| 2014-12-17 08:56:32 |
КОГАТО РАБОТНИКЪТ Е В НЕПЛАТЕН ОТПУСК ПО УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 161 ОТ КТ ПРИЗНАВАТ ЛИ СЕ 30 РАБОТНИ ДНИ ЗА ТРУДОВ СТАЖ КАКТО Е ПО ЧЛ. 160 ОТ КТ. |
НИКОЛИНА СТЕФАНОВА |
Уважаема г-жо Стефанова, Съгласно чл. 161, ал. 1 от КТ на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Когато отпускът по чл. 161, ал. 1 КТ е неплатен, времето на ползването му не се зачита за трудов стаж. Кодексът на труда не съдържа разпоредба, която да регламентира изрично признаването на неплатения служебен или творчески отпуск за трудов стаж (чл. 352, ал. 1, т. 3 КТ), за разлика от разпоредбата на чл. 160, ал. 3 КТ, която се отнася само за отпуска по чл. 160 КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-30 00:11:11 |
От значение ли е трудов договор с вписано право на отпуск - 20 дни, ако категорията на труд, към която спадам е изброена в Прил.1, VI, към чл.29 от НРВПО - оператор-камера с право на отпуск 26 дни? Т.е. кое е от първостепенно знаечение - наредбата или трудовият ми договор. Имам ли резон да търся правото си по смисъла на наредбата, ако в ТД пише 20? |
Стелиян Иванов |
В случай, че длъжността, която заемате попада в изброените в чл. 29 и Приложение № 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, то следва да се приложат разпоредбите от наредбата. КС |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-03 15:20:42 |
Служители работят на сумирано работно време, но в някои ситуации се налага след края на смяната да положат извънреден труд.Противоречи ли с нормативната уредба да се изплатят тези часове изв.труд по друга ставка и да не се включат в тримесечното изравняване. Могат ли на СИРВ да бъдат на разположение на работодателя. |
Елена Милчакова |
Уважаема г-жо Милчакова, Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Основна характеристика на извънредния труд е, че се изпълняват трудови функции извън установеното за работника или служителя работно време. Заплащането на положения извънреден труд е регламентирано в чл. 262 КТ. Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Отчитането на работното време на тези работници и служители може да се извършва както подневно, така и сумирано. В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника или служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. В този случай, съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – НСОРЗ се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,10 лв. По-висок размер може да се определи с колективен трудов договор, с вътрешните правила за организацията на работната заплата или с индивидуален трудов договор (чл. 14 от НСОРЗ). Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Съгласно чл. 5 от Наредба № 2 максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Горните ограничения могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-12 10:05:50 |
Допустимо ли е вписване в трудовата книжка на 2 трудови договора - основен и допълнителен при различни работодатели? Благодаря! |
Лилия Димитрова |
В трудовата книжка се вписва само основният трудов договор. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-06-10 19:43:14 |
Защо се редактира рубриката-въпроси и отговори. В предишния вариант се виждаха въпросите и отговорите за доста продължителен период от време и правехме аналогична съпоставка със своите проблеми. Просто нямаше нужда да задаваме втори път същия въпрос. Целта ви е да скриете коментарите от нас или да имитирате работа като Ви задаваме един и същи въпрос по няколко пъти. Това да търсим някакви думи или фрази за отговор е трик за отклоняване и объркване на аудиторията и се прилага когато искаш някой просто да объркаш някого. Другият вариант е да е измислено от някой който е ама много умен. Приемете това като въпрос или коментар и бъдете сигурни, че няма изобщо няма да се занимавам с комбинации от думи, фрази или пароли./Така навремето са работили само партизаните/ |
Николов |
Зададеният от Вас въпрос/предложение не е от компетенцията на рубриката „Въпроси и отговори“, раздел „Трудово право“. ЯР/ |
|
| 2015-06-29 14:40:03 |
Здравейте,
Зададох въпрос на 28.05.2015г., относно нормативната база за начисление на отпуските и все още не съм получила отговор от Вас.Очаквам становището по въпроса.Благодаря предварително. |
Цветелина Стойнева |
В чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. МВ/
|
|
| 2015-09-15 15:36:11 |
Във връзка с въведената две годишна погасителна давност относно неизползвания платен годишен отпуск и с оглед на обстоятелството, че изменението на кодекса е от 30.07.2010, следва ли да се счита, че неизползвания отпуск за 2010 се погасява по давност и дали изцяло или съразмерно, съобразно датата на влизане в сила на изменението? |
диана христова |
Отпуските до 1.01.2010 г., т.н. “стари отпуски”, могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на ползването им не се погасява по давност. МВ/ |
|
| 2015-10-05 11:24:27 |
Служителка в държавната администрация замества отсъстваща служителка в отпуск по майчинство, която е титуляр на длъността. Заместничката също забременява в този период. Какво се случва с нея ако се върне титуляра на длъжността. |
Бонева |
Съгласно разпоредбата на чл. 259 от КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Договорът за заместване се прекратява със завръщане на замествания работник или служител на работа. МВ/ |
|
| 2015-10-21 08:59:17 |
Имам 28 дни платен годишен отпуск ЗА 2015Г.Не съм ползвала от него.Колко дни мога да отложа за 2016г., съгласно новите изменения в К?
|
Антоанета |
В чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда е посочено, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
Съгласно чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Имайки предвид посочените в запитването Ви обстоятелства, следва да се отбележи, че целия Ви неизползван платен годишен отпуск от 2015 г. ще се погаси по давност в края на 2017 г. Същият може да бъде ползван до посочения момент след искане от страна на работника и изрично писмено разрешение на работодателя. ЯР/
|
|
| 2015-12-21 14:57:10 |
Здравейте,
Строителна фирма работи като подизпълнител на няколко обекта от различни работодатели през месеца, като работата е от няколко седмици до месец и половина. Някога има прекъсвания между работата в отделните обекти. Работи се предимно от пролетта до есента и няма работа за да се назначат работниците на постоянен договор по чл.67.
Имам следните въпроси относно оформянето на договори по чл.68 т.2 от КТ –до завършване на определената работа?
1.следва ли да е посочен крайния срок, защото не се знае кога ще е?
2.Следва ли да се посочи точно обекта или е достатъчно- „обекти на фирмата“- ако се посочва точно обекта в договора, а обектите са няколко през месеца как ще следи всеки ден къде са и по кой точно договор работят /те работят където срока накъсява или където времето позволява да се лее бетон например? През това време може да се сключат от фирмата и нови договори за строителство , но това е в бъдещето и не е известно на фирмата при сключване на трудовите договори по чл.68 т.2 от КТ.
3.колко трябва да е предизвестието при такъв договор, след като той не е точно срочен, а е до завършване на определената работа?
Това са въпроси, възникващи в процеса на работа и се различават от написаното в нормативните документи.
Оставам с уважение и очаквам отговор от Вас.
|
М инженеринг ООД |
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КТ са регламентирани различните видове срочни трудови договори.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ срочен трудов договор се сключва до завършване на определена работа. Срокът на трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ е поставен в зависимост от времето, което е необходимо, за да бъде извършена „определена работа“, като в договора конкретно се уговаря/определя/индивидуализира работата, вкл. чрез посочване на конкретен строителен обект.
Изпълнението на договора продължава да изтичането на толкова време, колкото е необходимо за да бъде завършена работата, конкретно определена в договора. При сключването на договор по т. 2 не се определя краен срок на договора, тъй като моментът на прекратяването му е свързан с определяем бъдещ момент, в който ще се приключи (довърши) тази работа.
Относно прекратяването на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, следва да се има предвид, че „със завършване на определената работа“ той се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, без която и да е от страните да дължи предизвестие.
Следва да се има предвид, че договорът може да се прекрати на основанията, предвидени в КТ, и преди определената работа да е завършена. Тъй като договорът по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ е срочен, предизвестието е 3 месеца (чл. 326, ал. 2, изр. 3-то КТ). ЛТ/
|
|