17 17:07:50 Здравейте, Трябва ли да се пуска нова заповед за установяване на сумирано изчисляване на работното време за всеки нов календарен период, за който се въвежда, при условие, че няма промяна в обстоятелствата /въвежда се за всяко шестмесечие/. Благодаря! Емилия Димитрова Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ урежда сумираното изчисляване на работното време. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. След изтичането на този календарен период, в края на който се извършва изравняването, отново започва да тече установения от работодателя период, като за него утвърждава нови графици. Веднъж установен този период се прилага циклично за текущата и следващите календарни години до установяване на нов (друг), съобразен с посочената разпоредба период. МВ/
Страница 6699 of 6864