| 2012-09-25 16:16:02 |
Получени са известия от Частен съдия изпълнител за запор върху заплатата на работник. Нетната сума за получаване след приспадане на необходимите осигуровки и данък е 566 лв.Работника е родител на двегодишно дете. Каква сума да удържа, кой запор е с предимство? Съдебния изпълнител твърди/устно/, че трябва да се обслужват и двата запора: |
Младенка Иванова |
Съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 /при ограничена имуществена отговорност/. В чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски – ал. 2 на чл. 446 от ГПК. Според ал. 3 на чл. 446 ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. За повече информация можете да се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-05 14:11:25 |
Кога се изплаща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ- когато лицето е останало без работа 1 месец или и когато оставането без работа е за по-кратък период от време? |
Р.Димитрова |
Съгласно чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Това обезщетение се дължи непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-17 11:52:46 |
Следва ли на лице, което няма осем месеца осиг. и трудов стаж към датата на напускане на предприятието да му се изплати обезщетение за неизползван отпуск? Пояснение лицето има общо пет месеца трудов стаж, просто до сега не е работило. |
Георгиев |
Уважаеми господин Георгиев, Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда, при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1. . ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-06 14:09:33 |
Възможно ли е в продължение на 2 години да не ползваш платен годишен отпуск. |
Цветелина Стойчева |
Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 и 2 КТ предвижда, че до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а от своя страна всеки работник или служител е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. Според ал. 2 когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-14 15:09:30 |
Здравейте, моля да ми отговорите своевременно на следния въпрос: има ли законово основание да не се регистрира от ГИТ подписан Колективен трудов договор между работодател, синдикална организация (която е легитимна и има съдебна регистрация) и учредена синдикална организация във фирмата. Благодаря ви предварително! |
Г.Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Съгласно чл. 53, ал.3 от Кодекса на труда колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика. За повече подробности следва да се обърнете към ИА „Главна инспекция по труда". |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-22 16:21:23 |
Здравейте, въпросът ми е следния: каква е процедурата за удължаване срока на колективен трудов договор в предприятие? В края на декември изтича 1-годишния срок на КТД и бихме искали да го приподпишем. Може ли това да стане с анекс, къкъв е редът и регистрира ли се този анекс в Инспекцията по труда? Благодаря Ви. Надявам се бързо да получа отговор. |
И. Кьосева |
Уважаема госпожа Кисьоваа, Съгласно чл. 56, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда (КТ) колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. За измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 ( сключване и вписване) и 54 (влизане в сила и времетраене). СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-30 18:34:09 |
Работя по два трудови догововора (8 ч. и 4 ч.). Д-р на науките съм, което е свързано и с двете работи.Мога ли от едната да получавам 100% от предвиденото там допълнително трудово възнаграждение., а от другата - 50%? |
Николай Николов |
Уважаеми господин Николов, Разпоредбата на чл. 11, ал.1 и 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че за образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките", свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от: 1. петнадесет лева - за "доктор"; 2. петдесет лева - за "доктор на науките". При наличие на повече от едно от основанията по ал. 1 лицето има право на допълнителното възнаграждение с по-благоприятен размер (ал.2). Видно от посочената разпоредба единственото изискване е „Научната степен да е свързана с изпълняваната работа на работника или служителя”.Ако това условие е изпълнено и по двата трудови договора, лицето има право на съответното допълнително възнаграждение. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-20 15:45:44 |
Назначавам служител, който има над 20 г. стаж І-ва категория. Приравнен към ІІІ-та категория, стажът е около 50 г. За колко години трудов стаж да изплащаме процент прослужено време? Има ли "таван" за този процент? Благодаря! |
Д |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 6 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво. С ПМС № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определен на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. С колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор – ал. 7 на чл. 12 от наредбата. Предвид изложеното в запитването при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит първа категория труд не се приравнява към трета категория труд. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-01 19:09:34 |
искам да ползвам неплатен отпуск за 1 година възможно ли е? |
ледежева |
Съгласно чл. 160 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Видно от разпоредбата, трудовото законодателство не поставя ограничения за това, в какъв размер работодателят да разреши ползване на неплатен отпуск след писмено искане подадено до него от работника или служителя. Необходимо е да знаете, че съгласно ал. 3 на същата разпоредба, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-04-02 16:08:31 |
Работя като учител в основно училище с пълен норматив часове преподавателска заетост. Има ли право директорът да ни задължи да работим и като възпитатели в рамките на осемчасовия работен ден, без допълнително заплащане. Ако пък предложи заплащане, колко е минималното, което се полага и как се заплаща - с още един договор или като лекторски часове? |
Татяна Петрова |
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, т. е. за която се е уговорил. С длъжностната характеристика се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовия договор. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика, в която както посочихме и по-горе, следва да бъдат описани “трудовите функции”, присъщи за съответната длъжност. В случай, че за длъжността “възпитател” е предвидена отделна щатна бройка, съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Условие сключване на този договор е работникът или служителят, който е титуляр на длъжността, да отсъства от работа. В случай, че длъжността е вакантна, с лицето не можете да сключите договор по чл. 259, ал. 1 от КТ. В случай на нарушаване на трудовото законодателство следва да сигнализирате съответна инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |