| 2017-10-02 17:47:23 |
Какъв е срокът на предизвестие за съкращение на работник-пенсионер, назначен на безсрочен ТД и при това синдикален член. По КТД срокът на предизвестие е 2 месеца. Влияе ли фактът, че е пенсионер, на срока на предизвестието? |
София Катрева |
Уважаема госпожо Катрева,
Съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ, когато това е предвидено в колективния трудов договор (КТД), работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. За да има закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, е необходимо: действащ колективен трудов договор, в който изрично да е предвидена тази закрила и който се прилага за работниците или служителите – членове на синдикалната организация – страна по договора, или такива, които са се присъединили към договора по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ. По силата на тази закрила предварителното съгласие се дава от съответния синдикален орган в предприятието. Във всеки отделен случай необходимо е този орган да бъде изрично посочен в колективния трудов договор. Следва да се спази заложеното в КТД изискване за срок на предизвестието в размер на 2 месеца, без значение че лицето е пенсионер. КА
|
|
| 2018-01-19 17:03:47 |
Служител е представил болничен лист за 20 дена. По време на болничния умира негов родител.
Има ли право да ползва 2 дена отпуск по чл.157, ал.1, т.3 от КТ след изтичане на болничния. |
Ваклина Илиева |
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, съпруг,брат, сестра и родител на другия съпруг, или други роднини по права линия – 2 работни дни.
В чл. 50,ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските е предвидено,че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. Видно от законовите текстове е, че служителят няма право да ползва този вид отпуск през други дни, освен в деня на събитието и следващия го работен ден. МВ
|
|
| 2010-05-05 14:34:19 |
Здравейте, в нелатен отпуск съм за отглеждане на дете след две години и съм бременна. Въпросът ми е имам ли право да си взема болничен и да прекъсна неплатеният отпуск за отглеждане на дете. Първата ми бременност беше проблемна, родих седмият месец и сега детето ми е инвалид 100 % сляпо. Благодаря за отговора |
Петя |
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 – това е времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година и през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. На това основание считаме, че като осигурено лице е възможно да получавате обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Тъй като паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане се отпускат от Националния осигурителен институт, за повече подробности по този въпрос следва да се обърнете към съответното териториално поделение. ПМ/ |
NULL |
| 2018-03-20 16:13:36 |
Здравейте! Миналата година ми се наложи да изляза продължителен болничен в размер на 180 дни. След като ми изтекоха болничните, минах на ТЕЛК, но ми бе сложена нулева група инвалидност и дойде момента да се върна на работа, но не искат да ме вземат, защото според тях все още не съм добре и не можели да разчитат на мен. Какво трябва да направя? |
Лозка Тренчева |
Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл. 314 от Кодекса на труда /КТ/. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.
Здравните органи, с издадения от тях акт установяват необходимостта от трудоустрояване на работника или служителя, определят формата на трудоустрояване - преместване на друга работа или облекчаване условията на труд за изпълняваната работа и определят срока на трудоустрояване. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване е предвидено, че при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. В случай, че работодателят неоснователно не Ви допуска на работа, съгласно чл. 213, ал. 2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа. Срокът за предявяване на иск пред съда е 3-годишен, считано от момента на недопускането на работа. В случаите на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира инспекцията по труда по седалището на работодателя. МВ/
|
|
| 2018-07-16 08:24:08 |
Здравейте,
Моля, за компетентен отговор, относно новите промени в регулацията на отпуските при осиновяване на дете в сила от 01.07.20018 г. за следния случай:
Наша служителка осинови дете през 2016 год. Детето е родено на 12.06.2016 г. и е предадено за осиновяване на 19.04.2017 г.
Началото на отпуска по чл.163 ал. 6 от КТ с право на обезщетение е от 19.04.2017 г. до 11.06.2017 г. ( това са 54 кал. дни от деня на предаване на детето за осиновяване, а последния ден на този отпуск е определен, като се изброят 365 календарни дни от датата на раждане на детето).
Следва отпуск по чл.164 ал.1 от КТ с право на обезщетение за отглеждане на малко дете от 12.06.2017 г. до 12.06.2018 г. (това са 366 кал. дни, до навършване на 2 годишна възраст на детето).
От 13.06.2018 г. към днешна дата лицето ползва платен годишен отпуск, на основание чл.155 от КТ, с разрешение от Работодателя.
Въпросът ми е, дали е заварен от промените конкретния случай и какво е необходимо да се направи, след като е изтекъл отпускът по чл.164.
Благодаря предварително!!!
Поздрави,
Ваня Узунова
|
Ваня |
Уважаема г-жо,
Съгласно § 7, ал. 2 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г), работничките и служителките или лицата, на които отпускът поради осиновяване на дете по отменените ал. 6 и 11 на чл. 163 и по ал. 10 в редакцията й до влизането в сила на този закон или по чл. 164 е изтекъл до 1 юли 2018 г. включително, от тази дата имат право на отпуск по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 в размер на разликата между 365 дни и сбора от ползваните или полагащите се отпуски поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето.
Видно от цитираната разпоредба, отпускът на служителката поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по отменените ал. 6 на чл. 163 от КТ в редакцията й до влизането в сила на този закон и по чл. 164 КТ е изтекъл до 1 юли 2018 г. За да има служителката право на отпуск по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 КТ е необходимо да има разлика между 365 дни и сбора от ползваните или полагащите се отпуски поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. В конкретния случай служителката е ползвала отпуск поради раждане и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст общо в размер на 419 календарни дни, т.е. няма положителна разлика. Следователно служителката няма право на отпуск по по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 КТ.
|
|
| 2010-06-02 15:43:59 |
Работник, със срочен трудов договор, след изтичането му е регистриран в БТ. След 3 месеца достига изискуемия стаж и възраст за пенсиониране. Дължимо ли е обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ от последния работодател. |
Трифонова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно е, че изискването на закона за изплащане на посоченото обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Или към датата на придобиване право на пенсия да е в трудово правоотношение с работодателя. КС |
NULL |
| 2018-08-08 09:26:16 |
Здравейте, моля за разяснение на следният въпрос : няколко служители работят на сумирано изичсляване на работното време за период от 6 месеца.След приключване на този период може ли същите служители в рамките на същата календарна година да работят на нов шест месечен период на сумирано изчисляване.
Благодаря ви |
Георги Петров Атанасов |
Уважаеми г-н Атанасов,
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ).
Според чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.
От цитираните по-горе разпоредби е видно, че периодът по чл. 142, ал. 2 КТ, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, който не може да бъде повече от 6 месеца, е период, за който се изчислява/отчита работното време.
Тъй като установяването на сумирано изчисляване на работното време е правомощие на работодателя, в практиката установяването се извършва от работодателя с писмен акт (заповед), в който в съответствие с чл. 142, ал. 2 КТ трябва да се определи и конкретният период на изчисляване (седмично, месечно или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца). Според нас, в закона не е предвидено ограничение за „еднократност“ на периода в рамките на една календарна година, а само за неговата продължителност – до 6 месеца. Би могъл да се направи изводът, че работодателят, освен периодът за който се изчислява/отчита работното време, когато установява/въвежда сумираното изчисляване, може да определи и дали става въпрос за „еднократно“ установяване/въвеждане или за друга продължителност, в рамките на която работното време се изчислява сумирано в края на всеки период по чл. 142, ал. 2 КТ (седмичен, месечен и т.н. до 6 месеца). Поради това считаме, че както няма пречка, заповед на работодателя да се издава в началото на всеки период на изчисляване/отчитане на работното време, така и в нея да се посочи срок на действие на заповедта. ЛТ/
|
|
| 2018-09-04 09:48:17 |
Има ли право управител на ДУК на неплатен отпуск? |
Венета Монева |
Уважаема г-жо Монева,
Договорът за възлагане на управление не е трудов, а граждански по своя характер. Това означава, че трудовото законодателство не намира приложение, съответно не могат да намерят приложение и разпоредбите на Кодекса на труда относно отпуските.
Правата и задълженията по договор за възлагане на управление са регламентирани в самия договор. Следователно изпълнителят по договора има такива права, каквито са уговорени в самия договор. ЛТ/
|
|
| 2010-06-23 08:12:34 |
МОЛЯ ВИ ДА МИ ОТГОВОРИТЕ СПЕШНО-ТРЯБВА ЛИ ДА ПРАВЯ ПРИ ВСЯКА ПРОМЯНА/СТАВА НА ВЪПРОС РАБОТНИК В.Б.Т. НАПУСКА ОТ 01.02. И НА 05.02 СЕ НАЗНАЧАВА РАБОТНИК Ц.Ц.Ч/ ДЛЪЖНОСТНО ЩАТНО РАЗПИСАНИЕ?ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ОТГОВОРА |
ХРИСТЕНА ГЕОРГИЕВА |
Щатното разписание на длъжностите при работодателя представлява вътрешно разпределение на работната сила в предприятието, съобразно неговата структура (обект, цехове, звена, служби, отдели, дирекции и др.), по трудови функции и длъжностни наименования, както и съответната бройка от всяка длъжност. В него се посочват и изискванията за заемане на съответната длъжност (образование, правоспособност и др.), както и основната работна заплата. Работодателят преценява какви длъжности са необходими с оглед дейността на предприятието. МВ/ |
NULL |
| 2018-11-27 16:38:45 |
Здравейте! В момента не работя (от повече от 3 мес.) и имам 60% инвалидност (от ТЕЛК): При кандидатстване на работа длъжен ли съм по закона и правилата, да съобщя на работодателя за обстоятелството с инвалидността ми, при положение, че в момента съм клинично здрав? В медицинското свидетелство трябва ли да се отбележи инвалидността ми? Благодаря! |
Михайло Василев |
Уважаеми господин Василев,
В Наредба № 4 от 11 май 1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор е посочено, че за сключване на трудов договор е необходимо да се представи и документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. Съгласно чл. 1 от Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците задължителните предварителни медицински прегледи се извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата с оглед на здравословното им състояние да изпълняват определена професия (длъжност, производствена дейност), за която кандидатствуват, вписана в картата за предварителен медицински преглед (приложение № 1 на Наредба № 3). Видно от бланката на картата за предварителен медицински преглед в Приложение 1, е необходимо в нея да се посочи наличието на инвалидност, както и причините и групата инвалидност. (СР)
|
|