| 2010-01-17 09:47:33 |
Разяснете ми чл,113 ал,5 че продължителността на работното време се изчислява за период не по дълъг от 4 месеца -значи ли че работник назначен по чл.110 на втори трудов договор не може да работи по вече от 4 месеца по 48 часа, |
Стефанова |
Уважаема г-жо Стефанова, Съгласно чл. 113, ал. 5 от КТ в случаите на ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период, не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд по чл. 110 или чл. 111, за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца. Законът не изисква тези четири месеца да са в рамките на една календарна година. От това следва, че част от периода може да започва в една календарна година и да продължава в следваща календарна година. Не се съдържа изискване за еднократност на периода, т.е. след изтичането му работникът или служителят може да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд. Законът не предвижда прекъсване на съответния период, за който е дадено съгласието, с времето, през което работникът или служителят ползва законоустановен отпуск. ЛТ |
NULL |
| 2017-03-14 11:10:43 |
Работник ни представя ксерокопие на ЕР на ТЕЛК от дата 24.02.17 за 84% ТНР със срок за 1 година (до 01.02.18) и заключение, че длъжността, която лицето изпълнява в момента не е в здравословните му възможности. Можем ли да го трудоустроим на база това ксерокопие или трябва да изчакаме служебното му получаване към фирмата ни с печат влезло в сила |
Севдалина Демирева |
Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл. 314 от Кодекса на труда /КТ/. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.
Съгласно чл. 317 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.
Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа.
Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.
В чл. 1, ал. 6 от Наредбата за трудоустрояване, за всички освидетелствани и преосвидетелствани лица, които работят и на които ТЕЛК (НЕЛК) е установила трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се изпраща експертно решение до работодателя, до лицата, до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) и до Националния център за здравна информация.
За да пристъпи работодателят към трудоустрояване на лицето мнението ни е, че решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила.
|
|
| 2017-04-03 11:57:32 |
Служител е освободен от работа. След престой от две години, в който не е започвал работа на др. място, отново е назначен в същото предприятие. Във връзка с обезщетението по чл.222, ал. 3, следва ли да имаме предвид стажа в дружеството преди прекратяването или "последните 10 години при същия работодател", следва да се броят от новото назначаване. |
Вера Цанова |
Уважаема госпожо Цанова,
Съгласно чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. "Работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Тъй като Бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, то регистрацията в него не прекъсва трудовия стаж при предходния работодател и не се отразява на правото на увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Следователно съгласно общите изисквания на чл. 222 ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е необходимо, на първо място, да е налице прекратяването на трудовото правоотношение, като основанието за това е без значение; на второ място е необходимо, към момента на прекратяването на трудовия договор работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; на трето място, за получаване на по-големия размер от 6 брутни работни заплати на разглежданото обезщетение е необходимо съответният служител да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Без значение е фактът, че между служителя и неговия работодател през този период са били сключвани последователно два или повече договори, дори да има промеждутъци между тях, стига през това време той да не е работил на друго място. Преценката за основанието за изплащане и размера на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор. /КА/
|
|
| 2017-04-25 14:25:38 |
Служител излиза в отпуск за временна неработоспособност от месец декември 2016г. През месец март, без да прекъсва временната неработоспособност, служителят подава предизвестие за освобождаване поради придобито право на пенсия за ОСВ. На основание КТД за 2017 г. считано от 01.01.2017 г. са актуализирани основните трудови възнаграждения на работниците и служителите. безщенеията на основание чл.222, ал.3 от КТ и на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ на коя база следва да бъдат изчислени - на новото трудово възнаграждение от 01.01.2017 г. или на трудовото възнаграждение преди излизане в отпуск за временна неработоспособност |
Вера Цанова |
Уважаема госпожо Цанова,
Съгласно чл.228, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ „Други видове обезщетения“ от КТ, вкл. тези по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Освен това, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 224, ал.2 от КТ, съгласно която паричното обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Тъй като разпоредбата на чл. 177, ал.1 от КТ предвижда, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Следователно при прекратяване на трудовия договор, обезщетението за неизползван платен годишен отпуск ще се изчисли от начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ деня на прекратяването, в който са отработени най-малко 10 работи дни. (СР)
|
|
| 2017-05-16 15:56:56 |
Здравейте,
работя на 5-дневна работна седмица при подневно отчитане на работното време. Възможно ли е със заповед работодателят да ме накара да работя в събота, а да почивам в някой от дните през седмицата? Заповедта е еднократна.
Благодаря предварително! |
Надя Гюрова |
Разпоредбата на чл. 143 от Кодекса на труда (КТ) определя, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ, извънредният труд е забранен. Допустимостта по изключение е установена в чл. 144 от КТ. Съгласно чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО, за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд (чл. 149 от КТ). В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка (чл. 18, ал. 1 от НРВПО). Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец (чл. 18, ал. 2 от НРВПО). Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение по реда на чл. 262 от КТ. В трудовото законодателство не е предвидена възможността при положен извънреден труд в един от почивните дни да се почива в някой от дните през седмицата.
Единствено на основание чл. 153, ал. 4 от КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право, освен на увеличено заплащане на този труд, също и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер, не по-малък от 24 часа.
|
|
| 2017-06-03 10:55:39 |
Здравейте, въпросът ми е следния:Когато се смени фирмата и собственника а обекта и естеството на работа си остане същото, трябва ли работниците които са останали от предишната фирма да предоставят мед.свидетелство за работа, служебна бел.от предишния работодател за платени данъци и свидетелство за съдимост. |
Красимира Делчева |
Уважаема госпожо Делчева,
В чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя. В ал. 2 на чл. 123 от КТ е предвидено, че в случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател. Трудовите правоотношения остават непроменени, запазват се такива, каквито са били преди промяната, като работниците и служителите имат всички права и задължения като насрещна страна по съществуващите правоотношения, регламентирани в трудовите договори и КТ. Следователно, запазването на правоотношенията става по силата на закона, без да е необходимо писмено изразено съгласие на страните по трудовото правоотношение. Новият работодател встъпва в правата и задълженията по трудовите отношения, съществуващи към момента на промяната. Той няма право да прекратява трудови договори в посочените в чл. 123, ал. 1 от КТ случаи. При настъпване на обективни обстоятелства след преустройството, регламентирани от други законови разпоредби на КТ и при спазване на трудовото законодателство, новият работодател може да пристъпи към прекратяване на трудовите правоотношения на работниците и служителите в предприятието. Преминаването по чл. 123 от КТ се отбелязва в трудовите книжки от “стария” работодател, без да се изчислява трудов стаж и без да се оформят по реда на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж - т.е. “старият” работодател вписва в графа 7 съответната дата на преминаването, а в графа 8 - конкретното основание по чл. 123 от КТ. При уреждане на трудовото правоотношение по реда на чл. 123 от КТ не е необходимо да се подписват допълнителни споразумения, освен ако не се променя някой елемент от съдържанието му – напр. длъжността. По какъв начин следва да бъдат уредени трудовите правоотношения на работниците или служителите се преценява от работодателя с оглед конкретните обстоятелства. (КА)
|
|
| 2017-08-16 08:33:45 |
Как трябва да отрази трудовият стаж в трудовата книжка на председателят на общинският съвет. Издала съм УП 3 редно ли е да се отрази и в трудовата книжка. |
С.Ахмедова |
Уважаема госпожо Ахмедова,
Трудовото правоотношение е регламентирано в Кодекса на труда като такова между работодател и работник, възникнало по някои от начините, регламентирани в кодекса - назначение, избор, конкурс, при сключен трудов договор с определени права и задължения. Общинският съвет не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. В подкрепа на последното е и регламентираното с чл. 34, ал. 3 изр. второ от ЗМСМА, а именно че времето през което общинския съветник е заемал длъжността Председател на Общински съвет, се признава за трудов стаж. Тълкувайки разпоредбите на чл. 29а ал. 1 и чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА се стига до логичния извод, че правоотношението между общинския съвет и неговия председател не е трудово правоотношение, макар че председателят се ползва от правата на работещите по трудово правоотношение. Ето защо, както се посочи и по-горе, това правоотношение не е чисто трудово правоотношение по своя характер и правна същност, но за целите на социалното и данъчното законодателство, специфични области на правото, то е приравнено на трудово. Тълкуване в този смисъл има и в съдебната практика (Решение № 3867 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5732/2016 г.). Предвид изложеното, считаме че времето, през което общински съветник е заемал длъжността председател и се признава за трудов стаж не следва да се отразява в трудовата книжка. /СР/
|
|
| 2017-09-07 08:45:13 |
Здравейте, работя на безсрочен трудов договор в шивашка фирма от 2015 г. От 3 месеца работодателят не ни е превеждал заплатите. Искам да напусна по чл.327, ал.1, т.1 от КТ, но се притеснявам, че той няма да уважи молбата ми. Може ли да откаже да разпише молбата ми за напускане и може ли по някакъв начин да бъде принуден да ни изплати заплатите? |
Галя Стойчева |
Уважаема госпожо Стойчева,
В случай на забава на дължими плащания на работника или служителя, свързани с трудовото му възнаграждение, обезщетение по Кодекса на труда или по общественото осигуряване, законодателят е предвидил възможност на работника или служителя да прекрати трудовото правоотношение. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на цялото трудово възнаграждение, а не само на част от него. В чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е предвидено, че брутната заплата се състои от: 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. За да се упражни правото на прекратяване на трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ не се изисква съгласието или одобрението на работодателя. Неспазването на изискванията на КТ от страна на работодателя представлява нарушение на трудовото законодателство, което се установява от контролните органи на Инспекцията по труда. КА
|
|
| 2017-10-23 15:59:44 |
Въпросът ми е свързан с промените в НВРПО. Работник, който работи на 12-часови смени по график и тримесечно отчитане на работното време е зареден на работа в събота и неделя по 12 часа. Представя болничен лист за 3 дни от петък. Съгласно чл. 9б установява 1 ден болничен. Трябва ли да се отработят часовете от минус 16 часа, като се корегира графика |
Райна Тодорова |
Уважаема г-жо Тодорова,
При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) се определя норма за продължителност на работното време за периода, за който е въведено сумираното изчисляване. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. В тази връзка работодателя има възможност да измени графика на работника или служителя, за да съобрази нормата часове по календар. Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от нормата часове, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина. нс
|
|
| 2017-11-14 13:16:29 |
По време на болнични се подава едномесечно предизвестие за напускане от работа. От кога започва да тече срока на предизвестието? |
Любен Костов |
117
Уважаеми господин Костов,
Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от КТ. В ал. 4 на чл. 326 от КТ е предвидено, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Работникът или служителят може да връчи предизвестие на работодателя си и по време на отпуск по болест. Сроковете се изчисляват в календарни дни, като срокът на предизвестието не спира да тече дори и да се ползва отпуск, независимо от неговия вид. Трудовият договор при прекратяване с предизвестие, трябва да се прекрати с изтичането на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2 от КТ), освен ако работникът или работодателят не пожелаят да го прекратят и преди изтичане на срока на предизвестието, като се дължи съответно обезщетение за неспазено предизвестие по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ. КА
|
|