| 2014-02-12 17:20:47 |
можели работник да се откаже от полагане на изванреден труд по chl.144т5от кт. ако има заповед от директора на завода |
илиян желязков |
Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-27 18:43:17 |
Здравейте! Интересува ме колко дни отпуск по болест , от личен лекар или от специалист + продължение от ЛКК, мога да ползувам за една календарна година и какво се случва при превишаване на лимита. С уважение! Е.Янева. |
Елена Янева |
Уважаема г-жо Янева, Обърнете се за информация към Министерство на здравеопазването, чиито органи извършват медицинска експертиза на работоспособността. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-04-10 07:38:03 |
Работодатели за да уволнят служител извършват съкращение на щата - т.е. формално закриват дадена длъжност, после назначават друг на същата длъжност, която е преименувана с ново име. Или не назначават никой. При съкращаване на щата работодателят длъжен ли е да направи подбор? Когато има сходни те влизат ли в подбора? Кои длъжности са сходни? |
Георгиев |
Съгласно чл. 329 от Кодекса на труда /КТ/, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. От цитираната разпоредба е видно, че КТ предвижда правото на работодателя, когато прекратява трудовото правоотношение на предвидените в разпоредбата основания, едно от които е съкращаването в щата, да се прилага разпоредбата на чл. 329 относно подбора. Законоустановените критерии за подбор са по-високата квалификация и по-добрата работа. Подборът е право на работодателя, но има случаи, в които то се превръща в задължение. Това са случаите, при които се налага освобождаване само на част от всички работници и служители, които заемат една и съща длъжност. Тогава работодателят следва да извърши подбор, за да прецени кой/кои работници или служители от заемащите една и съща длъжност да освободи и кой/кои да останат на работа, поради това, че имат по-висока квалификация и работят по-добре. В подбора могат да бъдат включени и работници или служители, които изпълняват близка или сходна по естеството си работа. Трудово -правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд.Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от деня на прекратяването - чл.358, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-09 17:14:42 |
Фирмата ни е ООД и участва в капитала на друго дружество с 5 процента(двете ООД-та са на една територия).Може ли при необходимост фирмата ни да подпомага дейността на другото дружество, като командирова служители с необходимата квалификация? |
Г.Минчева |
Уважаема г-жо Минчева, Съгласно чл. 121, ал. 1 от КТ когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя (ал. 2). Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са уредени в НАРЕДБА за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 8 от НКС, командироването се извършва въз основа на писмена заповед. В съответствие с чл. 9, ал. 1 в заповедта за командираване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право и др. За командировани съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда се считат лицата, които са изпратени да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на постоянната им работа. Командироването представлява едностранно изменение на трудовото правоотношение от работодателя, при което без да е необходимо съгласието на работника или служителя се променя мястото на постоянната му работа, която е задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор. Следва да се има предвид, че и когато е командирован, работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения по сключения трудов договор с работодателя, който го командирова. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-20 20:51:35 |
В момента съм на платена борса.Имам не работеща фирма.Може ли при започване на дейността и да бъда на граждански договор |
МАРИЯ НЕНЧОВА |
Уважаема г-жо Ненчова, От запитването може да се предполага, че имате регистрирана фирма на едноличен търговец. Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, се осигуряват задължително съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Те не могат да се осигуряват като лица полагащи труд без трудово правоотношение (по граждански договор) в собствената си фирма. За допълнителна информация можете да се обърнете към НОИ, откъдето се изплащат паричните обезщетения за безработица. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-05-31 16:57:39 |
Благодаря за отговора! Предполагам, КТ не предвижда и по-ранно пенсиониране за родители, грижещи се за инвалиди. |
Георгиева |
В законодателството ни не е предвидена възможност за по-ранно пенсиониране на родители, грижещи се за деца-инвалиди. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-06-26 10:41:45 |
Имам неползван отпуск за 2013г. в размер на 20 дни.10 са ми отложени за 2014г.Другите 10 ,които не са отложени,губя ли ги или работодателят няма право да не ми ги даде? Дата на задаване на въпроса: |
Петя Петрова |
Съгласно чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Тъй като в законовия текст е записано „независимо от причините за това“, считаме, че няма пречка да ползвате този отпуск, ако не е погасен по давност. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-20 22:15:45 |
Към въпроса ми от 13.07.2014 : Уточнявам: Законно ли е работодателя да предложи половин щат на защитен, по Наредба №5 на МЗ, служител,когато се налага да бъде уволнен поради съкращаване на щата?Това,че се предлага длъжност с намалено работно време/ наполовина и дори по-малко/ означава ли,че работодателят си е изпълнил задължението според КТ. |
Диана Ангелова |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Предложението за промяна в условията на трудовия договор може да бъде отправено от всяка от страните. В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. Закрилата по чл. 333 се прилага при прекратяване на трудовото правоотношение. В Кодекса на труда не се съдържа задължение за работодателя да предлага на защитен от уволнение работник/служител преминаване на друга длъжност или уговаряне на различно от трудовия договор работно време преди прекратяване на трудовия договор. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-13 21:54:41 |
Спечелих конкурс в държавната администрация. В момента работя на ТД, където е упоменато, че при напускане е нужно да подам едномесечно предизвестие. Иначе дължа обещетение на работодателя в размер на 1 брутно трудово възнаграждение. Смятам да подам молба за напускане без предизвестие по чл. 327, т. 9 от КТ. Ще дължа ли 1 заплата на работодателя? |
С. Божилов |
В чл. 327, ал. 1, т. 9 от КТ е предвидено, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато постъпва на държавна служба. Това основание предпоставя учредено служебно правоотношение, вкл. и връчен срещу подпис акт за назначаването му за държавен служител. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за държавния служител, постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност. Постъпването на държавна служба се удостоверява се чрез представяне на акта за назначаване. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-09-16 14:06:36 |
При намалено работно време - 7 часа, положените нощни часове следва ли да се превръщат в дневни с коефицент. |
Ангелова |
Уважаема г-жо Ангелова, Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./ 7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време (чл. 137, ал. 1 от КТ), установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че отношението е 6 ч./ 6 ч. или 7 ч./ 7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. На практика това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време по чл. 137 от КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |