Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2019-07-18 10:33:55 Служител е в неплатен отпуск.Представя болнични листове за 9 мес., които не обхващат периода до 30-я календарен ден от неплатения отпуск.НОИ не изплаща обезщетение за периода на болничните.Те служат само за оправдание на отсъствията.Зачита ли се за трудов стаж периодът на болничните?Служителят има възражение за изчисляване на трудов стаж и отпуск. Донка Димитрова Уважаема госпожо Димитрова, Според чл. 352, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в случаите на ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане. Посочените по-горе отпуски влизат в общия трудов стаж на лицето, поради което не се вписват отделно в трудовата му книжка. КА
2019-10-09 19:30:05 При няколко самоотлъчки работодателя може ли да прекрати трудовите отношения с работник без негов подпис и трябва ли да внася осигуровки за напред на работника Стефка Джумалиева Съгласно чл. 126, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време. „Самоотлъчката” не е законоустановено понятие. Този термин се използва в практиката за ден, в който работникът/служителят не се е явил на работа без уважителна причина за това. В разпоредбата на чл. 352 от Кодекса на труда изчерпателно са изброени случаите, при които времето се признава трудов стаж без работникът или служителят да е работил, като следва да се има предвид, че в тях не е включено времето, през което работникът или служителят не се явява на работа без разрешение и уведомяване на работодателя (т. нар. самоотлъчка). Не се дължат осигурителни вноски, тъй като съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения. Дисциплинарното уволнение е вид дисциплинарно наказание, което работодателят може да наложи на работника или служителя по трудовото правоотношение за извършено от него тежко дисциплинарно нарушение. В чл. 190, ал. 1 от КТ е предвидено, че дисциплинарно уволнение може да се налага за: 1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 3. системни нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно чл. 193 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание /включително и дисциплинарно уволнение/ да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Работодателят преценява кога и какво наказание да наложи на работника/ служителя. Заповедта за прекратяване на трудовия договор следва да бъде връчена лично на съответния работник/ служител. Няма пречка връчването да стане с препоръчано писмо с обратна разписка или при отказ да я получи - удостоверено с подписа на двама свидетели, както и с нотариална покана. МВ/
2010-09-16 17:10:53 На 13 септеври зададох въпрос Надявам се да ми отговорите Благодаря ви христо михайлов Срокът за изготвяне и експониране на отговор в рубриката е до един месец от подаването. NULL
2019-11-11 08:43:51 На 15.10.2019г. зададох въпрос по повод правото на втора категория на съпруга ми .Не намирам отговора.Може би аз не търся правилно .Моля за помощ отностно проверките на отговорите по категории.Благодаря! ПЕТЯ БОШНАКОВА Уважаема г-жо Бошнакова, за времето след 31.12.1999 г. лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО), задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд (ППФ) за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4в във фонд „Пенсии“ на ДОО. Основание за това е чл. 127, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 168, ал. 1, т. 2 от КСО лицата, които имат не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31.12.1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд, придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране от ППФ при навършване на възраст, 5 години по-ниска от възрастта им за пенсиониране по общия ред на чл. 68, ал. 1 от КСО. С чл. 69б, ал. 2 от КСО са регламентирани условията за ранно пенсиониране от ДОО. Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд (без значение дали преди или след 31.12.1999 г.), придобиват право на пенсия от ДОО при навършване на възраст, която се увеличава ежегодно до достигане на 60 години (нарастващата възраст е посочена по години с разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Тази пенсия се отпуска от ДОО, когато лицата не са придобили право на пенсия от ППФ по чл. 168 или са променили осигуряването си по чл. 4в от кодекса (чл. 69б, ал. 5 от КСО). Затова с нормата на чл. 69б, ал. 7 от КСО е регламентирано, че пенсията от ДОО се отпуска на лице, което не е придобило право на ранна професионална пенсия по чл. 168, когато едновременно със заявлението за отпускане на пенсия от ДОО е подало чрез съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт и заявление за прехвърляне във фонд „Пенсии“ на средствата от индивидуалната му партида в ППФ, т.е. към фонда, от който се отпуска пенсията за ранно пенсиониране. Съгласно горепосочените разпоредби мъж, роден на 03.07.1967 г., може да се пенсионира от ДОО по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2027 г. при навършване на възраст 59 години и 8 месеца, ако към този момент има сбор 100 от възрастта и осигурителния стаж след превръщането му към трета категория труд. Лицето може да ползва тази възможност за пенсиониране от ДОО, тъй като няма да е придобило право на ранна пенсия от ППФ по чл. 168 от КСО (няма да отговаря на условието за възраст, 5 години по-ниска от възрастта му за пенсиониране по общия ред на чл. 68, ал. 1 от КСО). С чл. 38, ал. 16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е уредено зачитането за осигурителен стаж при пенсиониране на времето от 01.01.2005 г., през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. В този смисъл положеният извънреден труд носи повече осигурителен стаж и се отразява благоприятно при набирането на необходимия сбор 100 от възраст и осигурителен стаж при ранното пенсиониране по реда на чл. 69б от КСО. ВН
2019-12-10 11:52:03 Здравейте. Със заповед на Кмета на Община е сформиран екип за управление на проект по Оперативна програма „Региони в растеж“, Приоритетна ос "Устройство и интегрирано градско развитие", в чиито състав са включени четирима служителя на Общината (двамата заемат длъжност по трудово, и двама - по служебно правоотношение с Общинската администрация). В тази връзка, с оглед вида на правоотношението им, на четиримата са възложени допълнителни задължения във връзка с управлението и изпълнението на проекта, срещу заплащане, в извънработно време от основното им служебно/трудово правоотношение, съответно със заповед на Кмета на Общината (чл.10, ал.2, т.2, б. „а“ от ПМС № 189 от 28.07.2016г. на МС), и с трудов договор, сключен по реда на чл.110 от Кодекса на труда (чл.10, ал.2, т.2, б. „б“ от ПМС № 189 от 28.07.2016г. на МС). Въпрос 1: Допустими ли са и подлежат ли на верификация, разходите за възнаграждения на служителите от екипа (държавни служители и назначени по Кодекса на труда), за отработените часове, в дните в които са били в платен годишен отпуск или във временна неработоспособност по основното им служебно/трудово правоотношение? Въпрос 2: В конкретния случай, подлежи ли на верификация, разходът за обезщетение за временна неработоспособност, начислено във фиша по проекта (същия е начислен и във фиша по основното правоотношение). Въпрос 3: Изпълнението на проекта е спряно, считано от 22.06.2019г., на основание чл.64 ал.1 и ал.4 от Общите условия на договора за БФП (поради „извънредни обстоятелства“). Допустимо ли е отчитане на отработени часове и дейности от екипа на проекта, съответно верифицират ли се разходите за възнаграждение на екипа, през периода на временното спиране на проектa Илияна Жекова Уважаема госпожо Жекова, В тази рубрика отговаряме само на трудово-правни въпроси. По отношение на работещите по трудово правоотношение, няма пречка работникът или служителят да работи по трудов договор за допълнителен труд при същия работодател (по чл. 110 КТ) във времето, в което ползва платен годишен отпуск по основното си трудово правоотношение. Що се отнася до отпуска за временна неработоспособност, следва да си има предвид, че той се разрешава от здравните органи. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 18, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният (работникът или служителят) не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. и не може да бъде прекратяван по желание на работника или служителя. (СР)
2010-10-05 15:44:55 С какъв документ работодателят може да отложи платен отпуск от 2010г. - 10 работни дни за следващата 2010г. и кои са тези важни производствени причини съгласно чл. 176 от КТ Николай Розованов Уважаеми господин Розованов, Съгласно чл. Чл. 176, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. Разпоредбите на КТ не съдържат определение но понятието „производствни причини”, поради което всеки работодател сам преценява дали са налице в зависимост от сферата на дейност на предприятието. В разпоредбата на чл. 173, ал.6 КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. Не са предвидени разпоредби, които да установяват дали искането и отказа поради производствени причини следва да е писмено. С оглед обаче на доказване на съответните обстоятелства препоръчително е те да са оформени в писмен вид. СС NULL
2020-02-03 21:02:08 Здравей те! Искам да ви питам работя на трудов договор в една фирма на пълен работен ден, ако си взема неплатен отпуск мога ли да започна другаде работа също на пълен работен ден Янка Крушкова Уважаема госпожо Крушкова, Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 111 от КТ е самостоятелно правно основание за възникване на трудово правоотношение за полагане на допълнителен труд при друг работодател. Мнението ни е, че няма пречка лицето по време на ползване на неплатен отпуск да сключи трудов договор за допълнителен труд по чл. 111 от КТ. КА
2010-10-22 14:42:37 жаомнвжочшгж т айля с NULL NULL
2020-02-26 14:15:52 Има ли законово изискване до какъв срок трябва да влязат в сила Вътрешните правила за работна заплата? Ил Т Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда (КТ). Вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да бъдат в противоречие с нормативните актове, регламентиращи заплащането на труда и с условията, договорени в колективния трудов договор. Работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В НСОРЗ е регламентирано минималното и задължително съдържание при разработването на тези правила, като с тях, спазвайки нормативните изисквания, работодателят трябва да е уреди организацията на работната заплата в предприятието, за да гарантира правата на работниците и служителите, спазвайки задълженията си, произтичащи от трудовото законодателство. Следва да се има предвид, че утвърждаването на вътрешни правила за работна заплата е задължение за работодателя, като неизпълнението му е основание за търсене на административнонаказателна отговорност за нарушение на трудовото законодателство.НС
2020-03-17 10:15:18 Здравейте, на 27.02.2020 г. направих запитване.Въпрост ми беше регистриран , но до 17.03.2020г. не получавам никакъв отговор. Срокът за отговор нали е 14 дни. Параскева Колева Уважаема госпожо Колева, Съгласно чл. 228, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел / в т. ч и по чл. 220, чл. 222 и чл. 224 от КТ/ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. КА
Страница 6761 of 6864