| 2013-10-09 13:44:48 |
29.12.2013 г. ще навърша 60 г. Кога ще придобия право на пенсия /втора категория труд полагам, стаж 41 години/. Моля за отговор. |
Людмила Георгиева |
Според разпоредбата на чл. 16а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г. включително право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) имат жените, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 и са навършили възраст, както следва: 1. от 1 януари 2012 г. - 52 години и 4 месеца; 2. от 1 януари 2013 г. - 52 години и 8 месеца; 3. от 1 януари 2014 г. - 53 години. Съгласно чл.104, ал. 2 КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща, като три години трудов стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. За конкретна информация по въпроса се обърнете към Националния осигурителен институт. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-10-17 15:24:40 |
Мъжа ми работи като шофьор към една фирма на постоянен трудов договор.От наколко години го карат да работи сутрин от 7 часа, вечер до 21 часа,а понякога ходят командировки от петък до събота,като за това взема само командировъчни без финансови компенсации.Какво доказателство би било достатъчно да предоставя за завеждане на дело срещу работодателя? |
Мария Иванова |
Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя (ал.2). Видно от посочената разпоредба командировката е за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа. Съгласно чл. 215 от КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната. Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващият. Според чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. В ал. 2 на чл. 19 от наредбата е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Както е видно от разпоредбата, дневни пари се дължат при командироване в друго населено място, извън мястото на постоянната му работа. Работниците и служителите, които считат, че неправилно или незаконосъобразно са им изплатени командировъчни пари, могат да потърсят правата си по съдебен ред. По отношение на доказателствата, необходими за предявяване на иск, се обърнете към адвокат. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-11-04 16:03:19 |
Здравейте. Какви обезщетения дължи работодателя на служителя при прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ? Става дума за абсолютно всички обезщетения. Благодаря |
Галина Йорданова |
При прекратяване на трудовия договор на посоченото в запитването основание, работникът или служителя има право на следните обезщетения: Обезщетение по чл. 224 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск , правото за който не е погасено по давност. Обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ – за неспазено предизвестие, ако такова не е отправено и лицето не го отработило. Обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ – за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуалния или колективния трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. Това обезщетение се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че лицето не е работило през посочения период. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-10 21:41:32 |
Коректно ли е вписано в заповедта ми за освобождаване текста "На основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда ПРЕКРАТЯВАМ трудовото правоотношение от 05.01.2013г. с ..." |
Радислав Георгиев |
Съгласно чл.70, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. В чл.71, ал.1 от КТ е предвидено, че до изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Основанието за прекратяване по чл. 71, ал. 1 от КТ е специално основание, предвидено от законодателя с оглед характера на този вид трудов договор, чието предназначение е да се провери годността на работника или служителя когато работата му изисква това. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-17 11:19:39 |
Назначена съм на длъжност учител по чл.68 ал.1 т.1, считано от 02.09.2013год., но до края на календарната 2013 година, не съм ползвала полагаемия ми се платен годишен отпуск в размер на 16 дни поради провеждане на учебния процес. Въпросът ми е може ли тези дни да ми се прехвърлят в 2014 година |
Светлана Митрева |
Уважаема г-жо Митрева, Ползването и отлагането на ползването на платения годишен отпуск са регламентирани в Кодекса на труда и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Ползването става в съответствие с утвърдения график. Отлагането на ползването на платения годишен отпуск е уредено в чл. 176 КТ. В ал. 1 – 3 е уредено отлагането по производствени причини и по писмено искане на работника/служителя – в общо размер до 10 работни дни, а в ал. 4 – поради ползване на друг вид отпуск. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ, която урежда 2-годишен давностен срок, след изтичането на който се погасява правото на ползване на платения годишен отпуск, независимо от причините, поради които платеният годишен отпуск или част от него не е бил ползван. С оглед на това, независимо от причините, поради които не са спазени разпоредбите на чл. 176, ал. 1 – 3 КТ, и поради които полагаемият Ви се платен годишен отпуск за 2013 г. не е ползван до края на 2013 г., правото на ползването му се погасява в края на 2015 г. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-27 08:45:54 |
iskam da sophq kakvi rabodi stavat o selo rasovo blizo do lom i montana brigadira vrti nomera sas xorata koito rabotqt na po 4istotata izbira xorata koi da rabotqt a po bliskite gi prahta dasi sedqt vika nee vaha rabota kakvosi praviq as vieste tpi xora i he pravite kakvo vise kaje molqvi neznam da go obesnq po dobre obrnete vnimanie na tova |
krasi mintaka |
Моля, задайте коректно въпроса си на кирилица. Въпросите в рубриките се задават на кирилица. |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-12 15:14:57 |
Моля, за разяснение по следния въпрос:При сумирано отчитане на работно време имаме 2 смени по 12 часа, съответно 8-20ч и 20-8ч с 1 час "обедна" почивка, тоест работни часове на смяна са 11. В края на отчетния период, този 1 час "обедна" почивка трябва ли да се отчете като работен и съответно да се включи при изчисляване на извънредния труд или не? |
Момчил Антов |
Уважаеми г-н Антов, Почивките в работния ден са регламентирани в чл. 151 КТ. Чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Тези почивки (по ал. 1) не се включват в работното време. Това означава, че работникът или служителят не получава възнаграждение за времето, определено за почивка. Съгласно чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. Следва да се има предвид, че почивките по време на работа (чл. 151, ал. 1 КТ) и времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато (чл. 151, ал. 3 КТ) се определят в Правилника за вътрешния трудов ред (чл. 4а от НРВПО). Всеки работодател е длъжен да има правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ). В разпоредбата на чл. 12 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) се предвижда въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при работа на смени. Целта на въвеждането на този режим е да спомага за запазване на здравето и работоспособността на работещите лица. На основание ал. 2 на същия член е приета и действа Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. Физиологични режими на труд и почивка, съгласно Наредба № 15 от 1999 г., се разработват за конкретен вид труд, в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изисквания, регламентирани в Приложение към наредбата. Според чл. 2 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г., физиологичните режими на труд и почивка се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9, а именно: - работният процес да е постоянен и равномерен и да се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда; - продължителността на работния ден (работната смяна) да превишава 6 часа; - да има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд. Почивките по Наредба № 15 от 31.05.1999 г. се осигуряват по време на работа и за разлика от почивките по чл. 151, ал. 1 КТ се включват в работното време. Почивките при установяване на физиологичен режим на работа се организират и регламентират от работодателя. Те представляват периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и както бе посочено, са част от работно време. Разпоредбата на т. 15 от Приложение към чл. 8 от наредбата – „Общи изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа”, предвижда особени и специални изисквания при разработването на физиологични режими на труд и почивка при сменна работа. Тези изисквания са: а) определянето на регламентирани почивки през сутрешна смяна става съгласно общите изисквания на наредбата; б) през вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят и продължителността им се определят от характера на работата и условията на труд; в) при удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и втората половина на работната смяна; г) сменната работа се организира така, че въртенето на смените да е по часовниковата стрелка и да са осигурени два последователни почивни дни, от които поне единият да е събота или неделя; д) сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната - по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и възстановяване; е) нощната работа се организира така, че да не се допускат повече от 4-5 последователни нощни смени; ж) почивката между две последователни смени не може да бъде по-малка от 12 часа; з) удължени 12-часови работни смени се допускат само когато трудовото натоварване (физическо и нервно-психическо) не е тежко и факторите на работната среда и трудовия процес са в допустимите граници. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-09 15:46:38 |
Zdraveite.V momenta se vodq v neplaten otpusk za otglejdane na dete do 8 godishna vazrast. Iskam da se varna po-rano na rabota, toest predi da e svarshil neplateniqt mi otpusk. Bihte li mi kazali kakva e procedurata i dlajen li e rabotodatelqt da me varne vednaga na rabota ili ima srokove, moje li da mi otkaje vednaga da se varna na rabota? |
Antitza Grueva |
Уважаема г-жо Груева, Редът и начинът за ползване на отпуска по чл. 167а КТ са подробно регламентирани в чл. 49 и сл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 49, ал. 8 НРВПО отпускът за отглеждане на дете по чл. 167а КТ се прекъсва по искане на майката или бащата – с писмено заявление до предприятието. В наредбата не е предвидено изискване за срок за подаване на писменото заявление. Следователно в писменото заявление по чл. 49, ал. 8 НРВПО Вие имате право да заявите датата на прекъсване на отпуска и да се върнете веднага на работа. Работодателят е длъжен да издаде заповед за прекъсване ползването на отпуска и да Ви допусне да изпълнявате трудовите си задължения, считано от посочената в заявлението дата. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-20 20:33:27 |
Безработна съм с право на плащане.Имам не работеща фирма.Може ли да бъда на граждански договор във фирмата, ако започне да работи. |
Мария Ненчова |
Уважаема г-жо Ненчова, От запитването може да се предполага, че имате регистрирана фирма на едноличен търговец. Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, се осигуряват задължително съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Те не могат да се осигуряват като лица полагащи труд без трудово правоотношение (по граждански договор) в собствената си фирма. За допълнителна информация можете да се обърнете към НОИ, откъдето се изплащат паричните обезщетения за безработица. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-31 15:16:18 |
Здравейте, на 19.05.14 г. зададох въпрос, относно вписване на запори съобщения в трудовата книжка. Моля Ви за отговор! |
Ваня Данчева |
Уважаема г-жо Данчева, Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда в трудовата книжка на работника или служителя се вписват запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Запорните съобщения се вписват на стр. 28-29 от образеца на трудова книжка. Съгласно чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение. От горните разпоредби следва, че в трудовата книжка се вписват само запорните съобщения по вземане за издръжка ЛТ/ |
Трудово право на Република България |